Здравейте, преди около месец, месец и нещо се запознах едно момче, с което много си допаднахме. Излизахме доста, но тъй като аз имам здравословен проблем, който след големи обиколки по докторите все още не може да разрешим (става въпрос, че ми прилошава от време на време). И въпросът ми е следният, тъй като се случи миналата седмица да ми прилошее и той след това ми писа, че бил много плашлив и това. Според вас какво трябва да направя?
- Публикувана: 26 ноем. 2016, 19:38 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2016, 21:03 ч.
Проблем с взаимоотношенията заради здравословен проблем
Ери Lucky Happyness знам, че сте прави. На мен също ми стана много неприятно, защото аз това нещо не го бях крила и той го знаеше от самото начало. Но въпреки това беше много настоятелен да се виждаме излизаме, запознаме с родителите си (което ми беше супер странно, за такова кратко време). Другото, което ме изненада, е че ми каза, че лесно се депресирал (бил имал дежко детство) и после като станаха така нещата освен това и, че от нали се плашил нещо. А пък докато сме били заедно не ми е правило впечатление да има нещо различно в него. Държеше си се повече от добре.
Съжелявам, че ви занимавам с глупости, но ми се иска и друго мнение
Съжелявам, че ви занимавам с глупости, но ми се иска и друго мнение
Ти припадаш, той се депресира и избягва проблемите....чудничко семейство ще сте си.
Не искаш ли да имаш до себе си един стабилен и отговорен човек, на когото да се опреш?! А не да бършеш сълзи по някакъв безполезен страхливец, който със себе си не може да се оправи.
....или го раздаваш майчинската нещо?
Не искаш ли да имаш до себе си един стабилен и отговорен човек, на когото да се опреш?! А не да бършеш сълзи по някакъв безполезен страхливец, който със себе си не може да се оправи.
....или го раздаваш майчинската нещо?
Това значи ли ,че той те е оставил или просто е споделил,че е плашлив,един месец е малко време за да опознаеш човек. Мъжете много се стресират от болести,кръв и доктори... ,а уж биле силния пол. Няма как някой да държи много на теб само за един месец. Според мен трябва да седнете да поговорите,че трудности в живота винаги ще има и дали му пречи това,че ти прилошава,както и ти си помисли дали ти пречи,това,че е плашлив.. Аз бих се видяла с него от чисто любопитство да го видя какво мисли...
Колкото здравословния проблем, не знам до къде си стигнала с лечението и каква е диагнозата,но ако не ти откриват нищо, има вероятност да е от нерви и на мен ми ставаше така,но след една година и малко хапчета се оправих...
Успех!!!
Колкото здравословния проблем, не знам до къде си стигнала с лечението и каква е диагнозата,но ако не ти откриват нищо, има вероятност да е от нерви и на мен ми ставаше така,но след една година и малко хапчета се оправих...
Успех!!!
Ами мисля, че си ме остави. Защото последно, което му писах, е че съжелявам, че така се е получило и според него дали може да продължим да се виждаме и той тогава каза, че (предполагам, защото се е стреснал от нещата, все пак не е нещо приятно) бил говорил с някакъв доктор, които му казал, че състоянието му като не е стабилно и лесно се депресира и стресира не е хубаво да има такава връзка. И аз казах добре и до там.
AnnNikol, привили сме всевъзможни изследвания, кои каквото ни каже. Надявам се, скоро че ще изкарам някакъв късмет и всичко ще приключи.
AnnNikol, привили сме всевъзможни изследвания, кои каквото ни каже. Надявам се, скоро че ще изкарам някакъв късмет и всичко ще приключи.
Ами мисля, че си ме остави. Защото последно, което му писах, е че съжелявам, че така се е получило и според него дали може да продължим да се виждаме и той тогава каза, че (предполагам, защото се е стреснал от нещата, все пак не е нещо приятно) бил говорил с някакъв доктор, които му казал, че състоянието му като не е стабилно и лесно се депресира и стресира не е хубаво да има такава връзка. И аз казах добре и до там.
AnnNikol, привили сме всевъзможни изследвания, кои каквото ни каже. Надявам се, скоро че ще изкарам някакъв късмет и всичко ще приключи.
AnnNikol, привили сме всевъзможни изследвания, кои каквото ни каже. Надявам се, скоро че ще изкарам някакъв късмет и всичко ще приключи.
Всички до тук ти говорят само алабализми и ти дават грешни съвети.
Сега ще чуеш и нещо не особено приятно, но прочети написаното, защото е от човек с много сериозни здравословни проблеми.
Когато започнахте да излизате с това момче и той пожела да те запознае с родителите ти, тоест да постави отношенията ви на по-сериозна основа, ти каза ли му за твоя здравословен проблем?
Ако не си, вината си е в теб най-напред. Длъжна си веднага да предупредиш някого, когато става въпрос за сериозни неща като евентуален партньор за семеен живот. Прикриването на такива проблеми поражда веднага мисълта, че става въпрос за нещо много сериозно и затова си мълчиш. Не го прави повече, бъди честна и веднага кажи истината такава, каквато е. А евентуалният кандидат ще реши как да постъпи. Щом доста хора са избягали, значи проблемът ти прави впечатление, не се ли досети?
Казвай винаги първа какво е положението при теб, така ще спечелиш поне уважението на тези мъже, пък може да се намери и някой с повече кураж от въпросния младеж.
Сега ще чуеш и нещо не особено приятно, но прочети написаното, защото е от човек с много сериозни здравословни проблеми.
Когато започнахте да излизате с това момче и той пожела да те запознае с родителите ти, тоест да постави отношенията ви на по-сериозна основа, ти каза ли му за твоя здравословен проблем?
Ако не си, вината си е в теб най-напред. Длъжна си веднага да предупредиш някого, когато става въпрос за сериозни неща като евентуален партньор за семеен живот. Прикриването на такива проблеми поражда веднага мисълта, че става въпрос за нещо много сериозно и затова си мълчиш. Не го прави повече, бъди честна и веднага кажи истината такава, каквато е. А евентуалният кандидат ще реши как да постъпи. Щом доста хора са избягали, значи проблемът ти прави впечатление, не се ли досети?
Казвай винаги първа какво е положението при теб, така ще спечелиш поне уважението на тези мъже, пък може да се намери и някой с повече кураж от въпросния младеж.
Всички до тук ти говорят само алабализми и ти дават грешни съвети.
Сега ще чуеш и нещо не особено приятно, но прочети написаното, защото е от човек с много сериозни здравословни проблеми.
Когато започнахте да излизате с това момче и той пожела да те запознае с родителите ти, тоест да постави отношенията ви на по-сериозна основа, ти каза ли му за твоя здравословен проблем?
Ако не си, вината си е в теб най-напред. Длъжна си веднага да предупредиш някого, когато нещата опират до сериозни неща като евентуален партньор за семеен живот. Прикриването на такива проблеми поражда веднага мисълта, че става въпрос за нещо много сериозно и затова си мълчиш. Не го прави повече, бъди честна и веднага кажи истината такава, каквато е. А евентуалният кандидат ще реши как да постъпи. Щом доста хора са избягали, значи проблемът ти прави впечатление, не се ли досети?
Казвай винаги първа какво е положението при теб, така ще спечелиш поне уважението на тези мъже, пък може да се намери и някой с повече кураж от въпросния младеж.
Сега ще чуеш и нещо не особено приятно, но прочети написаното, защото е от човек с много сериозни здравословни проблеми.
Когато започнахте да излизате с това момче и той пожела да те запознае с родителите ти, тоест да постави отношенията ви на по-сериозна основа, ти каза ли му за твоя здравословен проблем?
Ако не си, вината си е в теб най-напред. Длъжна си веднага да предупредиш някого, когато нещата опират до сериозни неща като евентуален партньор за семеен живот. Прикриването на такива проблеми поражда веднага мисълта, че става въпрос за нещо много сериозно и затова си мълчиш. Не го прави повече, бъди честна и веднага кажи истината такава, каквато е. А евентуалният кандидат ще реши как да постъпи. Щом доста хора са избягали, значи проблемът ти прави впечатление, не се ли досети?
Казвай винаги първа какво е положението при теб, така ще спечелиш поне уважението на тези мъже, пък може да се намери и някой с повече кураж от въпросния младеж.
Ери Lucky Happyness знам, че сте прави. На мен също ми стана много неприятно, защото аз това нещо не го бях крила и той го знаеше от самото начало. Но въпреки това беше много настоятелен да се виждаме излизаме, запознаме с родителите си (което ми беше супер странно, за такова кратко време). Другото, което ме изненада, е че ми каза, че лесно се депресирал (бил имал дежко детство) и после като станаха така нещата освен това и, че от нали се плашил нещо. А пък докато сме били заедно не ми е правило впечатление да има нещо различно в него. Държеше си се повече от добре.
Съжелявам, че ви занимавам с глупости, но ми се иска и друго мнение
Съжелявам, че ви занимавам с глупости, но ми се иска и друго мнение
И няма да се оправи, а ще става по- зле.
На млади години човек се чувства безсмъртен и е готов да се пребори с всичко, особено в името на любовта.
Щом той сега се е изплашил, просто не е твоя човек.
Ери така е, обаче аз вече не съм на 20, а и покрай тези проблеми си загубих доста от обкръжението и верно разрбрах, кои са ми истинските приятели. Но така както върви ще си остана стара мома 
Има една приказка - "По-добре сама, отколкото зле придружена".
Ако си имала по-дълга връзка ще разбера тюхканията ти. Но при това положение не те разбирам.
От последния ти пост разбирам, че освен мишка и е пикльо
Лекаря му бил казал
Как може да искаш да имаш връзка с такъв човек? Само от страх да не останеш стара мома.
Аз на твое място точно това бих му писала. Че е тотална мишка, не става нито за мъж, нито за съпруг, а още по-малко за баща с тази слабоумна депресия. Защото ако станете семейство и при най-малката трудност това подобие на мъж ще седне да се тюхка и депресира. Ей това в прав текст бих му го казала. Може и да се депресира, ама...
Впрочем и аз май се водя стара мома, но не ми дреме. Като цяло съм си самодостатъчна. Ако срещна някой отново, лошо няма, ако не - здраве да е.
Иначе човека си е в правото да избира дали да излиза с болна или здрава жена. То реално вече здрави хора не останаха. Но точно той с таз депресия да има претенции, моля ти се.
Поведението му показва колко точно държи на теб. Защото би трябвало да държи след като иска запознаване с мама и тати.
Айде сега, депресии. Този спокойно може да си измисля тези оправдания, за да я чупи. Питал е доктор и кой знае какво го е посъветвал онзи.....
А хората се държат настрани от някой, който има видими проблеми. Аз винаги казвам на хората ,които ме гледат изпитателно, право в лицето: да, имам ревматоиден артирит и болестта вече ме инвалидизира, но това е проблем само за мен. Обикновено лицата им се отпускат(явно си отдъхват) и започват да се държат нормално.
Мълчиш ли, си мислят кой знае какво. Особено пък ако ще става въпрос за връзка, семейство и т.н.
А хората се държат настрани от някой, който има видими проблеми. Аз винаги казвам на хората ,които ме гледат изпитателно, право в лицето: да, имам ревматоиден артирит и болестта вече ме инвалидизира, но това е проблем само за мен. Обикновено лицата им се отпускат(явно си отдъхват
) и започват да се държат нормално.Мълчиш ли, си мислят кой знае какво. Особено пък ако ще става въпрос за връзка, семейство и т.н.
