Траурно шалче

Има различни поверия.Кой както го чувства.И цял живот да ходите в черно,няма да върнете никого.

Благодаря за отделеното време, Зизy!

Мама най-вероятно не иска да нося траур. Не ми позволи да нося, когато загубих тати преди 1 година и половина.
При мен липсата на шалчето е по-скоро все едно нещо липсва, нещо си е тръгва от мен. Мисля, че мама просто иска да си каже "довиждане" с мен след като утре е 40 дни от неочакваната за всички ни нейна загуба. Хората казват, че след 40-ят ден духа й спира да броди по Земята и се възнася завинаги в царството Небесно...
Що се отнася за хорското мнение, аз не живея в България и знам, че приятелките ми (българки) никога няма да кажат нищо. Всички те знаят колко силна беше връзката ми с мама и колко много я обичам и страдам. Въпреки, че живеехме на 11 000км една от друга дълги години, мама беше част от моето и на семейството ми ежедневие, все едно живеехме под един покрив. Товя лято прекарахме страхотен 1 месец заедно. Плановете бяха различни, но Господ ги подреди така, че да може мама да прекара повече време с мен и внуците си, които обожаваше. По-малко от месец след като се разделхме и само няколко часа след като за последно я чух, тя просто си тръгна толкова ненадейно, че все искам всичко това да е един лош сън. Както всички, които обичаха мама (а те са много), казват, че Господ просто я открадна от нас... Мъката по загубата на тати беше много голяма, но тази по загубата на милата ми майчица няма как да се сравни. Всички ме упрекват, че не съм спирала да плача и така мама щяла да е мокра, но как да спра като толкова много я ОБИЧАМ и толкова много ми ЛИПСВА.


Пип 2, знам че черните дрехи няма да върнат мама или тати обратно...Съгласна съм.

Моите съболезнования, Ивелина!

Не съм носила траур за близки, освен на погребение. Мъката вътре в мен ми е била достатъчна и не съм се чувствала длъжна чрез облекло да загатвам на околните защо ми е криво. Който е трябвало да знае, е знаел и ме е разбирал.
Освен това за мен дрехите носят и настроение. А най- чудните знаци, че починалите ми близки са до мен, съм получавала в хубави моменти и в добро настроение. Сякаш усещат, че ми е весело, и идват да се повеселят с мен
След като шалчето е паднало, приемете го като знак. Облечете се красиво и си се порадвайте, както биха ви се радвали вашите близки.

Съболезнования! Брат ми почина миналия месец, носех шалчето, навито на ръката ми, така го почувствах. Една сутрин го забравих преди да отида на работа, но следващия ден си го сложих отново. На 40 го завързах на кръста.
Аз смятам, че всеки трябва да си изживява мъката по собствен начин, не робувам на традиции и суеверия. Така почувствах с шалчето, така го направих. С погребение и панахидите също - обичаи колкото искаш, няма как всичко да се спази.
Кураж!

съболезнования..аз загубих баба  си преди 2 дена за шалчето мисля че няма да има проблем каквото ти е на душата това направи...

Благодаря за съветите! Още ми е твърде рано да сложа цветни/светли дрехи. Просто така го чувствам. Може би някой ден и това ще се случи...


Elityy99 - Съжалявам за загубата ти! Знам колко са важни бабите в живота на внуците си. Да се надяваме, че всички те, нашите любими хора, са на по-добро място. Светла им памет!

Неизвестна16 - Нека е светла паметта на брат ти! Един неизживян живот...Господ твърде млад е решил да го вземе в неговото царство... От твой друг пост знам, че е напуснал този свят само няколко дни преди моята майчица. Само ни остава да ги споменаваме с добро, да съхраним спомените с тях, да ги носим завинаги в сърцето си и да отправяме молитва. Днес станаха 6 седмици без мама. Има дни, в които просто си мисля, че тя е навън с приятелки и ще ми се обади всеки момент. И все така си чакам... Но повечето ми дни са пропити със сълзи и мъка по загубата й. Момичета, много тежко се понася. Дори не знам как ще продължа напред. Все си давам сили и кураж заради децата ми, но все се лутам и не намирам пътя...


Много подходяща статия за тези от нас, които скоро са загубили любим човек:

https://www.hera.bg/s.php?n=1802

Аз не носех шалче, нито носих черно.
Носих черни дрехи на погребението, след това розово и каквото имах в гардероба.
Нямаше да има против.

Аз също, при това баща ми ненавиждаше черни дрехи - и за себе си, и за околните. Дори черни обувки не си купуваше. И на погребението му не бих носила черно, но все пак реших да не докарвам сърцебиене на по-възрастни роднини и облякох една дълга рокля, която на другия ден изхвърлих. шалчета и жалейки баща ми ненавиждаше и за всеобщо роднинско изумление дори не бях поръчала такива в погребалния пакет на агенцията.
След смъртта му се зарекох повече да не нося черно - заради него. Обичаше свежи цветове и весели хора И наистина за година и нещо съм облякла само веднъж-два пъти черна тениска (поради липса на друго подходящо). Даже изхвърлих повечето си черни дрехи, освен разни спортни.
Но всеки прави нещата, както ги чувства. Някой може и една година да носи траур, ако намира това за правилно. Не бих съдила никого.

.

Няма нищо грешно, както ти идва отвътре все  е правилното нещо.