Тегло над 100 кг и опитът ви за справяне с това

Свалят се, но от загуба на вода. Които с първото напиване с вода се възстановяват. Т.е. ако си боксьор и ти трябва спешно и за кратко да свалиш 1-2 кг, за да си влезеш в категорията става, но за истинско трайно отслабване не. По-скоро студът засилва обмяната, но ефектът е слабичък, не разчитайте само на него.

Благодаря.

С глад Не става.Дори да свали човек някой и друг кг, почне ли да се храни нормално, връща всичките, че и с "бонус-награда" от няколко кг отгоре.

Не при всички, това заключение е малко като "Всички мъже са еднакви".
Глада си е цяла наука.

Много хубава тема сте захванали .Наистина са малко момичетата над 100 , които ще се осмелят да пишат, поради факта , че доста често бъдат критикувани. Затова поздравявам авторката , която вече за съжаление не пише по темата . Дават се съвети , които повечето от които те ги знаят или са пробвали .Тя казва че няма здравословни проблеми , което е супер, но е факт , че с тези кг наистина мн трудно се започва и поради липса на воля не се постига желания резултат.
Волята идва след свалените 10-15 кг , до тогава се иска инат и постояннство .
Спорт - пилатеса е хубави леки упражнения за отначало .
Фарбърнари -пробвала съм лида , метаформин и др. ефекта е главоболие , загуба на апетит, пречерняване , но защо не . С тези кг човек е готов да пробва всичко , дори да се изпише цял ферман за лоши странични ефекти.
Диета -може да се пробват различни диети , докато видиш коя ще ти хареса. Преди време съм отслабвала с диетата на Доц. Байкова .
Пиша тези неща, като е хубаво и аз да се всушам в себе си . Аз съм една бивша и настояща пухкавелка . Ако авторката или други момичета над или около 100 споделят какво правят ще е хубаво да се подкрепяме .

Кетотифена е за да се удължи действието на кленбутерол. След 15 дни прием на клен рецепторите се запушват и спира да действа, а кетотифен ги отпушва и можеш да приемаш клен неограничено време.
А клена топи мазнини и пази мускулите- а загубата на мускули е голям проблем по време на диета - те са много важни за метаболизма. И ако сваляш и мускули и мазнини резултатът щ е е скини-фат- слаб,  но разплут и с прецакан метаболизъм.
А нещо за подтискане на апетита е просто задължително- откакто пия супресанти на апетита ям много по малко и не си нарушавам диетата, а преди я нарушавах след няколко дни. При затлъстелите апетитът е патологично повишен и трябва да се убие.
Топираматът има гадни странични ефекти, но някои просто се стопяват от него и то при прим на само 100-200 мг. Напишете Topamax weight loss да видите какво споделят хората.

И стига с тези странични ефекти- и аз искам да забранят оланзапин, защото води до затлъстяване,  диабет и метаболитен синдром ама нъцки- психиатрите го раздават като бонбони и в аптеките го има под над пет търговски названия. А сибутрамина веднага го забраниха.

На колко години си?!

Надявам се никой да не реши да спазва съветите от постовете на leonlai. Подобни експерименти могат да бъдат крайно опасни за здравето и да причинят хронични или дълготрайни увреждания.

