Бебета, родени в чужбина - Нова тема!

  • 55 849
  • 737
  •   1
Отговори
# 75
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Аз от изтичането на водите до раждането имам точно 48 ч големите болки бяха последните 8 часа. Един съвет от мен не прекалявайте с райския газ както аз направих Sunglasses
Скиптър много хард твоята акушерка.

# 76
  • Германия
  • Мнения: 3 506
Skeeter, мерси!

Аз понеже бях много часове в болницата се смениха 4 смени акушерки. И почти всичките бяха младички и според мен нераждали още. Хем бяха много мили, хем от време на време ми исваха в повече коментарите от рода, не викай толкова, дишай, не може да боли чак толкова, не дишаш правилно... много им разбират дупетата на тях! 

# 77
  • Мнения: 1 513
Моето раждане беше около 22часа, бяхме в болницата малко след полунощ, бебето се роди в 21ч. Първо нямах кой знае колко разкритие, искаха дори да ме пратят вкъщи, но живеем в друг град и нямаше кал, то са си едни добри 40-50мин каране и то през нощта, когато няма движение. Водите ми бяха изтекли и ме оставиха да се кисна в една вана няколко часа, за да не боли толкова. После ме качиха в родилното. Там можех да се рахождам, докато не стане пълно разкритието. На два пъти ми спираха контракциите и накрая трябваше да ме индуцират. През почти цялото време имах за акушерка една, която беше ба някакъв стаж в болницата, тя била за домашно раждане акушерка. При нея само естествени методи- никакви лекарства и подобни. Имай райски газ , но разбрах как да дишам правилно чак като трябваше да ме шият след раждането. Та моето, освен окситоцин, всичко друго си е било естествено. Майка ми и мм бяха през цялото време с мен.
Бебо се роди в 21ч , зашиха ме, измих се и в 2 часа посреднощ бяха готови да ме пращат вкъщи, добре че настоях да остана. Изписаха ни на към 5 слетобед ба другия ден. Нещо хич не бях очарована, но и в Бг мисля, че е крайно.
(Става въпрос за Англия ☺)

# 78
  • Мнения: 2 439
В Япония също секциото е в краен случай, но например близнаци, седалищно, майка с диабет или подобно заболяване - ражда секцио. Японците не обичат да поемат рискове и това е една от основните причини това да е страната с най-ниска майчина и детска смъртност в света. Но ако всичко е наред - си раждаш естествено БЕЗ упойка. 90% от болниците изобщо не предлагат епидурална за нормално раждане...

За пътуванията. Ние за Коледа ще ходим на Филипините. Миналата година хофихме в Тайланд (С. беше на 9 месеца) и си изкарахме прекрасно. Моите наблюдения са, че всъщност, колкото са по-големи, толкова е по-лесно, защото те се забавляват и им е интересно. Миналата година на Софи й отне 2 дена само да свикне, че е на различно място. Страхуваше се от всичко във вилата, не искаше да излиза. После лятото като се прибрахме в Европа - беше коренно различно. Адаптира се по-бързо, разглежда, комуникира, ходихме на плаж. Сега като е на 1 г. и 9 м. ще видим как ще е. Колкото до полетите - мен самите полети не ме плашат толкова - те минават. Най-трудна е часовата разлика. От Япония до Европа полетът е 12 часа, но после има 7 часа разлика, с която се борих седмици наред. Моят съвет, ако ходите на далечни места е да си купите за вас и за децата мелатонин.

# 79
  • Мнения: 550
За пътуванията зависи и от стила на пътуване и вида почивка. Ако е all inclusive с детски клуб, колкото по-голямо и самостоятелно е детето, толкова е по-лесно. Но ако искате да разглеждате и обикаляте, с малко бебе е най-добре. Ние пътувахме два месеца, докато малкият беше между 6 и 8 месеца. Още нито пълзеше, камо ли да ходи и ни беше лесно. Дългите полети (По 14 часа) ги нагласяхме да са нощни, той спеше почти през цялото време. През деня къщо спеше по-дълго отколкото сега, или в количката, или в раница, или в колата. Още беше главно на кърма, давах му и храна, но само да опитва, защото бяхме далеч от заместване на хранене. Видяхме доста неща, обиколихме почти целия източен бряг на Австралия, но сега такъв вид обиколка ще е много трудна. Тази седмица в Сицилия половината време прекарвахме на детски площадки или в паркове/на площади без коли, къдете се гонехме, катерехме стълби или ядохме желато. По-лесно ни е като на идем на някой плаж, той си играе с пясъка и е плене от вълните. На оживени места, трябва да се внимава постоянно да не се изгуби, да не го удари нещо и т.н. също така с възрастна стават чувствителни към промени в рутината, ако не заспят на време или се превъзбудят може да имат tantrum. Или вие искате да видите една забележителност, а те искат в обратната посока. Като бебета просто ги носите / возите с вас, където пожелаете.