Ън аз му бях казала за проблема ми още от самото начало, преди въобще да си мисля, че ще излизам с него. Просто му го бях казала в основни линии и каквото го интересува да ме пита. Абсолютно нищо не съм крила.
Може би ми е толкова гадно, че въпреки, че знаеше продължи да иска да излиза с мен. Другите винаги са мислили “Оле ми ако излезем и ти стане лошо пред приятелите ми“. Той беше единствения, който макар и малко като мишка да, се държеше изключително добре и уж нямаше проблем с моя проблем.
Може би ми е толкова гадно, че въпреки, че знаеше продължи да иска да излиза с мен. Другите винаги са мислили “Оле ми ако излезем и ти стане лошо пред приятелите ми“. Той беше единствения, който макар и малко като мишка да, се държеше изключително добре и уж нямаше проблем с моя проблем.
Айде сега, депресии. Този спокойно може да си измисля тези оправдания, за да я чупи. Питал е доктор и кой знае какво го е посъветвал онзи.....
А хората се държат настрани от някой, който има видими проблеми. Аз винаги казвам на хората ,които ме гледат изпитателно, право в лицето: да, имам ревматоиден артирит и болестта вече ме инвалидизира, но това е проблем само за мен. Обикновено лицата им се отпускат(явно си отдъхват) и започват да се държат нормално.
Мълчиш ли, си мислят кой знае какво. Особено пък ако ще става въпрос за връзка, семейство и т.н.
А хората се държат настрани от някой, който има видими проблеми. Аз винаги казвам на хората ,които ме гледат изпитателно, право в лицето: да, имам ревматоиден артирит и болестта вече ме инвалидизира, но това е проблем само за мен. Обикновено лицата им се отпускат(явно си отдъхват
) и започват да се държат нормално.Мълчиш ли, си мислят кой знае какво. Особено пък ако ще става въпрос за връзка, семейство и т.н.
Считам за слабоумие да се съди и отбягва човек заради заболяванията му.
Имам един познат. Страда от Бехтерев и още едно сериозно заболяване. Ожени се за напълно здрава жена. Има и дете. Доколкото знам е здраво.
Болестите ходят по всеки.
В университета в курса имаме глухонеми. Никой не страни от тях, нито ги смятаме за нещо по-ниско от нас.
Айде сега, депресии. Този спокойно може да си измисля тези оправдания, за да я чупи. Питал е доктор и кой знае какво го е посъветвал онзи.....
А хората се държат настрани от някой, който има видими проблеми. Аз винаги казвам на хората ,които ме гледат изпитателно, право в лицето: да, имам ревматоиден артирит и болестта вече ме инвалидизира, но това е проблем само за мен. Обикновено лицата им се отпускат(явно си отдъхват) и започват да се държат нормално.
Мълчиш ли, си мислят кой знае какво. Особено пък ако ще става въпрос за връзка, семейство и т.н.
А хората се държат настрани от някой, който има видими проблеми. Аз винаги казвам на хората ,които ме гледат изпитателно, право в лицето: да, имам ревматоиден артирит и болестта вече ме инвалидизира, но това е проблем само за мен. Обикновено лицата им се отпускат(явно си отдъхват
) и започват да се държат нормално.Мълчиш ли, си мислят кой знае какво. Особено пък ако ще става въпрос за връзка, семейство и т.н.
Считам за слабоумие да се съди и отбягва човек заради заболяванията му.
Имам един познат. Страда от Бехтерев и още едно сериозно заболяване. Ожени се за напълно здрава жена. Има и дете. Доколкото знам е здраво.
Болестите ходят по всеки.
В университета в курса имаме глухонеми. Никой не страни от тях, нито ги смятаме за нещо по-ниско от нас.
Виж какво, аз съм точно с Бехтерев, най-тежкия от ревматоидните артрити. Това е автоимунно заболяване и се предава в някои случаи по наследство. Може детето да го отключи след 20 години., ако носи В27 в гена си Знам, че болестите ходят по хората, на гръб съм го изпитала
но съм изпитала на гръб и отношението на другите. Виждам как ме гледат и инстинктивно се отдръпват, защото аз не ходя с патерици, бастуни или нещо, което да ме издава, но си личи, че нещо с мен не е наред. Еми...само който е видял очите на хората, които го гледат, знае за какво говоря.Padme* не разбрах, че си му казала, извинявай.
Най-вероятно докторът го е посъветвал да е нащрек. Не се знае какво точно му е казал, но явно го е подплашил. Настоявай да намериш лекар, който да ти постави диагноза. Не разбрах откога се точи тази одисея с липсата на диагноза. Знам колко е мъчително
Проблема е от 5 години някъде, тук поставиха диагноза епилепсия без нито едно изследване да я потвърждава. Правихме изследвания и в чужбина там казаха, че не е и трябва да се открие проблема. Тук тъй като е само изследване няма официална епикриза и не признават тяхното мнение. Ужасно омагьосан кръг
Здравейте, преди около месец, месец и нещо се запознах едно момче, с което много си допаднахме. Излизахме доста, но тъй като аз имам здравословен проблем, който след големи обиколки по докторите все още не може да разрешим (става въпрос, че ми прилошава от време на време). И въпросът ми е следният, тъй като се случи миналата седмица да ми прилошее и той след това ми писа, че бил много плашлив и това. Според вас какво трябва да направя?
Путьо и Мухльо. Отсвирвай!
Проблема е от 5 години някъде, тук поставиха диагноза епилепсия без нито едно изследване да я потвърждава. Правихме изследвания и в чужбина там казаха, че не е и трябва да се открие проблема. Тук тъй като е само изследване няма официална епикриза и не признават тяхното мнение. Ужасно омагьосан кръг
Повече клонят към хормонален проблем, защото все се случва около определените дни от месеца, тук изследвания не искат да правят, защото имам диагноза и трябва аз да си плащам, а някои хич не са евтини, за това и нещата вървят по-бавно.
Иначе преди толкова време брат ми замина за чужбина, някои казват, че това може да е повлияло и съчетано с неправилното лечение.....
Иначе преди толкова време брат ми замина за чужбина, някои казват, че това може да е повлияло и съчетано с неправилното лечение.....
Повече клонят към хормонален проблем, защото все се случва около определените дни от месеца, тук изследвания не искат да правят, защото имам диагноза и трябва аз да си плащам, а някои хич не са евтини, за това и нещата вървят по-бавно.
Иначе преди толкова време брат ми замина за чужбина, някои казват, че това може да е повлияло и съчетано с неправилното лечение.....
Иначе преди толкова време брат ми замина за чужбина, някои казват, че това може да е повлияло и съчетано с неправилното лечение.....
Щитовидната жлеза беше първата и всичко си е наред. Има някои полови хормони, които са ту много, ту много ниски, а са изследвани в различни месеци, но по едно и също време.
Не изключвам и стреса, но едва ли той ще е основната причина.
Сега по-голям ми е проблема какво да правя с това момче. Дали да не продъжа да му пиша, може като мине малко време и да не смята така или аз да имам вече по-добро здравословно състояние
Не изключвам и стреса, но едва ли той ще е основната причина.
Сега по-голям ми е проблема какво да правя с това момче. Дали да не продъжа да му пиша, може като мине малко време и да не смята така или аз да имам вече по-добро здравословно състояние
Сега по-голям ми е проблема какво да правя с това момче. Дали да не продъжа да му пиша, може като мине малко време и да не смята така или аз да имам вече по-добро здравословно състояние
Добре, де, никакво достойнство ли нямаш?
Той директно те е отхвърлил, поради изключително нелепа и грозно обоснована причина, и ти, вместо да си му сърдита или най-малкото – обидена, се чудиш как да го ухажваш и прикоткаш обратно. Неразбираемо е за мен, съжалявам... 
*padme*, с това състояние ти трябва силен и психически стабилен мъж. Припадък от типа на епилептичния, ако е с гърч, е малко плашещ, ако си лабилен психически. Когато бях в гимназия имахме един съсед, който беше епилептик. Много ме харесваше и често ме търсеше да си говорим. Аз всеки път бях страшно притеснена, защото на 2-3 пъти се беше случвало да получи гърч пред мен и много ме беше страх, че някой път може да се случи, да си глътне езика и аз да не успея да реагирам адекватно. Не се гордея с тогавашния си страх, но бях малка и глупава. На теб, обаче, ти трябва мъж, а не хлапак. А и любовта дава сили. Ако той не намира в себе си силите да застане до теб в това, не е твоят човек.
Мохини припаднах, но то трае кратко за 2-3 мин губя съзнание и после може не винаги (този не помня да съм била) съм малко объркана. Това е всичко
И да явно нямам достойнство
И да явно нямам достойнство
И според мен реакцията му е нормална.
Ако се беше случило след година от връзката ви, можеше да реагира различно, защото отношенията ви са се развили.
А сега почти нищо не ви свързва и той се е уплашил. А причините за това може да са тези, които и whoowhoo е описала.
Много малко хора в същата ситуация биха искали да продължат напред, независимо какво пишем във форума, колко сме силни, велики и безстрашни.
Моля се да се излекуваш.
Ако се беше случило след година от връзката ви, можеше да реагира различно, защото отношенията ви са се развили.
А сега почти нищо не ви свързва и той се е уплашил. А причините за това може да са тези, които и whoowhoo е описала.
Много малко хора в същата ситуация биха искали да продължат напред, независимо какво пишем във форума, колко сме силни, велики и безстрашни.
Моля се да се излекуваш.
Не ти трябва този. Утре, ако стане нещо с теб, той няма да реагира адекватно. Ами ако имате деца, когато те са болни, той пак ли така ще се депресира. Разкарвай го.
Моят мъж е припадал на няколко пъти. Случва му е се понякога много рязко да му падне кръвното. Първия път беше у нас в банята. Успях да реагирам дотолкова, доколкото да му хвана главата, да не се удари в ръба на плочките, че не ми се мисли какво щеше да се случи. Просто чух туп, отворих вратата и му хванах главата. Ако не бях успяла, щеше да затисне вратата и въобще нямаше да мога да вляза. В момента си има лекарство, което да го пие при нужда, а и започна да уважава червеното вино по-често, но и двамата знаем, че това може да се случи отново, както и се е случвало де........
Моят мъж е припадал на няколко пъти. Случва му е се понякога много рязко да му падне кръвното. Първия път беше у нас в банята. Успях да реагирам дотолкова, доколкото да му хвана главата, да не се удари в ръба на плочките, че не ми се мисли какво щеше да се случи. Просто чух туп, отворих вратата и му хванах главата. Ако не бях успяла, щеше да затисне вратата и въобще нямаше да мога да вляза. В момента си има лекарство, което да го пие при нужда, а и започна да уважава червеното вино по-често, но и двамата знаем, че това може да се случи отново, както и се е случвало де........
Здравейте, преди около месец, месец и нещо се запознах едно момче, с което много си допаднахме. Излизахме доста, но тъй като аз имам здравословен проблем, който след големи обиколки по докторите все още не може да разрешим (става въпрос, че ми прилошава от време на време). И въпросът ми е следният, тъй като се случи миналата седмица да ми прилошее и той след това ми писа, че бил много плашлив и това. Според вас какво трябва да направя?
Путьо и Мухльо. Отсвирвай!
