Публикувана: 16 окт. 2017, 22:09 ч.
Последно мнение: 20 ноем. 2017, 18:56 ч.

Има ли значение възрастта на родителите?

60 364
837
1

# 450 5 ноем. 2017, 14:49 ч.

Мнения: 22 036

Цитат на: Магдена в нд, 05 ное 2017, 14:43

Мамо Ру, а кое точно е руска рулетка? Неизследване при следващи бременности, допускане изобщо на следващи бременности, щот мазохизъм и ненормално да правиш аборт?

И в кои случаи е руска рулетка? Аз, с моето дете аутист, увреждане с неясна причина (като точен ген - един или повече) и неясен конкретен риск за следващите деца, с невъзможност за пренатална диагноза, руска рулетка ли играя, правейки още деца?

Ако не си с увреждания няма как да знаеш какъв е живота. Но и тези хора го ценят.
Аз подкрепям ранния аборт, но не смятам, че хора с увреждания не трябва да живеят.

# 451 5 ноем. 2017, 14:55 ч.

Мнения: 17 442

Магдена, не знам при теб как точно стоят нещата. Кога може да се диагностицира евентуален проблем и т.н. Ти си интелигентна жена, сигурно знаеш какво правиш и какво решение да вземеш, отговорно при това. Но има хора, които знаят за рискари не правят нищо. Спомням си за такъв случай във Великобритания. Ражда се дете с рядко и тежко генетично увреждане, което се проявява още в ранна възраст. Детето бавно се инвалидизира. Родителите вече знаят, че са носители на рядък увреден ген. И рискуват да родят второ дете без никакви изследвания и превенция. И второто детеу се ражда също увредено. А те искали второто да гледа един ден първото. Дори и при 25% риск за болно дете дали е оправдано - не знам. Всеки решава за себе си. Мое познато приемно дете го осиновиха в Америка. Осиновителите имат две свои здрави деца и 10-12 осиновени. Всичките осиновени са с физически увреждания. Мисля, че имаше и Даун. Но със запазен интелект. Алтруизъм или материален интерес? Защо го правят? Прости ми, не го разбирам. Теб мога да те разбера - имаш право да се надяваш на здраво дете. Усещането да си родител и това, което то ти дава е съвсем различно. Но ако пак е като първото? Не знам аз как бих постъпила в твоята ситуация. Не знам дали бих имала сили да премина отново през това или да правя аборт. Вероятно щях да осиновя, за да избегна риска, макар, че при осиновяването има доста неизвестни точно от генетична гледна точка. Може би съм страхливка.

# 452 5 ноем. 2017, 15:02 ч.

Мнения: 22 036

Мама Ру, тъкмо исках да те попитам колко знаеш за гените на децата ти?
Аз за моите не знам нищо.
Нямам идея какво съм наследила и предала.
Добре че няма изисквания за възпроизводство

# 453 5 ноем. 2017, 15:06 ч.

Мнения: 297

Цитат на: Магдена в нд, 05 ное 2017, 14:43

Ти - не. Познавам фамилия където родителите имат първороден син - аутист, а останалите 3 са абсолютно ОК. Има нещо интересно обаче - детето аутист, което вече е голям мъж има една дарба и любов - астрономията. Има познания за планети, съзвездия и др, и вади фактите като от компютър. Всички момчета са малко странни, но са по принцип ОК, дори много ОК.

# 454 5 ноем. 2017, 15:18 ч.

Мнения: 22 200

Понеже наскоро родих на късна възраст мога да кажа едно: В България ако си над 36 години, лекарите те напътстват да си направиш всякакви изследвания, постоянно си нащрек за опасности и т.н. Според мен наистина е напълно възможно, ако си бременна на 25 - 28 години никой да не те подтикне нищо да направиш като изследване. Затова е много важно жената да е информирана и сама да иска инфо какво и как. Ако си млада, всички рискове са подценени, счита се, че няма как да ти се случат - това е. Аз родих на 43 и ме бяха изследвали за какво ли не, въпреки че имам здрави деца и преди това.

