Вече написах в началото, че никога, ако ще атомна бомба да падне, аз публично няма да се оплача или да напиша нито една лоша дума за най-близките си хора, а най-близките ми хора са майка ми, защото ме е родила, и децата ми, защото аз съм ги родила. Това за мен е достатъчно, а на когото не му харесва, да си гледа работата.
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
Оковите на майчината любов
Да, Анди, ти. За теб е достатъчно. За други не е и това не е повод да бъдат заклеймявани. А майката е най-близкият човек, не защото е родила децата. По тази логика, дори майките, които са захвърлили децата си след раждането им, са им най-близките хора, защото са ги родили.
Andariel, интересно ми е какво е мнението на децата по тоя въпрос- дали знаят, че са ти най-близките хора и са възприемани като такива...
Децата ми са много биологично близки, но не се знае дали идейно ще са ми най-близките хора. Може да се окаже, че не е баш така и да тръгнем в различни посоки- нито аз ще хукна по техния акъл, нито ще ги шантажирам те да хукнат по моя.
Децата ми са много биологично близки, но не се знае дали идейно ще са ми най-близките хора. Може да се окаже, че не е баш така и да тръгнем в различни посоки- нито аз ще хукна по техния акъл, нито ще ги шантажирам те да хукнат по моя.
Никого не заклеймявам.За мен е достатъчно, защото сме най-близките кръвни роднини, буквално сме били свързани с пъпна връв и защото ги обичам.
Колкото до изоставените деца, вече дадох пример точно с такива деца, които въпреки всичко, явно на някакво много дълбоко ниво, все пак имат някаква връзка с БМ и се чувстват покрусени, когато дори когато са я мразили или са били безразлични към нея, по някакъв начин разберат, че е починала. Парадоксално.
Колкото до изоставените деца, вече дадох пример точно с такива деца, които въпреки всичко, явно на някакво много дълбоко ниво, все пак имат някаква връзка с БМ и се чувстват покрусени, когато дори когато са я мразили или са били безразлични към нея, по някакъв начин разберат, че е починала. Парадоксално.
Когато родителите ти умрат, идва екзистенциалното усещане, че ти си следващият, ти си на ред. Някои казват, че със смъртта на родителя идва усещането за собствената смъртност. Кризата не е само заради връзката родител-дете, все едно каква е била тя, отровна или нормална. Преминеш ли от състоянието на човек, ходещ на погребения, организирани от други, по-стари и по-опитни, към човек, който трябва да урежда погребения, който вече е по-старият и по-опитният, светогледът се променя.
Библейско-военно, защото мъжете твръде често са прекарвали повече време на война, отколкото в мир. Контукстуално е, да го наречем така.
Да, знаят, защо да не знаят? Някои неща дори не е нужно да се казват, те просто се знаят или се осъзнават с времето.
Грей, усещането не е, че ти си наред или си най-възрастният, а че буквално осиротяваш. Изоставените деца не организират погребенията на БМ, при това настоящатата майка си е жива и здрава, обаче пак нещо се случва, дори при случайно разбиране коя е БМ и че не е жива. Не важи за всички, разбира се, но се случва доста често, по същия начин, по който много осиновени тръгват да търсят корените си. А някои търсят след смъртта на осиновителите си и биват съкрушени, когато разберат, че и БМ вече е починала. Затова подозиррам, че е нещо много дълбоко, сигурно защото сме човешки деца и трябва много време за отглеждане.
Да, знаят, защо да не знаят? Някои неща дори не е нужно да се казват, те просто се знаят или се осъзнават с времето.
Грей, усещането не е, че ти си наред или си най-възрастният, а че буквално осиротяваш. Изоставените деца не организират погребенията на БМ, при това настоящатата майка си е жива и здрава, обаче пак нещо се случва, дори при случайно разбиране коя е БМ и че не е жива. Не важи за всички, разбира се, но се случва доста често, по същия начин, по който много осиновени тръгват да търсят корените си. А някои търсят след смъртта на осиновителите си и биват съкрушени, когато разберат, че и БМ вече е починала. Затова подозиррам, че е нещо много дълбоко, сигурно защото сме човешки деца и трябва много време за отглеждане.
Никого не заклеймявам.За мен е достатъчно, защото сме най-близките кръвни роднини, буквално сме били свързани с пъпна връв и защото ги обичам.
Колкото до изоставените деца, вече дадох пример точно с такива деца, които въпреки всичко, явно на някакво много дълбоко ниво, все пак имат някаква връзка с БМ и се чувстват покрусени, когато дори когато са я мразили или са били безразлични към нея, по някакъв начин разберат, че е починала. Парадоксално.
Колкото до изоставените деца, вече дадох пример точно с такива деца, които въпреки всичко, явно на някакво много дълбоко ниво, все пак имат някаква връзка с БМ и се чувстват покрусени, когато дори когато са я мразили или са били безразлични към нея, по някакъв начин разберат, че е починала. Парадоксално.
За теб е достатъчно това, за мен-друго, за трети -трето.
За всекиго е различно- аз осиротях, когато изгубих сестра ми.
И не минава мъката, докато за майка ми се сещам, но толкова- няма емоция.
