Как се преживява и забравя?

Боли, да.
И ДА, преживява се.Забравя се.
Но, трябва време.Запълни го максимално с приятни за теб неща, за да мине по-лесно и бързо.

Добро решение си взела, поздравления, че е навреме.
Подготви за следващата стъпка, няма да е лесно. Да
не се самообвиняваш, че си допуснала това да ти се
случи. Вината не е твоя!

Заетостта и най-вече работата, ако е по-интензивна такава, помагат много да си отклониш мислите в друга посока. Просто трябва да канализираш мисленето си към нещо друго. По този начин човек забравя. Иначе в главата му е само едно и също. И това наистина е ада. Място не съм можела да си намеря от постоянни мисли.
Ако смениш обстановката, също би помогнало. Да не ходиш по местата, където сте ходили заедно, да не срещаш общи приятели.
Да няма какво да ти напомни за него.

На първо място - спорт. С поставяне на ежедневни малки цели (днес 10 клякания повече от вчера, утре 5 лицеви повече от днес). Физическата умора пречиства тялото от стари мисли, и отваря място за нови.

Промени - всякакви. Ако сте обичали китайско, забрави го, и мини на сръбска скара. Ако сте гледали холивудски филми, започни да гледаш  европейско или азиатско кино. Ако сте се разхождали двамата усамотено в парка, разхождай се по оживени улици и търговски центрове. Съвсем фигуративно казано.
Избягвай крайностите - и в изкуството, и в хората, с които се срещаш - животът не е нито розова приказка, нито тежък ад. Приповдигнатите позитивно-енергийни-ентусиасти и депресираните черногледци са ти еднакво вредни в момента. Срещай се с умерени хора, водете неангажиращи разговори.
Започни нещо ново. Ако не ти се ходи на курс, в ютуб има клипчета и указания за каквото се сетиш. Зависи какво ти се отдава - шиене, плетене, правене на бижута, приготвяне на френски макарони, моделиране, рисуване, усвояване на нов език, или на някакъв музикален инструмент - все има нещо, което да те грабне и да уплътни времето ти.

Разбира се с времето всичко ще мине, но такива генерални обобщения не те топлят особено на този етап. Затова, както вече споменах - малки цели, ясни и обозрими, за да се изпълваш с удовлетворение от постигнатото и така да игнорираш мислите по "изгубеното".

Много хора не си дават сметка, че мисълта е като говора и както човек може да контролира какво говори, така може да контролира и какво мисли. Ясно е, че след такава история има сериозен навик да се мисли за раздялата, да се превърта историята непрестанно, да се говори с приятели, но за мен това само удължава агонията, при някои до безкрайност. Виждала съм хора, които след 10, а в някои извънредни случаи, и след 40 години, живеят с една такава тема като централна и за разговорите, и за мислите си. Затова е брава Бърд Флу, важно е човек да се опре на другите си интереси и да успее с тях да продължи напред.
То е и до човека, разбира се, но не съм видяла нито един зациклил в спомени, който да продължава лесно или изобщо. Точно като при авторката, повечето се измъчват като редуват пресилено прекрасни спомени, с пресилено ужасни, а това е като постоянно скачане с ластичното въже на емоциите и може да запълва отворилата се празнина, но пречи на човека да осъзнае, че е повече от тази връзка, както и всяка една връзка. И да продължи.
Затова бих посъветвала авторката да не обсъжда темата повече, да не мисли по нея, да не търси и намира във всичко някаква връзка с тази нейна приключила връзка. Да си напише на лист ако и е важно какви са изводите от преживяното и просто да си наложи да не мисли за това. И разбира се, да не контактува с човека, да не го следи в социалните мрежи, да помоли приятелите си да не го споменават, да не и съобщават новини и тн. Малко хигиена, даже карантина, и нещата ще се оправят по-бързо. Според мен, разбира се.