k-drama Обръщам се директно съм теб,понеже не ми се четяха останалите коментари...Аз съм в същото положение...като дете си вървях едро дете такъв ми е гена,но в у-ще до 10 клас горе долу съм била не повече от 65-70кг.Тогава и ми се появиха проблеми с цикъла,закъсняваше ми с цели месеци,даже си спомням в 11 клас когато бях че за една цяла година цикъла ми изчезна.Ходила съм по всякакви лекари - не само в моя град,била съм в Пловдив София и Варна при едни от най добрите специалисти....множество изследвания и пръснати пари...резултат нулев.Всичко си е в норма,хормони също така и не разбраха от къде идва нередовният ми цикъл.4ма различни доктора от различни градове ми предписаха едни и същи противозачатъчни на билкова основа за регулиране на месечен цикъл.Когато започнах да ги пия,корема страшно много ме болеше...беше някаква неописуема болка и ги приемах само месец.За този 1 месец от 68 кг аз станах 79 - 11кг само за 1 месец....айде отново по доктори нови изследвания...и пак нищо.Спряха ми ги и казаха когато смъкна кг пак да отида на изследвания за нови лекарства.Не съм ходила повече пъти...кг така и не ги смъкнах.Когато завърших у-ще бях 90кг и продължавах да надебелявам страшно бързо.През 2012 година началото - може би март април,се събрахме с настоящият ми съпруг да живеем заедно при свекърва.Спомням си че тогава бях рекордните 95кг.От както се събрахме под един покрив...до септември месец аз бях 60 кг.Не съм спазвала диети и не съм спортувала...свекървата страшно ме тормозеше и отказвах да се храня в добавка с това работих като сервитьорка в доста оборотен ресторант и давах по 10-12 часови смени.Движение и глад и за 6 месеца аз бях на - 30-35кг.Спомням си го много ясно защото през септември се омъжих и тогава се теглих преди сватбата.След като се омъжих ММ не искаше да работя,искаше да си остана вкъщи да се грижа за домакинството и естествено да работим над потомството.С моя нередовен цикъл не разбрах кога съм забременяла - никакви симптоми нямах.6 месеца след сватбата отидох на гинеколог за редовният си преглед-тогава разбрах че съм бременна в 9та седмица и от там наддаването на кг започна отново...когато отидох да раждам тежах 120кг.От болницата излезнах 102 и почти 5кг бебе.Въпреки всичките диети на които се подлагах,упражнения + хранителни добавки кг не мърдаха- по 1-2кг на месец свалях и това страшно ме тормозеше и не ме мотивираше да продължавам.Нищо не ми ставаше...не можех и обувки да си намеря...от 102 кг за 1 година и 2 месеца тежах едва 95кг...което за мен е адски разочароващо и травмиращо.Синът ми стана на 4 години а аз не съм свалила нито кило...отказах се...баща ми почина и се депресирах...утеха намирах в храната колкото и банално да звучи.До преди месец аз бях122кг....всички познати и близки ми казват че ако се върна на работа ще започна отново да свалям...понеже съм си по цял ден вкъщи движенията са ми ограничени с малкият и почти през целият ден ям нещо...за това те разбирам на 100 % как се чувстваш...но в крайна сметка взех радикални мерки.Обръснах си косата по ред други причини и реших докато ми израсте нова гъста грива да съм смъкнала поне 30-40 кг.Сутрин на гладно пия топла вода със сок от лимон 500мл.Половин час след това хапвам половин кофичка кисело мляко с ленено брашно,на обяд някаква салата-каквато и да е +2сварени яйца.Вечерта отново хапвам кисело мляко но този път слагам ленено семе 3 супени лъжици.С днескашна дата аз тежа 106кг и продължавам да се боря колкото и да ме трудно и колкото и да се изкушавам....за сладко умирам но като ми се преяде бутам една супена лъжица мед и ми отминава желанието.Сутрин и вечер задължително правя гимнастика - даже включвам и малкият с мен - поне 1 час сутрин и вечер само гимнастика разтягане разпъване малко танци и чупки и това е.Не води застоял живот...дори цигарите отказах.Не плащаме асансьор заради мен и всеки ден поне 4 пъти 8 етажа слизам и се качвам пеша...търпение и воля...кой каквото и да ти каже и да те посъветва...нямаш ли воля да го постигнеш всичко е безсмислено.
Дано съм ти била полезна с моята история...

Елена браво за желанието което си проявила .Много ме надъха и зареди .И аз всяка сутрин пия лимон с хладка вода и поръсвам малко джинджифил на прах .Вчера ядох цял ден кисело мляко с ябълки , днес сутринта пак кис мляко с ябълка и следобед ядох краставица с пиле. Утре започва фазата на луната , мисля да изкарам 24 ч на сокове и вода . Аз започнах 113 кг от понеделник , днес съм с -1,50кг .

Момичета, понякога като не ядете дебелеете, защото тялото ви не получава храна и си трупа запаси.
По-добре бройте калории. Приемате 1200, изразходвате 1500-1600 и слабеете.

Здравейте отново!

