Има ли значение възрастта на родителите?

Аз се запознах с нея докато бях за задържане в Майчин дом. Жената хем искаше живото ѝ дете да не остава само и да има брат или сестра, хем в никакъв случай не искаше да роди отново дете с увреждане. Имаше още две прекъснати бременности по този повод. Беше на 42 и беше решила, че това ще им бъде последният опит с мъжа ѝ. Видях колко нерви изхаби в очакване, после как беше съкрушена от резултата на скрининга и си помислих, че на нейно място аз може би не бих издържала на такива бременности, изпълнени със страх и после прекъснати. Та, идеята да не се размножават може да се погледне и в такава посока- опустошаващо е за жената.

Няма значение поради каква причина един човек не иска деца, щом това е решението, евала че знае какво иска. Решението си е изцяло негово. Това не е егоистично решение в никакъв случай, а решение на зрял човек.
Най-лошото е, когато се раждат нежелани бебета, гледат се с нежелание, само и само да се задоволят нечии очаквания. Ето това е нерцистко и егоистично.
Егоистично и глупаво е и да не се предпазваш и после да ходиш да правиш аборти.

Бътерфлай, това последното не знам защо към мен.
За психическото изтормозване от очаквания и прекъснати бременности съм съгласна с Уишмастър, разбира се. Но всеки понася нещата различно.
ПГД е технически напълно възможна не само за тризомии, но и за изследване на отделни гени, доколкото ми е известно. Дали последното се предлага в "Щерев", към чийто сайт е линкът, и въобще у нас, не знам. Панацея е, колкото са панацея амниоцентезата и хорионбиопсията, демек не е панацея, но върши работа. Никъде не съм писала за "пълен ДНК-скрийнинг" и не е ставало дума за това, а за търсене дали ембрионът има два дефектни гена за муковисцидоза, или не. При амниоцентеза или хорионбиопсия също не се предлага "пълен ДНК-скрийнинг".

Твоят разказ само потвърждава това, което и аз казвам. Ако следвахме идеята за въздържанието и отговорността към другите, то твоята позната и мъжът й изобщо не трябваше да раждат нито едно дете. Обаче те са нарушили този благороден принцип да не тежат на обществото, и са рискували няколко пъти да заченат дете. А дали майката да роди детето при увреждания или да направи аборт, това вече е нейно лично решение. Не е работа на обществото, нито отговорност към детето. Защото няма какво да си кривим душите, възрастните жалят повече себе си, отколкото децата  в такива ситуации. Тя просто не е можела да понесе мисълта, че ще роди още едно дете със същото заболяване и пак ще трябва да го погребе. А не защото детето ще се мъчи. Хайде, да бъдем откровени, а не да се правим на ощипани булки.

никога не се знае дали няма някой ген да мутира и ей тъй, както човек си мисли, че пращи от здраве, да зачене увредено дете. Никой от нас не знае какво носи, затова рискуваме да правим деца, пък каквото стане. Не сме по-различни от всяко друго животно - разликата е в това, че имаме технологии и знаем какво е изкуствено предизвикан аборт.

Такъв безпросветен егоизъм не съм срещала, а съм видяла какво ли не през живота си!

И ти ме обвиняваш в нацизъм?
Та, на фона на моето разбиране, ти си един Менгеле същий- той си е правил опити със здрави и прави хора- ти също.

Значи, дай да раждаме обречени деца, защото не можем да си сдържим напъна за възпроизводство, а после да ги погребваме като уличните кучета- с облекчение, че не ни пречат и без капка жал за тях самите?

Аз и са уличен пес бих се натъжила, ама то, нацистите сме така.........

А ти какво си мислиш, че само ти си видяла ли? Зная достатъчно за доста болести, ама не е в това въпросът. Нещата са често психологически  и не виждам какво толкова те възмущава. Съвсем нормално е жената да не иска да роди още едно дете със същото заболяване, да мине през същия ад и да го погребе пак на такава възраст. По твоята логика, е трябвало никога повече да не бременее, защото вероятността да се зачене болно дете като починалото е много висока. И съвсем на практика това се е потвърдило. Както виждаш, първо е заченато детето, а после е правен скрининг, защото желанието за дете надделява пред риска. След зачеването вече си е нейна работа какво да прави. Но всеки има инстикт и за самосъгранение и не иска да минава през един и същ кошмар, затова съвсем нормално се възползва от всички възможни начини да не се повтори. В случая са правили скрининг при всяка бременност и са решавали според резултата.

Може да съм тъпа, ама така и не разбирам какво се бунтуваш срещу написаното от мен. Какво всъщност твърдиш?

Андариел, абе да не си мормон или някакъв вид фанатично православие практикуваш? По принцип разбирам идеята, че човешкият живот може да е смислен, дори да ти е гадно (даже понякога си мисля, че без определена доза гадост животът рядко е смислен и ако няма гадост, човек трябва да си я причини).

Обаче пак не мога да си представя да се играе руска рулетка при знайни генетични заболявания.

Между другото, научих, че според мормоните е достатъчно да си бил ембрион или дори само бластоцист- брои се, че си получил човешко тяло и това било достатъчно за еволюцията на душата.

Обяснявам.
Жената носи дефектния ген, заради който се раждат без крака и ръце-тя самата е без крайници.
Информирана е пределно ясно, че вероятността и детето ѝ да има нейните липси, е между 50- 100%.