+100
Още повече, че не сте били в дълга връзка. Според мен ти си се вкопчила в идеята да имаш мъж и олееее, ще остана стара мома". Разбирам, ако си на 40г (дори тогава нее сигурно). Ама на 20?!?
Момиче, стегни се. На първо време се отпусни, успокой, занимавай се със себе си, ходи на театър, лекции (ако учиш), забавлявай се, ако се случи нещо - случва се. Има хора с къде по-нелечими и животозастрашаващи болести. Не ме разбирай погрешно, но онзи ден при педиатърката имало момиче (баща ми водеше малката и ми разказа) 35годишна жена с множествена склероза и всичко изпуска - не може да държи бебето. В болница щяла да влиза.
Та искам да кажа, усмихвай се, живей си спокойно и когато някой се влюби истински в теб няма да го интересува припадаш ли или не. Повярвай ми.
П.С. Защо не опиташ нетрадиционна медицина - иглотерапия, хомеопатия (макар, че в съседната тема ще ме изядат,а ко го предложа), китайска медицина, хранителни режими...
Не знам как точно ти прилошава, аз самата получавах нещо като припадъци, макар че външно изглеждах в безсъзнание повечето случаи разбирах какво се случва около мен. Периодично, не много често, понякога само 1- 2 пъти в годината, но продължи около 10. Последният за сега бе около 25- тата ми година /израснах го / . Научих се усещам кога ми става зле и да контролирам нещата. За глупостите които чух от докторите няма да пиша.
По темата - винаги предупреждавах новите хора в живота си. Може и да са се притеснявали,но аз не съм разбрала. На една съквартирантка в университета чак и стана смешно и разбира се на нея и се наложи да реагира. Поуплаши се /не го бе приела че наистина може да се случи/, но пък и не поиска да се премести след това. И на приятелят ми не му пречеше. А той си знаеше от преди да се свалим.
Стана дълго. Не се занимавай с мухльото. Сега за разлика от преди 20 години има достъп до много изследвания /макар и платени/. Дано се оправиш.
/ . Научих се усещам кога ми става зле и да контролирам нещата. За глупостите които чух от докторите няма да пиша. По темата - винаги предупреждавах новите хора в живота си. Може и да са се притеснявали,но аз не съм разбрала. На една съквартирантка в университета чак и стана смешно и разбира се на нея и се наложи да реагира. Поуплаши се /не го бе приела че наистина може да се случи/, но пък и не поиска да се премести след това. И на приятелят ми не му пречеше. А той си знаеше от преди да се свалим.
Стана дълго. Не се занимавай с мухльото. Сега за разлика от преди 20 години има достъп до много изследвания /макар и платени/. Дано се оправиш.
Щеше да е лесно да съм на 20, но аз съм на 32. Вече и всичките ми приятелки са женени и с деца. Възможността да си намеря някои според мен е 0.
Но е и супер тъпо, защото след като знаеше и това ще го притеснява, депресия защо не каза още в началото?
И една добавка, когато ми прилошава няма гърч, просто се водят епилептични
Но е и супер тъпо, защото след като знаеше и това ще го притеснява, депресия защо не каза още в началото?
И една добавка, когато ми прилошава няма гърч, просто се водят епилептични
За съжаление авторката е решена да се унижава при положение, че са я разкарали.
Дано да и дойде акъла.
Padme, аз пък съм на 35. И какво от това. Трябва ли да се хвана за първият срещнат сульо, който реши да ми обърне внимание?
Казваш, че си на 32. Звучиш все едно си на 45. Я се стегни. И да не би да е единствения мъж останал на планетата.
Сред познатите ми имам поне две жени, които така от отчаяние се омъжиха. Само и само за да не са сами. И набързо се разведоха. Ми като не мислят и скачат на първия, така ще е.
Дано да и дойде акъла.
Padme, аз пък съм на 35. И какво от това. Трябва ли да се хвана за първият срещнат сульо, който реши да ми обърне внимание?
Казваш, че си на 32. Звучиш все едно си на 45. Я се стегни. И да не би да е единствения мъж останал на планетата.
Сред познатите ми имам поне две жени, които така от отчаяние се омъжиха. Само и само за да не са сами. И набързо се разведоха. Ми като не мислят и скачат на първия, така ще е.
По- точно е искал да прекрати връзката и не го е казал директно, а е използвал здравословния ти проблем. Класическо поведение на мухльо. Един мъж щеше да ти каже - готина си, но просто не изпитвам нищо /не ме кефиш достатъчно/ и не искам да продължим. Точка.
Какво означава - води се епилептичен припадък? Просто са ти поставили една диагноза , на мен пък един ми писа че е криза на пубертета. Чак сестрата се
предвид възрастта ми, и му вика ама докторе как така 
. Резки спадове на кръвното, резки спадове на кръвната захар , кой знае колко още причини може да има. Може и да е епилепсия , тя се контролира с лекарства. Но хапове само ако си сигурна че е точно това иначе ще те скапят съвсем.
Проблемът е че се депресираш, а никой не обича нещастни оплакващи се. Мислиш си - всички ме оставят, никой няма да е мен. Звучиш сякаш се вкопчваш. Това отблъсква.
Да, по- трудно е да се живее със здравословен проблем, аз самата ги имам няколко. Но другите имат други проблеми.
Усмихни се и направи нещо хубаво за себе си.
Какво означава - води се епилептичен припадък? Просто са ти поставили една диагноза , на мен пък един ми писа че е криза на пубертета. Чак сестрата се
предвид възрастта ми, и му вика ама докторе как така . Резки спадове на кръвното, резки спадове на кръвната захар , кой знае колко още причини може да има. Може и да е епилепсия , тя се контролира с лекарства. Но хапове само ако си сигурна че е точно това иначе ще те скапят съвсем.Проблемът е че се депресираш, а никой не обича нещастни оплакващи се. Мислиш си - всички ме оставят, никой няма да е мен. Звучиш сякаш се вкопчваш. Това отблъсква.
Да, по- трудно е да се живее със здравословен проблем, аз самата ги имам няколко. Но другите имат други проблеми.
Усмихни се и направи нещо хубаво за себе си.
Ами щом е искал да ме разкара защо предният ден ще ми предлага да празнуваме Коледа заедно и като се случи това, като пак казвам, че той знаеше за тези неща.
А относно оплакванията не съм от тези, които ходят и разправят на всеки колко им е трудно само на тях и тем подобни, но просто в момента и на мен ми дойде в повече и реших да пусна темата.
А относно оплакванията не съм от тези, които ходят и разправят на всеки колко им е трудно само на тях и тем подобни, но просто в момента и на мен ми дойде в повече и реших да пусна темата.
Защото има една порода мъже, които казват, каквото иска да чуе жената за да получат от нея каквото искат.
И после като им писне-баста и чао.
Пък и честно, ако знам предварително, че даден мъж има психо проблеми като твоя с депресията не бих се занимавала.
За мен това това е по-страшно, отколкото физическо заболяване.
Зарежи го този пуяк-имам позната, която на 34 се раздели с приятеля си, след две години срещна друг и на 40 години има две деца.
И после като им писне-баста и чао.
Пък и честно, ако знам предварително, че даден мъж има психо проблеми като твоя с депресията не бих се занимавала.
За мен това това е по-страшно, отколкото физическо заболяване.
Зарежи го този пуяк-имам позната, която на 34 се раздели с приятеля си, след две години срещна друг и на 40 години има две деца.
Според мен е бил искрен, и за неговите проблеми също е бил искрен.
Padme, ако ми беше наблизо щях да дойда да ти дърпам ушите.
На 32 как изобщо ти минават мисли, че си стара и нямаш шанс за семейство. Не, не си за дърпане на уши, за голяма тояга си.
Стегни се малко, в най-най-най-прекрасната възраст си.
Padme, ако ми беше наблизо щях да дойда да ти дърпам ушите.
На 32 как изобщо ти минават мисли, че си стара и нямаш шанс за семейство. Не, не си за дърпане на уши, за голяма тояга си.
Стегни се малко, в най-най-най-прекрасната възраст си.
Точно пък да съм на Коледа с човек, който познавам от толкова скоро не бих определила за нещо, което съм искала да чуя.
Мохини знам, че не съм на 50 и в повечето страни в чужбина се женят около 35, но тук всички имат други виждания. И не стига, че имам проблеми, а и ме избягват щот аз съм онази дето си няма приятел (все едно съм прокажена)
Мохини знам, че не съм на 50 и в повечето страни в чужбина се женят около 35, но тук всички имат други виждания. И не стига, че имам проблеми, а и ме избягват щот аз съм онази дето си няма приятел (все едно съм прокажена)
Бе, глупости, бе. Избягват те, защото предполагат, че не те вълнува това, което тях ги вълнува. Много по различно е когато имаш с-во и станеш майка. Може би ти трябва да потърсиш старите приятелки, а не да очакваш специално отношение. Ти ги покани да се видите. Не си престаряла, имаш голям шанс да срещнеш друг и по-качествен човек. Не се дръж като удавник за сламка. Под достойнството на една жена е. Аз мисля, че той ще поразмисли и ако е държал на теб ще те потърси пак. Успех.
Защото има една порода мъже, които казват, каквото иска да чуе жената за да получат от нея каквото искат.
И после като им писне-баста и чао.
Пък и честно, ако знам предварително, че даден мъж има психо проблеми като твоя с депресията не бих се занимавала.
За мен това това е по-страшно, отколкото физическо заболяване.
Зарежи го този пуяк-имам позната, която на 34 се раздели с приятеля си, след две години срещна друг и на 40 години има две деца.
И после като им писне-баста и чао.
Пък и честно, ако знам предварително, че даден мъж има психо проблеми като твоя с депресията не бих се занимавала.
За мен това това е по-страшно, отколкото физическо заболяване.
Зарежи го този пуяк-имам позната, която на 34 се раздели с приятеля си, след две години срещна друг и на 40 години има две деца.
Абсолютно същото щях да напиша.Мъж склонен към депресии бррр.
Момиче трябва да почерпиш,че си се отървала.
А знаеш ли колко здравословни проблеми изкачат към 40,тогава имаш нужда от подкрепа,а не от мухльо.
Аз също съм получавала припадъци,минаха от само себе си.
Точно пък да съм на Коледа с човек, който познавам от толкова скоро не бих определила за нещо, което съм искала да чуя.
Мохини знам, че не съм на 50 и в повечето страни в чужбина се женят около 35, но тук всички имат други виждания. И не стига, че имам проблеми, а и ме избягват щот аз съм онази дето си няма приятел (все едно съм прокажена)
Мохини знам, че не съм на 50 и в повечето страни в чужбина се женят около 35, но тук всички имат други виждания. И не стига, че имам проблеми, а и ме избягват щот аз съм онази дето си няма приятел (все едно съм прокажена)
А защо се интересуваш и влияеш от вижданията на другите? Свои нямаш ли?
Случвало ми се е нахални люде да ме питат защо още не съм омъжена и нямам деца.
Отговарям, че това си е моя лична работа и не дължа обяснения.
Не знам, на мен не ми се случвало да ме избягват само защото още не съм омъжена и нямам деца. Имам приятели със семейство и без семейство.
Според мен всичко е в твоята глава. Имам щастието да познавам много пловдивчани, ами те са едни от най-топлите и искрени хора. А градът предлага ужасно много възможности за контакти с интресни такива. Погледни така на нещата, не се фиксирай върху идеята за връзка и виж как бързо всичко ще се нареди съвсем естествено и не търсено дори.
