Плащане на сметката

Не си само ти. Аз нямам спомени от моминските си години да съм плащала своята или чужда сметка при среща с мъж. Без значение каква точно е била срещата – интимна, проучвателна или просто приятелска. Ако трябваше да спя с всички мъже, които са ме черпили... Майкоу-у-у... 
Черпили са ме просто познати, гаджета на приятелки, колеги... И да е имал някой някакви мераци, е бил достатъчно възпитан да не изявява претенции. Ако потръгне – потръгне. Ако не – поне сме си прекарали времето приятно.
Плащала съм си при излизане в обща компания от приятели и то ако някой е нямал на сърце да почерпи по някакъв повод.

ПП Има една подробност обаче – всички срещи са ми били с хора, които познавам. Тогава нямаше интернет и онлайн свалки с непознати хора. Вярно, имаше телефонни запознанства, но аз конкретно на такива не кълвях. Може би затова не съм имала неприятни случки със селски бекове.
Но пък мога да разкажа за човек, изминал сума ти километри, само за да се видим на по едно питие и да си поговорим – при ясното съзнание, че секс няма как да се получи. Но няма да разказвам, за да не се гътнат от ужас "гребците" от темата. 
Абе, имаше мъже едно време... 

Като каза АбсурТ "мъж и джентълмен", сетих се една случка.
Имаше един познат, който изключително много държеше на почерпките, не само с мен, с някакви общи познати и приятели. Организираше срещи в заведения, които държеше той да плаща. И не търпеше отказ и "НЕ" за присъствие на неговите сбирки. Което мен лично ме ужасяваше и го считах за някакъв чорбаджийски ритуал. Излизах от ситуация като му се обаждах лично и се извинявах, че не мога да присъствам поради еди какви и какви причини (истината беше, че не исках да ходя и ме ужасяваше маниерът му да ми казва кога и къде да ходя да ме черпи).
Не исках да съм груба и отказвах със семейни причини. Той не се спря и започна да иска номера на половинът да му обяснявал защо трябва да ида.
Ами, това, ако не е агресивна "добронамереност", здраве му кажи.

Ми, то си е напълно нормална женска реакция- не говорим за кифли или държанки все пак.

Ами, може и коренно да ти се промени мнението за някого, а може и просто да блеснат някои неща, които са притеснителни.

Бях излязла с един, с когото имахме общо хоби, там сме се виждали и сме си говорили, но нищо задълбочено. Покани ме веднъж да излезем някъде, беше сравнително рано и отидохме на сладкарница. Човекът симпатичен, добродушен, възпитан, но за всяко нещо ме сравняваше с И. (приятелката му, с която се разделили). Поръчвам си шоколадова торта - била любимата на И. Пита ме искам ли сок, казвам му, че не обичам плодови неща с торта - и И. не обичала. И тя вода и кафе пиела с тортата. Май и кафето го пиех точно като И., както и като още милиони жени. Ами, ако се беше стигнало до секс, сигурно щеше да ме информира как точно го обича и го прави И.

Друга среща с човек, който смятах за забавен и интелигентен. Няколко часа приказва само за себе си и как всички жени били меркантилни и търсели парите. Не ме е питаше нищо за моите интереси, не слушаше, когато се опитвах нещо да вметна за себе си. И правилно, и без това съм като другите жени, всичко си знае за мен, няма с какво да го изненадам.

Трета среща - с приятел на гаджето на приятелка, който смятах за срамежлив и затворен, от няколкото пъти, в които сме се засичали в обща компания. Дойде, яко подкован с тривиалните похвати от пик-ъп форумите.

Защото романтични са били само в техните глави, а им е било приятно в моята компания. Срещам се с мъже и извън сексуалния контекст, а когато те са проявявали желание да джентълменстват е било нещо като ефимерния секс, който не могат да имат с мен. Би било обидно да шляпна кредитната си карта и да кажа "абе, я стига, нали ти е ясно, че мога да си платя". Понякога човек трябва да създава илюзии и приятност за отсрещния.

