Моля за съвет - безотговорен баща и насилие пред детето

Тормозът над друг и личният също не влиза в понятието "компромис". Аз много добре знам какво искам да кажа и съм го казала, но вие виждам, че имате доста размити граници за компромис в брака. Което си е ваше право – ок. Но да казвате, че е приемлив компромис подобен тормоз отива към сферата на психопатиите и мазохизмът.
Компромис е вие да обичате торта, а мъжът ви луканка. И да приемете за ок и да не му се сърдите, карате, че той винаги купува от магазина само луканка, нищо, че вие обичате торта.
Компромис с личността, особено при намесата на насилие, говори за отклонения.

Кога и къде съм казала това?!?! Или просто си дъвчете заучените фрази, опитвайки се да разгадаете същността на хората пишещи тук? Ами не ВИ се получава.

Както и да е. От тези спорове няма да се роди истината. Просто защото за всеки човек тя е само една, обаче само той си я знае!

Пожелавам на всички ЗДРАВЕ, Щастие и късмет - със или без черните мъже до вас.

Абсолютно.

Върнах се и прочетох пак темата, както и своето мнение по нея, понеже казвате, че мнението Ви е различно от това на останалите, пък съм съгласен с доста неща.

И като прочетох, отново видях следното, което удобно пропускате:
После авторката все пак казва, че бил само един инцидент.

Аз не мога да кажа на жертва на физическо насилие, дори да е само един случай (за мен е достатъчен, както е достатъчен и за формалната дефиниция на жертва на домашно насилие), "трай моме за хубост". Може и да може да се преодолее, но трябва искрено разкаяние от страна на съпруга, каквото не видях описано в темата.

При Вашите "трудни моменти" колко чест е бил боят и струвало ли си е детето да гледа това и да го приема за норма? Знаете ли, че дете свидетел на домашно насилие се класифицира автоматично също като жертва от психолозите?

Иначе нищо конкретно не казвате, само че се радвате, че не сте прекратили брака, когато е имало трудни моменти. Но как точно сте преминали през трудните моменти не става много ясно.

За самотните майки мнението Ви освен грешно е и крайно обидно. Няма никакви научни доказателства, че има каквото и да било "душевно осакатяване" от това, че едно дете е отгледано само от майка си. Но има безброй доказателства, че има психическо осакатяване сред децата жертви на домашно насилие (примерен източник: мета анализ на над 100 изследвания по въпроса). Дори при инциденти на домашно насилие, аз много рядко давам дежурния за форума съвет "бягай, бягай надалече, бягай с 200", винаги призовавам за последен шанс човекът да се осъзнае, защото и за мен семейството е някаква ценност. Но определено категорично смятам, че среда, в която има домашно насилие, ОСОБЕНО ФИЗИЧЕСКО, но също и вербално (постоянни караници, агресивно крещене и т.н.) не е здравословна за едно дете.

Радвам се, че Вашето семейство е хармонично в момента, макар че не виждам тази толкова заветна роля на бащата в развитието на детето, за която говорите, при положение, че до 3г. възраст не го бил "докосвал". Във всеки случай искрено се надявам да няма изблици на агресия намесени в цялото това нещо, защото биха обезмислили напълно положителния ефект от това какви добри приятели били.

А Вие разтягате локуми, както повечето съфорумки. И Вие нищо конкретно не казвате. Първо темата не е моя - аз не търся съвети какво да правя в трудна ситуация. Просто защото знам, че НЯМА КАК анонимно, чрез форума, да получа отговори от непознати хора. Достатъчно изпитания са минали през главата ми, още от много ранна детска възраст, и въпреки това съм успяла да съхраня психиката си и здравето си, без да се пречупя. За личните си проблеми не намирам място тук.  Плюс това никъде не съм казала да се толерира насилието, под никаква форма. Имах предвид да се потърсят начините на изглаждане на отношенията и по този начин, ако е възможно, да се избегне раздялата. Не съм казала - "Стой, търпи ритници и шутове, заслужава си компромиса". Много грозно четете през редовете. Постът ми беше насочен към възможността счупеното да се залепи, така че да продължат нормален живот. А за своите проблеми - никъде не съм казала, че съм била обект на домашно насилие, нито пък детето. Плюс това Вие НЯМА как да преценявате каквото и да било относно моето дете и ползите за него от бащиното му присъствие. Някак си нелепо звучите.


