Ново жилище след продажба на две стари

  • 31 575
  • 328
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: X
Давайте го под наем офиса. Ако няма наематели много време, не може да му се вземе сносен наем и т.н., продайте го, а парите нека си седят в сметката, все ще им дойде времето. Важното е да се вложат пак нещо, не да се изхарчат за дреболии.

# 181
  • София
  • Мнения: 45 026
Ние в момента завършваме продажбата на една къща в Сливен. Но там никой не живееше и нямаше кой да я поддържа. Намалихме цената малко - с 2-3 хил.

Мм пък казва - защо сега да правим цялата тая гимнастика за 20 кв.м. Ами 20 са, да! Точно толкова отгоре ни трябват.

Последна редакция: ср, 10 яну 2018, 09:59 от Free Agent

# 182
  • София
  • Мнения: 6 965
Ние в момента завършваме продажбата на една къща в Сливен. Но там никой не живееше и нямаше кой да я поддържа. Намалихме цената малко - с 2-3 хил.

Мм пък казва - защо сега да правим цялата тая гимнастика за 20 кв.м. Ами 20 са, да! Точно толкова отгоре ни трябват.

Уф, аз съм професор на тема упорит мъж . Ама моя е абсолютна консерва. Абсолютна и не поправима !
Свиква с едно нещо и с топ не можеш да го мръднеш. С куп навиване,  разправии и бутане накрая се навива на нещо.... ама 300 ста зора от моя страна.... той не само не помага , а пречи........... и да речем купуваме имот, или друго нещо правим ( каквото и да било)... минава време и става най - големия фен  на придобивката.... ама вманиачен в нея ( влюбен в апартамента да речем) .... и го слушам един ден да обяснява, че това било негова идея и добре че сме го направили и той бил купил и т.н......................... аз гледам с такива очи   Flushed   и просто не вярвам на ушите си ....
Ако кажа нещо, той почва да отрича и да лъже безогледно....
Козирог !!!

# 183
  • София
  • Мнения: 45 026
То и аз съм консерва и не ми се мести, ама трябва. Все пак аз съм сменила доста жилища, а той е тук от 8 годишен. Ремонтирахме на макс, ама 48 кв. не можем повече да ги  разтегнем.

# 184
  • Мнения: X
Rumka, съвети не давам, всеки си знае, но имайте предвид, че малко в центъра на София е възможно най-трудно за намиране и най-скъпо на кв.метър. И гаражите дори са така. Ако от този офис не можете да вземете поне едни 80 к евро, според  мен не си струва упражнението. Това за малък имот в центъра се отнася само, иначе ако имате други идеи за парите от офиса, е друг въпрос.

Мм пък казва - защо сега да правим цялата тая гимнастика за 20 кв.м. Ами 20 са, да! Точно толкова отгоре ни трябват.


Хем го разбирам, трудна гимнастика е, хем не го разбирам - ами 20 кв са близо 1/2 от сегашното ви жилище (48 кв), тоест, ще се  разширите с още половината от сегашното ви. За семейство 48 кв е много малко, 68 е по-добре и пак няма да е съвсем "по мярка". Зависи и от разпределението, но общо взето според мен си трябват над 70 кв. за семейство с деца.

Последна редакция: ср, 10 яну 2018, 11:15 от Анонимен

# 185
  • София
  • Мнения: 264
Включвам се по казуса, защото положението при нас беше подобно. С две разнополови деца в маломерен двустаен апартамент от 48 м2. Въпреки, че всичко бяхме организирали и усвоили си ни беше тясно. С порастването на децата нещата нямаше да стават по добре. Продадохме двустайното и купихме изгодно тристайно - 84 м2 в много добро състояние.
Сега имам четири самостоятелни помещения. Стаите на децата вече са готови. Предстои да направим холокухнята и най-накрая и ние да имаме самостоятелна спалня. Освен това си имам и два неусвоени балкона (голяма мъка ми беше, че в стария нямахме балкон).  Имахме голям късмет в цялата лудница по продажба и купуване, защото всичко се случи в рамките на 1 месец. През следващия бяхме финализирали и двете сделки.
Определено не съжаляваме за решението си.
Най-голямото ми притеснение беше дали ще смогнем с всичко преди началото на учебната година, защото имаме първокласник. Цялата лудница се случи през юни и юли. Имахме късмет, че случихме на читави хора, жилището което купихме беше празно и след предварителния договор и капарото си пренесохме багажа и не го разнасяхме насам натам между няколко къщи.