Е, този с меркантилните жени и той ли плати цялата сметка?

basila
За мен точно тази импликация чрез почерпката, че някоя среща е романтична, е леко груба и не бих си я позволил. Вижда се и от анкетата, че поемането на сметката от мъжа се смята като цяло за ОК при романтична среща и по-рядко за ОК при неромантична среща (изказаха се и мнения от типа "той моя мъж ако тръгне да черпи нЕква там..."). Значи поемането на сметката дори да не тълкуваме символиката така прецизно като Ежко, пак силно говори за едно натрапено "ние сега сме на романтична среща". Същото ако се носят цветя в началото примерно. Предполагам, че са носели и цветя, щом джентълменстват? На мен подобно натрапване насила на някаква рамка без да се съобразява с желанието на другия не е много джентълменско. Ако просто му връчат сметката пред него и той плати без да се обсъжда - ОК, но ако се играят тия ритуали с бъркане в чантата, "остави на мен" и т.н.... не ми изглежда красиво, наистина. Съжалявам. 

Иначе ако се шляпа с кредитни карти, ще искам да платя аз, или ще дам моята част от сметката в брой. В България малко ме дразни това с картите, защото нямат опита в повечето заведения да разделят сметките и се почва едно мрънкане и обясняване. 

Бг татко, пак не си разбрал. Аз Убавци никога не съм харесвала например, грозни също, но напълно нормали момчета, после мъже. Та хубостта хич не ме вълнува ако е подплатена със солидно количество самолюбие, както често се случва. Интелектът и сходните ценности и интереси са базово изискване, но не стигат. Същото е и с възпитанието и обноските - необходимо, но недостатъчно условие. Разбирай, че ако не се покаже кавалер, шансовете рязко намалвват. Т.е. намаляваха. После ако се окаже, че по някаква причина се е притеснил например или е нямал възможност, но по принцип е кавалер, интелигентен и не е скъперник, невъзпитан, пресметлив тарикат и т.н., никоя жена не би го изритала.

Ежко, ами аз точно като обида го казах. Не виждам как бих могла да уважавам подобни прасета, пардон - мъже. Точно като проститутка за жена, правилно ги сравни.

Сетих се за един случай. На среща съм, оставих пари за сметката и отидох до тоалетна. Всичко точно - докато на другия ден не ги намерих напъхани в джоба на якето ми. Как бихте го приели? Малко останах със смесени чувства, но после ще кажа защо, искам да чуя първо вашето мнение...

Зависи от предисторията. По принцип като несръчност в най-добрия случай и като дива селяния в най-лошия ...

Едно малко уточнение - жената би могла да избегне опасността от подобна ситуация, ако не приема неадекватни покани, свързани с големи едностранни разходи. Поне не без уточнение, по какъв повод се правят и готовност за отправяне на реципрочна покана при случай.

Това ясно, аз също мисля така. Беше ми интересно какви ще са доводите на мъжката част да не платят сметката, ако жената не им хареса. Как ще го формулират- не ми хареса и няма да има секс, няма нужда да й плащам или ще се изнижат по тънката струна на "не искам да я заблуждавам и обиждам, като й дам напразни надежди с плащането на сметката, че срещата ми е харесала".

Относно въпроса за две три срещи, поемани от мъжа без изглед за секс бих коментирала така. Винаги до 3та среща някъде са настоявали да поемат сметката (после, както някой писа, си измислям повод и настоявам). Ами, знаела съм, че без да опозная човека, демек само с първа среща, не бих си легнала с него. Сега, какво, като са настоявали да платят, аз съм длъжна да броя до 3 и да ги почувствам достатъчно близки и айде в кревата? Ами да не са, както в първия си пост по темата писах, аз предлагам да си поема частта с ясното съзнание да го направя и да не ми е проблем, ако се стигне до там. Съвестта ми е чиста

Кукумицинка е дала добри примери за промяна на мнението след 1ва среща.

Това с натъпканите пари в джоба много би ме подразнило. Инвазивно е и означава незачитане. Но аз съм и много против да се доприпка до сервитьора и тайно да се плати. Сякаш човекът срещу теб никой не е и няма значение какво ти казва и желае и комуникираш решението си единствено с персонала без негово участие.

Е, смее ли да не я плати, след като обяснява половината вечер, в която не обясняваше какви са жените, колко пари изкарва. Аз пък се притесних да не реши, че съм немеркантилна, съответно да ме хареса и да ми досажда още, ако си я платя, и така...

Аз по тая линия ли се "изнизах"? Въпреки че съм платил сметката във въпросната ситуация, това (или по-точно цялостното отношение) е довело точно до същото, което по някаква неразбираема за мен причина иронизирате и изводът за мен от цялата ситуация е бил да не излизам повече с момичета/жени, които не съм сигурен дали харесвам, не да не плащам сметките на момичета, които са влюбени в мен.

