А ти какво мислиш, ще дойде специално да те пита? Всяка жена има право самостоятелно да взема тези решения. Щом е готова да издържи на всичко, да бременее, абортира и ражда както намери за добре. А морала за тези решения всеки си го прилага сам и не е длъжен да се съобразява с никого.
- Публикувана: 16 окт. 2017, 22:09 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2017, 18:56 ч.
Има ли значение възрастта на родителите?
Само да запитам, ако сте носител на ген за Амиотрофична латерална склероза (АЛС) и знаете какво би причинило това на децата ви бихте ли поели риска да абортирате плод, който би могъл да бъде като Стивън Хокинг. Това е риторичен въпрос. Просто не може обществото да маха "недъгавото", защото ние не сме племенен съюз, който оцелява благодарение на улова и ни трябват САМО здрави и прави индивиди. Днес жените имат повече възможности да научат навреме дали един ембрион е с потенциално физическо заболяване или не, но всичко не опира само до това. Аз знам какво бих решила, но не съм сигурна, че съм права. Нищо не е само черно-бяло
Мосля, че много от отговорите и мненията са на базата на опит, наблюдение, но въпросът е кога са станали те. Ако аз преди 20 години е трябвало да реша дали да поема риска да имам дете при положение, че мъжът ми е носител на увреждащо и предаващо се на поколенията заболяване е едно, ако трябва да решавам днес е друго. Преди 20 години методите на ранна, надежна, нетравмираща диагностика са били едни; днес са много, много по-нетравмиращи и надежни. Ако преди 20 години е било нужно да има бременнист и плод, за да се направи оценка на риска, днес е достатъчно да се направи стимулация и инвитро оплждане с последващ анализ на ембриона преди да се имплантира. Така с една манипулация се отсяват дефектните ембриони и остават само годните. Няма аборти, няма стресови бременности. Тук не коментирам финансовия аспект, който е много важен.
Болестта на Стивън Хокинг не се развива в детска, а в зряла възраст. Не се смята и за генетично заболяване в тесния смисъл.
Иначе всеки увреден (стига да не е умствено), както и всеки здрав нероден Петко може като заложби - евентуално, с вероятност едно на милиони, нали - да е потенциален Хокинг, Айнщайн или който там. Това не е ни най-малка причина за неабортиране.
Иначе всеки увреден (стига да не е умствено), както и всеки здрав нероден Петко може като заложби - евентуално, с вероятност едно на милиони, нали - да е потенциален Хокинг, Айнщайн или който там. Това не е ни най-малка причина за неабортиране.
Имах колега с 4 деца. Всичките със спина бифида, кое по-леко, кое по тежко.
Не знам аз как бих постъпила след две такива деца и явна обремененост.
Много тежка тема и не лека дилема.
Не знам аз как бих постъпила след две такива деца и явна обремененост.
Много тежка тема и не лека дилема.
Аз за такива случаи говоря.
Да знаеш, че ако забременееш и родиш, вероятността да има непоправимите увреждания е 50%- 100% и въпреки това, с някакво садистично- мазохистично чувство да раждаш и раждаш...........
Друг разказ е, дали би направила аборт, ако се констатира увреда на плода.
И трети- дали би подчинила живота си и този на близките си на отглеждането на дете, завинаги зависимо от теб?
Спина бифида не е генетично. С морфология се вижда. Не бих искала да съм в тази позиция.
Точно така.
Пречи ли ти?
Пречи ли ти?
На мен няма начин да ми пречи, защото никога не би ми минало през ум да се забавлявам, умишлено създавайки увредени и после да ги абортирам.
Да не говорим, че не бих подложила себе си на такива интервенции.
Но, хора всякакви- и садисти, и мазохисти, и комбинация от двете.
Но, досега не съм прочела някъде, че горните състояния се побират в рамките на нормалната психика.
Като не ти пречи, гледай си в паничката. Или мислиш, че другите на теб не ти се бъркат в решенията за деца, понеже си идеална и правилна, а не понеже за разлика от теб усещат, че не е тяхна работа да си пъхат човките в нареждането на чуждия живот?