Според мен те харесва, но просто не достатъчно.
И може би не е сигурен как точно да постъпи в тази ситуация и предвид здравословното състояние при теб. Не винаги човек реагира "правилно", понякога и той си има своите страхове и притеснения, които не е задължително да са разбираеми от останалите.
Мисля, че не трябва да го търсиш и просто не се впускай в анализи
И може би не е сигурен как точно да постъпи в тази ситуация и предвид здравословното състояние при теб. Не винаги човек реагира "правилно", понякога и той си има своите страхове и притеснения, които не е задължително да са разбираеми от останалите.
Мисля, че не трябва да го търсиш и просто не се впускай в анализи
Точно пък да съм на Коледа с човек, който познавам от толкова скоро не бих определила за нещо, което съм искала да чуя.
Мохини знам, че не съм на 50 и в повечето страни в чужбина се женят около 35, но тук всички имат други виждания. И не стига, че имам проблеми, а и ме избягват щот аз съм онази дето си няма приятел (все едно съм прокажена)
Мохини знам, че не съм на 50 и в повечето страни в чужбина се женят около 35, но тук всички имат други виждания. И не стига, че имам проблеми, а и ме избягват щот аз съм онази дето си няма приятел (все едно съм прокажена)
Сигурна съм,че не те избягват, аз също имам приятелка която не е женена на 34 години и тя ми се сърди,че не се виждам вече с нея често, а веднъж на няколко месеца.. Ама не го правя нарочно,просто като се появи детето, живота ти се променя коренно и нито ми е до виждания,нито до кафета - просто ако имам час свободен искам да спя....
Само за протокола стара мома се води в днешни дни над 45+...
Успокоих се и аз
Значи имам и аз още много време да се мотая и избирам
Само за протокола стара мома се води в днешни дни над 45+...
Успокоих се и аз
Значи имам и аз още много време да се мотая и избирам
Живейте си живота и да не ви пука, колкото до авторката искрено ти желая да оздравееш и да си намериш стабилен мъж. Успокой се - млада си още - живота е пред теб!!!
Падме, няма да коментирам кофти свалката, а само да попитам дали си прави изследвания на ушите и ако не си- намери си добър лекар.
Скрит текст:
късмет Аз самата страдах от това и прекарах 2 години с диагноза "Мозъчен припадък с неустановена етиология". Това е вариация на диагнозата ЕДЗ /един дявол знае/. Оказа се по спомен "фистулен синдром",проблем на вътрешното ухо и вестибуларния апарат, но нямах световъртеж, а просто си припадах и никой не е мислил за това.Излекувах се, но имах 3 години с много припадъци
Трябва да се радваш, че си се отървала. Това не е човек, на който можеш да разчиташ. А на теб ти трябва стабилен и зрял човек, ако искаш да създаваш семейство.
Не са свършили мъжете. Ти не си престаряла. Просто още не си срещнала правилния човек. Не бързай, порадвай се на живота, бъди себе си и нещата ще се наредят.
Не го търси. Ако той държи на теб,ще преодолее себе си и сам ще те потърси.
Ти как би се почувствала, ако човек, с който ти е неприятно, продължи да те търси? А готова ли си да потъпчеш достойнството си и да се обвържеш с лабилен психически човек? И какво, все ще внимаваш какво говориш, какво правиш или не, само за да не го депресираш? Такъв живот ли искаш? Това ли заслужаваш?
Не са свършили мъжете. Ти не си престаряла. Просто още не си срещнала правилния човек. Не бързай, порадвай се на живота, бъди себе си и нещата ще се наредят.
Не го търси. Ако той държи на теб,ще преодолее себе си и сам ще те потърси.
Ти как би се почувствала, ако човек, с който ти е неприятно, продължи да те търси? А готова ли си да потъпчеш достойнството си и да се обвържеш с лабилен психически човек? И какво, все ще внимаваш какво говориш, какво правиш или не, само за да не го депресираш? Такъв живот ли искаш? Това ли заслужаваш?
Понеже имам съвсем пресен опит с близки с депресия - животът с такъв човек е невероятен тормоз и ужас.
Що се отнася до другото - не се унижавай повече, ако това момче само те потърси, можеш да помислиш дали да не му дадеш втори шанс, иначе няма да постигнеш нищо друго, освен ти самата да се депресираш допълнително.
Що се отнася до другото - не се унижавай повече, ако това момче само те потърси, можеш да помислиш дали да не му дадеш втори шанс, иначе няма да постигнеш нищо друго, освен ти самата да се депресираш допълнително.
Ако те потрърси, му кажи, че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора, за да види, че и ти си имаш изисквания 
. Не просто напук, а наистина не ти трябват хора с жалки двойни стандарти. Той тръгнл да създава връзка като е склонен към депресивни състоояния, а иначе не може да се примири с някво заболяване на отсрещната страна. 
. Не просто напук, а наистина не ти трябват хора с жалки двойни стандарти. Той тръгнл да създава връзка като е склонен към депресивни състоояния, а иначе не може да се примири с някво заболяване на отсрещната страна.
Ох, само това не му казвай, моля те.
Ако все пак те потърси, а ти вече не искаш, по-добре му спести "че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора", защото такива хора са изключително уязвими и раними.
Ако все пак те потърси, а ти вече не искаш, по-добре му спести "че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора", защото такива хора са изключително уязвими и раними.
Което пък явно ги прави неособено съобразителни и емпатични към чуждата уязвимост и ранимост, хммм...
Само който се е сблъсквал с такъв проблем знае, че психическата болка е не личима и много по-остра и силна от физическата. И освен това всички, и най-вече близките на този човек са подложени на ужасен стрес - и психически, а не рядко и физически.
Затова съветът ми е тя да си изживее нейната болка, но да не отвръща по същия начин на този мъж.
Мисля, че може и Е по-силна от него.
Затова съветът ми е тя да си изживее нейната болка, но да не отвръща по същия начин на този мъж.
Мисля, че може и Е по-силна от него.
Ох, само това не му казвай, моля те.
Ако все пак те потърси, а ти вече не искаш, по-добре му спести "че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора", защото такива хора са изключително уязвими и раними.
Ако все пак те потърси, а ти вече не искаш, по-добре му спести "че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора", защото такива хора са изключително уязвими и раними.
Което пък явно ги прави неособено съобразителни и емпатични към чуждата уязвимост и ранимост, хммм...
Така си е. С неговите камъни, по неговата глава.
А да страдаш от депресия не е кой знае какво заболяване. Това си е характер и настройка. И е лечимо, но при добро желание. Има хора обаче им е удобно заболяването.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.
Ако ме потърси няма да му казвам такива неща (била съм и от двете страни на хора без здравословни проблеми и на такива със) и за мен това е изключително гадно да го кажеш на някой. Нито той иска да е така, нито някой път колкото и да иска може да го промени. А и от малка знам, че за здраве нетрябва да се подиграваш.
Може това, което се е случило да е така, защото съм изкарала късмет, но за това време знам, че е малко, се държеше повече от добре. Незнам обаче, ако е минало повече време дали ще продължавам да мисля така. Но най-вече ми дотегна това, че хората ме смятат за по-долен човек и това става само, ако ме видят, че имам проблем иначе въобще може и да не разберат. А и разбирам, че никой не иска болни хора около себе си, но след като знаеше отначалото трябваше да си прецени, защото колкото и да си мислех няма да се привързваш ама то не става само като си го казваш
Може това, което се е случило да е така, защото съм изкарала късмет, но за това време знам, че е малко, се държеше повече от добре. Незнам обаче, ако е минало повече време дали ще продължавам да мисля така. Но най-вече ми дотегна това, че хората ме смятат за по-долен човек и това става само, ако ме видят, че имам проблем иначе въобще може и да не разберат. А и разбирам, че никой не иска болни хора около себе си, но след като знаеше отначалото трябваше да си прецени, защото колкото и да си мислех няма да се привързваш ама то не става само като си го казваш
Пак си мисля, че не си права.
Вярвам, че има хора, които не знаят за проблема ти. Вероятно не са ти чак толкова близки(щом не знаят), но правило ли ти е впечатление дали те се държат зле с теб?
Няма нормален човек, който да мисли, че тези със здравословен проблем са по-долни. Няма такъв. Просто вероятно се притесняват дали ще бъдат адекватни в случай на криза.
Затова пробвай да излизаш с група приятели, колеги, познати. Тогава те самите ще се чувстват по-сигурни, ако се случи нещо.
Вярвам, че има хора, които не знаят за проблема ти. Вероятно не са ти чак толкова близки(щом не знаят), но правило ли ти е впечатление дали те се държат зле с теб?
Няма нормален човек, който да мисли, че тези със здравословен проблем са по-долни. Няма такъв. Просто вероятно се притесняват дали ще бъдат адекватни в случай на криза.
Затова пробвай да излизаш с група приятели, колеги, познати. Тогава те самите ще се чувстват по-сигурни, ако се случи нещо.
Повярвай ми на 90% от само тези, които ми се водят познати знаят (тук идва проблема, че незнам точно какво им е разказано), защото имах една т.нар приятелка, която си беше поставила за цел да не стана по-известна от нея ли и аз незнам защо говореше доста глупости за мен, а това с проблема ми и беше основно. Аз вече не поддържам връзка с нея, но за тези неща малко късно разбрах, че са идвали точно от нея
А да страдаш от депресия не е кой знае какво заболяване. Това си е характер и настройка. И е лечимо, но при добро желание. Има хора обаче им е удобно заболяването.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.
Депресията е тежко и ужасно мъчително заболяване. Изобщо не е нито характер, нито настройка. Най-общо казано е хормонален дисбаланс в мозъка, който трудно се контролира и поддава на лечение. Час-два НЕ Е депресия. Депресивните епизоди продължават с месеци, някои пъти дори и години. Лошото настроение НЕ Е депресия. Моля, не се изказвайте така лекомислено за заболяване, което отнема работоспособност, сили за живот, а понякога и самия живот.
А да страдаш от депресия не е кой знае какво заболяване. Това си е характер и настройка. И е лечимо, но при добро желание. Има хора обаче им е удобно заболяването.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.
Депресията е тежко и ужасно мъчително заболяване. Изобщо не е нито характер, нито настройка. Най-общо казано е хормонален дисбаланс в мозъка, който трудно се контролира и поддава на лечение. Час-два НЕ Е депресия. Депресивните епизоди продължават с месеци, някои пъти дори и години. Лошото настроение НЕ Е депресия. Моля, не се изказвайте така лекомислено за заболяване, което отнема работоспособност, сили за живот, а понякога и самия живот.
Виж уикито
Цитат
Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние[1], може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.
Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия и мисли за самоубийство, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.
Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия и мисли за самоубийство, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.
Всички симпотим ги имах между 20 и 30-та си година. И то за дълги периоди. Накрая се оказах с проблемна щитовидна жлеза. От това било. Тъй че знам.
Но е много важна нагласата на човек. Срещала съм хора на които им е супер удобно заболяването и манипулират околните. Сега мога да кажа, че съм доста добре.
И това е било неразположение, причинено от щитовидната жлеза, а не истинска депресия. Така че се изказваш, за нещо, за което действително нямаш представа. Начинът, по който говориш, е обиден за хора, които се борят с това заболяване.