Що се отнася до изоставените деца- никакъв парадокс не е покрусата, че биологичната майка е починала, а съжаление и яд, че не са могли да разберат, защо тази жена ги е изоставила.........
Или не са могли да си отмъстят? Хубаво, дори така да го приемем, и ако се върнем пак към нещата за отровната майка, ако няма помирение, а тя умре, после дори не можеш да й натриеш носа за пореден път, че е отровна майка и колелото продължава да се върти по същия начин, както докато е била жива - гняв, обида, недоволство, временно безразличие и по някаква причина, дори случайна, се започва пак. Дори не е нужно да се прощава, прошката е друго нещо.
Ох, вече не ми се обяснява (Веселина или както беше там, хайде, дойде твоят звезден миг!), не разбирам защо пак трябва да пиша и да отговарям. Аз претенции към никого нямам тук, просто "как0то некрасиво получается" жена да пише лошо за майка си, ако ще да смята майка си за най-отровния родител. Детинско, незряло. Тази тема не е за самопомощ, а се получава обратният ефект - една-друго се надъхват пишещите колко са жертви, а майките им колко лоши. Все пак, тук пишат възрастни хора, не деца - децата така се събират и си говорят колко майките им са лоши. Ето, написах това, което ми беше основната идея и с нея приключвам. Зная, че болшинството тук не са съгласни, но нищо не мога даа направя и няма да си променя мнението, макар да разбирам какво искате да кажете. Разбирам, но не съм съгласна.
Ох, вече не ми се обяснява (Веселина или както беше там, хайде, дойде твоят звезден миг!), не разбирам защо пак трябва да пиша и да отговарям. Аз претенции към никого нямам тук, просто "как0то некрасиво получается" жена да пише лошо за майка си, ако ще да смята майка си за най-отровния родител. Детинско, незряло. Тази тема не е за самопомощ, а се получава обратният ефект - една-друго се надъхват пишещите колко са жертви, а майките им колко лоши. Все пак, тук пишат възрастни хора, не деца - децата така се събират и си говорят колко майките им са лоши. Ето, написах това, което ми беше основната идея и с нея приключвам. Зная, че болшинството тук не са съгласни, но нищо не мога даа направя и няма да си променя мнението, макар да разбирам какво искате да кажете. Разбирам, но не съм съгласна.
Грей, усещането не е, че ти си наред или си най-възрастният, а че буквално осиротяваш.
От личен опит знам какво е усещането. И пак от личен опит - преживява се и животът продължава.
Пък който иска да си фантазира как децата на отровните родители по цял ден си гризат ноктите от мъка, чудят се на кого да се оплачат и съжаляват, как не са се помирили с тормозителя - негово си право. Много поетична и дълбоко партиархална сцена, но далеч от истината.
Добре де, ти нали каза че няма да пишеш повече, кво стана. Напъва те отвътре, а?
Не можеш ли да разбереш, че някои от тук списващите имат различни преживявания и опит. И твоето мнение не е задължително правилно, нито пък е вярно.
Аз нямам такива отношения с майка ми, но имам наблюдения от много близък вид върху точно отровни отношения и мога да разбера тяхната позиция.
Не можеш ли да разбереш, че някои от тук списващите имат различни преживявания и опит. И твоето мнение не е задължително правилно, нито пък е вярно.
Аз нямам такива отношения с майка ми, но имам наблюдения от много близък вид върху точно отровни отношения и мога да разбера тяхната позиция.
...просто "как0то некрасиво получается" жена да пише лошо за майка си, ако ще да смята майка си за най-отровния родител.
ПП/ Примерът ми НЕ Е измислен.
Няма смисъл от примери. Андариел разбира, иначе нямаше да пише за деца, изгонени да спят на Централна гара. Макар че е в интересен когнитивен дисонанс - хем има някакъв опит, в който такива деца съществуват, хем ѝ падало ченето от някакви относително по-леки ситуации. Хората с опит са обръгнали.
Нейна си работа.
Нейна си работа.
Ох, наистина ми е трудно вече да ви разбера! Една ми скача и ми джафка, други ме питат разни неща дори когато казах, че съм си написала мнението и не ми се отговаря повече, трети ме обсъждат как не съм можела да ги разбера, защото не знам какво. Опитвам се да прекъсна разговора, но е трудно при положение, че се появяват реплики към мен или относно мен.
Когато някой е преживял такива травми, по-добре да отиде при психолог или психиатър, да сподели с приятелка, да си намери терапевтична група за собствен опит, да сподели с приятели, защото това няма да се реши като вътрешен проблем, няма да се преодолее с публично писане, защото се получава обратният ефект. След време може да съжали, че е написал това, което е написал, но няма връщане назад. То не е случайно, че терапевтичните групи си имат модератор, който е психолог, а не просто да се съберат едни хора и да си споделят преживяванията и опита.
Когато някой е преживял такива травми, по-добре да отиде при психолог или психиатър, да сподели с приятелка, да си намери терапевтична група за собствен опит, да сподели с приятели, защото това няма да се реши като вътрешен проблем, няма да се преодолее с публично писане, защото се получава обратният ефект. След време може да съжали, че е написал това, което е написал, но няма връщане назад. То не е случайно, че терапевтичните групи си имат модератор, който е психолог, а не просто да се съберат едни хора и да си споделят преживяванията и опита.