Оковите на майчината любов

Не ме обиждаш, разбирам ти тезата.

Други табу теми има ли?

Не е тема-табу и никога не съм твърдяла, че е тема-табу. И именно защото ситуацията се променя, мисленето се променя, може след време човек да съжали, че е писал това, което е написал.Както и да е, вече ми е толкова досадно, че дори не мога да го опиша.

Направо на детска градина го обърнахте тук. Язък за хубавата тема.
Не разбрахте ли, че в спор с Андариел тя винаги трябва да е отгоре и последната дума да е нейната?
Ама и вие не се спряхте да я дърпате за плитките, значи. Оставете я и тя по някое време ще се спре. Пък нека да си мисли, че е победител в спора.
Ситуацията стана: няколко развалени грамофона се надприказват, ама като се огледат – циклят на едно и също място.

Без извинение, но ако не се вземаше толкова насериозно, щеше да разбереш, че никой, от един момент нататък, нито въпроси ти задава, нито иска нещо от теб.
Сто пъти куп хора ти написаха, че тезата ти е ясна, но не я приемаме.
Всички не я приемаме- аз поне, не видях някой да я подкрепи.
Никой не те засипва с въпроси и твърдения- всеки си казва мнението, но ти се намираш за длъжна да пишеш едно и също след всеки пост, явно с настройката, че ако съвсем досадиш, вкупом ще вдигнем ръце и ще кажем, че си права.
Ми, няма да стане.

Аха, а ти, Сийк, не се стърпя да изиграеш ролята на госпожата, която да въдвори ред като едновременно накаже лошото другарче, по обиколен начин затвърди правотата на дърпащите плитки и така да контролираш всички. Айде, и ние ядем бонбони тик-так! Да не мислиш, че не ми е ясна конфигурацията? Няма нужда някой да ме оставя да си мисля, че съм победила в спор,  защото ми е все тая за спора, щом си зная позицията.

АбсурТ, говори си, не ми пречиш.

ей не се изтрайва тази жена! Трудно й било да спре. Ами опитай поне.

Е, това имах предвид, когато се опитах, безуспешно, да ти обясня как изглеждаш отстрани.
Като не става, не става- язък за темата.

о, здрасти, Мая! И ти ли реши да изджафкаш? Давай, да ти чуем гласчето!

И ккакво сега, Абсурт? Как изглежда отстрани? Ми, хайде, фиксвай темата, аз нямам нищо общо с нея! Започвай да разказваш! Или ти си от сеирджиите?

Аз пък винаги съм се чудела друго. В живота ми възрастните винаги са се държали с една типична поза- ние знаем за живота, вие нищо не разбирате. Тоест- все едно са прозряли някаква тайна.

Затова се чудя при хора, които при това претендират да са религиозни, откъде идва тая паника, разпад и вдетиняване и защо не стават патриарси и матриарси, а изкуфяват и губят форма, държейки се чак неприлично. В смисъл, ако са такива разбирачи, би трябвало да посрещнат късната възраст с някакво количество грациозност и способности, вкл. философски или духовни, с някакви вътрешни сили. Обаче примерът, който се дава, е абсурден. И се оказва, че т. нар. авторитети, които са ти определяли- или рязали- пътищата, всъщност нищо не знаят...

Май ще се окаже вярно това да не се вярва на някого над 30г. възраст...

Аз това го виждам, но все пак ми беше любопитно каква е драмата с това да си критичен към майка си, да не говорим за анонимно. Явно всички такива ги грози опасност, която аз не разбирам, но изглежда ще си остана непросветена.

ако имаш предвид мен за религиозност, аз не съм религиозна и изобщо не разбирам защо намесваш религиите, защото поне по отношение на мен няма никаква връзка. Вече за трети път се опитваш да избуташ нещата в тази посока и за трети път ти казвам, че няма връзка.

Странно, Андариел, друг път си се представяла като вярваща православна, доколкото си спомням. Но ако си безбожник, това обяснява позицията ти по всичко, вкл. култа към майката- като няма друго, майката ще да е...

ОК. Андариел е права. Всички останали сме в грешка. Всички до един сме със сбъркани представи и грешно развитие освен Андариел.
Сега, ако всички са доволни,

Докато още живеехме с майка ми (една година живяхме с нея) имаше един период, в който и двете се карахме доста по очевидни причини. На този етап тя с нищо още не беше показала, че няма да потъне в страшна мъка, ако се изнесем и се чувствах като между чука и наковалнята - нито ни е добре да живеем тримата, нито би ми било добре да я оставя сама (сама! зловещата дума - де що приятели ми повтаряха "Ама как така ще оставиш майка си САМА"). Преди да се нанесем самата мисъл, че мога да се изнеса я разплакваше и стресираше. Тогава писах оплаквания мисля, че в темата за свекървите. Дадоха ми доста добри съвети там, където не се стигаше в крайности - всички бяха на мнение, че е най-добре да се изнесем под наем и че тя ще свикне, да я виждам по-честичко в началото. С майка ми хубаво си поговорихме и ние се изнесохме двамата, оказа се, че тя самата е усещала, че бутайки се в един апартамент всъщност си разваляме хубавите отношения. Каза ми "Аз вече се чудех дали няма накрая да ме намразиш".

Изобщо не съжалявам, че се оплаках. Беше ми полезно да чуя мненията на жени, някои също без мъж, които са изпратили децата си с техните семейства и не са изпаднали в яма на тъга и самота. Успокоих се, че има надежда и при нас да стане така. И стана. Периодът, в който й беше мъчно трая около седмица. После се наредиха нещата. Без да чуя и от странични хора иначе вероятно очевидни неща може би нямаше да се осмеля да проведа този разговор.

Гугъл, твоята история е точно това, което казах за странните традиции тук. Никой нормален човек няма да иска да живее с порасналото си дете и половинката му, независимо от пола на въпросното дете. Че чак и драма да става от това. Да не говорим, че порасналото дете, дори да няма половинка е добре да живее самостоятелно. Това е сбъркана история, която ме учудва, че продължава и през 21-ви век, чак някои се изнасят в друга държава, за да се измъкнат от оковите на майчината любов и да живеят самостоятелно.

Гугъл, не извъртай нещата така - нито държа да съм права, нито нищо. Но ако трябва да отговоря в твоя тон, хайде, мирясайте, съгласна съм с всичко, което казвате! На челото ми да пише идиот?

И вместо да си фикснете темата, вие продължавате да се занимавате с мен и да анализирате какво съм казала, какво не съм, защо съм и защо не съм. Нали не съм важна, простоо не се занимавайте с мен повече! Имам търпение да отговарям, и без това се чудя как да отложа една работа, която трябва да свърша, така че на раздумка и песен тук ми идва дюшеш! Вие си решете какво искате  - да се занимавате с мен или ла си продължите темата по същество.
мамасита, да, християнка съм, но ме вкарваш в някакви свои си хипотези. Не съм безбожнник, но и не съм ревностна християнка. Не разбирам и ти какво искаш от мен. Каквато съм - такава!