Ще и кажа да си хвърли дипломата в кошчето.
И не, не е обидно.
Обидно е някаква мишка да сваля звезди, но при най-малката трудност да бяга. Обидно е при положение, че самият той е болен да постъпва така с нея. Може и да страда от депресия, но не става за нищо. Чисто и просто е егоист. Депресиран егоист.
Той болен, тя болна- явно и болестите им не са в хармония. Затова, най-логичното и правилното, се е случило- разделили са се. Трудно ще съжителстват човек с депресия, която върви в комплект със страхови и паник-състояния и болен с припадъци. Само ще си влошават взаимно състоянието. Защо е нужно да се сипят обиди за момчето? По-добре ли е да се прави на герой и да прецени, че не е такъв в по-напреднал стадий на взаимоотношенията им. Да си губят времето, да се появят деца , а бащата в депресия. По-добре ли ще е така? А и колкото и да се правим на широко-скроени, не е за всеки да започне връзка с болен партньор.
Авторката е най-добре да се опита да си изясни диагнозата и ако е лечима, да я пребори. И да не живее с нагласата брак на всяка цена, че мъжете когато я доловят, бягат от такива отчаяни моми, независимо болни ли са, здрави ли са.
И да не се самосъжалява толкова, че така вреди на себе си . А и околните , когато доловят самосъжалението , обикновено странят от такива хора. Каквото и да си говорим, емпатията не е толкова често срещано качество. Повечето хора са емпатични за кратко. Ако ги товариш постоянно с проблеми, започват да те избягват, за да пощадят собствената си психика. А пък при зараждаща се връзка , съвсем не върви да се самоокайваш.
Авторката е най-добре да се опита да си изясни диагнозата и ако е лечима, да я пребори. И да не живее с нагласата брак на всяка цена, че мъжете когато я доловят, бягат от такива отчаяни моми, независимо болни ли са, здрави ли са.
И да не се самосъжалява толкова, че така вреди на себе си . А и околните , когато доловят самосъжалението , обикновено странят от такива хора. Каквото и да си говорим, емпатията не е толкова често срещано качество. Повечето хора са емпатични за кратко. Ако ги товариш постоянно с проблеми, започват да те избягват, за да пощадят собствената си психика. А пък при зараждаща се връзка , съвсем не върви да се самоокайваш.
Не дочетох всички, но да питам авторката - този мъж на колко години е? Как е възможно да излезеш с жена, да й стане лошо и след това ти да отидеш на лекар и той да ти каже дали да излизаш с въпросната дама????? За мен този човек те лъже. Баси, къде отидоха нормалните мъже бе?
Хайде стига глупости ...
Знаете ли, колко са малко хората, които биха реагирали адекватно ако човека, с когото отскоро излизат, припадне пред тях? И ако авторката му е обяснила нещата, както на нас в началото - казва му "Става ми лошо понякога" и в един момент не й е лошо, а направо припада ...
Разбира се всички знаем, че във форума всички реагират адекватно при всички неприятни ситуации в живота, но извън тази общност има и други хора, които нито са мишки, нито путьовци, нито другите определения, които изброихте, и пак не реагират съвсем адекватно.
Аз самата, признавам си, съм от "слабохарактерните мишки" и не ме е срам да го призная. Ако половинката ми припадне пред мен по-скоро ще се вдървя от страх, макар да знам, че подобно поведение може да бъде фатално за него ...
В този ред на мисли се сещам за случка със сегашният ми приятел -
Знаете ли, колко са малко хората, които биха реагирали адекватно ако човека, с когото отскоро излизат, припадне пред тях? И ако авторката му е обяснила нещата, както на нас в началото - казва му "Става ми лошо понякога" и в един момент не й е лошо, а направо припада ...
Разбира се всички знаем, че във форума всички реагират адекватно при всички неприятни ситуации в живота, но извън тази общност има и други хора, които нито са мишки, нито путьовци, нито другите определения, които изброихте, и пак не реагират съвсем адекватно.
Аз самата, признавам си, съм от "слабохарактерните мишки" и не ме е срам да го призная. Ако половинката ми припадне пред мен по-скоро ще се вдървя от страх, макар да знам, че подобно поведение може да бъде фатално за него ...
В този ред на мисли се сещам за случка със сегашният ми приятел -
Скрит текст:
в тях сме, гледаме филм след работа и той заспа. Аз продължавам да си гледам и в един момент го чувам как започва да диша учестено и да потреперва (има сънна апнея). Е, в първият момент стоях като вдървена с ей такъв поглед 
и не знаех как да реагирам, после просто го събудих внимателно.
Ако ситуацията беше като на авторката вероятно и аз щях да се отдръпна, но при нас го имам момента, в който и той е приел моята депресия, с която се сдобих след като за по-малко от 5 месеца загубих и майка си, и дългогодишният си приятел, спрях да ям, спрях да общувам с хората, да излизам и дори отказвах да си приемам медикаментите ...
и не знаех как да реагирам, после просто го събудих внимателно. Ако ситуацията беше като на авторката вероятно и аз щях да се отдръпна, но при нас го имам момента, в който и той е приел моята депресия, с която се сдобих след като за по-малко от 5 месеца загубих и майка си, и дългогодишният си приятел, спрях да ям, спрях да общувам с хората, да излизам и дори отказвах да си приемам медикаментите ...
Баси, къде отидоха нормалните мъже бе?
Съжалявам, ако съм лошият вестоносец, но 90% от нормалните мъже и жени ще постъпят така. Все пак говорим за зараждаща се връзка. Процентът ще падне при по-продължителна връзка, но не е нулев дори при семейните. Край мен две и то дългогодишни семейства се разпаднаха поради заболяване. Много е гадно, но го има в живота. Обикновено болестта при семейните се наслагва над съществуващи проблеми и натежава. Но в началото на връзка, ако няма още дълбоки чувства , много хора ще се отдръпнат при сериозно заболяване на човека, с който отскоро излизат.
А и човекът не си е съвсем нормален. Депресията е сериозно психично забпляване. В много случаи страдащите са доживот на силни медикаменти. При него може да се е задействал и инстинкт за самосъхранение.
Добре преценил е, че иска да се отдръпне заради проблема, но защо не го направи, когато му казах? Тогава пак си е съществувало всичко. А относно какви отношения са се заредили незнезнам точно, въпреки че веднъж ми каза, че ме обичал и един път ми го писа на съобщение. Аз бях като ударена с мокър парцал, за такова кратко време да е наясно и да има такива силни чувства.
Но незнам може би защото ми се иска, мисля, че му трябва да мине малко време и може би вече няма да е чак така стреснато настроен.
Но незнам може би защото ми се иска, мисля, че му трябва да мине малко време и може би вече няма да е чак така стреснато настроен.
Здравейте, преди около месец, месец и нещо се запознах едно момче, с което много си допаднахме. Излизахме доста, но тъй като аз имам здравословен проблем, който след големи обиколки по докторите все още не може да разрешим (става въпрос, че ми прилошава от време на време). И въпросът ми е следният, тъй като се случи миналата седмица да ми прилошее и той след това ми писа, че бил много плашлив и това. Според вас какво трябва да направя?
Изследвала ли си щитовидната жлеза?
Може би, защото човек осъзнава, че не може и/или не иска да се справи с нещо, да си го причинява и т.н, едва когато го изпита.
Отделно идва въпроса дали си му обяснила правилно състоянието си? Защото едно е "става ми лошо" и съвсем друго "припадам/губя съзнание".
Всеки се мисли за много силен и много адекватно реагиращ при стресови ситуации, но при повече от половината това нещо се изпарява в мига, в който попаднат в такава.
Отделно идва въпроса дали си му обяснила правилно състоянието си? Защото едно е "става ми лошо" и съвсем друго "припадам/губя съзнание".
Всеки се мисли за много силен и много адекватно реагиращ при стресови ситуации, но при повече от половината това нещо се изпарява в мига, в който попаднат в такава.
Добре преценил е, че иска да се отдръпне заради проблема, но защо не го направи, когато му казах? Тогава пак си е съществувало всичко. А относно какви отношения са се заредили незнезнам точно, въпреки че веднъж ми каза, че ме обичал и един път ми го писа на съобщение. Аз бях като ударена с мокър парцал, за такова кратко време да е наясно и да има такива силни чувства.
Но незнам може би защото ми се иска, мисля, че му трябва да мине малко време и може би вече няма да е чак така стреснато настроен.
Но незнам може би защото ми се иска, мисля, че му трябва да мине малко време и може би вече няма да е чак така стреснато настроен.
Според мен, най-добре е да го оставиш да премисли, да преживее и осмисли видяното и да реши, може ли, не може ли да бъде с теб. Но ти не можеш нищо да направиш, освен да изчакаш. Току-виж пък се появил по-достоен мъж . Може ти да решиш, че не си заслужава да се занимаваш с депресирани особи. Млада си , много неща ти предстоят, дано хубавото е пред теб.
Но обърни си по-сериозно внимание, недей се оставя с неизяснена диагноза при това състояние. Наистина може да е съвсем безобидно и лечимо. И не се самосъжалявай толкова, напери гребена, както се казва. Не си поставяй разни цели , на всяка цена. Когато човек е готов и за меда, и за жилото, обикновено му се сбъдват желанията.
Здравейте, преди около месец, месец и нещо се запознах едно момче, с което много си допаднахме. Излизахме доста, но тъй като аз имам здравословен проблем, който след големи обиколки по докторите все още не може да разрешим (става въпрос, че ми прилошава от време на време). И въпросът ми е следният, тъй като се случи миналата седмица да ми прилошее и той след това ми писа, че бил много плашлив и това. Според вас какво трябва да направя?
Изследвала ли си щитовидната жлеза?
Да, това беше първото нещо, което ми изследваха и няма проблеми.
И да смятам, че съм обяснила подробно точно какво ми става, даже се бях обнадеждила от реакцията, защото той като разбра, че ми става веднъж на 30-30 и няколко дни каза "а то това не е нищо"
А тези припадъци от малка ли ги имаш, или на по-късен етап се появиха?
Питам, защото аз като дете имах припадъци, но при мен е по рождение , мисля генетично, имах и сърдечен шум, случвало се е за кратко да губя съзнание и да припадна, после след секунди пак идвам на себе си. Това се получаваше при някакво свръхнатоварване - физическо или емоционално.Последно припаднах след раждането. Общо взето с годините се пооправих. Моя приятелка и тя е така, веднъж на около 25г. сме били - тя припадна в автобуса за кратко, от блъсканицата и стана лошо. Аз бях с нея и я задържах да не я смачка тълпата, помолих да и отстъпят място. За този вид синдром има лекарства.
За останала част - не си престаряла, няма какво да го преследваш този, насила хубост не става, ако размисли, и ти все още го искаш, да. Иначе се лекувай, може и друг принц да се появи на хоризонта.
Питам, защото аз като дете имах припадъци, но при мен е по рождение , мисля генетично, имах и сърдечен шум, случвало се е за кратко да губя съзнание и да припадна, после след секунди пак идвам на себе си. Това се получаваше при някакво свръхнатоварване - физическо или емоционално.Последно припаднах след раждането. Общо взето с годините се пооправих. Моя приятелка и тя е така, веднъж на около 25г. сме били - тя припадна в автобуса за кратко, от блъсканицата и стана лошо. Аз бях с нея и я задържах да не я смачка тълпата, помолих да и отстъпят място. За този вид синдром има лекарства.
