Звучи чудовищно, но наистина така се чувстам понякога. Рядко, но все пак...Ето какво - дъщеря ми е на 3 години,но със зверски инат. Няма сила,която да прекърши ината й. Много е своенравна и като иска или си науми нещо е непреклонна. А на всеки призив да направи нещо отговаря "Не,не, неискам", "не,не няма...". И то за всичко, и за най-елементарните неща - да си измие ръцете например. Сякъш си живее в някакъв неин собствен свят, а ние само й досаждаме с разни неща или пък служим само за да й осигуряваме нещата от които има нужда...Най-гадното е, че напълно ни игнорира забележките или, когато не й изнася. Няма нито респект нито страх от нас. Предполагам, че е вси още малка за да се говори за някакво съзнателно уважение към нас, но все пак държанието й не е нормално според мен...Естествено, също е и злояда. Моментите на хранене са най-сериозното изпитание за психиката ми.Можете да си представите как се чувствам, когато се старая да й осигурявам най-вкусно и разнообразно ядене, а тя ти отплесва ръката и се обръща на другата страна! В тези моменти наистина не я понасям. При все, че е мое дете и я обичам безрезервно, наистина изпушвам понякога и ми минават такива мисли през главата. Нали и аз съм човек в края на краищата, до къде може да се издържи на такова егоистично отношение и на такова себеотдаване без никаква възвръщаемост насреща. Имам предвид - поне малко да слушаше, поне на един въпрос да не отговаря с "не,не...."
Може би това ви прилича на глезено дете и наистина така изглежда, но тя не е глезена. Нито аз, нито баща й сме склонни на това. Съвсем умерени сме - има и угаждане, има и шамари. Но така или иначе, нищо не помага.
Но гледам да не се ядосвам , защото вече нямам сили , сама се успокоявам и се надявам като поотрастне да се оправи 
В това ми е надеждата 
на теб и на дечицата ти... невероятни са.. 