Но зависи и от детето, моето никога не се е страхувало от нова обстановка, веднага се втурва или ококорва да опознава, и като бебе, и сега.

# 80
  • Дания
  • Мнения: 313
Значи да се възползваме докато е бебе 😊 бяхме планували за тази година да ходим в Тайланд или Карибите. В Тайланд никога не сме ходили, на Карибите сме били на два острова, обаче толкова да са ми на сърце, че мога всяка година да ходя. Мм голям мерак има за Тайланд и гмуркане с костенурки, та почти бяхме се решили и разбрахме, че бебчо идва и скоро няма да стане нашата. 😬 Даже си приказвахме с него, че вече май само по круизи ще можем да ходим. Струваше ни се най- подходящо за хора с дете, но вие много ме обнадеждихте. 🤗👌🏼

# 81
  • Мнения: 3 595
Подписвам се с осем ръце под мнението на Айа за пътуване с бебе. На последната ни почивка най-голямото ни занимание беше да Гугълваме къде е най-близката детска площадка. И тичахме да слагаме Мила да спи следобед и вечер навреме, че иначе... драма. Иначе поне ужасно и харесва да пътува, много се забавлява.

# 82
  • Мнения: 2 439
Ние ходим само на мързеливи почивки. Отиваме в голям комплекс - има всичко - детски кът, аниматори, програма за деца, детско меню, детски басей, и не излизаме от хотела. Не бих тръгнала с деца на екскурзия, където искам да разглеждам.

# 83
  • Мнения: X
Добро утро!
Мони към 4 сутринта вдигна температура.
Преди малко звънях до болницата. След 1 час приказки, ми казаха, че не е за лекар.
Страх ме е, защото цяла седмица беше с хрема. Накашляше само, като легнем, предполагам защото секрета се стича назад. Тъкмо си помислих, че всичко е отминало и тази сутрин температура. Страх ме е да не направи някоя пневмония. Sad
Чакаме и кучешки зъби, но отдавна спрях да се успокоявам с " температурата от зъби".
Не знам, как се справяте с тези ситуации. Тук прегледа при лекар е един час празни приказки и парацет за финал. Sad



# 84
  • Мнения: 550
За гмуркането, ние бяхме на Големия бариерен риф близо до Cairns, еднодневна екскурзия с кораб. Докато пътувахме към мястото за гмуркане и шноркелинг, седящата до нас възрастна и много мила жена предложи да пази бебето, докато ние сме във водата. Все пак не ми се оставяше детето без нас и бяхме решили да се редуваме, един във водата, другият - с детето. Той обаче точно като пристигнахме заспа в раницата в мен, така че през цялото време спеше и бяхме на палубата, а мъжът ми беше във водата. Така че не е немъзможно, но е важно да сте гъвкави в плановете. И за нас задължителният аксесоар бе раница или слинг за носене. Така се разхождахме по плажовете, в дъждовните гори и къде ли още не.

Даниш гърл, сподели кои са тези карибско острови и защо са ви толкова любими? Никога не сме били по на юг от Флорида, така че ще ни е полезно.

Маманорге, и при нас обикновено се ходи на лекар само ако температурата продължава повече от три дни. Като дори и тогава след преглед, не предписват веднага антибиотик, за което съм благодарна. Дано Мони бързо се оправи, давай й течности и се гушкайте.