И последно-  като гледам авторката на темата не е влизала от десетина дни, така че не виждам смисъл ние да дъвчим нейните проблеми.

Поздрави и бъдете здрави!

1. Казвам съвсем конкретно, че дори един акт на физическо домашно насилие се категоризира като домашно насилие (официални дефиниции) и спрямо наблюдаващо дете и научно доказано (приложих източник обобщаващ над 100 изследвания) средно взето има трайни последици върху психиката на детето. По-конкретно от това не знам какво може да се каже.
2. Е, кой е "този начин"? Как може да се изглаждат отношния без да се толерира насилието, когато има насилие? Аз отново съм конкретен - ако е 1-2 случая, ако след това човекът покаже искрено разкаяние, осъзнае вината си, осъзнае колко недопустимо е това, ако радикално промени поведението си в резултат на огромната грешка, която е направил - аз съм да му се даде последен шанс. Отновно моите думи са конкретни. Вашето "да се потърсят начините..." и дрън дрън е неконкретното.
3. Ако не сте обект на домашно насилие, защо изобщо давате Вашата история за пример? Как точно е релевантна към конкретната тема? Дисфункционални семейства бол, физическото насилие е това, при което аз лично тегля чертата. По другото може да се работи, по това - трябва просто да спре на секундата. Ако не може - да се търси специализирана помощ.
4. Като гледате и виждате, че авторката не е влизала от десетина дни защо решихте да ѝ вдигнете темата точно месец след последното мнение по нея?

Ще отговоря отзад-напред.

4. Влязох и повдигнах темата, защото ми излезе под друга тема. Влязох просто да хвърля един поглед. Обаче се хванах за главата, когато прочетох постовете.
3. Моята история е "релевантна", защото имам опита 22 години да изглаждаме характерите си с моя мъж. Като съм казала, проблеми, защо трябва непременно да са "физическа разправа" ?
2. По тази точка отговорът сам сте го написали, а аз съм казала да се потърсят начините. Ами няма как дословно да й дам съвет какво точно да направи. Тя САМА трябва да потърси и намери начина, ако желае това. Но съм убедена, че начин ВИНАГИ има.
1. Не оспорвам тази точка. Знам какво е домашно насилие и без да съм била подлагана на него. Достатъчно разумен и грамотен човек съм.

И спирам вече да разтягам локуми.

Със здраве...

Бгтатко, защо се хабиш да спориш изобщо... Госпожата е влязла да се изтъкне как точно нея подобни неща не са я съборили и колко други трудности е преживяла с гордо вдигната глава. Като удобно заобикаля въпроса за физическото насилие тук. Е, нека се изтъкне. Сигурно ще се почувства още по-добре на чужд гръб. Само че удобно пропуска също и това, че такива развръзки като нейната не са правило, а по-скоро изключения.

Госпожата е на 36, щом казва,че е имала връзка от 22 години, значи е имала връзка от 14г. възраст и ако не е изневерявала - това най-вероятно ѝ е първата и единствена връзка. Това е толкова частен случай, че аз лично не бих го давал за пример, освен ако не става въпрос за сходна ситуация.

Жертвите на домашно насилие според мен си търсят точно такива оправдания, каквито госпожата е дала, за да продължат да търпят.

В този смисъл ми се струва опасно да се остави подобно мнение без да се коментира в дълбочина. Без последвалите ѝ уточнения, за които съм благодарен, звучеше сякаш насилието пред детето е просто "още една трудност". А в настоящата тема то е изведено дори в заглавието.

Иначе с много от другите разсъждения съм съгласен и аз, затова коментирах - имах вътрешно противоречие между това да съм съгласен с много от написаното и да ми се струва, че се призовава към толериране на домашно насилие

Е толкова ли беше трудно направо да попитате за това, за което сте се съмнявал?! 4 поста- и мои, и Ваши, пълни с "локуми".

Не съм била обект на насилие, НЕ толерирам насилието, дори и вербалното, камо ли физическото. Но и не подкрепям бързите разводи, когато има дете. Както и браковете след 2 месеца връзка. За един скандал са нужни двама, все пак. Едва ли само мъжът е виновен. Просто е.

