Нормално ли е ?

Не съм казала, че са много (у нас де, навън са наистина немалко), но и спорът не е за това колко са. И не е нужно цял живот да ги наемат, могат да си позволят да работят и до 35 или 40, както казах. А стресът е функция и на това, което правиш. Ако човек обича нещо може да го работи и без стрес. Точно това е идеята да си наемник, а не шеф на фирма. Стресът е и функция на принудата да правиш нещо, а ако не си принуден стрес няма толкова - може да спреш, може да минеш на свободна практика и да бачкаш колкото ти се бачка, може много неща.


Е, щом ти даваш гаранция, че това е невъзможно, значи е така и аз смирено се признавам за победена в спора и се оттеглям.

Още малко ще излезе, че да си служител, не е стресово.... Работа ли е, не ми я хвали 

колко весели и безгрижни служители познаваш, на които не им пука ще ги уволнят ли утре или не.

Не много, но познавам. И всъщност им пука дали ще ги уволнят, защото уволнението е удар по егото, по направеното от теб до момента и т.н. Просто не им пука чак толкова, че ще останат без заплата, но все пак им пука де, защото макар да могат и без заплата, със заплата е по-добре И в самото начало не казах, че на такива хора не им пука от уволнение, а че ако нещата се сговнят могат да си позволят да напуснат, има разлика, нали?

Но замислете се все пак - колко много жилища се купуват в София всяка година. Говоря за апартаменти над 100 квадрата ново строителство, на цени от доста над 1000 евро/квадрат. И доста сериозна част са без ипотека, а с готови пари (май към половината сделки). Е щом има толкова много хора с готови пари от по 150 000 евро, то дали те не могат да живеят доста време и без да работят? Хем едва ли някой си дава всички пари до дупка за жилище, според мен никой не дава и половината. Та сметнете колко са хората, които могат и да не работят дълго време. И ако не го правят, то е защото ламтят за още, или за власт, или за кариера, или за да си начешат егото, но иначе могат и да не работят, ако решат да си живеят скромно и нормално.

Що да е пързалка, не си в ред 

Така ли  .
Просто опит .

И според мен е голяма вероятността да е пързалка.
И пак според мен - безумно е виждането, че било безотговорно да раждаш следващо дете, ако не си осигурил пари за образованието на предишното(-ите) не къде да е, ами в университет от световните топ еди-колко си.
Разбира се, преценката кое е разумно и кое - безотговорно или изхвърляне, винаги е с оглед много фактори, винаги е субективна, винаги е спорна и за щастие - що се отнася до личния живот и семейството, никой не може да ти наложи своята.
Изцяло съм на "страната" на майката и пастрока в случая, ако може да се говори за страни и ако темата не е пързалка.

Споко, най много още едно две да роди и до там, после ще и е трудно забременяването, ти поне ще имаш братя и сестри да командваш. Като най голяма, ти си шефа.

На мен са се струва прекалено да родиш трето дете на 43 г. След като вече имаш две здрави деца,  но пък има все повече такива случаи, така че е нормално.
Ти нищо не можеш да промениш, така че не го мисли. Каквото такова.

Така са си решили, така са направили родителите. Според мен никога не е късно човек да има дете, макар че аз лично смятам да приключа с ражданията преди да навляза в 40-те. Отглеждането на малки деца е изморително занимание и не смятам да си го причинявам на по-късна възраст. Плюс това, искам да дам на децата си максимума от най-активните си години.
Надявам се единствено родителите на авторката да не си правят сметката да я ползват излишно като бавачка.

Дете на 43 с други две поотраснали си е идеална оферта. И да се муси каката, все ще го поеме за 20 минути, докато мама вземе душ. Долу в двора деца на 11-12 возят малките в колички по 20-30 минути и се държат перфектно с бебета и малки деца.

Даже за девойката ще е идеално да види що е то бебе. На нейната възраст едно време майка й щеше вече да е баба. Сори, ама не мога да повярвам, че на 15-16 момичетата имат нужда от внимание 24/7 плюс нула отговорности, да не си натоварят младото мозъче.

