Има ли значение възрастта на родителите?

  • 61 083
  • 837
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 14 619
Не се тревожи, много старите хора по-вероятно приемат края с примирение, даже намаляват храната и водата, когато усетят, че стига толкова, а не се вкопчват на всяка цена. Близките са тези, които опитват всичко възможно и не оставят човека да си умре на спокойствие, защото така си купуват индулгенция за чиста съвест, искат да са сигурни, че наистина са опитали всичко.

# 691
  • Мнения: 4 871
Дискусията е по-подходящо да се продължи в темата за евтаназията-да, има такава във форума.

Защо всички нападате Сирена, честно не ми е ясно. Какво толкова не може да осмислите? Тя се изразява много правилно, а не многозначно, а вие пак скачане като ощипани и пак някакви си ги развивате, което не е казала Сирена.

# 692
  • Мнения: 2 600
Винаги ме водила почит към възрастните. И на 95 да са , своя живот живеят, не на другиго, така че намирам за недопустими оценките кой си бил поживял.
Призказката за обречените на смърт старци и мравуняците май скоро или никога не сте я чели. Не и помня заглавието, а съдържанието.
 

Последна редакция: пт, 10 ное 2017, 00:16 от Deborana

# 693
  • София
  • Мнения: 24 836
"живота колкото им е писан" - е нещо много различно от борба за живот на всяка цена.

Няма живот на всяка цена, защото най- главното за тежко болния е живот без болка.
Не съществуване на всяка цена- не можеш да направиш елементарната разлика.
Имаш ли идея колко обречени хора просто се самоубиват, защото здравната ни система прави точно това, което ти прокламираш- оставят хората да умрат в нечовешки мъки?

Да не ти се случи да гледаш майка си безнадеждно болна и оставена да се мъчи като куче- друга песен ще запееш, ако не си се смахнала генерално вследствие философиите си.

# 694
  • Мнения: 4 871
..... ако не си се смахнала генерално вследствие философиите си.
Всъщност не е лошо да разсъждаваш философски в тоя живот. Лошото е за вас, които сте подвластни основно на емоциите и като ви се случи нещо такова тежко и едва ли не това е краят, шок и ужас.

# 695
  • София
  • Мнения: 62 595
А за кого не е краят, шок и ужас? Не философски, а съвсем конкретно.

# 696
  • Мнения: 14 987
Извън философския, правния и прочие аспект на въпрос, тук не е въпрос за правото на живот, всеки го има, едно на книга, друго е реалността.
Само че живеем в реалност, в която трябва да се избира, здравната система избира на кого да даде живот, от тези които нямат пари да си платят, ще те набутат в безмислени операции само и само да вземат едни пари и ред такива неща.
И да седи въпроса доколко е морално, това че имаш нужните контакти ще си успокоиш съвестта че си се поглижил за майка си, за сметка на друг който също има право.
Защото както тези на 66 както подскача absurT имат това право, има право и онова 6 годишно дете, и другия който не може да си го уреди.

Преживяла съм такова нещо, имахме пари да платим, платихме, но доста такива случаи се нагледах на висене по болниците и съм отвратена.
Не мога да съм категорична , как бих постъпила,ако финансите ми бяха проблем и не искам да ми се налага да правя такъв избор, но не ми е безразлично, че хората са поставени в такава ситуация.

Възрастните да не забравят, че и другите имат същите права като тях, като искат такова отношение към тях, нека и те да са такива към другите.

The Siren of Titan си разсъждава много реалистично и общочовешки, а не като всеки от собствената си камбанария и на база личните си преживявания- тях всеки ги има, едни не виждат ни на йота извън тях

# 697
  • Мнения: 30 802
Ми има доста хора, за които не е шок и ужас.

# 698
  • София
  • Мнения: 2 535
Не мога да се въздържа!
Сега според вас кое е по-добре:
- двойка на около 60 години с отгледани деца и внуци да осинови детенце на 7-8, за което няма друг шанс, защото вече е голямо или
- да ги подготвят постепенно да ги евтаназират, защото наближават края на периода, в койго са давали на обществото и хипотетичните средства за тяхната пенсия и здравна осигуровка да идат за социално подпомагаме на детето в дом/приемно семейство

# 699
  • Мнения: 30 802
Не си измисляйте нереални аргументи. Никога не съм говорила за евтаназия.

# 700
  • София
  • Мнения: 24 836
Скрит текст:
..... ако не си се смахнала генерално вследствие философиите си.
Всъщност не е лошо да разсъждаваш философски в тоя живот. Лошото е за вас, които сте подвластни основно на емоциите и като ви се случи нещо такова тежко и едва ли не това е краят, шок и ужас.

Я, гледай ти каква железна философка се появи! hahaha

Да ти пожелая ли да изгледаш родители, мъж, брат, сестра, че и дете, безнадеждно болни и гърчейщи се в болки, пък да дойдеш да ни проведеш курс по неподвластност на емоции? newsm78

# 701
  • Мнения: 4 871
Скрит текст:
..... ако не си се смахнала генерално вследствие философиите си.
Всъщност не е лошо да разсъждаваш философски в тоя живот. Лошото е за вас, които сте подвластни основно на емоциите и като ви се случи нещо такова тежко и едва ли не това е краят, шок и ужас.

Я, гледай ти каква железна философка се появи! hahaha

Да ти пожелая ли да изгледаш родители, мъж, брат, сестра, че и дете, безнадеждно болни и гърчейщи се в болки, пък да дойдеш да ни проведеш курс по неподвластност на емоции? newsm78
Давай, "пожелавай", директно почвай да кълнеш, но не си ми в главата и не можеш да ме събориш. Станала съм такава точно заради такива моменти.

# 702
  • София
  • Мнения: 24 836

The Siren of Titan си разсъждава много реалистично и общочовешки, а не като всеки от собствената си камбанария и на база личните си преживявания- тях всеки ги има, едни не виждат ни на йота извън тях



Сирената си разсъждава силно хипотетично и нечовешки, което е безкрайно лесно- всичко е " по принцип" , но няма нищо общо с реалността, докато не се отнесе до живото човешко същество с име и фамилия.

Философите от нейния вид още не са уточнили колко дявола може да се съберат на върха на една игла. Mr. Green

# 703
  • Мнения: 25 007
Ами ето, на Радка свекървата сигурно стана на 90, а Радка все още очаква да е в добра форма да търчи след внучето. Дали би я отписала на 70?

# 704
  • София
  • Мнения: 24 836

Давай, "пожелавай", директно почвай да кълнеш, но не си ми в главата и не можеш да ме събориш. Станала съм такава точно заради такива моменти.


О, не те кълна, нямам идея и да те събарям- животът си знае работата и всеки път, в който се изхвърлиш нечовешки, ти дава възможност да преживееш нещото, че да можеш после да говориш от първо лице.

Общи условия

Активация на акаунт