# 455 5 ноем. 2017, 16:14 ч.

Мнения: 17 442

Ъндър, аз и за себе си не знам много, освен очевидното. (Едната ми баба остава сирак твърде малка и бяга от братята си, за да се спаси, а за рода на баща си също малко знам, по причина, че той почти нищо не говореше и нямаше контакт с други роднини освен сестра си.)
Магдена, под "руска рулетка" разбирам риска, който поемат някои хора да родят болно дете, надявайки се, че няма да се случи и не правят изследвания и не вземат трудни решения. Доколкото съм запозната, сред еврейската общност има широко разпространено генетично заболяване и преди брака се изследват за носителство на този ген. Ако и двамата го носят не рискуват да родят болно дете, което да умре в мъки за няколко години.

# 456 5 ноем. 2017, 16:24 ч.

Пловдив
Мнения: 20 248

Мамо Ру, аз от самото начало съм 100% съгласна, че е повече от разумно да се направят изследвания, когато има известен, откриваем ген причина или когато увреждането е установимо с фетална морфология, например. Съответно - така да се избегне раждането на увредено дете, ако се случи да е увредено. Не съм съгласна само да се вменява на другите като най- или единствено правилно решението за въздържане от деца.

----
В много затворени или недотам затворени общности определени генетични заболявания са по-разпространени в сравнение с останалия свят. Конкретно за евреите мисля, че са няколко такива, тук вероятно става дума за болестта на Тай-Закс (дето Мамасита я е споменавала един-два пъти в нейните излияния като пример не помня за какво).

# 457 5 ноем. 2017, 16:28 ч.

София
Мнения: 62 595

сега се сетих за цяла фамилия, нашенска, виждала съм ги на живо хората, която е проучвана сериозно и може и да е влязла в учебниците - всички са с първичен диабет. Всички. Трябвало ли е да се размножават като е било ясно, че ще са с диабет? Диабетът е тежко заболяване, нищо че сега се живее с него.

# 458 5 ноем. 2017, 16:39 ч.

Мнения: 17 442

Леко заболяване няма. Щом си хронично болен това променя начина ти на живот.
Ако има избор едва ли някой би избрал да има болно дете или самият той да е болен.
Почти всички кандидат-осиновители пишат, че искат здраво дете. А и социалните, и във форума ги убеждават, че не трябва да имат претенции, защото биологичните родители нямали избор - каквото, такова.
Тежка тема и много задълбахме. Всеки сам преценява с какво може да се справи и с какво - не. И прави своя избор.

# 459 5 ноем. 2017, 16:51 ч.

София
Мнения: 62 595

Пишат, защото имат избор да напишат. Тъй както всеки друг родител, ако го питаш какво дете иска да роди, и той ще каже, че иска здраво. Но докато чуждото дете може потенциалният осиновител да го откаже, независимо дали детето е здраво или по някакви други причини (грубо казано, нещо не му хареса), включително има право да откаже до три пъти предложени му деца, то бременната жена и майката, ако детето се роди увредено, вече не може просто с лека ръка да махне. Не може да чака да й предложат следващото бебе, защото най-малкото самият биологичен процес отнема време и ресурс, и е с крайно несигурен резултат. Каквото и да реши една жена при определени обстоятелства, това е нейно право и никой няма право да й се меси. Бащите я ги има, я ги няма, ама жената тегли цял живот, каквото и да направи, каквото и да не направи. Някои казват "каквото - такова, ще си го родя, ще си го гледам". Други казват "няма да мога да живея ден след ден и да го гледам". Трети раждат и в последния момент пишат отказ, четвърти както са смятали да пишат отказ, така си го прибират, защото не понасят мисълта, че са изоставили болното си дете. В матрицата всички варианти са възможни.

