Плащане на сметката

И какво се случва, ако жената иска да излезе, а мъжът ѝ не е там, за да ѝ затопли колата? Или примерно е в тоалетната, или спи... Седи и го чака?
Не харесвам сляпото следване на нечие поведение. Едно време като дете това ме озадачаваше най-много. Не говоря конкретно за моите родители, по принцип. Демонстративното натъртване на кавалерско поведение, когато става дума за празни жестове като отваряне на врата, бутане на стол, подаване на палто и т.н., но опре ли до истинска работа - ако ще да е свързана с часове търкане и физическа работа по нещо - о, това е женска работа.
Приказката за лисицата и подпирането на облака много точно описва ситуацията.

При семейно излизане, ако наистина е толкова важно за някой (независимо мъжът или жената) той да покаже, че плаща е нищо повече от демонстрация. А интересно пред кого, като на повечето места сервитьорът тактично оставя затворена сметката и след това я прибира, пак затворена, едва ли следят чии отпечатъци са по нея.

Оффф, бг татко, много добре схванах че са три истории, но не възнамерявам да пиша по 100 реда пост като теб. Просто ти ги рецензирах заедно. Но проблемът ти е едно че много мислиш когато не трябва, друго че си много недосетлив и неинтуитивен. Т.е. виж Янечек какво е написала, много е права.

Децата и да искат накрая се съмнявам че плащат.

НСЧ, не е нужно да подскачаш, очевидно става дума за примери от ежедневието, когато сте двамата. Когато не сте, всеки се оправя, както може, това е ясно - аз например ще си хвана трамвай, друга ще хване стъргалката и ще си изчегърта сама стъклата. Нали се опитваме да обясним на господина какво е жест на кавалерство, защото не знае, не е научен и трябват примери, затова дадох първите, които ми хрумнаха.
Пп: жестовете, които нарече кухи, за мен са важни, особено когато не познавам добре човека и мъж, който не прави поне тях, не искам изобщо да знам как прави други неща. Щом не се сеща да накара жената да се чувства удобно, защитена и поглезена, нещо въе възпитанието му липсва.

nelig, изобщо не е вярно, че съм недосетлив и неинтуитивен. Но ме оставете мен, ето аз разказах достатъчно свои истории, разкажете вие още нещо, илюстрирайте тезата си с история, ситуация. Първият Ви пост по темата беше много информативен. Разкажете още. Примерно за разправии пред сервитьора, мъже, които се скатават и т.н. преди "ММ"

Не подскачам, зададох въпрос
В случая със сметката и плащането при семейни двойки не виждам нищо кавалерско при положение, че става дума и за нейни пари. Обикновен пример - единият има по-едри пари, другият по-дребни и част от тях отговарят на сметката + бакшиша. Не виждам защо да не се спести времето на сервитьора, и нашето, в чакане не ресто, като може просто този с по-точната сума да ги сложи в сметката...

Зададе въпрос за чистенето на колата, пък сега говориш за плащане на сметка, не бе, не подскочи, само попита. И пътем реши да споменеш любимата си тема за истинската работа, която знаем всички коя е.
Пп: бгтатко, ако искаш да говориш толкова подробно за себе си, да си описваш живота и да се самоанализираш, по-добре си купи от книжарницата дневниче. Не случайно тези дневничета са с ключета, да не ти ги четат другите. Там ако щеш и пет тона вогонска поезия излей, пък ако искаш и някой друг да го прочете, добре е това да е психоаналитик, форумът е с малко по-различно предназначение.

Ако моето е подскачане, какво да кажем за някои други постове
Не аз повдигнах въпроса за примера вкъщи, само отговорих.

Да се върнем към темата - дала съм пример какво имам предвид

Янeчeк, това е начинът, по който бих искал да се развие темата - да се  сподели възпитано мнение, да се разкаже лична история, която човек смята за интересна. За някои от нещата ме попитаха други участници в темата и в един случай поискаха дори детайли.

Наистина не разбирам защо с Вашето дар слово, брутално точна мисъл и изказ винаги само негативно, язвително и дори нерядко вулгарно коментирате, гледате все да уязвите някого, да го жегнете за нещо, да вмъкнете покрай точните наблюдения и убедителните размисли и някоя инсинуацийка, някое такова лекичко преиначаване, което послед да може да се подхване уж като факт.