И тя въпреки това, ражда, явно изповядвайки твоето верую, че е важно да се размножим, за да си направим кефа, пък ако  създадем нещастно и неспособно да се грижи за себе си, самотно същество, много важно- ще се пробваме пак, и пак, и пак.
И току виж, на ентия път се получило- като при скулптурите- изхвърляш брака и месиш нова глина.

А, пък ако е обречено да умре след няколко години- какво от това- като циганите- пак ровим и правим ново!

Не знам с коя секта си се забъркала, но в писанията ти няма грам здрав разум, а за човещина да не говорим.

Не, не съм нито мормон, нито фанатичен православен. Това, в което вярвам е, че никой няма право да определя на друг човек дали да бременее и да ражда. Решението си е на жената какво да прави. От приказки и вярвания за общественото благо, състрадание и не знам какво, точно са се родили всякакви извратени начини за контролиране на хората и правото им да се възпроизвеждат, защото били такива или онакива. Това вече го е преживяло човечеството преди малко повече от 50 години през назицма и не бива да се случва отново. Днес призовавате към отговорност да не ражда заради увреждания, утре защото детето няма да е достатъчно умно, а вдругиден защото бъдещите родители не са достатъчно богати или достатъчно умни, или достатъчно... достатъчно на когото каквото му скефне. Това е порочен път. Всеки има право да реши за себе си дали да има деца или да няма, независимо дали има или няма дефектни гени, увреждане и т.н. Също така има право да решава дали да роди вече заченато дете. В този живот на хората са им останали твърде малко права, нека поне не бутаме правото на възпроизвоство.
Освен чисто човешката етика имам и професионална такава, защото поради естеството на специалността си част от пациентите са именно с някакви дефицити и увреждания. Какво предлагате да кажа на майките? Сигурно да им кажа, че са постъпили безотговорно, че са допуснали да родят дете с Даун и колко детето ще се мъчи, защото може никога да не се научи да чете и да пише и никога няма да им изпълни родителските мечти да го видят с диплома от университет или кариера? Хайде, кажете ми, какво да бъде отношението ми!

Според мен едното не изключва другото. И двете са валидни.

Толкова са тежки тези теми, че чукайте на дърво да не ви идват до главата и това е

Да, така е, със сигурност чувствата са били смесени, човешко е. Но не приемам д а се тръби само за това как щяло да страда детето. Както се вижда, и майката страда, защото ние, когато дори са ни сополиви децата се тревожим, а какво остава да се грижим ден след ден за дете, което обичаме, но е обречено. Просто не е прието в обществото да се говори за страданието на майката, пореден пример за двоен аршин.

А? Защо да не е прието да се говори за страданието на майката? Нямам такива впечатления. Най-нормалното нещо ми се струва в такъв случай да се замислим за нейното страдание.

При тях май нещата не са като в България. Не съм гледала конкретното предаване, но са май доста обгрижвани от институциите подобни хора и водят сравнително сносен живот, съответно може да е преценила, че и за децата ѝ ще е така. Предполагам, че има достатъчно финансови средства и помощ от асистенти, които се грижат за нея, вероятно и за родените деца има хора, коитода се грижат, както и достатъчно средства. В България, ако беше, щеше да е в някой дом, заедно с други увредени и щяха да имат късмет, ако ги хранят редовно, чистят им понякога изпражненията, в които лежат и им осигуряват топло през зимата. А и едва ли щеше да има кандидат, от който да забременее в България жена без рце и крака.
Преди години нашумя случаят за едно такова заведение, в което умряха от студ и глад сума деца с увреждания. Миналата зима пък имаше няколко случая на родители, гледащи детето си с увреждане, които починаха в дома си поради напреднала възраст, болест и т.н., а след тях и вече порасналото им дете, което не може да се грижи само за себе си. Държавата ги оставила сами да се оправят, с малка пожизнена инвалидна пенсия за детето, и като умре родителят и няма други близки, които да ги е грижа за тях, умира и детето.

Не сме социална държава, нямат много помощ хората с тежки увреждания и близките им, затова изглеждаме по-жестоки от хората в държави, където има такава помощ. Реално, като липсва подобна помощ, за всички като че ли е по-добре проблемът да се... терминира възможно най-рано. И за животните е така, и за много социални дейности. Звучи жестоко, че старите хора са свикнали да убиват излишните новородени кученца или котенца, обаче още по-жестоко е, ако условията са такива, че животните се размножават безконтролно, умирайки бавно и мъчително от глад, студ, болести и различни инциденти.

Терминирането на проблема включва ли обаче въздържане от правене на деца на хора, които имат проблем с неясен начин и степен на унаследяване или пък родени вече деца с такъв проблем? Или проблем, за който не може да се установи преди раждането дали детето го има?
Питам, понеже с муковисцидозата и липсата на крайници нещата са съвсем добре установими преди раждането. Не че и в този случай съм "за" това, да се налагат на другите решенията дали да зачеват деца, дали да родят заченатите и т.н., но айде, там наистина и аз не мисля, че решението да родиш със 100% сигурност (подчертавам: не 50, не 20, не "между") увредено дете е разумно.

---
И аз нямам впечатление, че се избягва да се говори за страданието на майката в случая. Просто някои хора твърде добре знаят как трябва да живеят другите и какви решения трябва да взимат за собствения си живот и собствените си потенциални деца. Ударението е на "твърде".