Плащане на сметката

Аз описах. Но това няма смисъл, защото няма да Ви послужи с нищо. Вие си имате изградени навици и възпитание. И си живеете с тях в среда, в която това е ок. Не мога да си представя каква е, защото българите редовно се черпим едни други, по повод и без повод, но ако някой не участва това не е проблем. Стига и да не приема почерпки. Това наистина не може да е централна тема на какви да е отношения. Поне за мен, а и повечето хора, които познавам тук.

Не се сърди човече, хубаво е нещата да се правят заедно, ама не всеки иска животът му да преминава в сметки дали всичко е по равно. Точно по равно и винаги. Мен човек, който постоянно дебне да не се мине би ме напрегнал ужасно, все едно от какъв пол е. А и аз самата не съм такава, та най-вероятно ще се минавам аз и то ежедневно, защото няма да дебна.

Никъде не съм писала по равно. Имах предвид крайните изказвания, които съм цитирала. Т.е. че основната роля на мъжа е да плаща на жената. Това си го могат повечето жени, много повече се иска от един мъж според мен
Иначе, при положение, че бюджетът е общ, е ясно, че всичко е поза...

НСЧ, крайно ги тълкуваш ти нещата. А това, че един мъж се грижи за семейството си, не прави жена му държанка. 😉

Бг татко, ясно че на това отговорих и написах твой приятел, т.е. от мъжки пол за да няма грешки. Не си представям тиймбилдинг, на който фа не плати фирмата, т.е. шефа. И в случая на австриеца е било логично те да платят. А уж приятелите ви са били простаци, независимо колко пари са имали.

Човече, не виждам с какво затруднява плащането на сметката да е от мъжа, след като са общи финансите. Даже е по-лесно като има правило. Или май те е страх да не те пмислят за 'държанка' и то на мъжа ти?!

Защо кое си причинявам? Излязла съм на среща с мъж, когото харесвам (на първо четене, но все пак не го познавам добре), за да се опознаем, да си поговорим. Защото това е главната цел на срещите - не да се надумкат хората с ядене и пиене, а за да се опознаят и да видят дали ще се харесат. За мен е червена лампичка да не плати сметката, още повече, че не съм се отпускала да поръчвам така, сякаш, ако някой не ме заведе на заведение да се наям, стоя гладна. Затова и съм отказвала по-нататъшни срещи с въпросния, макар че искаше. Може да е бил феминист, но очевидно не бих се чувствала удобно с него. Размятаха се някакви истории, че колко плащащи сметката на жените при романтична среща имало, които после ги побийвали тези жени и пр., имало. Ами то сигурно и немалко побийващи жени има, които не плащат сметки. Даже може и да са повече.

Отговорих на конкретен човек, който многократно е споделял разбиранията си в тази посока.

Просто не виждам никакъв смисъл от налагането на каквито и да е правила за толкова елементарни неща. То е все едно кой ще превключи канала на телевизора. Излишни правила, които лично аз чувствам като тежест.

А какво да кажат семействата с малки деца, които сега се учат да броят и винаги настояват те да плащат сметките. 

Google76, много е хубаво това, което казвате за срещите И за мен е било така, затова и много често съм имал неконвенционални първи срещи, в някои случаи обикновени приятелства са прераствали в нещо повече, изобщо рядко съм имал нещо, което да може да се нарече date в заведение и никога не съм се забавлявал - било ми е скучно, заведенията са ме напрягали и т.н. Но да - на планина, с палатки, екскурзия с пикник, на някакво нетипично събитие (нямам предвид кино), да не споменавам купоните, които в моята младост бяха сигурно най-популярния начин да се "забият" момче и момиче Е, и дискотеките, но там някак беше малко "по-евтино" (в метафоричния смисъл) и наистина си имаше черпене. На купон някакси беше по-първично и очарователно, особено на някои купони Та не знам за каква "първа среща" може да се говори, след като цяла вечер си се целувал и натискал с някого. Но в развитието на нещата и при мен рядко имаше "първи срещи", обикновено с хора от интернет, с които честно казано много рядко бях наясно просто виждаме ли се или е "среща". Имах си една pen-friend, с която си пишехме едни безкрайни имейли, в които обсъждахме всякакви теми. Беше от друг град и като идваше в София се срещахме. Но имаше безкрайно мъжкарско поведение, много я харесвах и ме привличаше, но наистина все едно бях със съседа Жоро, с когото обсъждаме политиката на бира (тя пиеше бира, никога кафенца, тортички и т.н.). И ходехме на кино. Е това нямам никаква идея как да го броя. Някакви младоци дето не знаят нищо за живота търсят нещо един в друг, ама къде задръжки, къде неувереност, къде страх да не бъдеш отрязан... Сега бих се справил без проблеми с подобна ситуация и бих изяснил нещата, ама тогава в това беше тръпката и от това остават наистина някакви интересни спомени - срещата, която не е точно среща, нестандартното място, среда - безкрайно скучни са срещите тип "date" в заведение.

