Как избрахте училище след 7-ми клас

Добре и да е пушка детето с математиката, какво от това? То за безкрайното решаване на задачи в МГ се иска и това да ти е малко от малко на сърце.
За изтърпяване, ще изтърпи детето, нали това е модата и до 12 клас си носи на челото лепенка "разбих НВО-то", ама това ли е най-доброто ЗА НЕГО.

Математиците често са запазили способността си да мислят /в съвсем житейски и функционален план/ и да не са пълни отличници и състезатели това мислене помага. Включително за есе или теза или ефективност като цяло. Малките може да имат нужда от обогатяване на езика и запознаване с техниката преди да им комфортно, но го могат. Като пиша "запазили" имам предвид, че училището не насърчава мисленето напоследък.

Децата, които учат с лекота езици също изграждат бързи връзки, комбинативни и гъвкави са и това ги прави най-малкото неужасни математици, а често и много повече от прилични.

Обаче не може да се каже, че като си добър в едното ще ти върви и другото. Иска се и преподавател и практика. И в двете области минали пропуски пречат. Много деца нямат късмета с първото и нямат причина да наблягат на второто поне докато се почувстват в свои води.

Да, обективна е, защото това съм го учила, продължавам да го уча и това ми е работата. Ако тези неща не ги зная, няма да мога да си върша работата. Нещата не са моето дете - твоето дете, а за големи извадки, проучвания и т.н.
Ежко, хич няма да споря с теб. Много добре разбираш за какво пиша, ама си контра по подразбиране. Описах основните положения - можеш да четеш с разбиране - разбрал си какво съм написала. Не очаквам да се съгласиш, но от твоето извъртане на нещата нищо няма да се промени. Описани са нещата, няма какво да ги обсъждам повече.

Ами, Ом, какво като са спряли тренировките - моите спряха повечето репетиции, и концерти, и снимки, ама после пак си продължиха с нещата, които прецениха за важни. Нито са първите, нито са последните. Дори бих казала, че се оказаха от изключенията, които подновиха повечето си дейности и ги доразвиха и след седми клас. Повечето деца не само заради кандидатстването, а и поради смяна на интересите в пубертета рязко спират почти всичко, затова и всичките школи по всякакви видове изкуства, спортове и т.н. са за деца до седми клас, а после рязко оредяват - просто децата спират, защото решават, че не им е интересно, правили са нещата насила или не виждат защо да правят нещо, ако няма да им е професия.  Нещата са съвсем логични и естествени, не е от това, че в училище ги затрупват с домашни. Който младеж проявява интерес към нещо, той намира начин и време да го движи - ако иска да свири или да пее, може да не пее в същата формация, но да пее в гимназията или в университета, макар специалността му да е тотално различна. Ако иска да спортува - пак ще намери  начин, включително ще ходи на тренировка с учебниците и ще учи в почивката или ще отделя повече време вкъщи, вместо да ходи по купони. Когато човек има интерес и иска, все се старае да намери начин.

Няма какво да ми кажеш. Аз предпочитах живота да не спира. Така и стана. Пиша в тази тема само защото тук има родители, които са склонни да направят същото, но са облъчване с фатализма на НВО.

Да, един шанс е, аз лично съм пострадала от това. Даже нямаше 1 бройка за града ми. Не беше с лош край в крайна сметка. При нивото и естеството на образованието тук, може класът, класният и или някои учител даже на ненай-желаното място да го направят перфектното за детето. И това в малкото случаи когато нещо се обърка.

   
     В случая с допълнителните натоварвания. В националния отбор имаше дете от МГ. Не е била най-силната в класа, но според мен не и беше проблем точно спорта, ами такива и бяха възможностите и амбициите. Една от най-добрите състезателки  трябваше да тренира заради партньор в София в 6 и  7 клас. Никакви курсове, никаква помощ в къщи, тренировките са двуразови, ежедневно. Имаше бал 32. Най-силната ученичка в класа на сина ми, в АГ е състезателка по лека атлетика с международни изяви. Моето дете не е за пример, защото е с успех по средата, но не са му проблем 4 часовите тренировки, ами това, че не се концентрира и не учи особено, а разчита на това, което запомнило в часа или каквото ще подготви в междучасията. Всичко е до дете и колко отговорно ще приеме обучението си.
 

Като не лош математик навремето, мога да не се съглася с тебе. Наблягането върху математиката (особено в начално, основно и средно образование) води до някои негативни за мисленето последствия:
- очакване за наличие на ясно и пълно условие на задачата. При това, дадено от някой друг.
- увереност, че отговорите са или верни или неверни, при това безусловно (нещо като Андариел).
- склонност към индивидуална работа.
- тоталното изключване на елемента "емоции" като съставна част от задачата.
- подценяване на елемента "срок за изпълнение", като част от качеството на работата.