И се радвам, че все пак намирате някои от разсъжденията ми за правилни. Това ме радва, наистина. Значи все пак има нормално мислещи хора, а не само патки и овци. / нищо лично/.

Поздрави

Защото в темата става дума за физическа разправа. И на фона на това да разправяш как трябвало да се гладят характери и да се търсят начини за запазване на "семейството" на всяка цена с насилник, за когото начинът е само бой и тормоз, е безотговорно. И когато има дете, то по-най-бързия начин трябва да бъде премахнато от тази среда, вместо да се "лепи" семейството пред очите му с побоища от страна на насилника и безкрайни компромиси от страна на жертвата му. Това, че ти не подкрепяш бързите разводи, не означава, че която и да било жена трябва да седи и да търпи насилие от всякакъв тип.

Подчертаното НЕ е казано от мен. Вие си смучете неизказани неща от болните глави и се нахвърляте така, все едно пред вас стои вашия собствен насилник. Явно сте обременена...

Прочетете си пост № 51 и белким сама се разберете какво искате да кажете. Няколко човека Ви казаха, че грешите, Вие се имате за права въпреки това. Ето това е признак за болна глава.
Вместо да се правите на специалист по психология по отношение на другите, обърнете внимание на Вашата обремененост, която не само се крие, а направо крещи от постовете Ви. Подсказка - за повечето хора компромисите са до определен брой и достигане на определено поведение.
Диагнози ще поставяте, ако имате съответната диплома за това и някой изрично Ви е помолил. В противен случай казаното от Вас изглежда като хамалска обида, гарнирана с учтива форма. И като ще се правим на психолози, интересно защо възприемате нещо различно от казаното от Вас като нахвърляне? Заслужава си да помислите.
Още една подсказка - за скандал са нужни двама, за посягане - един. Освен ако не смятате, че посягането е изпросено и страната, на която са посегнали, трябва да минава непрекъснато в режим Компромиси, че сакън да не се развали семейството. А тук говорим именно за физическа разправа.

1. Всички сме на мнение, че семейството е важно и е най-добрата среда за отглеждане на едно дете и че детето има нужда и от майка си и от татко си. Ако някой не е съгласен - да каже

2. Всички сме на мнение, че физическото домашно насилие е недопустимо, особено недопустимо е пред/към детето. Всички сме на мнение, че липсата на физическо насилие е с огромен приоритет пред осигуряването на контакт с таткото. Ако някой не е съгласен - да каже

От там насетне спорът идва от начина на изразяване на горните две неща, в които мисля всички вярваме.

Често във форума е проблем и да се сложи границата кое точно е насилие, кое не е. Аз лично използвам по-консервативна граница при по-скорошни двойки или по-далечни взаимоотношения и имам по-либерална граница за дългогодишни семейства/съжителства, защото там е много трудно да се прецени "виртуално" доколко тежък е единичен инцидент или дали има психологическо насилие и какво е участието и на двете страни в проблема. Също съм малко по-либерален към насилието при на пръв поглед по-бедни и необразовани семейства - виждал съм двойки, които си се бият и псуват публично като начин на комуникация и това в общи линии си е нормално за тях. За мен не е нормално, но не мога да съдя всички хора с един аршин. Едностранната агресия обаче няма никакво оправдание.

Това,  което ми се стори, че видях в първоначалния пост на Fifita е описаният горе "плаващ" критерий на толериране на различна степен на напрежение във взаимоотношенията между двама души. След следващите мнения обаче вече не съм толкова сигурен какво точно съм видял и дали е бил такъв замисълът зад историята-пример

Интересното е, че авторката на темата също нещо се засегна, въпреки че каза, че се е разделила с половинката си (т.е. последвала е най-масовия съвет).

Браво! Само така - който мисли като мен е нормално мислещ човек, а който не - патка и овца. Доста сталинистки. ....но иначе - нищо лично, хаха!

Който не е бил обект на насилие не може да се постави на мястото на авторката и трудно може да прецени какво и е, та Вашата история не е релевантна към нейната, но няма лошо да прочете и обмисли и Вашето мнение. Дано го направи! И дано вземе най-вярното за нея и децата решение.