 Отговарям по темата.
Някск така съм възпитана, че клоня към 2.
Въпреки че сега съм семейна, парите седят у мен и плащам всичко.
Понякога прители на мм ни черпят, той се противи, драма,а аз като дама си трая. Някак не ми идва да тресна парите на масата.
Даже лятото стама една драма по въпроса. После ще пиша.

А за мен скучен може да е единствено човека. 😉 Хората като огладеният, отиват да хапнат - много скука вярно, но на някои им харесва това.
Обожавам Смокиня например, но да съм на хотел. Палатката и липсата на елементарни хигиенни условия ме ужасяват. На планина обичам да карам ски, обичам и природата, обичам да работя сред същата, но не и да тъпча пътеки, не съм подвижен тип обсебен от спорта и здравословния намин на живот. Преживяването на Гугъл би било истинско мъчение ако ми го причинят, но не го определям като нещо негативно/противно/със знак минус изобщо.
Всеки е такъв, какъвто е, това е и една от причините повечето да се срещнем тук, а в реалността тази вероятност да е почти невъзможна. Нека имаме уважение към изборите на хората, защото както си позволяваме да ги принизяваме от висотата на собстените си предпочитания, за други обаче са скъп и  емоционален спомен.😉

тиймбийлдинга е една история, австриецът втора, несъобразителните приятели, които първо избраха неподходящо заведение, а после напоръчваха неща от името на цялата компания и накрая се ослушваха дали да си платят нещата, които те сами са поръчали и кой ял, кой не ял никой не беше засичал, са трета история

Никакво значение няма за мен кой плаща сметката в едно семейство или парнтьорство, където парите на практика са общи. Който има на по-лесно място пари - той плаща. Обикновено това съм аз. На несемейни срещи има някакви конотации в това да платиш сметка. Например - единствената ми жена-приятелка в момента е една много стилна жена, невероятно възпитана и културна, страхотен професионалист, любител сомелиер и с доста добри познания за етикет, същевременно бих казах достатъчно разкрепостена жена. 10-12 години по-голяма от мен и гледа на мен като на по-малко братче (каквото има, но е в чужбина и наистина доста прилича на мен по поведение и начин на мислене, веднъж сме пийвали). За мен е много близък приятел, когото изключително много уважавам и ми е безкрайно симпатичен. Как точно да кажа "stop" с жест при сметката или какво беше там? Или да я дебна кога ще иде до тоалетната? Делим си там кафенцето, когато успеем да се видим от време на време (доста рядко). Когато работехме на едно място и обядвахме често, се е случвало ако не дойдат другите колеги, които обикновено идваха, да сме само двамата - тогава ли изведнъж да предложа да платя сметката? А като сме били тя, друг колега и аз - двамата колеги ли би трябвало да ѝ платим сметката? Черпили сме се доста пъти - тя е черпила за някакъв успех на детенцето в училище или защото се отървал от някаква опасна ситуация с минимални щети, аз съм черпил следващия път и така.

Да, страх ме е да не засегна някого с неумели жестове и затова темата не е с намерението да прилагам нещо на практика, по-скоро любопитство за неща, на които не съм обръщал внимание, но вече ще наблюдавам по-внимателно, след като ми обърнахте внимание за тях. Обичам да наблюдавам хората, интересни са ми. Също не е изключено някоя от настоящите ми колежки да разсъждава като Бояна, която ми изглежда доста разумен и възпитан човек. Не бих искал да засегна някого като нея например, просто защото има малко по-различни представи за "добро възпитание" от мен Обичам да съм помислил предварително за различни ситуации и да мога да екстраполирам от минал опит (вкл. и прочетени или споделени от някого неща) и да взема адекватно решение в нова ситуация.

Интересна тема. Първо ще отговоря, а после ще чета.
Не обичам да ми се плаща сметката, още повече от мъж, който познавам бегло или с когото излизаме на 'първа среща' с потенциал за нещо повече.
С настоящия ми приятел на първото ни излизане само двамата платих аз. Е, имах кофти повод за 'раздаване', но това е друга тема. Той, естествено като типичен мъж, се разсърди. След няколко дни му обясних защо съм го направила, което отчитам като моя грешка де - трябваше още тогава да му кажа защо настоявам. Следващите ни срещи преминаха в редуване на плащането или даване на пари от моя страна след като излезем от заведението, защото (както писах) не обичам да ми се плаща сметката.
С него вече сме заедно година и нещо, та сме с нагласата, че парите ни отиват на едно и също място (не, не са общи - различно е!), заради което плаща този, който реагира по-бързо като в повечето случаи това значи, че той плаща в заведенията, а аз в магазините.
От друга страна наскоро излизах с приятел, с когото по стечение на обстоятелствата не се бях виждала и чувала около десет години. Два пъти той плаща сметката, третия път бяхме на домашно и аз носех разни неща за хапване, а от него беше пиенето. Четвъртия път всичко беше от мен, но той все пак не дойде с 'ръце в джобовете'.
ИЗВОД: Нямам против да ми се плати сметката, но само с уговорката, че другия път аз ще я платя. А това с 'прието/модерно/редно е той да плати' ми звучи като клише в стил 'стари градски, колкото да си изпросим едно кафе' без извинение