Мисля, че всички сме минали през нещо подобно, ако не и същото. Моята такава случка беше преди 2 години. Аз знаех, че това не е човека за мен, но ми трябваше много време да осъзная, че си губя времето с празни надежди, разделихме се. Оттам нататък започна моя ад. Не можех да мисля за друго, не можех да спя, не ми помагаха съветите, че съм постъпила добре, и че ще мине и т.н.т струваха ми се такива клишета, но в крайна сметка мина. Единственото, което бях решила на 100 %, е че ще си стоя зад решението, че няма да му пиша или звъня пък каквото ще да става. Аз също като авторката направих доста компромиси и саможертви за тази връзка. Следвах класическите съвети нова прическа, излизане с приятели, работа, но истината е, че това ми костваше много сили. Нямах желание дори да се къпя, абе голяма трагедия. Но мина месец, два, три... Мислех си за него и някак не можех да приема, че на 100% всичко е приключило. Изхвърлих подаръци, изтрих снимки (беше много драматично) и  в крайна сметка се запознах с друг човек и съм си с него и до днес. Няма лек. Стискаш зъби, мисли за лошите моменти и обиди и  затова, че си направила правилния избор. Запълвай си времето и си го изживей. След време ще се радваш, че не си останала с този човек. Успех!

Здравей, аз бях с мъжа ми 17 години имаме две деца...преди година и половина се разделихме...преди 3 месеца се разведохме. Не можете да си представите какво ми беше първите 9 месеца след раздялата...постоянна смяна на настроенията, постоянни мисли денонощно, сънища, спомени, лоши, добри, следене кога е на линия в интернет и тн и тн...направо не знаех как ще оживея и продължа. Отслабнах 6кг. Нямах желание за нищо. Но някъде точно към 9тия месец след раздялата изведнъж всичко спря като с нож отрязано. Изглежда мина време за да приема реалността, успокоих се и продължих. Не можете да си представите колко добре се чувствам сега и колко силна...като оживяла след тежка катастрофа или болест. Още не мога да повярвам как го преживях. Още от време на време сънувам, още изскачат мисли за него, но е мноого по-добре. Не знам трябва си време, трябва постоянно настройване на мислите в правилната посока. Ще мине време и ще видиш как си се справила и си го преодоляла! Успех!!!

Сменяй всичко и почни с ника.
Ти не си нито лъжи, нито ад. Избери си ник като Слънчице, Радост, усмивка, Пролетен вятър, Свежа роса, Нежна Лилия и тн.
Оттам нататък промени всичко. Като си заета да променяш, забравата идва сама. Когато ти домъчнее, попитай се, дали това не е самонавивка? Припомняй си неприятните неща и ще си спомниш защо не си с този човек. Понякога внезапно се избистря нещо, което може и да изглежда маловажно, но ти помага да забравиш - различни схващания за религия, политика и подобни...
И се научи да обичаш себе си. Тогава и другите почват да те обичат и идва някой, който ти действа окриляващо, дава ти самочувствие и подкрепа, а не само страст. Тогава се питаш - защо въобще си губех времето с оня? Кое му беше толкова безценно?

Ха.. Колко позната история. Точно така приключих и аз последните си отношения, вътрешно исках да не съм с него, знаех, че това е правилното... В крайна сметка го оставих, мина се време все така съжалявах, но дойде деня в който просто мога да нарека този човек единствено БОКЛУК. Всичко ще мине просто имай движение в ежедневието и знай, че заслужаваш отношение, не психически тормоз и манипулации , каквито и аз съм получавала.
Всичко ще мине!

Мили хора, чета ви и наистина подкрепата и надеждата, които ми давате, са безценни за мен, благодаря ви!!! Припознавам се във всяка една от споделените истории и си давам сметка, че това не се е случило само на мен и че наистина съм взела правилното решение... А само колко дълго време бях убедена, че това, което за мен е логично, в действителност е погрешното... Вярвах, че моите реакции са грешните, че в мен е проблема любимият ми да се държи така... Но това е бил гласът на влюбеното ми сърце... Чак се чудя даже как успяваше в определени моменти и ситуации да проговаря разума и да ми казва, че отношението към мен в общочовешки план не е правилно, не е редно дори... Защото ми се казваше, че аз съм си го направила да е такова... Съжалявах, че си тръгнах, обвинявах се (като че ли не съм все още на 100% искрена в използването на минало време), че не съм била по-търпелива, защото след всяка размяна на реплики на по-висок тон и заявяване от моя страна, че не мога повече да търпя подобно отношение, получавах обещания, че всичко ще се промени, че ще успеем да преодолеем недоразуменията, че ни предстоят вече само хубави неща... И някак си, заради любовта ми, заради нежността му, грижата, страстта му (защото вече след всичко прочетено не мога да определя, че това, което е изпитвал към мен е любов, макар че по десетки пъти на ден чувах колко много ме обича) се успокоявах и така до следващия случай, в който отново недоверие към мен, обиди и обвинения... Психически бях на ръба... Но към днешна дата съм много, много по-спокойна... А болката, че той не е до мен, разбирам от вас, че в въпрос на време и самодисциплина, и наистина съм се посветила изцяло на това да дам всичко от себе си, за да я преодолея.