За останала част - не си престаряла, няма какво да го преследваш този, насила хубост не става, ако размисли, и ти все още го искаш, да. Иначе се лекувай, може и друг принц да се появи на хоризонта.
Не знам при авторката какво е, за себе си мога да кажа, макар, че никога не съм си правила генетично изследване, то отговарям на някои признаци, слава Богу не в някаква крайна форма:
http://lechenie.bg/sindrom-na-marfan/
http://lechenie.bg/sindrom-na-marfan/
Ох, само това не му казвай, моля те.
Ако все пак те потърси, а ти вече не искаш, по-добре му спести "че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора", защото такива хора са изключително уязвими и раними.
Ако все пак те потърси, а ти вече не искаш, по-добре му спести "че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора", защото такива хора са изключително уязвими и раними.
На мен лично това, че лекарят му бил казал да не се вижда с нея, ми се струва изсмукано от пръстите оправдание, защото е страхливец и просто не му се занимава, т.е. харесва я, но не достатъчно, камо ли да я обича. И използва един вид ето "лекарска заповед е това", за да си измие ръчичките. Жалка работа.
Авторката да се концентрира върху лечението на проблема си, това, за което бленува на всяка цена, се случва спонтанно и само ще дойде днес или след година.
Случи се преди 6 години след една висока температура, за която не можаха да кажат от какво е. След това правихме много изследвания и всичко е в норми, но тук в България докторите казаха, че е епилепсия, въпреки че изследванията са в норма. В чужбина невролог е наблюдавал припадък и каза, че прилича на епилептичен, но не е. Тук след като им казах ми казаха, като се съмнявам и не вярвам да ходя да се лекувам в чужбина.
А за момчето сигурно има някакви съображения, за които аз да незнам, но след като аз съм намерила сили и съм му казала, защо и той да не го направи?
А за момчето сигурно има някакви съображения, за които аз да незнам, но след като аз съм намерила сили и съм му казала, защо и той да не го направи?
Тези припадъци дали не са психосоматични? Това разстройство изключено ли е?
На два различни психолога ходих и ми правиха някакви тестове и казаха, че нямало проблем. Ако с това може да се изключи
Тези припадъци дали не са психосоматични? Това разстройство изключено ли е?
На два различни психолога ходих и ми правиха някакви тестове и казаха, че нямало проблем. Ако с това може да се изключи
За съжаление хората са устроени така, няма какво да се лъжем. При една по-дълга връзка нещата са различни, но когато е в началото...
Имам приятелка, която имаше такива припадъци на 20-25 г., вече наближава 40-те и изчезнаха отдавна. Но първият й мъж я напусна след като видя един пристъп. Вече е щастливо женена за чудесен мъж и има 2 деца, така че всяко зло за добро
И аз да попитам - какво усещаш преди да припаднеш? В определени ситуации ли се случва - стрес, страх, преумора?
Имам приятелка, която имаше такива припадъци на 20-25 г., вече наближава 40-те и изчезнаха отдавна. Но първият й мъж я напусна след като видя един пристъп. Вече е щастливо женена за чудесен мъж и има 2 деца, така че всяко зло за добро
И аз да попитам - какво усещаш преди да припаднеш? В определени ситуации ли се случва - стрес, страх, преумора?
Предполагам, че са били кадърни, защото доста ни ги припоръчаха.
Като отключващ елемент не бих казала, да е имало нещо кой знае какво тогава карах шофьорски курсове и беше станало ясно, че в отдела, който работех ще го затварят, но аз така или иначе тогава исках да се махна от там (да ме пита сега човек защото ама минало ).
Не се сърди, човече първоначално не усещах нищо просто изведнъж става, но след като почнах да пия хапчетата за епилепсия и мина към 1.5-2 години започна преди да ми стане лошо все едно искам да си спомня нещо, а не мога и незнам какво точно е.
С цел да ме нападнете всички, вчера му видях една снимка с куче и му писах съобщение дали не си е взел куче. Изненадах се от това, че ми отговори почти веднага и писахме още малко (може би щеше да е повече, ако не бях заспала), след като не е добре да поддържа такава връзка защо той не се дистанцира? Хич не ме бива да анализирам правилно такива неща
Като отключващ елемент не бих казала, да е имало нещо кой знае какво тогава карах шофьорски курсове и беше станало ясно, че в отдела, който работех ще го затварят, но аз така или иначе тогава исках да се махна от там (да ме пита сега човек защото ама минало
).Не се сърди, човече първоначално не усещах нищо просто изведнъж става, но след като почнах да пия хапчетата за епилепсия и мина към 1.5-2 години започна преди да ми стане лошо все едно искам да си спомня нещо, а не мога и незнам какво точно е.
С цел да ме нападнете всички
, вчера му видях една снимка с куче и му писах съобщение дали не си е взел куче. Изненадах се от това, че ми отговори почти веднага и писахме още малко (може би щеше да е повече, ако не бях заспала), след като не е добре да поддържа такава връзка защо той не се дистанцира? Хич не ме бива да анализирам правилно такива неща
Ама ти няма да спреш да се държиш като тийнейджърка Писала му била, той защо бил отговорил... Ами защото си пази вариант да получи секс, неангажиращ, разбира се. Мъжете винаги си оставят открехнати вратички за секс с бивши.
Девойко, той не е лудо влюбен в теб. За един месец това не може да се случи. Престани да се самонавиваш, че не можеш без него. И ти не си влюбена. Просто си самотна. Опитай се да пребориш самотата по друг начин, не като се вкопчваш отчаяно в един мъж, щото това ще го отблъсне повече от какъвто и да е здравословен проблем.
Запиши се на спорт, или на курсове някакви. По-добре на спорт. Направи нещо, за което си мечтаеш отдавна, концерт, скок с бънджи... Угаждай си, развивай се... Момиче, първо трябва да си станеш самодостатъчна, чак тогава ще си готова за връзка.
Писала му била, той защо бил отговорил... Ами защото си пази вариант да получи секс, неангажиращ, разбира се. Мъжете винаги си оставят открехнати вратички за секс с бивши. Девойко, той не е лудо влюбен в теб. За един месец това не може да се случи. Престани да се самонавиваш, че не можеш без него. И ти не си влюбена. Просто си самотна. Опитай се да пребориш самотата по друг начин, не като се вкопчваш отчаяно в един мъж, щото това ще го отблъсне повече от какъвто и да е здравословен проблем.
Запиши се на спорт, или на курсове някакви. По-добре на спорт. Направи нещо, за което си мечтаеш отдавна, концерт, скок с бънджи... Угаждай си, развивай се... Момиче, първо трябва да си станеш самодостатъчна, чак тогава ще си готова за връзка.
Той болен, тя болна- явно и болестите им не са в хармония. Затова, най-логичното и правилното, се е случило- разделили са се. Трудно ще съжителстват човек с депресия, която върви в комплект със страхови и паник-състояния и болен с припадъци. Само ще си влошават взаимно състоянието. Защо е нужно да се сипят обиди за момчето? По-добре ли е да се прави на герой и да прецени, че не е такъв в по-напреднал стадий на взаимоотношенията им. Да си губят времето, да се появят деца , а бащата в депресия. По-добре ли ще е така? А и колкото и да се правим на широко-скроени, не е за всеки да започне връзка с болен партньор.
Авторката е най-добре да се опита да си изясни диагнозата и ако е лечима, да я пребори. И да не живее с нагласата брак на всяка цена, че мъжете когато я доловят, бягат от такива отчаяни моми, независимо болни ли са, здрави ли са.
И да не се самосъжалява толкова, че така вреди на себе си . А и околните , когато доловят самосъжалението , обикновено странят от такива хора. Каквото и да си говорим, емпатията не е толкова често срещано качество. Повечето хора са емпатични за кратко. Ако ги товариш постоянно с проблеми, започват да те избягват, за да пощадят собствената си психика. А пък при зараждаща се връзка , съвсем не върви да се самоокайваш.
Авторката е най-добре да се опита да си изясни диагнозата и ако е лечима, да я пребори. И да не живее с нагласата брак на всяка цена, че мъжете когато я доловят, бягат от такива отчаяни моми, независимо болни ли са, здрави ли са.
И да не се самосъжалява толкова, че така вреди на себе си . А и околните , когато доловят самосъжалението , обикновено странят от такива хора. Каквото и да си говорим, емпатията не е толкова често срещано качество. Повечето хора са емпатични за кратко. Ако ги товариш постоянно с проблеми, започват да те избягват, за да пощадят собствената си психика. А пък при зараждаща се връзка , съвсем не върви да се самоокайваш.
Не мисля, че връзката е била зараждаща се, при положение, че са планирали запознаство с родителите.
Другият вариант е, че просто е решил, че това е подходяща за брак. Не опира явно до никаква любов.
А нормално е да има малко обиди. Все пак това предизвиква поведението му.
Аз се запознах с родителите му, не беше планирано, но няколко пъти ходихме до тях.
Вестибуларният апарат не съм изследвала, защото докторите ми казаха, че ако имам проблем ще имам проблем и с пазенето на равновесие.
А относно сърцето и тук и в София направихме доста изследвания, дори успяхме да направим и консултация с д-р Чирков и няма проблеми там.
Вестибуларният апарат не съм изследвала, защото докторите ми казаха, че ако имам проблем ще имам проблем и с пазенето на равновесие.
А относно сърцето и тук и в София направихме доста изследвания, дори успяхме да направим и консултация с д-р Чирков и няма проблеми там.
Защо се учудваш не разбирам. Да кажеш на някого че си епилептик е същото като да му кажеш че си шизофреник.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
преди да ми стане лошо все едно искам да си спомня нещо, а не мога и незнам какво точно е.
Защо се учудваш не разбирам. Да кажеш на някого че си епилептик е същото като да му кажеш че си шизофреник.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
Това че само бг доктори са се опитали да я изкарат такава, не значи че е.
Защо се учудваш не разбирам. Да кажеш на някого че си епилептик е същото като да му кажеш че си шизофреник.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
Има много хора къде с много по-лоши диагнози и имат нормална връзка и семейство... Да ще и трябва силен човек до нея,но не е невъзможно,за любовта граници няма,когато истински обичаш някой,няма значение в какво състояние е.... Аз съм убедена,че скоро ще намери мъж до себе си,само да бъде по-позитивна!
Джулия имам ЯМР и на врата, но няма шипове или други проблеми.
А относно това дали е епилепсия аз мога да кажа, че съм сигурна, че не е, защото пристъпа го е виждал невролог и каза, че припадъка прилича на епилептичен, но не е. Нямах възможност да направим престои в болницата, за да дадат епикриза, но съм по-склонна да вярвам на тях отколкото на тука тия наште т.нар лекари (като пример мога да ви дам изказване на един професор: след като тези хапчетата не действат пак ще пробваме с първите, тоя път може да не направи алергия).
И да попитам въпреки, че не е това, но все пак има и момичетата с епилепсия, които са женени, значи не са чак толкова прокажени
А относно това дали е епилепсия аз мога да кажа, че съм сигурна, че не е, защото пристъпа го е виждал невролог и каза, че припадъка прилича на епилептичен, но не е. Нямах възможност да направим престои в болницата, за да дадат епикриза, но съм по-склонна да вярвам на тях отколкото на тука тия наште т.нар лекари (като пример мога да ви дам изказване на един професор: след като тези хапчетата не действат пак ще пробваме с първите, тоя път може да не направи алергия).