Аз не съм интересен, защо се занимавате с мен? Напишете нещо по темата, нещо позитивно - защитете си позицията, напишете нещо истинско, аргументирано, интересно, вълнуващо, което да убеди другите, че Вашата гледна точка е правилната. Няма ли да изпитате по-голямо удовлетворение? Разбирам, че това е тонът, с който човек се чувства "защитен" в СО, но Ви увервявам, че е много по-приятно човек да разкаже нещо в подкрепа на тезата си или просто по някаква тема, без непременно да защитава позиция, отколкото мимолетното удовлетворение, че може би си жегнал някого.

Не мога да повярвам, че човек, набор 81, не знае и не е "научен" на елементарен етикет и обноски. Ако е така, наистина не знам за кога ще се обучаваме.
Моето мнение - не съм меркантилна, но е някак обидно мъжът да остави жената да плати по време на интимна среща, въпреки че винаги понечвам да извадя пари. Правило ми е много лошо впечатление през годините, особено когато става въпрос за сметки от по няколко лева /поръчвала съм си мляко с какао за 1,50 и съм си го плащала на среща с мъж, който е твърдял, че ме харесва безумно много и е разполагал със сериозни финанси/. Стиснатостта е един от най-отблъскващите мъжки недостатъци.
В приятелска компания смятам,че всеки трябва да плати собствената си част или някой да черпи, ако има специален повод. Имам един познат, който всеки път отива да пуши или да говори по телефона, когато се изиска сметката, и се връща след 30 минути, с надеждата да сме събрали парите и да няма какво да додаде. Страшно измекярско поведение. Същият беше излязъл на среща с моя приятелка и беше казал "Извинявай, бих те почерпил, ама съм пред заплата точно.." и накрая беше оставил по-малка сума от консумацията си, а друг път дори изцяло са го черпили жени в скъпарски заведения поради "липса на пари"... Оставям коментарите на вас...

Изводът ми е - използвач. Същият би бил, ако беше от женски пол.
Примерът е за приятелски отношения и всеки трябва да си плаща, без значение от пола, с изключение на явна почерпка по повод или ако се редувате.

Това е в Германия . В България рядко (аз лично не съм имала случай) сервитьорът да попита кой ще плаща. Сметката се оставя по- близо до този, който я е поискал обикновено.

Аз процедирам по следния начин. Точен човек съм и имам готовност да си платя сметката. Плахите жестове на забавен каданс към портмонето не са ми по вкуса и на някои ще им се стори странно, но винаги на първи срещи (според мястото) съм си подготвяла парите, така че да мога да покрия почти всякакви комбинации от (разпределение) на сметката, а именно- парите са раздробени на всякакви банкноти
Т.е. ако сме отишли на кафе, няма да имам в себе си една цяла банкнота от 50лв. На първи етапи ме натоварват прекалени разговори и обсъждане на сметката, кой имал прекалено едри пари, кой на кого ще върне, ако решат да си я делят и т.н. Гледам да имам налични пари да покрия цялата сметка с бакшиш или своята част и малко отгоре (фактически част от бакшиша), без да се налага да разваляме пари или да чакаме ресто.

Рядко си поръчвам и основно+предястие+ десерт+ за пиене, а на първи срещи никога. Т.е. нещо за хапване+ нещо за пиене и си знам колко е моята част. Когато дойде ред за плащане, винаги съм предлагала да оставя своята част (която без да гледам сметката знам колко е, както казах, не обичам напрежението, което включва да чакам като хрътка да грабна сметката, за да видя колко и да предложа да плащам) и винаги са ми казвали "Остави на мен". Питам и втори път (не е формален въпрос) "Сигурен ли си, не ми е удобно (факт, никога не съм обичала да ме черпят, така съм възпитавана)" и отсреща са казвали "Да" и така.
Гласувах с втората опция.

Мисля, че имаше и опция "мъжът трябва да плаща на всички жени, независимо дали е гадже или приятелка". По този въпрос искам да кажа, че моето виждане е следното. Намирам го за приемливо до един момент/етап, ако човекът има желание и възможност. Но ако живее в брак или на семейни начала с някого, където бюджетът е общ, на мен лично не би ми било приятно винаги да черпи приятелките си с нашия бюджет. Имат си мъже, да ги черпят те. И не става дума за парите, а че една жена я спонсорират едновременно 3ма човека на практика, което за мен е неприемливо. Предполагаемият й мъж/гадже, приятелят, който винаги я черпи и жената на въпросния приятел, защото тя участва в бюджета в крайна сметка.