В тази връзка, извън въпросите за сметката, ще Ви попитам нещо друго - приятно ли Ви е, когато някой мъж е влюбен силно във Вас, а Вие не споделяте чувствата му? Изпитвате ли лек гъдел на егото или по-скоро изпитвате неудобство от ситуацията и съжаление, че ще го нараните? Срещате ли се с такъв мъж, черпите ли го, оставяте ли го той да черпи, казвате ли му, че сте "приятели"?

За две, три и т.н. срещи без секс - никой никого не обвинява и ничия съвест не се поставя под въпрос. Обсъжда се символиката на тези жестове.

примерите на кукумицинка бяха добри, да, приемам ги.



кукумицинка, "Е, смее ли да не я плати" хаххахах, това последното беше много добро

А какво ще кажете за мъж на организирана среща за сватосване... в сладкарница. Разговорът потръгнал, било интересно и по едно време жената си поръчала втора торта...а той казал тази ще си я платиш ти, аз имам пари само за сметката дотук.

Бг татко такива ситуации с несподелено влюбени в мен винаги са ме притеснявали. Дори и след години още ме притесняват като си ги спомня. Явно още не съм остаряла достатъчно, за да си ги спомням с носталгия.

Ако не я харесваш, ок - не плащаш сметката, за да не я заблуждаваш, но ако я харесваш, защо пак не плащаш, след като рискуваш тя да не те хареса заради това. Както са казали онези мъже - дори сметката не плаща. Значи това е някакъв минимум просто. Струва ли си рискът да се оака работата заради нещо толкова дребно?

Динчо, в този случай е имал желание, нямал възможност. Бих го разбрала. Но си е смешно, де.

Обобщавам стари мои убеждения с извлеченото от темата като тълкуване на някои по-сложни ситуации:)

Ако си я канил - плащаш сметката. Когато мъж кани експлицитно на романтична среща, се предполага той да плати сметката. Давам си ясна сметка вече, че много жени намират за романтично и кавалерско нещата да се случат по този начин в началото. Включително и съпругата ми, която е безкрайно романтична Ако тя те е канила или по взаимно съгласие се е излязло на романтична среща - вече се излиза извън класическия етикет на свалката (което е хубаво). Плащаш сметката, ако усетиш, че го очаква, всеки си плаща, ако тя каже/покаже, че това иска (при мен се е случвало последното). Ако не е реално демонстрираното желание да си плати сметката и очаква аз да кажа "не, не" - няма как да го разбера, но съм напълно ОК в такава ситуация да няма втора среща -
 ненавиждам игричките. Ако тя покаже, че го очаква, за мен лично не би било добър сигнал - демонстрация, че автоматично се допуска финансова неравнопоставеност, което при положение, че никой не си обсъжда доходите на такъв етап говори за липса на самочувствие. Разбирам вече (след темата), че за много хора не значи това, но аз така съм го интерпретирал. Като хипотетична ситуация, защото не ми се случвало на практика. .

Ако не е романтична среща или не си сигурен дали е романтична среща (не е ясно дефинирана като такава) - не предлагаш да поемаш цялата сметка, ако момичето се ослушва - плащаш сметката, както по принцип винаги правиш, ако някой се ослушва със сметката Приемаш ослушването ѝ за социална некомпетентност някаква (мисля, че съм имал 1 такъв случай, но дори не си спомням нищо за момичето, май пак беше някакво познанство от интернет). Ако си сигурен, че НЕ Е романтична среща - плащаш си само своята сметка, освен ако няма повод за черпене или не познаваш толкова добре човека, че да нямат значение вече тези неща и т.н.

Ако сметката оака работата - значи не я е оакала изобщо Не мисля, че бих бил щастлив с жена, за която е толкова важно да ѝ платиш сметката За дали тя би била щастлива с мен - не мога да кажа, вероятно ако (докато) не я зарежа, би била, защото не бих карал никого (нито жена, нито мъж, нито никого) да работи каквото и да било, което не желае - не ми е приятно нито на мен да ми налагат неща, които не искам, нито аз да налагам неща на другите. От друга страна спестявам периодично някакви суми за по-едри покупки и за "черни дни", та ако държи да живее по модела "от заплата до заплата" и всичко между заплатите да се опуква до дупка - тогава не би била много щастлива с мен, защото не бих бил ОК с подобно управление на семейните финанси