Плащане на сметката

Добре поне че са законите, защото с мъже като теб нямаше да има кой да защити жените в периода на бременност и майчинство, когато са много уязвими - и физически, и емоционално. Ще ходи с контракции да работи като животно, защото всъщност не ѝ е толкова зле - да не е болна, бременна е, я прабабите ни как са раждали по полето и до последно са вършали на нивата! А нашата кокона спекулира и се глези, за да се прави на интересна.

Касае го, защото масово в провинцията хората ги осигуряват на минимална заплата или на заплата по-ниска от реалната. Болничният е 80% от полагаемата заплата. И така сумата, която се изплаща, става съвсем нищожна. Следователно бъдещият татко, ако досега не е издържал активно семейството, се налага да започне да го прави.

Имах една приятелка, която беше натисната от мъжа си да дават детето на ясла, пък тя да се връща на работа - не че имаше висока заплата, ами ей така - важно му беше на човека жената да не се заседява вкъщи, да не губела трудови навици и да не се чуди по цял ден какво да прави. Дадоха го на ясла, като боледуваше, уговаряха съседки да го гледат срещу малки суми, пък то като отвори очи сутрин, не знае в този ден майка му ли ще го гледа, съседката ли, баба му ли или няма да има кой и затова ще му сложат сиропа в торбичка и на градина. Разведоха се, де, защото и тя се усети, че след като ще трябва да е 100% на всички фронтове, то може и без мъж. После се ожени повторно за друг тип мъж и разбра, че то било хубаво да си жена.

Добре, какви жени ги възпитават тези не мога да си представя?!!! Или на принципа "да не се прецака на мама милото"...

Хората от провинцията, които познавам, ги осигуряват на реалната им заплата. Другото се нарича "укриване на данъци" по принцип, защото няма как да се осигуряваш на минималната, пък да си плащаш данъците.

Но да, в този смисъл го касае сигурно. Не им е леко на тези хора, ако за реален случай говорите - с минималната заплата в сивия сектор...  Но е прекрасно, че подобни житейски ситуации могат да се предотвратят, ако жената просто следи дали мъжът ще плати сметката

Ти наистина ли не можеш да разбереш и да направиш разликата или просто си пишеш " на въпреки"?
Говорим за точно определено нещо- здрав, прав, работещ и прочее, мъж, който кани на кафе здрава, права и работеща или неработеща, без значение, жена.
Дали ще я гледа в ръцете- да си плати сметката, или като кавалер ще го направи той.
Жестът с плащането е символичен за цялостното възпитание и ценностната система на индивида...............и не се влияе от нагласата на индивидката, която може да е решила, че независимостта ѝ изисква да се бори със зъби и нокти, но да остави заветното левче на масата.

Доколкото съм разбрал, става дума за предварително организирана среща в заведение с цел опознаване между мъж и жена. Каква безработица, какви болести, какви 5 лв под масата и кон на два етажа?
 Не разбирам и какво толкова има да се коментира кой ще плати една тъпа сметка, че темата вече стана 10 страници? Ми дайте да я платя аз и да приключваме.

 

Ми на хората, на които никога не им се е случвало да платят цялата сметка, сигурно им е интересно, както на африканчетата им е интересно да видят сняг, а понеже няма как да видят в техния сушав свят, молят другите да им опишат подробно пухкав ли е снегът, има ли вкус, какво е усещането да ловиш снежинки с език, все неща, които те никога няма да пробват, защото поначало са ощетени от природата.

Знаеш ли най-често какви? Майки мъченици разни, прегърбени от труд, дето цял живот даянят и вместо мъжа си и обгрижват цялата рода по ред на номерата. Щом майка му се е изгърбила от труд, що да не се изгърби и жена му?
Майка им да не би някой някога да я е черпил?