И да попитам въпреки, че не е това, но все пак има и момичетата с епилепсия, които са женени, значи не са чак толкова прокажени
Защо се учудваш не разбирам. Да кажеш на някого че си епилептик е същото като да му кажеш че си шизофреник.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
Ти това на своето дете би ли го казала?
Padme, ти си разумен човек. Сигурна съм, че ще намериш човека, който ще бъде до теб и с който ще се чувстваш сигурна. Ти не си по-малко човек от всички останали, напротив, по-достойна и силна си от много други.
Спри да мислиш какво мислят разни непознати за теб. И здрава и права да си, винаги ще има хора, които не ти мислят доброто. Не се унижавай, не падай духом, стегни се и се бори за това, което наистина искаш.
Не постъпваш разумно като му пишеш. Остави го, ако той те потърси, значи иска да е с теб. Ако не, здраве да е, не е бил твоят човек. Сложи си обицата на ухото и продължи напред!
Честно да ви кажа смятах, че ще се средоточим не върху здравословният ми проблем и че едва ли не съм тралала, а върху това какво мога да направя с въпросния човек. Защото въпреки всички тук аз все още смятам, че той просто много се стресна и на мен ми се иска да намеря някакъв начин и да обсъдим нещата.
С цел да ме нападнете всички , вчера му видях една снимка с куче и му писах съобщение дали не си е взел куче. Изненадах се от това, че ми отговори почти веднага и писахме още малко (може би щеше да е повече, ако не бях заспала), след като не е добре да поддържа такава връзка защо той не се дистанцира? Хич не ме бива да анализирам правилно такива неща
, вчера му видях една снимка с куче и му писах съобщение дали не си е взел куче. Изненадах се от това, че ми отговори почти веднага и писахме още малко (може би щеше да е повече, ако не бях заспала), след като не е добре да поддържа такава връзка защо той не се дистанцира? Хич не ме бива да анализирам правилно такива нещаАко има интерес той ще те потърси.
Защо се учудваш не разбирам. Да кажеш на някого че си епилептик е същото като да му кажеш че си шизофреник.
Честно да ви кажа смятах, че ще се средоточим не върху здравословният ми проблем и че едва ли не съм тралала, а върху това какво мога да направя с въпросния човек. Защото въпреки всички тук аз все още смятам, че той просто много се стресна и на мен ми се иска да намеря някакъв начин и да обсъдим нещата.
Честно да ви кажа смятах, че ще се средоточим не върху здравословният ми проблем и че едва ли не съм тралала, а върху това какво мога да направя с въпросния човек. Защото въпреки всички тук аз все още смятам, че той просто много се стресна и на мен ми се иска да намеря някакъв начин и да обсъдим нещата.
Замислям се, просто явно не ми се иска да го приема
. А и защото както знаем хората сравняват по себе си (макар и много да отричат, че правят така) аз бих обяснила повече, защото съм била и от двете страни и знам как се чувстват хората.
Е да, ама ти не си той! 
Не приписвай собствените си качества върху него!
Има хора, които ще ти кажат каквото искаш да чуеш, ще се държат както ти харесва и като им писне-айде чао.
И според мен ти пише за да те има като резерва.
А ти си толкова ужасена за да не си сама, че си готова да му килимче!
Пиша ти така за да се опомниш навреме, защото с дете на ръце не се бяга толкова лесно.
Не бъди наивна-често хората имат доста по-користни подбуди, отколкото ни се иска да знаем!
Не приписвай собствените си качества върху него!
Има хора, които ще ти кажат каквото искаш да чуеш, ще се държат както ти харесва и като им писне-айде чао.
И според мен ти пише за да те има като резерва.
А ти си толкова ужасена за да не си сама, че си готова да му килимче!
Пиша ти така за да се опомниш навреме, защото с дете на ръце не се бяга толкова лесно.
Не бъди наивна-често хората имат доста по-користни подбуди, отколкото ни се иска да знаем!
Замислям се, просто явно не ми се иска да го приема .
А и защото както знаем хората сравняват по себе си (макар и много да отричат, че правят така) аз бих обяснила повече, защото съм била и от двете страни и знам как се чувстват хората.
. А и защото както знаем хората сравняват по себе си (макар и много да отричат, че правят така) аз бих обяснила повече, защото съм била и от двете страни и знам как се чувстват хората.
От друга страна, не бива да смесваш любезното и възпитано отношение с интерес- това, по повод факта, че ти е отговорил на писането.
Всъщност, не сте се карали, за да прекъсне дори познанството, нали?
Може би, трябва да го оставиш да реши за себе си какво иска и какво му стиска да направи.
То ако така се правеха деца - от днес за утре ... 
Авторке, толкова ли е трудно просто да му пишеш по същество, вместо да се държиш като глупав пубертет и да го подпитваш за кучето от снимката?
Авторке, толкова ли е трудно просто да му пишеш по същество, вместо да се държиш като глупав пубертет и да го подпитваш за кучето от снимката?
Защото, след като написа, че такава връзка според доктора не била подходяща за него аз какво да му пиша "мани го. Кво го слушаш". Може за много от вас да изглежда, че се унижавам като съм готова да му пиша пак, но все пак всичко си има граници.
И може би това, че той написа само това и въобще не изказа собствено мнение на мен по-някакъв начин ми е обърнало представите както на мен ми се иска да са нещата.
absurT и аз си мислех, че това не би следвало да прекъснем всякаква комуникация, но много мъже не искат да поддържат приятелски взаимоотношения с жени, с които са имали друго. И това, че вече няма никаква комуникация между нас ме кара да смятам, че той е от тях. Или му трябва много време, за да реши, а не създаваше впечатление да е такъв човек
Честно да ви кажа смятах, че ще се средоточим не върху здравословният ми проблем и че едва ли не съм тралала, а върху това какво мога да направя с въпросния човек. Защото въпреки всички тук аз все още смятам, че той просто много се стресна и на мен ми се иска да намеря някакъв начин и да обсъдим нещата.
Нито нейната диагноза е болка за умиране,нито неговата - малко по позитивно, пък и само за компания да е с него или заради секс само,докато намери подходящ - какво лошо има...
Мислех, че се изразявам ясно - питаш го това, което те интересува, а не му казваш "Мани го тоя". Питаш го, получаваш отговор и вече решаваш дали да продължиш как да продължиш.
Не е сложно да го питаш "Сериозно ли искаш да кажеш, че се отдръпна заради лекаря си или истината е, че той ти служи като оправдание, защото те е страх да си с мен заради припадъците? И ако наистина смяташ, че трябва да се отдръпнеш от мен, защо ми отговаряш, а не спреш всякаква комуникация с мен?"
Нали именно отговорите на тези два въпроса те вълнуват, а не толкова дали нещо между вас в действителност ще се получи ... Не ти е важно, какво ще стане между вас, а искаш да знаеш защо не е реагирал по начина, по който според теб би реагирала ти самата в подобна ситуация.
Ако пък аз не съм ти разбрала терзанията в предишните коментари - моля да ме извиниш.
Не е сложно да го питаш "Сериозно ли искаш да кажеш, че се отдръпна заради лекаря си или истината е, че той ти служи като оправдание, защото те е страх да си с мен заради припадъците? И ако наистина смяташ, че трябва да се отдръпнеш от мен, защо ми отговаряш, а не спреш всякаква комуникация с мен?"
Нали именно отговорите на тези два въпроса те вълнуват, а не толкова дали нещо между вас в действителност ще се получи ... Не ти е важно, какво ще стане между вас, а искаш да знаеш защо не е реагирал по начина, по който според теб би реагирала ти самата в подобна ситуация.
Ако пък аз не съм ти разбрала терзанията в предишните коментари - моля да ме извиниш.
Зизу правилно си ме разбрала. Защото пак казвам той беше наясно с проблемите и уж нямаше проблем, а после се завъртяха нещата на 180 градуса.
А това дали ще се получи нещо е много относително, може да сте били заедно и 5 години и пак нищо да не стане (знам такива случай и то при хора не на 15-20)
А това дали ще се получи нещо е много относително, може да сте били заедно и 5 години и пак нищо да не стане (знам такива случай и то при хора не на 15-20)
Авторке, нито го питай, нито го разпитвай. Има си хора, които просто не си заслужават и тема в БГ МАМА да пуснеш за тях ! Няма какво да го мислиш, питал бил доктор, глупости - баба си питал! Никого не е питал, ами просто сте от скоро заедно и човек му е лесно да си бие камшика след такова кратко познанство.
На теб ти желая успех и скорошно оздравяване!
! Няма какво да го мислиш, питал бил доктор, глупости - баба си питал! Никого не е питал, ами просто сте от скоро заедно и човек му е лесно да си бие камшика след такова кратко познанство.На теб ти желая успех и скорошно оздравяване!
Зизу правилно си ме разбрала. Защото пак казвам той беше наясно с проблемите и уж нямаше проблем, а после се завъртяха нещата на 180 градуса.
А това дали ще се получи нещо е много относително, може да сте били заедно и 5 години и пак нищо да не стане (знам такива случай и то при хора не на 15-20)
А това дали ще се получи нещо е много относително, може да сте били заедно и 5 години и пак нищо да не стане (знам такива случай и то при хора не на 15-20)
Не е сложно да го питаш "Сериозно ли искаш да кажеш, че се отдръпна заради лекаря си или истината е, че той ти служи като оправдание, защото те е страх да си с мен заради припадъците? И ако наистина смяташ, че трябва да се отдръпнеш от мен, защо ми отговаряш, а не спреш всякаква комуникация с мен?"
Останах с впечатление, че авторката и момчето са заедно от сравнително скоро. Ако е така, какво странно има - харесва я, но има нещо, което го притеснява и е взел решение да не са заедно. Все пак хората могат да променят решенията си, нали, а и не е като след 2 години внезапно да му хрумне изведнъж.
Смятам, че ако искаше да е с теб, сам щеше да инициира разговори и контакт. Но го правиш ти, а той любезно отговаря и толкова. Това трябва да ти говори ясно.
Смятам, че ако искаше да е с теб, сам щеше да инициира разговори и контакт. Но го правиш ти, а той любезно отговаря и толкова. Това трябва да ти говори ясно.
Най-интересното ми е това, че в деня, когато ми прилоша той след това ме докара до вкъщи и си поговорихме малко и накрая аз му казах, ако искаш повече няма да си пишем (в такъв смисъл, че повече да не поддържаме връзка) и той тогава каза "а не, не как няма" и после на следващия ден се получи този тотален обрат. И защото има такива резки промени ми се иска да разбера реално защо се е получило така, а не само да мисля и въртя ама защо така
Хора, никой не знае доколко корав е.
Може да се мисли за много, но когато се сблъска със стената, да разбере че не може да го понесе.
В по- младите години си мислиш, че всичко можеш да посрещнеш и приемеш твърдо, но не е така.
И не бива да обвиняваме някого, че се е надценил, защото утре, на нас може да ни се случи и да разберем за какво иде реч.
Едно е вярно- Господ събира хората така, че да се допълват, не да бъдат еднакви.
Може да се мисли за много, но когато се сблъска със стената, да разбере че не може да го понесе.
В по- младите години си мислиш, че всичко можеш да посрещнеш и приемеш твърдо, но не е така.