Същевременно, изключително хуманитарната подготовка (особено зубренето на езици) си има своите негативи.
Като цяло, чертите на характера, които помагат за ученето на езици, пречат в математиката и обратното.

+1 че в държавните училища не насърчават развитието на (широко и кохерентно) мислене.

Животът не спира. Като гледам не можеш да оспориш написаното от мен, защото знаеш много добре, че е вярно. Затова и решаваш да игнорираш, да се врътнеш и да кажеш, че нямам какво да ти кажа.  Не разбирам защо говориш за облъчване. Можем тук да си филосовстваме за справедливост и какво ли не, но играта е такава, каквато е и правилата са такива, каквито са. Никой никого не кара насила да се включва в играта - както казват от РУО, места има за всички деца. Дори и с една точка, пак ще учат някъде, нали затова махнаха границата за тройка - видяха, че работата хич не е добре, има много двойки и трябва да се закриват паралелки.

То и за домашните...моята по езиците ходи на състезания и олимпиади, домашните пише за минути и т.н. Думи по 10 пъти в живота си не е писала, но има много богат речник и общува с чужденци с лекота. Докато други деца буквално учат наизуст, с часове, и езика не върви.
Така  е при нея математиката. Не е дърво. Но домашните ги пише бавно, с много труд, на състезание не е стъпвала и няма и да иде. Ако учеше в СМГ, щеше да избута. С много писане и с много малко кеф.
Това значи да се съобразиш със силните страни на детето и с желанията му.
Би могла да развие поравно всичко. Но не виждам защо.

Между другото, всеки университет, поне ако държи на това да е университет и да има живот в него, дава възможности на всички студенти, които искат, да се включат в "извънкласни занимания". АУБГ примерно, има академичен хор и там не са студенти от консерваторията или решили само професионално да се занимават с пеене. Мога да дам пример и с НБУ - в тамошните... не знам как да ги нарека..., да кажем кръжоци, може да се яви  за прослушване всеки студен, независимо каква специалност е, стига да има желание и ръководителят на нещото да прецени, че може да го приеме.

Хепи, ето ти самата даваш много хубав пример за това, че родителят решава кое е важно и кое не е и в коя посока да побутне детето. Ти решаваш, че по математика е трудно и не си заслужава да се   влагат повече усилия. И не говоря за влизане в СМГ, а за това, че ти вече си приела, че математиката е слаба страна, а езиците са силни, затова и математиката няма да става по-добре. И това не е тръгна от вчера, а е било още преди гимназия. Такова ти е виждането - това правиш. Но това не означава, че ако детето не беше положило допълнителни усилия, нямаше да мръдне в математиката. Човешките възможности са в общи линии безгранични, когато става въпрос за обучение - може да научи всичко на доста сносно ниво, стига да е готов да положи усилие.

 Това е и моето мнение. С възможно по-малко съпротивление, развитие по-най-ефективния начин. Иначе няма лошо много труд и усилия. Резултатите постигнати по този начин са много ценни, ама малко са децата, които днес могат да се подложат на това. По вероятно е да има обратния ефекти и да се стигне до пълен игнор.

    И да попитам. Имаше преди теми за порасналите деца. Вече избрали университети или път в живота. Впечатленията от другия ъгъл.Или защо ги ручахме жабетата.

Ефективно за кого и към кой момент? Ефективно може да е сега, но след три години вече да не е ефективно, а да са отрязани някакви пътища или да е по-трудно, защото е бутано едно нещо, а другите са оставени на доизживяване.

Ами, ще ти кажа - повечето деца и по темите след завършването на гимназия, са в някой университет, а специалностите са шарени и кой в България, кой в чужбина пак е шарена работа. След гимназия са вече пълнолетни, но със сигурност доброто гимназиално образование е дало стабилна основа, за да могат да учат каквото поискат. Това е важното - кеф ти медицина, кеф ти инженерство, кеф ти дизайн - ако си с добра подготовка от гимназията, вече е въпрос на личен избор.

Ежко, всеки е различен. Моят фокус уж беше математиката. Така тръгна. Оказа се, че литературата е много по-лесна. Там дори няма нужда да учиш -  само четеш и мислиш. Никога обаче не съм се ограничавала само с училището или съм му отделяла повече отколкото да го завърша. Точно обратното на Андариел. Може би затова не ми е ясно как може математиката да доведе до такива изкривявания каквито описваш. Напротив, прецизният изказ на математика е доказателство за познаването на нюансите и условностите на всяка истина. Казвам го за зрели математици и младежи наоколо дето още учат. Като се заслушаш виждаш, че няма излишна или неточна дума.