# 85
  • Дания
  • Мнения: 313
Mamanorge, съжалявам, че малката е болничка. И тук подхождат твъеде спокойно към болести, температура и си права, че всичко завършва с панадол. 😕 преди няколко дни ходих в спешното, защото без изобщо да разбера, дясната ми сливица беше набрала.  Не просто налеп, а джоб с гной. Ужасна работа. Нито треска съм имала, нито нищо. Покашлях ден два и изведнъж налеп. Натисках го с тампон и започна да излиза втвърдена гной и то много. Но да не ви занимавам. На финала в спешното ме тестваха за стрептококи и още няколко неща и ми казаха да си купя стрепсилс... 😤толкова! Стрепсилс и у нас!
Мама ни даваше кисело мляко, за сваляне на температурата без лекарства, може да опиташ.

Айа за островите- Аруба и Бонейр. Те са близко един до друг и са холандска територия. Бонейр има красиви места за гмуркане, иначе самият остров е скалист и не е особено атрактивен за престой. Аруба за сметка на това е страхотен. Много зелен със страхотни плажове. Широки плажни ивици, нямат дъждовен сезон, няма урагани. Местата за гмуркане не са много, но са красиви. Има един потопен немски кораб от втората световна, който си заслужава да се види. Това, което ми харесва най- много е, че живота в хотелската част кипи щуро до към 21ч. След това е пълно спокойствие. Може да си лежиш на някой хамак, да се разхождаш по плажа или да си легнеш да спиш, без да чуваш тътен и аларма. Иначе заведенията извън комплексите се пръскат по шевовете, но ние не сме много парти персони. 😁

# 86
  • Мнения: 180
Маманорге,дано всичко мине леко. И тук е така, много леко го дават с деца. От една страна добре, от друга се плаша, че нещата много бързо се развиват при деца и може да стане беля от безхаберието на докторите. Ама....какво да правиш, надяваш се всичко да мине
Аз не бих се навила да ходя на почивка с дъщеря ми на този етап, само из тукашните курорти. Тоооо една чаша вино не можеш да слезеш да изпиеш на бара,след като тя заспи и винаги волно или неволно всичко около нея се върти, то това почивка ли е 😁. Но,да, определено като са по-малки е по-лесно.
Даниш,откачена работа, ама щом ти е помогнало пък добре.

# 87
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Добре вие какво очаквате за температура?
При децата а и при възрастните температурата е реакция -състояние на организма да се пребори сам.
Аз виждам само позитивизъм в това да не се бърза и да не се изписват купища лекарства.
До седмица в многоголяма част от случаите температурата спада сама.
Маманорие не се тревожи следи я, давай и течности и я разсъблечи и ще мине.
Ако е активна и пие вода няма страшно. Ако надмине 39 и дай панадол през устата или свещеника те са спрямо кг.

# 88
  • Мнения: 2 439
Аз изобщо не се впрягам нито от температура, нито от сополи, нито от кашлица (освен, ако не звучи лошо, тогава я водя да я видят). Детето ми ходи босо посред зима, а ние сме с чорапи и чехли. Моите крака са ледени - нейните топли. Сополи е лекувам. Но аз имам частен педиатър, който ми познава детето и отговаря на обаждания 24/7. Звъняла съм му в 3 през нощта. Благодарение на неговите обяснения и спокойствие, преодолях всякакви притеснения. Той винаги ми казва, ако едно дете е сериозно болно, ще разбереш - няма да има енергия, но няма и да спи - ще плаче. Ако има Т, но е игриво, или поспаливо - всичко му е наред и ще се оправи.

# 89
  • Мнения: 3 595
И аз разсъждавам така за температурата. Под 39 ако детето е жизнено изобщо не реагирам. Мила за първи път беше болна на година и десетина месеца и доста спорехме с другите майки в отчетната ми тема, защото аз се чудех защо дават още на 38 градуса лекарства и те ми викаха, че ще си говорим пак като ми се случи. Е, на 39,4 дадох парацетамол и то защото беше вечер. Скоро беше болна втори път, чак на 39,6 докато спеше я събудих за парацетамол, през деня с 39,2 търчеше като луда. Естествено всяко дете е различно, някои правят и гърчове от високата температура, това е друг случай. Също ако още на 38 детето е видимо отпаднало и не се чувства добре пак бих дала. Но сега в отчетната ми след ваксините притеснени мами пишат - бебето вдигна 37,4 да давам ли парацетамол - много много излишно ми се струва, това даже не се води висока температура...

Като цяло мен ме е страх ако детето е много отпаднало или плаче или ако кашля много да не е тръгнало надолу. Сополи и температури сами по себе си не ме впечатляват.

Общи условия

Активация на акаунт