Аз следя темата,не пиша,понеже нямам какво конкретно да споделя все още.Знам само,че преди коледните и новогодишни празници лично аз не бива да предприемам нищо...защото ме е страх от "опрасването"...хаха заплахата е реална.

Вярно е,че съм малко по-бавна в живота си от повечето хора.Имам предвид вземане на решения и действане.Но не смятам,че само мрънкам и нищо не правя.Дори да е така и да мислите,че си губите времето с мен,сигурна съм,че в момента помагате на поне десетина други хора с мненията си.

Засега смятам да направя изледванията,за които споменават доста от вас...не съм си правила никакви такива.

Това,че чакам да минат празниците,не значи,че живея като за последно...правила съм вече такива грешки...сега вече даже нямам желание,апетит...даже съм свалила 3 кг...откогато писах първия пост...вярно,че не са много за над 100 кг човек...ама без да предприемам нещо голямо,си е добре.
След това ще трябва да се ориентирам към нещо...мисля си за дълга диета,която да си харесам,предлагате всякакви варианти...все към нещо ще се привържа.След това и времето ще се пооправи,ще съм свалила нещо...ще започна да излизам повече и да ходя всеки ден.Малко wishful thinking преди реалността.
Когато килограмите понамалеят,трябва да започна по-усилено.Друг подход за разнообразие.Това е мъглявият план,който си изработвам.Когато имам какво да кажа реално,ще споделя.

Мисля ,че застоялият живот е най-големият ми враг.Но това си е един омагьосан,дяволски кръг.Имам проблем с излизането навън,чисто психологически.Не е нещо сериозно,не получавам пристъпи или нещо такова.Лош житейски период.Опитвам се да си намеря работа,да общувам повече с хора(не само писмено хаха)...но с този си вид и самочувствие не ми се получава добре.Всъщност като написах първия пост,точно ме бяха уволнили...и се чувствах зле.Но определено не искам само да ви мрънкам.
Някои от вас споменават работа с психолог.Никога не съм била при такъв,някак се страхувам да пробвам.Май трябва.Дебелостта ми е свързана с цялото ми същество.И аз винаги съм била пълна и семейството ми е такова.Всички сме големи лакомници и често проваляме опитите си за отслабване един на друг.Но аз го изживявам най-тежко.

Водила съм дълги диети.Отслабвала съм.След това си ги връщам двойно.Мотивацията и отдадеността наистина са важни.Сега се чувствам способна да го направя отново,но искам да съм по-сериозна,информирана иии трябва да е завинаги Движението е супер важно,кой каквото го влече.В момента и аз изкачвам стълби...поне пробвам.Ама съседите ми все едно са от испанския сериал,все нагоре-надолу.Нищо.С пролетта винаги ме обзема едно желание за природа...знам,че тогава ще почна да се скитам из планината.Фитнес сигурно е добро решение,ако преодолея срещата с хора и имам някакви добри резултати за в бъдеще,ще си го помисля пак.

За лекарствени и химични средства,не смея.Засега.Лично за моя случай смятам,че проблемът е някъде в главата ми и мога и без тях.И ето как си написах пост със съвети към себе си.Пак ще кажа,радвам се,че писах тук...предполагам това също е вид терапия...малка начална стъпка към нов живот.Ще пиша,когато имам какво да кажа.Дотогава нека си стискаме палци едни на други.Понякога трябва да удариш дъното,за да предприемеш нещо.Клиширано клише,ноо...има го.Мисълта която ме плаши е,че вече е късно.Не искам такива мисли.И ще ги игнорирам.Това е засега.Надявам се да имате весели празници!И хубави мисли!

Никога не е късно да вземеш живота си в ръце и да започнеш да обичаш себе си. С обичта, идва и грижата. Успех!

Не се предавай момиче ! Давай смело с промяната ! Ще се справиш !
Трябва да те запозная с мъжа ми, ще ти говори с часове за вредата от въглехидратите. 
без сладко, баници, ориз, бяло брашно и картофи 
Наблягаш да месо, зеленчуци, ядки, млечни, малко плодове. Ще постигнеш чудеса. Пробвано е многократно от нас и приятелите ни !