С какво ви дразнят свекървите- 89

Е то против повръщане при пътуване има вече толкова много неща. Не вярвам да ги има само в БГ. Има хомеопатични, които се почват 2 дена предварително, има близалки, и какво ли още не.
За много години. Много здраве и спокойни свекърви.

pospalancho,

като има желание, ще се намери и начин.

Честита Нова година и на теб!

Недей да ми проектираш думите върху друг частен случай, щото няма полза.
Аз се обзаведох с първата дискава херния след жестоко падане по парадното стълбище в училище в осми клас.
Окончателно останах без два диска някъде на 60, така че специално за това страдание, мога нАучен труд да напиша.

ПП. Все пак, пеперудата не живее в България, та няма начин да пенсионират по болест мъжа ѝ без причина, нали?

Пеперудова винаги намира за какво да е недоволна.

На всякъде могат да те пенсионират по болест.
Просто си мисля, че Пеперудова трябва спре да се вторачва толкова в децата и подробностите и да си нагласи нещата така, че да са и удобни.
Не е само тя. Често хора свикнали всичко да правят сами и не разчитащи на никого, веднага хващат бика за рогата, без да помислят дори дали не може  да си поискат помощ и тя да им се даде.

Аз вече написах, как стоят нещата в Германия.
В Германия ТЕЛК-а те прави само беден и на социални помощи, не ти помага за абсолютно нищо.
Има много германци, които дори и да са за ТЕЛК си трайкат и стискат зъби и работят.

Madame_Butterfly,

няма държава в света, където от помощите за инвалиди да забогатееш. Те са винаги колкото да не умреш от глад, ако не можеш да работиш сам. Нормално е, хората да не се натискат за тях.

Аз нямам и не съм имала никога против едно от децата ми само да е при някоя баба. Не робувам на предразсъдъци, че децата не е хубаво да се делят. Напротив, бих влязла в положението на бабата, която все пак е баба, т.е. възрастна и иска да види някое внуче, но ще ѝ е трудно да се справи с две.

Моята свекърва ми е "задигнала" една тава, докато ни няма и е оставила леки поразии из хладилника ни, както и е забравила една тава със свинско със зеле в печката незнайно от кога, докато ни нямаше 3-4 дни. Само за тавата ѝ казах да ми я донесе, защото ми е необходима и тя най-невъзмутимо ми каза - ми да, аз я прибрах вчера. Ама защо, не стана ясно. С другите работи се оправих без да ѝ казвам, защото тя така или иначе няма да ги търси.
А да, синът заминава утре в Пловдив да чете(в сесия е) и тя се възмути, че само се разкарва насам натам, как да ѝ обясня, че там ползва богата библиотека и не му е възможно всичко да пренесе тук. Отговорих само, че той прави каквото той реши и ние само го финансираме.