Колкото до образованието- след 18 години я камилата, я камиларя. Отдавна вече ВУЗ в чужбина не е билет към щастие. В Харвард се влиза трудно, а ако не си потомствен богаташ, и с диплома от Харвард пак няма да постигнеш лесно финансова независимост. Да, на 35 ще може да се пенсионираш, но дали ще искаш, след като си видял, че може и повече? Изобщо, сложно е, а образованието във ВУЗ при наличието на интернет, курсове и други възможности вече не е това, което беше. Като едното нищо може да си учиш нещо в БГ, докато онлайн взимаш курсове от MIT.

Аз имам три деца, по принцип си казах, че раждам до трето или до 35, ама ако се замисля, мога да родя и пет имам технологично време- да кажем на 38 и 42. И въобще няма вече да мисля на колко години ще съм, защото вече има друг фактор- братя и сестри. Ако ще да се гътна, пак няма да са сами на света, все ще я избутат някак. Може да се окаже, че единствено дете с възрастни родители е в по-неизгодна ситуация от изтърсаче на многодетни.

Познавам три жени, които родиха първо дете на 42- хванаха последния влак. Еми- гледат си ги, хубаво-лошо, живот. А какво остава за опитна вече майка, която ще го изгледа между другото.

Брат ми се роди 16 години след мен. Майка ми беше на 38, баща ми на 42. Двамата сме от едни и същи родители. Тогава и аз реагирах по много подобен начин, сега много се радвам, че го имам и не мога без него. Щях да се радвам и на още 1-2 братчета или сестричета, но нашите им стигаха две лудетини.  Мен малко ме третираха като заместник-майка, така че бъди подготвена.

Предполагам, не вярваш, че на втория парите са му паднали от небето?   
И той доста е поробувал, за да може после да скръсти ръце.Или тати е бил роб, а синчето само "бере плодовете" на бащината робия...

Е, това не са ли така описаните от мен Роби?   

За мен е нормално в едно семейство да има две деца, говоря за здрави и нормални деца, без значение пола, защото много семейства се решават на трето или четвърто именно заради това да имат заветния син или дъщеря.

И причините са:

Първо чисто икономически, както вече някой са казали в темата. Трудно е двама родители да подсигурят добро образование на повече от две деца. Един ден имоти и наследство, ако се делят на три или повече се разпиляват. Даже съм чувала, че има хора, които умишлено имат само по едно дете, та богатството от двата рода да се обединят в едно.

И второ ще посоча причини чисто психологически. Не всички хора възприемат голямото семейство като бездънен извор на щастие. Даже, обратното! За много хора то може да бъде източник на напрежение, твърде много шум, твърде различни характери под един покрив, повече дрязги и конфликти. Та всичко това да се преживява, както от родителите, така и от децата.

И трето, двама създават двама- социалният дълг и изпълнен. Родителите, освен такива, са и човешки същества, които също имат право на личен живот и удоволствия различни от раждането и отглеждането на деца. Колко години от живота си трябва да отдели една жена ако роди четири деца-времето по бременеене, кърмене, възвръщане на фигурата?!

За четири деца- ако са планирани- до 10 години всякак ще сколаса. То всъщност 10 години си отиват в детегледане, дори само с едно дете, пак си е връзване.

Това за имотите не го разбирам: да, трудно е, ама все пак двама работещи все ще спестят и ще купят нещо, или ще преобразуват имоти, цял живот имат. После и децата ще си купят. Имотът е и консуматив, не ги разбирам тия наследства на всяка цена, когато имотът не е особено ценен или направо си е камък на шията.

Ако искаш прираст, трябва масово да стане 3 деца, тук и там по 4. Така се компенсират случаите на стерилитет, починали деца и други нещастия. С две деца си е демографска криза.

Колкото до "живота"- животът е това, което се случва. Не е някакво идеализирано битие с перфектна фигура, точно подбран микс от стратегически забавления и кариерно развитие. Годините с деца също са живот. Не без трудности, но не е и някакъв период, който  да го водим "изгубени години".