Ти може би не осъзнаваш, но всъщност вече си направила най-трудното - прекъснала си тази токсична връзка. Спряла си отровата и тя вече не ти действа, сега е ред да лекуваш последиците от тази отрова. Най-трудно е да прекъснеш връзката! Още по голяма агония е, ако не съумееш... Бавно е, ако някой ти каже, че става раз-прас, не става! И при всеки е различно време, но един ден ще осъзнаеш, че е свършило. И ще си кажеш "как съм могла, как?!"... Ето за това никой никога не може да даде обяснение. Имам чувството, че сърцето има свой собствен мозък или че представата ни кое в кой наш орган се случва, е тотално грешна. Всъщност, няма връзка между сърце и разум, защо - за мен е необяснимо! Обаче неоспоримо по-добре е, когато надделее разумът. Само дано ти останат поуки и предупреждения от това, защото има хора, при които животът преминава от една на друга токсична връзка, докато изработят зависимост към такива и не могат да изградят нормални отношения никога. Звучиш разумно, не мисля, че ще си от тях. Желая ти да откриеш сама своята успешна противоотрова. Идеи са ти дали, трудно е да избереш в коя да се вкопчиш, повечето от позицията ти ти изглеждат абсурдни, но това е начинът! Успех!

Вероятно всеки е преминавал през подобно нещо. Ако имаш възможност да пътуваш, направи го, много добре ще се почувстваш, гарантирам ти. Колкото по-далеч, толкова по-добре. 🙂 Дори и за няколко дни да е и да е наблизо, пак ще ти се отрази добре. А най-добре - стягаш куфарите за някоя екзотична дестинация и като се върнеш, ще си толкова наситена с положителни емоции, че няма да се сещаш за него.😀 В момента има и изгодни оферти, не е невъзможно човек да си го позволи.

Минах през същия ад, след 5 годишна връзка, която ме съсипа две години се измъчвах от терзания къде сгреших, защо на мен, защо аз страдам сега а той е щастлив, въпреки всичко което ми причини. Имаше моменти в които се развличах и забравях болката, но после пак идваше и изпадах в депресии.... Каквото и да ти кажа няма как да те спася,трябва да си го преживееш,  единствено ти можеш да се измъкнеш като се стираш яко отзад. Вярвай в едно- всяко зло е за добро! Просто трябва време за да го разберем. ... И после се запознах с мъжа си , който ме накара да плача от щастие че съм продължила напред! Това е, ако искаш светлина бори се за нея, пеперудата няма да има сили да отлети ако не се пребори сама да разтвори пашкула! Успех!

С време. А с нова любов ще стане по-бързо.

Моят съвет е да не бързаш веднага да си намираш друг. Първо се пребори с горчилката, останала в теб, защото има вероятност да си я пренесеш в отношения с човек, който не го заслужава. Плюс, ако не се получи, това ще те срине съвсем. Дай си време да се успокоиш и тогава вече.
А как се преживява - с време. Началото на годината прекратих 5-годишна връзка. След като се изнесох, основно плачех и спях. Питах се дали не направих грешка, ето, всеки ден като се прибера от работа (ако и той не е драснал по някоя командировка), ме посрещаше, направил вечеря, разбираше се с родителите ми, обичаше ме и ми го показваше.
И накрая, след като си изтръшках всички тръшканици, прогледнах, спомних си причината, поради която взех решението и си тръгнах - следенето на всяка крачка, подпитване през 10 минути къде съм и кога се прибирам, алкохолизмът му, който смяташе, че съм малоумна и не виждам, лъжите за някакви елементарни неща, все бил изморен от работа, за да излезем, но пък за кварталните пияници никога не беше изморен, само да му звъннат, беше на вратата. Скандалите по малките часове на нощта, постоянното вменяване как аз трябва да съм такава и онакава, а не каквато съм...и още, и още.
И хем това бяха причините, хем ми отне време, за да си ги припомня