Последна редакция: ср, 10 яну 2018, 14:09 от Коте Боте

# 186
  • София
  • Мнения: 45 026
Коте, добре че сте успели.
Аз точно защото не искам лудница, ще си запазим това жилище. Ще продадем онова, ще си купим голямото, полека ще го оправим, ще се пренесем. После имам разни интересни планове за това. Даже бизнес мога да си развия.

Оня ден видях едно в квартала, с гледка, с едно интересно разположение, с едни големи балкони...
И цената една хубава.
Само мястото малко не ми харесва.

# 187
  • Мнения: 334
Ако правилно съм прочела, иска се да се продадат две жилища, които са собственост/наследство на съпруга и/или на негови роднини, а съпругата има претенции към тях и се сърди на съпруга си, че не желае да се продават и има други планове за тях. Може би съпругът, освен сантименталности, има някакви задължения към тези роднини и има свои аргументи да се възпротивява за продажбата им. Съгласна съм, че е тясно за четиричленно семейство да живее на 48 квадрата, но мисля, че трябва да се търси друг начин от семейството за закупуване на по-голямо жилище или излизане под наем. Казвам го включително и като човек, който живее в жилище, собственост на родителите на съпруга и не би трябвало да имам каквито и да било претенции към това жилище /въпреки дадените от нашето семейство големи суми за ремонт/. И мен не ме устройват някои неща, но си налягам парцалите и не изявявам претенции към мъжа ми, не го притискам, защото знам какви усилия струва в днешно време човек сам, със собствени средства да си купи жилище в София при тези цени.

# 188
  • Мнения: 2 681
Не си разбрала правилно, но пък назидателното ти  писание кърти.
1 общ семеен и 1 наследствен са апартаментите.
Дядото е на по-добро място вече, сина е единствен наследник.

# 189
  • София
  • Мнения: 45 026
Не, не си прочела правилно!
Жилището, в което живеем, е абсолютно наше, придобито по време на брака.
Жилището, което ММ придоби е единствен наследник.
Защо пък сам? Вероятно пак аз ще уреждам всичко, за да дадем това жилище под наем, или ще развия бизнес /в който съм в момента/, за да плащаме вноската по заема. Така че сме заедно отвсякъде.

# 190
  • Мнения: 4 275
Все пак аз съм сменила доста жилища, а той е тук от 8 годишен

Объркването идва оттук

# 191
  • София
  • Мнения: 45 026
Все пак аз съм сменила доста жилища, а той е тук от 8 годишен

Объркването идва оттук

Сега ще поясня.
Майка му е дошла тук на общински наем и така си бяха.
Едва когато се оженихме и родих, той ме нави ние да закупим жилището - 2004-2005.
После имаше една дълга история със заеми, в които аз съм съкредитоискател, като сега заемът е потребителски.
Свеки почина 2011.

# 192
  • Мнения: 334
Все пак аз съм сменила доста жилища, а той е тук от 8 годишен

Объркването идва оттук
Точно това ми направи впечатление, което ме наведе на мисълта, че и това жилище е собственост на мъжа или на негови роднини. Другото пък е негово наследствено. Мнението ми съвсем не трябваше да звучи назидателно - не съм имала такива намерения. Просто исках да кажа, че може би желанието на мъжа би трябвало да тежи повече, отколкото на съпругата му, тъй като поне от предходните постове ставаше ясно, че приносът за жилищата е изцяло негов.

# 193
  • Мнения: X
Ама те са семейство, няма мое, няма твое. Сядат и обсъждат най - доброто за тях. Не е ок да се бутат 4 човека като има варианти. Само с кредити ли да се заробват, за какво им е този имот в ОК, нито ще живеят там, нито нищо.

Като си търсихме ние жилище имаше страхотни обяви за нашите пари, но с холокухня и спалня. Лукс обзаведени ок, но да се бутаме не ми беше оферта, а съм с 1 дете, засега.
Взехме си с още 1 стая, па макар и за ремонт (не основен) и за сметка на етажа. Обаче детето си има стая, ние също. След време ако са 2 и много си пречат в една стая може и да освободим нашата спалня временно, но това са ни далечни неща още.

# 194
  • Мнения: 28 092
Ама защо трябва да се рови кой какво, кой кога наследил. Въпроса е зададен, пишем коментираме, кому са нужни всички тези назидателни постове.

Общи условия

Активация на акаунт