Терминирането на проблема включва ли обаче въздържане от правене на деца на хора, които имат проблем с неясен начин и степен на унаследяване или пък родени вече деца с такъв проблем? Или проблем, за който не може да се установи преди раждането дали детето го има?
Питам, понеже с муковисцидозата и липсата на крайници нещата са съвсем добре установими преди раждането. Не че и в този случай съм "за" това, да се налагат на другите решенията дали да зачеват деца, дали да родят заченатите и т.н., но айде, там наистина и аз не мисля, че решението да родиш със 100% сигурност (подчертавам: не 50, не 20, не "между") увредено дете е разумно.
Питам, понеже с муковисцидозата и липсата на крайници нещата са съвсем добре установими преди раждането. Не че и в този случай съм "за" това, да се налагат на другите решенията дали да зачеват деца, дали да родят заченатите и т.н., но айде, там наистина и аз не мисля, че решението да родиш със 100% сигурност (подчертавам: не 50, не 20, не "между") увредено дете е разумно.
Точно за Щатите съм чела, че допреди няколко десетилетия практиката е била да им връзват тръбите на жените с умствени и/или физически увреждания, които са били в институция. А в институция са ги оставяли често, както и тук. Не са ги считали за хора, които имат право да решат сами дали да се въздържат от деца.
Бях чела една книга, не документална, но все пак си личи как е било, в която на един лекар му се раждат близнаци, от които едното със Синдром на Даун, и той решава да каже на жена си, че болното дете е умряло и го оставя в дом, както са постъпвали почти с такива деца.