Изказването ти за садизма, мазохизма и нормалната психика е гениално. Все едно аз да кажа: Пешо обича да тича маратон. Аз никога не бих тичала толкова километри. Но хора всякакви - и садисти, и мазохисти. Досега обаче не съм прочела някъде, че горните състояния се вписват в рамките на нормалната психика.
Изказването ти за садизма, мазохизма и нормалната психика е гениално. Все едно аз да кажа: Пешо обича да тича маратон. Аз никога не бих тичала толкова километри. Но хора всякакви - и садисти, и мазохисти. Досега обаче не съм прочела някъде, че горните състояния се вписват в рамките на нормалната психика.
Болестта на Стивън Хокинг не се развива в детска, а в зряла възраст. Не се смята и за генетично заболяване в тесния смисъл.
Иначе всеки увреден (стига да не е умствено), както и всеки здрав нероден Петко може като заложби - евентуално, с вероятност едно на милиони, нали - да е потенциален Хокинг, Айнщайн или който там. Това не е ни най-малка причина за неабортиране.
Иначе всеки увреден (стига да не е умствено), както и всеки здрав нероден Петко може като заложби - евентуално, с вероятност едно на милиони, нали - да е потенциален Хокинг, Айнщайн или който там. Това не е ни най-малка причина за неабортиране.
Имаме съседи с дете умствено изостанало, но много обичано и много обргижвано и видимо много щастливо дете. Това дете има и сестра, и от сестрата е много обичано и много обгрижвано.
Съпругът ми има братовчедка, която живее в Германия и е родена със спина бифида. Следват много операции на гръбначният стълб и има изкуствен изход за урина. Но живее един много добър живот. Много подкрепяна и подпомагана от родителите си. Омъжи се, забременя ествествено по чудо и роди секцио едно здраво момиченце. Стерилизира се, защото лекарите и казаха, че при второ дете може и да има голяма опастност за живота и. И тя иска да е жива и здрава за момиченцето си и едно дете и е напълно достатъчно според нея.
ОК, аз за разлика от Абсурт не давам задължителни решения за другите, отговарям на въпроса бих ли, ако си представя, че става дума за потенциален Стивън Хокинг. Бих - аргументът за Стивън Хокинг няма никаква тежест.
А иначе точно спина бифида не винаги е тежко увреждане, има и леки форми. Най-тежките умират, останалите имат затруднения с движението на краката или с уринирането.
Мъжът ми има братовчед, роден с увреждане на краката, ходи с патерици - нямам представа за диагнозата, дали е спина бифида, или друго, защото майката на ММ - леля на братовчеда - на въпроса точно какво му е, отговори "ами така се роди", а самия братовчед и родителите му не е удобно да ги питаме, но човекът си живее видимо съвсем добре. Тук това, в България. Съвсем не съм твърдяла, че всеки инвалид живее непременно тежък живот.
А иначе точно спина бифида не винаги е тежко увреждане, има и леки форми. Най-тежките умират, останалите имат затруднения с движението на краката или с уринирането.
Мъжът ми има братовчед, роден с увреждане на краката, ходи с патерици - нямам представа за диагнозата, дали е спина бифида, или друго, защото майката на ММ - леля на братовчеда - на въпроса точно какво му е, отговори "ами така се роди", а самия братовчед и родителите му не е удобно да ги питаме, но човекът си живее видимо съвсем добре. Тук това, в България. Съвсем не съм твърдяла, че всеки инвалид живее непременно тежък живот.
При генетичните заболявания родителите може и да не знаят, че са носители докато не се появи увредено дете. Но след това, когато вече са наясно с риска да играят на руска рулетка с живота на децата си за мен е неразбираемо и неприемливо. Освен ако не са религиозни фанатици, които нито се пазят от забременяване, нито се интересуват какви деца раждат. Може и да е жестоко от днешна гледна точка (и развитие на медицината), но спартанците убивайки увредените и нежизнеспособни бебета на практика не са допускали генетично предаваните болести. От друга страна се радвам на развитието на медицината, благодарение на която деца като дъщеря ми (недоносена, 1610г) имат шанс за живот. Но дали са благодарни на същата тази медицина майките на недоносени и спасени, но сериозно увредени деца? Дали са щастливи, че са майки? Че обичат децата си е ясно.