А, и на купоните имаше начини как да се отсеят купонджиите, които никога не носеха нищо и се изтърсваха на всеки купон, дори и без познават организиращите ги. Пък и дори да си се натискал с някой на купон, след това обикновено имате някакви срещи на светло и на трезво, или, за да не звучи толкова официално, просто се случва да излезете заедно да хапнете нещо навън, защото сте гладни, на места като "Милинката" или Манджа стрийт. Пак има как да се почерпи момичето.

Бг-татко, как черпеше в дискотеките? Как се доближаваше до жените, какво им казваше, ама с подробности разкажи.

Много странни въпроси, все едно гледам филм за същество от друга планета, което идва на Земята и не знае, че тук хората носят дрехи, нощем спят и се хранят по три пъти на ден, та трябва да му се обяснява като на първолак. Тези неща не се учат от книга, а чрез преживяване. Едно дете, което е ходило на ресторант с родителите си, като порасне, много добре е усвоило как се дава поръчка и как се плаща сметка в заведение, а преди това и как е нормално да се държат хората помежду си, в това число и когато са от различен пол. Например не е възпитано да подхвърляш злобливи коментарчета към жена и да подритваш, че няма да я търпиш и ще я обадиш на молядругарката.
Как синът ми знае, че като пазаруваме заедно, взима торбата той, да не би някой да му е описвал подробно как се прави? Или като излизаме заедно и трябва да се хвърли боклука, е редно той да го вземе, защото женските ръце не бива да докосват боклук? Или как мъжът ми знае, че трябва да почисти и затопли колата преди да се кача в нея? Все неща, които се правят без замисляне, просто повтаряш това, което вече си виждал, със сметките е същото.
Не ми се мисли какво ще стане, когато мъж, който не е научен и никой не му разказал подробно как да се държи с дама в ресторант, затова не знае и се дъни като овчарче, реши да прави секс...

Никога не съм черпил непознато момиче в дискотека. Никога не съм заговарял непознато момиче в дискотека. Не е било моето място това - да крещиш в нечие ухо и да надвикваш супер силната музика.

Два пъти мен са ме заговаряли момичета в дискотека, без продължение - единият път просто се запознахме след което аз не успях да измисля какво да кажа, тя също след като ме заговори и танцува пред мен не беше много helpful, другия път мой приятел, голям играч, уговори двойна среща с грозната приятелка на тази, която ме заговаряше, без аз да знам, но на следващия ден каза да пием текили преди срещата, напихме се, пропуснахме срещата

Трети път танцувах сигурно 1 час до едни и същи момичета, които дойдоха те да танцуват при мен. Накрая същият приятел-играч (давам си вече сметка заради чие вредно влияние съм си губил толкова времето по дискотеки) дойде, заговори ги и освен че разбрах, че по-хубавата е от Младост (каква ценна информация!), не е имало продължение.

Последните 2 истории се развиват в дискотеки на морето,, първата е в софийска. Това ми е "интимният" опит със свалки на дискотеки, но мои приятели са черпили, тръгвали са си с момиче и т.н. Особено в студентски град

Една поучителна история - на дискотека на созопол съм, денся си там нещо и обсмислям за N-ти пък как точно се свалят жени в дискотека, понеже нали - това е мястото на теория! Пускат любима песен, избухвам и скачам там и нещо и куфея. Излизам след това без да съм се запознал с никоя, от мен тече пот на реки, сядам да пия една бира (или може би облак с бира) на магазинчето пред Хармани, където имаше някакви пластмасови маси. До мен сядат някакви хора, без изобщо да огледам момичето питам "извинете дали имате носна кърпичка", оказва се че не знае български, минавам на английски и обяснявам какво питам. Естествено кърпичка нямаше и нямам никаква идея за какво си говорихме с много сладката украинка, за която помня само, че следваще медицина, но на следващия ден бяхме на среща. И да, тогава аз плащах - опитвах се да я напия с текила шотове първо на малката текила, после на текилата на сала. И всъщност в този случай нямаше 2ра среща, така че излъгах, че винаги е имало 2ра среща, бях го забравил това морско преживяване Изводите от тази история за мен 1. дискотеката е възможно най-тъпото място да се запознаеш с жена, 2. не се опитвай да напиеш украинка - аз се напих повече от нея, но все пак си изкарахме много добре