И не бива да обвиняваме някого, че се е надценил, защото утре, на нас може да ни се случи и да разберем за какво иде реч.
Едно е вярно- Господ събира хората така, че да се допълват, не да бъдат еднакви.
И защото има такива резки промени ми се иска да разбера реално защо се е получило така, а не само да мисля и въртя ама защо така
То ако така се правеха деца - от днес за утре ...
Авторке, толкова ли е трудно просто да му пишеш по същество, вместо да се държиш като глупав пубертет и да го подпитваш за кучето от снимката?
Авторке, толкова ли е трудно просто да му пишеш по същество, вместо да се държиш като глупав пубертет и да го подпитваш за кучето от снимката?
Защото, след като написа, че такава връзка според доктора не била подходяща за него аз какво да му пиша "мани го. Кво го слушаш". Може за много от вас да изглежда, че се унижавам като съм готова да му пиша пак, но все пак всичко си има граници.
И може би това, че той написа само това и въобще не изказа собствено мнение на мен по-някакъв начин ми е обърнало представите както на мен ми се иска да са нещата.
absurT и аз си мислех, че това не би следвало да прекъснем всякаква комуникация, но много мъже не искат да поддържат приятелски взаимоотношения с жени, с които са имали друго. И това, че вече няма никаква комуникация между нас ме кара да смятам, че той е от тях. Или му трябва много време, за да реши, а не създаваше впечатление да е такъв човек
Нали се сещаш колко жалко е това оправдание с доктора. Смешно и жалко.
А твоето поведение е унизително и също е много тъжно. И няма да събуди реакциите които търсиш.
Както каза Зизу, трябваше да го питаш. С питане нали знаеш докъде се стига? Като не се пита се стига до тегави ситуации и излишни теми във форуми.
И друго. Факт е, че е постъпил като мишка, но факт е, че е в правото си да реши дали да има връзка с теб или не. При такава ситуация трябва да ти светне лампичката колко всъщност значиш за него.
Има семейства след дълги години и като дойде болест се разделят. Което също е показателно какво семейство са били. Ако един човек е с теб в тежък момент, тогава наистина си заслужава.
Защо се учудваш не разбирам. Да кажеш на някого че си епилептик е същото като да му кажеш че си шизофреник.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
Това не са диагнози с които можеш да имаш нормална връзка и семейство. Приеми го.
Момчето просто не си е давало сметка с какво си има работа докато не го е видял с очите си.
Ти сериозно ли ги слагаш тези двете заболявания на едно място?
Може ли да ни дадеш списъка в който пише на кои заболявания е забранено създаване на семейство.
Или да направиш проучване дали има епилептици със семейство.
Ами представям си без да съм сигурна с лекар ли е говорил или с приятели, но ако и те са от тези, които не правят разлика между епилепсия и шизофрения се чудя въобще, че ми е писал след това.
И само за протокола има хора с епилепсия и семейство и деца, надявам се повече хора да го прочетат, за да не лъжат хората.
А и пак казвам припадъците наподобяват епилептични, но причината е друга, за съжаление все още не могат да я намерят.
И само за протокола има хора с епилепсия и семейство и деца, надявам се повече хора да го прочетат, за да не лъжат хората.
А и пак казвам припадъците наподобяват епилептични, но причината е друга, за съжаление все още не могат да я намерят.
Падме, недиагностицираното ти заболяване не е причина да се държиш инфантилно. Ако искаш към теб да има сериозно и отговорно отношение, дръж се и ти като жена на 30+, а не като тинейджърка.
Колко процента от контакта ви е реален, и колко - виртуален? Какво е това "писане", на което толкова акцентираш? Ако и двамата буквално "живеете" в интернет, нормално е всеки аспект на реалния контакт да ви плаши, какво да говорим за припадък, който би бил стресиращ дори за човек от "реала", а за web-плъховете е свръх-екстремно изживяване...
Моят съвет е, да си намериш добър психиатър, да си разрешиш здравословния проблем, и тогава да мислиш за гаджета. В момента не само не си готова, но и ще попадаш все на подобни (проблемни) момчета, с които нещата просто няма как да се получат. Подобното привлича подобно, докато не се стабилизираш, няма да ти се получат нещата.
Съжалявам, ако звуча грубо, но звучиш като хлапачка. Всяка болест е път, който трябва да изминеш, а не табела, която да издигнеш, и да те защитава от света. Помисли върху това.
Колко процента от контакта ви е реален, и колко - виртуален? Какво е това "писане", на което толкова акцентираш? Ако и двамата буквално "живеете" в интернет, нормално е всеки аспект на реалния контакт да ви плаши, какво да говорим за припадък, който би бил стресиращ дори за човек от "реала", а за web-плъховете е свръх-екстремно изживяване...
Моят съвет е, да си намериш добър психиатър, да си разрешиш здравословния проблем, и тогава да мислиш за гаджета. В момента не само не си готова, но и ще попадаш все на подобни (проблемни) момчета, с които нещата просто няма как да се получат. Подобното привлича подобно, докато не се стабилизираш, няма да ти се получат нещата.
Съжалявам, ако звуча грубо, но звучиш като хлапачка. Всяка болест е път, който трябва да изминеш, а не табела, която да издигнеш, и да те защитава от света. Помисли върху това.
Отнтосно това колко пъти сме се виждали са били към 10-на, като и една събота и неделя ходихме на планина. Със семейството му съм се виждала не 1, а 3 пъти. И това писане е в Месинджър, защото, когато човек ходи на работа е по-удобно да му пишеш и когато има време да ти отговори, а не да звъниш презп5 мин и да ти затварят.
BirdsFlu почти при всички доктори, при които съм ходила (а мога да ти гарантирам, че не са малко) съветват да го кажа така да не пренебрегвам никой аспект и да водя напълно нормален живот. Дори е хубаво да имам повече контакти и то не само приятелски, защото може да има психогенен аспект.
Но какво ли очаквам и аз от хора, които не правят разлика между епилепсия и шизофрения, а да не говорим, че моите са само епилептични припадъци като причината не е епилепсия, но не могат да я изяснят.
BirdsFlu почти при всички доктори, при които съм ходила (а мога да ти гарантирам, че не са малко) съветват да го кажа така да не пренебрегвам никой аспект и да водя напълно нормален живот. Дори е хубаво да имам повече контакти и то не само приятелски, защото може да има психогенен аспект.
Но какво ли очаквам и аз от хора, които не правят разлика между епилепсия и шизофрения, а да не говорим, че моите са само епилептични припадъци като причината не е епилепсия, но не могат да я изяснят.
Най-интересното ми е това, че в деня, когато ми прилоша той след това ме докара до вкъщи и си поговорихме малко и накрая аз му казах, ако искаш повече няма да си пишем (в такъв смисъл, че повече да не поддържаме връзка) и той тогава каза "а не, не как няма" и после на следващия ден се получи този тотален обрат. И защото има такива резки промени ми се иска да разбера реално защо се е получило така, а не само да мисля и въртя ама защо така
Разбери, че това че ти си от типа "право куме та в очи" не значи, че и той е такъв.
Убедена съм, че и да го попиташ в прав текст
Цитат
"Сериозно ли искаш да кажеш, че се отдръпна заради лекаря си или истината е, че той ти служи като оправдание, защото те е страх да си с мен заради припадъците? И ако наистина смяташ, че трябва да се отдръпнеш от мен, защо ми отговаряш, а не спреш всякаква комуникация с мен?"
че няма да ти отговори точно, а пак ще почне да шикалкави.
Да, има точни и прями мъже, но съм сигурна, че този не е от тях.
Пиша ти така понеже и аз бях същата
Тъй като аз толкова не се задълбочавам ако кажа това ще се изложа ли, какво ще си помислят за мен. Предпочитам да получа отговор на това, което ме интересува и го питах уж нямаше проблем да си останем само приятели, но после се стигна до това да хващам такси и да ходя у тях. После пак какво му казал доктора и поедновреме пък защо съм му била писала. Което ме убеди, че най-вероятно е оцъркан от това какво му е наговорил доктора, а може допълнително и някакви негови приятели и незнае как да постъпи. Това си лично мое мнение на хлапачка
Което ме убеди, че най-вероятно е оцъркан от това какво му е наговорил доктора...
Или рано сутрин на следващия ден е изтичал....божеее, та той не е спал да дочака мед. консултация
Тъй като аз толкова не се задълбочавам ако кажа това ще се изложа ли, какво ще си помислят за мен. Предпочитам да получа отговор на това, което ме интересува и го питах уж нямаше проблем да си останем само приятели, но после се стигна до това да хващам такси и да ходя у тях. После пак какво му казал доктора и поедновреме пък защо съм му била писала. Което ме убеди, че най-вероятно е оцъркан от това какво му е наговорил доктора, а може допълнително и някакви негови приятели и незнае как да постъпи. Това си лично мое мнение на хлапачка
Плюй и отмини.
*Padme*, не ти е правилно формулирана темата - ти имаш проблем със Самочувствието заради здравословен проблем, от там отношенията ти с другите не вървят, защото привличаш хора с подобен проблем в самочуствието... а хора с такъв проблем могат да бъдат и страхливи, и лицемерни, и дори жестоки . Не ти трябва да се изясняваш с този човек - ако си наранена от реакцията на този "мъж", можеш просто да му отвърнеш, че и твоят лекар ти е казал, че е по-добре да не общуваш с хора, податливи на депресия и да си стиснете ръцете по лъжливо приятелски /нали не вярваш сериозно, че лекар му е казал такава глупост/. После поработи върху усещането си за значимост, щото и най-съвършено-прекрасните хора могат да се разболеят, да осакатеят, да загубят от външното си съвършенство, без това да се отрази на прекрасността им. Познавам такива и не само, че им се възхищавам, но и ужасно много ги обичам.
ЗАНДАЛИ благодаря много за поста . Може би наистина да има някакви проблеми и да не са точно депресия, защото разликата в поведението му е направо повече от огромна. Добре не искаш да имаш повече отношения, но един месец да се държиш повече от добре и след това едва пълен обрат. Това ми е трудно да го повярвам, че го прави, защото се е уплашил. Аз няма да му напиша такива неща, защото не съм такъв човек и вярвам, че рано или късно всичко се връща и както искаш да се държат с теб така се дръж и ти, но наистина ми и още е много неприятно от цялата ситуация и просто ми трябваше подкрепа или и аз незнам какво точно.
. Може би наистина да има някакви проблеми и да не са точно депресия, защото разликата в поведението му е направо повече от огромна. Добре не искаш да имаш повече отношения, но един месец да се държиш повече от добре и след това едва пълен обрат. Това ми е трудно да го повярвам, че го прави, защото се е уплашил. Аз няма да му напиша такива неща, защото не съм такъв човек и вярвам, че рано или късно всичко се връща и както искаш да се държат с теб така се дръж и ти, но наистина ми и още е много неприятно от цялата ситуация и просто ми трябваше подкрепа или и аз незнам какво точно.
*Padme*, чувствата ти са съвсем нормални. Чоекът те е накарал да му се довериш до степен да очакваш нещо повече и после се е врътнал с тъпи оправдания. Това си е вид предателство и е нормално да си разочарована, наранена, дори ядосана. Случва се на всякакви хора - на добри,лоши, красиви, грозни, здрави, болни, успешни, лузъри...просто се случва да попаднеш на такъв- ей така за урок. Хубавото при теб е, че се е разкрил рано. Ти си късметлийско момиче