Здравейте! Извинявам се, че така нахлувам в темата, но просто имах нужда да споделя недоволството си и аз. Та, ще започна от там, че първо и аз и свекърва ми сме в етап на "кандидатура" за съответните позиции снаха- свекърва, тъй като със сина й сме сгодени. Но за улеснение я наричам така, вместо "майката на годеника ми". Като цяло не сме имали някакви проблеми и дразги с нея, откакто се познаваме, но напоследък егоизмът й в някои аспекти много започва да ми боде очите. Накратко, тя с мъжа й, свекърва й и сестрата на годеника ми живеят заедно в апартамента им. Аз и годеника ми в къщата им, като и двата имота са за ремонт, в момента се ремонтира къщата, където сме ние. Това, се прави с идеята, след като ремонта приключи те да се преместят там, а аз и ММ в апартамента (това по желание на свекървата, и съгласието на сина й от своя страна с това). До тук добре, аз съм окау с тази ситуация, тъй като нямам никакви претенции къде точно ще сме, нищо че повечето ни приятели обикновено са с погледа "Whaaaat?!?", когато чуят замисъла на ремонта, който се прави в момента. Проблема е, че госпожата все по- често започва да мрънка, как ремонта се бави, как се надявала тази година вече да е там и т.н. Тук е момента да кажем, че въпросния ремонт, както и този, който ще се направи на апартамента след това е изцяло на разноските на годеника ми, на 100%, като плаща и сметките им по принцип и им помага финансово. А тя вместо да се благодари, че сина й е такъв и си държи на семейството мрънка ли мрънка, все нещо не й стига, все не е достатъчно добро, достатъчно на време и прочие. Отделно, че откакто сме се сгодили преди няколко месеца и веднъж не ни е попитала какво мислим по отношение на предстоящата сватба. Кога я планираме, как, къде или каквото и да е. Веднъж зачекнахме темата, като споменахме, че ако успеем я мислим за есента на тази година и отсрещната реакция веднага беше: "Ама, маме, ремонта да вземем да довършим първо". И просто преди няколко дни се бяхме събрали в тях и пак повдигна темата с това, че ремонта става бавно и не издържах и й казах, че на сина й не му е лесно да се занимава и с това и да плаща сметки и като цяло той да е човека винаги, когато има някакъв проблем, какъвто и да е той. А тя ми заяви, че сметките не били проблема, а просто много ни били дръпнали назад финансово, една сватба, на която бяхме кумуве и една наша почивка в чужбина (като дестинацията не беше случайна, а беше в страната, където живеят майка ми и баба ми). Еее, направо ми кипна всичко отвътре. Като сме били приключили с другите ангажименти сме щели да ходим, колкото искаме на почивки. Ама не беше проблем миналата зима, когато ходихме на ски с него и решихме да вземем и тях да могат да се разходят и те. Тогава никой не броеше и смяташе колко пари са се изхарчили. И ме е яд дори не толкова за нас като цяло, а за него, защото в моите очи не е достатъчно ценен. Той плава, той липсва по половин година и е далеч от семейство, приятели и близки, и според нея явно трябва няколко месеца да е като роб на кораба, после няколкото, в които почива тук да е роб не семейството си и прищевките им. Иначе за сестра му се кахъри и белосва, че е на 29 и няма връзка в момента, та кога щяла да се жени и деца да прави. Ама за сина й тези неща явно не я касаят. На него собствено семейство не му се полага. И него в момента го няма и не искам да му споделям такива неща, защото и без друго му е тежко, че е далеч от вкъщи и не може да помогне ако има проблем. Но просто имах нужда да го излея някъде, защото просто много ми тежеше. И утре пак ще се събираме с родителите му, не знам, дано не ме подразни с нещо отново, защото се притеснявам, че ще избухна и изобщо няма да меря и мисля нещата, които бих наговорила. Извинявам се и на вас за романа, просто и така е доста синтезиран вариант.

Т.е. ще живеете в тяхно жилище срещу ремонт, така ли? Може да не правите ремонт, а да се изнесете под наем или да теглите заем и да си купите собствено жилище.

Не наливайте пари в ремонти. Купете си нещо свое. Очевидно имате добри финансови възможности, тъй като годеникът работи по корабите.

Можем да, само че и годеника ми като цяло иска имотите да се оправят, тъй като така или иначе ги има. И аз наистина нямах против, просто не очаквах толкова натискане по въпроса от нейна страна. Предполагах, че докато се прави въпросния ремонт ще можем да помислим и за себе си- сватба, деца и т.н, като приключим с къщата да се оправи и апартамента и просто да си разменим местата, но тя явно не ги вижда точно така нещата. Ох, не знам, много е странна ситуацията, за да мога точно да ви я препредам. Той държи на семейството си и това е едно от нещата, които най- много уважавам у него, просто не виждам те от тяхна страна да се опитват да го облекчат. Още по- трудно ми е да го приема, защото аз с моето семейство никога не съм имала такива взаимоотношения. Майка ми винаги би пренебрегнала себе си и собствения си комфорт в името на моето добруване. Определено ще трябва сериозно да си поговорим с него, когато се прибере. И много ме подразни това, че милата кандидат свеки повдига въпроса с парите, които сме похарчили за нас, на мен в негово отсъствие. Като цяло не я познавам като лицемерена и склонна на интриги личност, ама знам ли, дали ако му споделя и той повдигне въпроса после към нея дали няма да има нещо от сорта на: "О, не съм казала такова нещо, тя не ме е разбрала правилно, не е чула правилно или е чула нещо в повече"

Свикнали са с този модел - той да дава пари за всичко. Трудно ще отвикнат. Опитай се да се отделите - не само самостоятелно жилище, но и като самостоятелно семейство.

Трябвало е да говориш с годеника си за очакванията ти. И сега не е късно. От теб зависи.

Честито, дет се вика! Ще се омъжиш за цялата му фамилия и вечно ще им плащате сметките и ще се грижите за тяхното добро. Не си мисли, че нещата ще се променят!