евала 

Бгтатко, някой ти каза по-рано, че не завижда на жена ти и наистина... Изписа цели фермани и продължаваш да питаш. Дисертация на тема човешки отношения ли пишеш? Минало ти е времето за обучение и етикет, без да се заяждам ти го казвам.
За последно: в общия случай, при интимна среща, ако мъжът е джентълмен, ще извади пари и няма да остави жената да плати, дори да понечи. Така е нормално и всичко друго е обидно и за двете страни, а оправдания много.
На въпроса ти за младежа, който не пое сметката ми за мляко с какао на стойност 1,50 - да, имаше и следващи срещи, но бях с едно наум. Нищо не се промени. Той - IT специалист със заплата 2500, аз - неработеща студентка - редовна форма на обучение, 1 курс. Ходехме по евтини кафенета, не съм прехвърляла 5 лв. сметка и винаги си плащах, което ми се струваше адски унизително. Нямаше да го възприема така, ако консумирах за 100 лв, но за няколко стотинки да се цигани, ми беше много анти. Същевременно ми пишеше стихотворения и ми се обясни в любов, но тъй като аз не чувствах същото, нещата приключиха дотам, макар че няколко месеца след това ми досаждаше с обаждания и не искаше да приеме отказа ми.
Излизала съм и със съвършения кавалер, който не е давал и дума да стане да плащам каквото и да е, изключително галантен във всяко отношение. Но нещата също приключиха, защото не можах да отговоря на чувствата му по същия начин.
Трети случай - излязох за първи и единствен път с един младеж на кафе, той плати дребната сметка накрая, но нещо взаимно не ни се получиха нещата, не си допаднахме и не продължихме по-нататък.
Четвърти случай - с мъжа ми. Когато излязохме за първи път, той имаше буквално 2 лв. в джоба, защото и двамата бяхме студенти, неработещи. В края на срещата всеки си извади 2 лв и си плати кафето. Не ми стана приятно, но някак си го пренебрегнах и му дадох шанс, защото всичко друго беше перфектно и тази постъпка ми се стори много несвойствена за него. Е, след няколко месеца започна работа и през следващите години рядко успявах да се доредя да платя в ресторант и то само, ако имам повод - рожден ден или нещо друго. Та, в случая нещата опираха до възможност, не до желание. Но и сега, като се сеща за това, много го е срам, че си е позволил да покани жена, която харесва толкова много на среща и да няма пукната пара в джоба.
Това са няколко истории, дано са ти били поучителни.

Мда, и провинцията си я виждал точно толкова, колкото и истинска среща. Че и една голяма част от София. И да, могат да се предотвратят - като видиш че се поти при мисълта да не се мине или че му треперят ръцете докато брои рестото е хубаво да няма втора среща. На това ниво сме вече.

Има логика. Оффф, ядосах се.

Абсурт, ще те помоля отново да престанеш да ме преследваш из темата, за да ми обясняваш какво точно трябва да мисля според теб или според други. Казах няколко пъти вече, че за мен нормалното е да си поема своята част от сметката, и особено на опознавателни срещи. Не разбирам това с какво ме прави по-низша от останалите. Дори да ме прави, никак не ме интересува.
Случайно да отчиташ, че има хора, които пък не смятат за единствено правилен твоя подход, че да отсичаш категорично кой бил истински мъж и кой не? И ако истинският мъж веднъж има пари за сметката, а следващият път няма по някакви причини (избери си, ако не ти харесват споменатите), то трябва да ли да го пишем неистински заради това, като пренебрегнем евентуални други качества, които притежава? Щото много мадами, които са особено убедени, че трябва да ги черпят, понеже са мадами, нещо хич не остават доволни, като се окаже, че на истинския са му намалели паричките. Дори това да е станало на втората среща или след време. Ставала съм случайно свидетел в заведение, ситуацията никак не е приятна дори за непознати, а не мога да си представя на мъжа какво му е било.
Коментира се именно защото има различни хора с различни разбирания. Кое пък му е чудното на това разнообразие?

БГтатко, мисля, че наистина няма смисъл да даваме повече примери и да обясняваме, след като за всичко намираш някакви измислени оправдания. Обикновено наистина, който няма желание за нещо, винаги намира логичните за себе си оправдания.