Плащане на сметката

Според мен много зависи от вида на срещата. Ако съм с шефа на служебна среща, винаги той плаща. Вече дори и не си правя устата да си платя сметката. Ако сме излезли приятелски на кафе - всеки си плаща, случвало се е и аз да го черпя.
С гаджета винаги съм се опитвала да си плащам сметката, не винаги се е получавало
С ММ е ясно - там излизат от един бюджет, т.е. зависи кой носи пари в себе си.
По принцип мразя да ми плащат сметката и ако знам, че няма да имам шанс да си платя, се притеснявам да си поръчвам много неща.

Правила от типа "жената трябва да предложи да си поеме сметката сама, ама ако мъжът я остави дори един път да го направи, това говори лошо за него" ми приличат на вица, дето едно дете си избрало от две парчета по-голямото, казали му: "аз на твое място щях да избера по-малкото" и то отговорило: "ами нали ти оставих по-малкото".
Значи, или смяташ, че той трябва да я поеме, и не се правиш на улава с учтиви предложения, или не се цупиш тайничко, ако те остави да я платиш, ами го приемаш за нещо в реда на нещата. Всичко друго е нелогично.

кукумицинка, наистина за последен път Ви казвам, че подобен тон няма да търпя.

все пак сте писали по темата - естествено, че нищо от тези неща не се обсъжда вербално. Мисли се, съобразява се, преценява се. Казах вече, че на мен ми е некомфортно да обсъждам въпроси свързани със сметки, затова винаги на бизнес среща с големи шефчета отивам с нагласата да си плата своята част, докато на първа среща с жена отивам с нагласата, че ще платя цялата сметка, макар че детайлите в поведението са били важни за мен и съм ги наблюдавал. Много рядко съм бил на тежки ресторани като "първа среща" или изобщо "интимна среща", защото съм семеен от доста години, а преди това съм имал също многогодишна връзка, която е започнала от обикновено приятелство. Така че реално съм бил по такива срещи най-често на 20-25г., когато освен финансово неподходящо, не е било и модерно да се ходи по скъпи ресторанти, още не е имало молове и т.н.

Оставете ме мен, кажете за себе си. Или ако обичате - не пишете по темата, или не се обръщайте към мен поне.

Винаги съм държала да платя моята част, настоявала съм. Смятам, че мъже и жени са равностойни и в това отношение.
Сега мъжът ми държи да плаща, но ние сме с общ бюджет. То в семействата наистина е друго

А на мен подобен разпит как протичало в най-дребните подробности плащането на сметката от мъжете в заведение, освен че ме убеди, че бъгътатко наистина никога не е плащал, и ме накара да се почувствам като стоножката, която я питали как точно ги движи толкова много крака, се замислила и се спънала в краката си. Когато са плащали, дори нямам някакъв ясен спомен как е ставало. Не съм се хвърляла като тигрица върху сметката, за да си платя, сакън да не ме изпреварят, когато ми е била приятна срещата. Случвало се е 2-3 пъти, когато нещо не ми е харесало и изобщо не съм чакала с часове да седя с някой, който ми е станал с нещо неприятен - викам сервитьора да ми даде сметката, казвам, че се налага да тръгвам и изчезвам. Един път ми се е случвало, уж приятно протече срещата - постави сервитьорката сметката до въпросния мъж. Той я погледна и след това я плъзна към мен, да съм я погледнела и аз. Естествено, че я погледнах и си извадих парите да си платя моето.


На какво основание ще ми кажеш да не пиша по темата или да не се обръщам към теб?

Аз съм от по-старото поколение, но имам много познати и приятели, които са на принципа "който седне на моята маса никога не плаща". Когато си говорим за тези мъже, винаги ги определяме за кавалери и джентълмени, а не за "балъци". Никой от тях не е влагал сексуален намек, че ще почерпи и жените и мъжете, които са на масата. Явно сме поколение на  бохеми. Аз също съм плащала сметка на приятел, приятелка, компания. Било ми е приятно, направила съм го. До сега не бях се замислила какви изводи може да си извади черпещия и почерпения. Явно по-младото поколение е много прагматично и доброто прекарване остава на заден план.

Никога не съм ходила на първа среща в ресторант/кафене. Мразя такива първи срещи. Обичам да сме някъде в движение, да правим нещо различно от ядене. Били сме на разходка в парка със сладолед, на планина, на пикник (което е по-близо до ресторант, но включва и разходка).

Първата ми среща с МП беше на 2-дневен преход из Пирин. За мен беше вълшебно. Гледките, еделвайсите, скачането по камъните, лекия гъдел на Кончето. После в палатката си говорихме до мнооого късно, почти цяла нощ. Беше надонесал всякаква храна, котлонче за готвене, кафе, дори надуваеми възглавнички, беше помислил за всичко. За пръв път си изпих сутрешното кафе на високопланински връх. Доста по-късно разбрах, че преди срещата ни е бързал да купи нова палатка (супер скъпа, професионална) и сериозни спални чували, защото се тревожел да не се окаже, че ми е студено в неговата стара палатка. А на този етап не беше ясно дали изобщо ще стане нещо между нас. Във всеки случай много се впечатлих, че е решил да пренесе всички тези неща по баирите (кой знае колко е тежало всичко) само, за да се чувствам добре.