Имам си правило.
Ако на първа среща мъжът не плати сметката, втора няма.
Такива прошляци и тарикати не ме вълнуват.

Винаги имам пари за моята част и предлагам, но е редно, като мъж, да я плати той.
Иначе за какво кани жени? Да си ходи сам.

Към автора - непонятно ми е що за мъж би писал фермани, които аз нямам нерви да чета, в основно дамски форум?!
Съчуствам на жена му.

И в другата тема обясних, че в нашата страна има поне две линии на поведение, които се броят за добро възпитание. А и в крайна сметка, доброто възпитание е в Рим да правиш като римляните. Т.е. ако някъде е прието да ядеш с ръце, да ядеш с ръце, ако е прието да се събуеш на гости, да се събуеш и прочее. За плащането е универсално и задължително да платиш своята сметка и само ако не го направиш е обидно, и то за теб. Другото може да води човека до някакви изводи, но да е обидно, не е. Извън това аз не мога да бъда обидена от не близки хора. Мога да не харесвам някого и да не общувам особено много с него, а ако е възможно и много не харесвам и да не общувам изобщо.

The Catcher in the Rye, като цяло плащането на сметки на други хора е приемливо, когато парите не са проблем в случая или по принцип. И то за всички присъстващи. Да плащаш сметки на хора, които не разполагат с пари е приемливо, ако си им шеф или родител. Иначе влиза в графа демонстрации и е грозно, ангажиращо, възможно да е и унизително. Ако е за сметка на лишения на плащащия, вече да не говорим.

Не се сърди, кавалерско е съпругът да плати, макар парите да са общи, както е кавалерско да ти носи куфара или покупките, които вероятно също са общи. И по двете линии прието възпитание у нас, ако имаме двойка и сметката плаща жената, това, най-малкото, ще направи впечатление. Какво, вече зависи от това, какъв капацитет има жената, да предизвика у другите впечатлението,  че тя е мъжа в семейството. Или да стане като чумата от съседната тема. Както казвам от самото начало, тук е важен жеста, не парите, т.е. няма значение чии са. Кавалерското идва от това ти да не се занимаваш със сметката, нито със сервитьора. Черпи те време.

Toчно това направих, но мога пак да я обясня ако те мързи да ми прочетеш първия пост по темата - тезата ми е, че на въпросите, които задаваш, няма смисъл да се отговаря, защото когато тези неща не са научени, т.е. - преживени, когато е било времето за тези неща, няма как да бъдат разказани. Могло е, вместо да си бъркаш в носа и да гледаш тавана, когато си на среща с момиче, просто да си бръкнеш в джоба и да платиш сметката, ама не си го направил - не защото не си научен, не защото не си се сетил, ами защото ти е харесвало да не се вътриш, вече на всички ни стана ясно, че много внимаваш да не се охарчиш, като на всичкото отгоре правиш злобнички коментарчета за нацепени батки, които демонстрират, че могат да те купят и гладни кифли, които ако не ги нахранят, ще умрат от глад. Много ти е угодно да няма други варианти, но е видно, че има десетки.
Дадох и примери с децата си в подкрепа на тезата си, защото са момчета и в момента растат, а ако не е позитивно, че вече знаят да задържат вратата на асансьора на бабичките в блока, вместо да им я хлопнат в лицето, не знам какъв по-позитивен пример да дам. А, сетих се - миналата година синът ми имаше гадже и понеже е ученик, джобните му стигат точно за сандвич и вода, та детето си носеше сандвич от вкъщи, за да може да купи две води или цветенце на девойката, или бонбонки нещо. Ето че и с три лева на ден можеш да направиш жест към момиче, без да изчисляваш дали нейните джобни не са повече от твоите.

На 45 почти съм - и все още не съм срещнала мъж, който да не иска да плати сметката.
Независимо от повода за срещата.
Само в чужбина, и то работно ми се е случвало - и естествено си разделихме сметката.
П.С - аз винаги ходя с пари, така че да имам вариант ако искам аз да почерпя.
И се случва често - но това с близки приятели или партньори - просто им казвам, че сега вече е мой ред да платя..)