Математикът не е с капаци. Той е търсещ човек. Детайлите, любопитството и събирането на пъзела са част от красотата ѝ, която вече носи. Нямам предвид, професионалист, състезател, гений и т.н, а човек, който обича, занимава се и се псравя с математиката. Литературата пък иска да търсиш смисъл и връзки - нещо като математика.

 Ами ефективно, колко ефективно. Оглеждам се. Тези които познавам ,завършили в последните 10 години- най-успешните са завършили СУ,ТУ и МУ. Чужбинските - повечето остават там, някои се връщат и си търсят работа или пък записват нещо тук да си доучват. Но понеже извадката ми е субективна, а на приказки по принцип не хващам вяра, предпочитам повече извадки.

Аз смятам, че ти се получава доста добър модел )) Ама ти се стремиш винаги към повече, което е супер
Изобщо никъде не съм казвала, че го вярвам )) Моите деца изобщо не са като мен. Никога не съм искала да бъдат (говорим само за професия и умения). Правим разлика между умения и възгледи, нали! Въпросът беше, че децата трябва да бъдат насочвани и натискани (точната дума е това), за да бъдат моделирани. Никоя скулптура не е направена без физически натиск, нали така ))))))))))))) За да не съм голословна ще дам пример с моите деца и за това как може да се направи контолиран избор на училище. Все още смятам, че аз съм по-мъдрата и по-опитната от децата си и това ми дава правото да налагам граници дори при избора на училище. Знам, че не звучи много съвременно, но нещата седят точно така при повечто родители, просто се представят с по-меки форми.
Моите деца от много малки посещават различни занимания с цел да видя какво ги влече и къде е талантът им. Голямата ходеше на пеене, пиано, театър от 4-5 годишна. От всичко това до сега остана театърът, за останалото се изясни, че са нейните неща. В училище се справяше добре по всичко. Аз започнах да я пращам на състезания по математика, които тогава започваха от 2 клас. Видях, че се справя добре и започнах развиване в тази посока. Аз дадох тази посока. Така тя продължи след 5 клас в мат. паралелка и целта й беше НПМГ. По това време започна да проявява интерес към рисуването. Аз бях категорична, че няма да учи в художествено училище поради мои лични съображения. В 6-7 клас й обещах, че ако я приемат в НПМГ ще я запиша веднага на уроци по рисуване, защото в главата й изкристализира решението, че иска да стане сценограф. Приеха я в НПМГ и тук вече тя сама си избра какъв да бъде профилът й. Сама си избра физика, въпреки, че имаше бал за всички математически паралелки и новата природна. Т.е. направи контролиран избор. Още от лятото на приема беше записана на уроци по рисуване и смятам, че от този момент нататък аз съм приключила с натиска и съм дала няколко посоки. От нея зависи за тези 5 години какво ще реши да прави. За мен е важното, че съм оценила способностите и уменията й и съм я насочила в правилната посока, която не е пътечка, а магистрала с много ленти. Сега тя е свободна да си избира къде да се движи.
Малкото за разлика от сестра си се справя чудесно с пианото и балета. Балерина няма да стане това е ясно, но ще продължи да танцува докато има желание. По математика засега е добра, ще видим нататък. Но при нея смятам да приложа същия модел и да я натискам в посоките, в които е добра ТЯ! Ето, че може да се оказва натиск и без да се гонят някакви неосъществени родителски мечти, щото никога не съм искала да стана нито балерина, нито физик, нито сценограф И понеже всички питат къде е физиката и къде сценографията... ами не са взаимоизключващи се, точно обратното. Физиката и математиката са фундаментални науки, които дават предимство във всичко.

Математиката е език и обикновено деца, които имат като малки проблем с българския, имат проблеми и с математиката, защото там се борави с логически конструкции, които са в езикова форма, а там трябва разбиране. И това още преди периода на ограмотяване. Повечето деца преди училище предпочитат домашната математика, която е чиста аритметика. Езикът все още не е развит добре, и в момента, в който облечеш 3+2= в език, нещата се усложняват.  Те могат да сметнат на пръсти задачата, обаче ако им кажеш "Колко ще получим, когато към 3 добавим 2?", нещата вече могат да доведат до един неразбиращ поглед насреща ти.
Ти вече взе да си фантазираш на тема ограничаване само с училището. не прочете ли какво написах или просто получи избирателна слепота или избирателна амнезия точно за тези части от постовете ми?