Това със сметките, мисли за плащането, седене в стол пред маса сред други хора (а в някои случаи и музика), опитите да се покажеш в най-хубава светлина, докато мляскаш салата и смучеш сок през сламка ми докарват картина основно на стрес.

Според мен мъжът трябва да плаща сметката това с поделянето й не го разбирам
един мъж ако не може да плати една сметка, за какво е

Е, това са подробности - дали е било в ресторант, в самолет, или на планински преход, или пикник в парка, или на някой екзотичен бряг... Представи си да те поканят на преход и да си седите двамата и да гледате красивите цветенца, като той си яде от своята си "бохча", да си спи в неговата си палатка и пр., без да обръща внимание ти подготвена ли си за условията, без да покаже някаква грижа за теб и да не ти предложи поне да опиташ от храната му, ако не е донесъл и за двамата.

И аз съм на същото мнение, ако един мъж не може (или не иска) да плати една тъпа сметка, тогава какъв мъж е?

Кукумицинка, всъщност си права. Всичко е до това да усетиш, че човека иска наистина да ти е добре и да направи жест.

Ако на следното отговаряте:

Това са насочващи въпроси, мнението ми съвпада с Вашето. Също така съм уточнил "извън взаимоотношенията мъж-жена". Например наскоро бях на вечеря, която беше организирана (бяха изпратени настоятелни покани) така сякаш канещият (който е шеф на високо ниво в организацията) ще плати сметката - поне при подобен тип работно-неформални срещи тип малко "team building" така се прави. Беше избрано доста скъпо заведение, което за мен не блестеше нито с обстановка, нито с храна. За мен няма значение дали ще оставя 30-40 лева за нискокачествена салата с претенциозно име, невкусно основно, на нивото на квартална кръчма и за каквато там бира имаше в бедния им избор. Но според мен беше некоректно към един от поканените (мъж между другото), на когото според мен заведението му беше извън бюджета. И изобщо цялото нещо беше много грозно спрямо него. Както и да е, на такива събития съм бил много рядко. Веднъж като студент едни колеги, които работеха за доста високи заплати, заведоха компанията в много скъпо и адски тъпо и претенциозно по селташки начин заведение, че и поръчаха плата за цялата компания. Не бях погледнал дори менюто, защото обикновено карам на салата/картофки и бирички в подобна компания, а бирата е горе долу с фиксирана цена между заведенията. Но в някакъв момент ми направи впечатление че 3-4ма човека седят на 1 вода и като дойде сметка за 300 лв. и почна да се обсъжда как да се платят 2те плата (100лв) и един вид трябвало и тези на водата да се включат ми стана много неприятно. На прима виста за тези 2 случая се сещам, при които е било добре да се уточни предварително кой ще плаща сметката.

Няма да забравя една вечеря в австрия, беше по проект, преди много години. Австрийският професор се изправи в началото на вечерята, благодари на всички, че са дошли и каза, че те ще покрият сметката (което се подразбираше в тия проекти, но все пак дъртият австриец показа "немска точност"). Както и да е - моля цитирайте пасажа, който съм писал, ако е нещо към мен, защото чета темата подред и малко почнах да се обърквам кой коментар към кое написано се пада

Не на всяка жена мечтата ѝ е да е държанка, някои предпочитат семейство, в което нещата да се правят заедно.

Жест мога да направя и към приятелка, не мисля, че нещата опират до пол, когато нещата опират до жест...

Гугъл, въпрос на вкус. Ако на теб ти харесва да си на поход, на друг може да му харесва да се гмурка, на трети да си смуче салатата. Приятелят ти в крайна сметка и за планината се е погрижил да си Ок и да можеш да се наслаждаваш. Не си била на студено, гладна, жадна, на скука и неудобни представления и това не му е било безплатно. 😉

Защо си го причиняваш? Само за да пробваш, дали някой ще отговори на твоите изисквания ли?
Аз като мома не обичах да ме черпят. Харесвам, когато с един мъж сме преди всичко приятели. Ако е било излизане само, не искам да оставам в спомените му, като оная дето се е направила на ударена за сметката.
Като се приближи сервитьора, помолвам за сметката, той пита заедно или не, казвам одтелно ако обичате. Ако мъжът настоява да плати, казвам че не е в мой стил и благодаря, но си плащам сметката.
Това за гаджета.

От както съм омъжена финансите ни са общи.

Студент, който техните го издържат.  
Ами то повечето в България до 25 годишна възраст техните ги издържат.

Аз не бих се омъжила за мъж, който си пилее парите.