Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 195

Честита нова тема, момичета !

Нека отново бъдем заедно и да споделяме общото си възхищение от нашето момче !

Дано вече да имаме повече новини около него - дай боже !

Добре заварили, Марианка!  


Бижуто на любимата ни тема. ))

Благодаря!

Я, то вече си имаме нова тема, а аз продължавам да си пиша в старата! Благодаря и добре заварили, момичета!     

Да сложа и тук Булут - накъде без него.

Страхотен Керим, невероятен Булут!     

[/b]


Здравейте, момичета,
За разлика от вас, които се оплаквате от лошото време, аз го обичам.
След снимка в гръб, дойде профил, следващата ще е...дано да е скоро и да е повече от снимка!
Вече ми е мъчно, че се разделям с вас, въпреки и за кратко. Но всичко от темата ми е в главата, ще бързам да се върна тук!
Малко излизам от темата на разговора в момента. Моля да ме извините, но много ме притиска времето.
Много ми се иска да ви припомня нещо, което ви написах още в първото си писмо до форума, което не се е променило до днес. Ще се самоцитирам от тема 183, 33, 494:
“ Другият – за АБО, го написах, за да изясня филма за себе си, и ако друг би имал интерес.”
Продължавам да го правя със същото намерение. Този филм ме предизвиква професионално и като зрител. От доста време не ми се е случвало нищо по-интригуващо ума и всичко, което знам. Както често ви казвам, продължавам да мисля по него, защото усещам един недостиг. Днес съм повече убедена от преди, че сюжетът и изграждането на образите има много по-плътно и по-ясно за конкретно определяне с прототипи митологично ниво. Върху него е изградено това на образите като реални хора и реални социални отношения. Съдбата на ралните герои в края на филма се определя от “ролята”, която те играят върху техните митологични протообрази. За мое съжаление трябва временно да спра да се занимавам с това. За себе си съм в треска, защото “разплитането” продължава много интересно. Но трябва доста неща да се прочетат. При първа възможност от поне няколко дни ще “прекарам” целия филм през един друг филтър и тогава ще видя какво ще се получи. Това е продължение на митологичния прочит, направен дотук. Надявам се да мога да споделя това с вас, когато съм готова. Ценното да бъде споделено тук за мен е в това, че вие познавате в детайли филма и тук едва ли може да мине анализ с голямо отклонение от самия филм.
Нещо за различното мнение: Аз съм научена да работя с различното, да го забелязвам, да го уважавам. И даже да го търся. Момичетата, които виждат друг финал, имат своите основания. Задачата ми при различното е да проследя аргументацията, за да видя дали съвпада или противоречи на моите наблюдения, оттам – на изводите ми. Но за мен е преди всичко важно, че всяко произведение е една цялост. Протичащото във филма трябва да има връзка и с финала.  Докато продължавам да следвам собствения си прочит обаче, ще имам предвид всичко, което те написаха. Оставям си червена лампичка за финала с техните разсъждения. 
Филмът не е направен, за да бъде мислен от зрителя по този начин, както аз го правя. Достъпното гледане е това на героите Мустафа, Нарин, Сердар, Асие...като реални хора, любовните истории и социалните каузи, постигнати чрез него. Това, което аз се опитвам да разбера, е основата от стари фолклорни сюжетни формули, които са използвани в сценария. За тях имаме конкретни “подсказки” (полето, Дара), но има още други отношения във филма, които сега виждам като възможност за още проникване в тази по-дълбока структура на филма.
Исках първо да ви напиша това, защото времето ме притиска. Не исках да пропусна да ви го кажа. Сега започва удоволствието! Тази вечер съм с вас!

Един от любимите ми...

Ваня, за някои "няма нищо по-хубаво от лошото време". ) Аз съм от онези, които предпочитат слънчевите лъчи. Зодия "огън". ))
Интересно какъв е "недостигът", който и ти, както се оказва, усещаш в АБО. ) Но... макар и индиректно, отново стигам до това - "случайната" ми среща с Енгин и неговите герои, явно е нарочна - да се науча на търпение... )) Ще нищим полека... докато открием какво причинява усещането за "дупка". )) Аз много разчитам на твоя трезв, опитен и обективен поглед при търсенето... ще чакам, щом държа на него. ))

Омайниче, ти до кога си "тук" (в България, имам предвид)? Беше го споменала, но съм забравила.


Това е цветето, което свързах с АБО. )

И Керим... хубав, прекрасен.

Маричке,
за търпението и аз съм си го мислила. Търпение към Енгин, търпение към АБО. Но си струва!
За недостига аз вече писах като отговор към Валя преди известно време. Сега нямам възможност да ти отговора така изчерпателно. Не помня и поста кой точно беше. Но основно става дума за постоянно повтаряната реплика на Мустафа, че Нарин му е жена и на този, и на онзи свят. Развих го и последните дни отново: откъде идва това негово мислене - спомен за преди раждането ли е? В същото време те в актуалното време са двойка, която общува с различни от реалните им отношения. Тук трябва да се прочетат доста фолклорни текстове, за да се потърси насока. Знам какъв е кръгът, но просто нямам време да го направя и да помисля. 

О, не се безпокой! Аз не настоявам за отговор сега и веднага. ))

Но понеже си правя преговора на части тия дни (къде болести, къде - ангажименти ми попречиха), в момента си мисля за поредните усещания. Мустафа Булут и ревността му. Издърпа брат си от разговор с доХтора... ужасно ревнува всеки свой близък... но от "външни" като че ли. Не понася и Айлин и Инджи... В същото време сякаш не изпитва голямо доверие и към "вътрешните" с изключение на Нарин и Яшар... точно хората, които ревнува...



Поглед към доХтора и Айлийн...



... и веднага след това - скриване на мислите и чувствата по типичен източен маниер - навеждане на очи...