Тъй като темата е дали има значение възрастта на родителите. Ето, че за превенцията има. Доколкото ми е известно, бременните над 35г задължително се наблюдават и изследват за Даун и други тежки аномалии, докато при по-младите жени не се поема от касата и е по желание. Затова според лекарите рискът да родят дете с Даун е по-голям при по-младите жени. Парадокс?
Тъй като темата е дали има значение възрастта на родителите. Ето, че за превенцията има. Доколкото ми е известно, бременните над 35г задължително се наблюдават и изследват за Даун и други тежки аномалии, докато при по-младите жени не се поема от касата и е по желание. Затова според лекарите рискът да родят дете с Даун е по-голям при по-младите жени. Парадокс?
ОК, аз за разлика от Абсурт не давам задължителни решения за другите, отговарям на въпроса бих ли, ако си представя, че става дума за потенциален Стивън Хокинг. Бих - аргументът за Стивън Хокинг няма никаква тежест.
А иначе точно спина бифида не винаги е тежко увреждане, има и леки форми. Най-тежките умират, останалите имат затруднения с движението на краката или с уринирането.
Мъжът ми има братовчед, роден с увреждане на краката, ходи с патерици - нямам представа за диагнозата, дали е спина бифида, или друго, защото майката на ММ - леля на братовчеда - на въпроса точно какво му е, отговори "ами така се роди", а самия братовчед и родителите му не е удобно да ги питаме, но човекът си живее видимо съвсем добре. Тук това, в България. Съвсем не съм твърдяла, че всеки инвалид живее непременно тежък живот.
А иначе точно спина бифида не винаги е тежко увреждане, има и леки форми. Най-тежките умират, останалите имат затруднения с движението на краката или с уринирането.
Мъжът ми има братовчед, роден с увреждане на краката, ходи с патерици - нямам представа за диагнозата, дали е спина бифида, или друго, защото майката на ММ - леля на братовчеда - на въпроса точно какво му е, отговори "ами така се роди", а самия братовчед и родителите му не е удобно да ги питаме, но човекът си живее видимо съвсем добре. Тук това, в България. Съвсем не съм твърдяла, че всеки инвалид живее непременно тежък живот.
Господ дава на всеки човек точно толкова, колкото може да носи. Аз се възхищавам на родителите с деца с увреждания заради безусловната им обич и грижа.
Мамо Ру, а кое точно е руска рулетка? Неизследване при следващи бременности, допускане изобщо на следващи бременности, щот мазохизъм и ненормално да правиш аборт?
И в кои случаи е руска рулетка? Аз, с моето дете аутист, увреждане с неясна причина (като точен ген - един или повече) и неясен конкретен риск за следващите деца, с невъзможност за пренатална диагноза, руска рулетка ли играя, правейки още деца?
И в кои случаи е руска рулетка? Аз, с моето дете аутист, увреждане с неясна причина (като точен ген - един или повече) и неясен конкретен риск за следващите деца, с невъзможност за пренатална диагноза, руска рулетка ли играя, правейки още деца?
Тъй като темата е дали има значение възрастта на родителите. Ето, че за превенцията има. Доколкото ми е известно, бременните над 35г задължително се наблюдават и изследват за Даун и други тежки аномалии, докато при по-младите жени не се поема от касата и е по желание. Затова според лекарите рискът да родят дете с Даун е по-голям при по-младите жени. Парадокс?
Много по-голям е рискът на определени генетични заболявания, а за там възраст няма.
А и какво означава стари родители. В Германия да се роди дете на 35 е напълно нормална възраст за раждане. Но под 25 години раждат само тези които от поколения са на социални помощи и тук са със статута като нашите роми, така и се гледа на тях в обществото, като втора класа хора. За съжаление на децата, те не са виновни.