# 460 5 ноем. 2017, 17:00 ч.

Мнения: 17 442

Точно така. Макар, че се знае само към дадения момент, а и понякога се крият някои неща, за да не бъде отказано детето. (Например от кандидатите се укрива психично заболяване на БМ)

Андариел, на майките на деца с увреждания, които идват при теб - ПОКЛОН! За това, че си носят кръста и правят най-доброто за децата си. За това, че се борят за тях, а не са ги изоставили. Дали, щяха да ги родят, ако са знаели? Само те си знаят. Но такива въпроси не се задават.

Спартанците са го правели в други времена, много по-различни от нашите. Трябвали са им войници. Да да оцелеят. Но са изчезнали. Дали са били прави? От днешна гледна точка, повлияна от християнския морал - не. В техните времена - вероятно да. Дори по време на робството и потерите, бягащите българи са изоставяли онези членове, които са ги бавели или са можели да ги издадат - стари, болни, бебета и малки деца (1-2 годишни). Важно е било да оцелеят младите и жизнеспособни, коието след това да се размножат. Около втората световна война ситуацията се променя - медицината напредва, започват да се раждат по 1-2 деца в семейство. В днешно време говорим за превенция (на предотвратимите случаи ), а не за убийство на болните.

# 461 5 ноем. 2017, 21:08 ч.

Наблизо
Мнения: 8 518

Цитат на: the wishmaster в нд, 05 ное 2017, 10:29

И най-страшната последица- какво се случва с тези деца, когато умрат родителите им и те останат сами и безпомощни?

Отиват в дом...но и те в тези случаи обикновено отдавна не са деца.Мисля,че във всички държави с някаква система отиват в специализирно заведение,но....според мен е малко като приютите за животни(без да ги сравнявам с домашни животни) - опитват се хората (поне се надявам) да докарат домашна и спокойна атмосфера,но пак те са без близките си,не разбират защо са там и са самотни..

# 462 5 ноем. 2017, 21:15 ч.

Мнения: X

Не ми се мисли какви са тези домове у нас. Ако са като старческите...пазИ Боже!

# 463 5 ноем. 2017, 21:15 ч.

Мнения: 1 701

Цитат на: BeautifulM в нд, 05 ное 2017, 21:08

Цитат на: the wishmaster в нд, 05 ное 2017, 10:29

За Германия мога да кажа, че много рядко отиват по домове.
Ако могат да се движат, макар и да са умствено изостанали,
идват сутрин и ги взимат в бус, следобяд ги връщат, забавляват ги и работят с тях, за да могат и родителите да починат. Като навършат 18-се ги занимават с полезна работа- садене на зеленчуци, произвеждане на определени изделия, които после се продават и много се изкупуват от местното население.
Ако примерно не могат да се движат идва специална фирма вкъщи при тях и поема грижите, по колкото имат нужда. Идва и физиотерапевт.
Хубавото е, че семействата са напълно обезпечени от държавата и не трябва да се грижат за абсолютно нищо от финансова гледна точка.

# 464 5 ноем. 2017, 21:20 ч.

Наблизо
Мнения: 8 518

Цитат на: the wishmaster в нд, 05 ное 2017, 21:15

Не ми се мисли какви са тези домове у нас. Ако са като старческите...пазИ Боже!

Ох...като бях малка,до нас имаше дом за изоставени хронично болни деца.Запечатало ми се е в мозъка плачът.Постоянно се чуваше.Не знам дали защото ги неглижираха или просто не разбираха и 'отглеждането на конвеир' е влошавало и без това трудното им психическо и физическо състояние.Толкова ме е потрисало,че ме беше страх да се приближа.

Пеперуда,имах предвид като си отидат родителите..

Препоръчани теми

Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Невъзможните хора в живота ни

Семейни отношения и готвене

Обтегнати семейни отношения и наближаващите празниците

Причина:

Причина: