Здраве, щастие и догодина за ОКТОМВРИйската дружина - Тема 3

Ог Акексче гуш и целувки от мен.
Можеш и Елени имаше, друг бабешки метод е да сложиш обикновен локум.

И между нас вече няма близост.Сякаш съм била само инкубатор,за да се роди бебчо,а сега като че ли не му пука за нас.Той купува от каквото има нужда и дотам.Дори вече не се радва на детето особено с оправдание че е момче и не трябва да го глезим.Предпочита с други неща да се занимава,а то да си стои в кошарката и да не му пречи.Не го взема на ръце да го гушне.Някак си не ми върви това отношение.
Бебчо пак започна старите номера—яде и плаче.Отначало докато захапе биберона много плаче.Гледах устата за афти няма,но има бели петна на  небцето.

Ма за какво целуване говорите през деня ?! Ние се целуваме само като правим секс, той даже ако можеше и тогава нямаше да ме целува. То и без това секс не сме правили от декември 2016, та целувките са абсолютно дежа вю.
Стефи, ама твоя и той е опасен...как се разглезва тримесечно бебе, да му се не види...то сега е времето да му се радва, защото като пораснат, те самите се дърпат като ги гушкаш и целуваш.
Оф, направо думи нямам, смотаняци.

Леке хора как така вие на колко години сте бре?
Аз на ден ако  не се целунем поне пет , шест пъти като изключим като сме на работа де, тогава се чуваме по дсет пъти или си пишем по вайбър. Недейте тъй тепърва живота с детето става  интересен.провокирахте ги теб мъже , говорете.А ма ха ядосвам се .

Момичета, много ми е неприятно като ви чета. С бившия ми бяхме по този начин дълги години. Преди 2 години и половина се запознах с половинката ми и още от началото сме неразделни и си чакахме бебка с нетърпение. Най-важното сега е да са ви здрави децата за да ви радват. За съжаление в повечето случаи децата не оправят отношенията, но като дете на самотна майка, мога да кажа че наистина понякога е за добро. Пожелавам ви някой ден да ви срещне истинската любов, защото всички имаме нужда от нея.

Ние сме от 11 години заедно.Много добре се разбирахме,но нещата се промениха.Преди малко коментирахме след нова година да започне малко по малко да се изнася,защото има много багаж.Живеем на мой терен така да се каже.
Жани,то това че малкият ще се разглези е само оправдание защото не му се занимава с него.А аз не мога да спра да го гушкам.Имам толкова сладко и усмихнато дете,че не го разбирам това отношение.

Ние сме от 8 г заедно и две деца врътнахме и то второто той го искаше  аз не исках и да чуя .Гледането трябва да е споделено, ММ вчера даже ноктите и ряза. Брат й също активно го насърчавам да се грижи за нея макар и на 6 да е.

Не мога да разбера. Толкова сте се борили да го има това дете. Какъв баща няма да иска да си го гушка и целува постоянно.

Ние сме заедно от 11 години. Ами много по-добре е сега отколкото тогава. Разбираме се с поглед и двамата душата си даваме за дребосъчковците в семейството.

От 12 г. сме заедно.
Сигурна съм, че само с детето ще се занимава като си дойде, от тази гледна точка нямам капка съмнение. Аз обаче съм на мнооого заден план, а мен това ме дразни. Съответно го заяждам за всяко нещо, той мен също. Постоянно сме в контра, постоянно. За хармонични отношения съм чела книги само, при нас никога не е било мир и любов.
Така съм свикнала да сме в кофти отношения, че в дните когато не сме скарани само се чудя с какво да го жегна и да започне да мрънка, а аз да избухна съответно.

Стефи, много тъжно...дано да му дойде акъла в главата.

Момичета, много гуш от мен Мислех, че с хормоните приключих, но сега пак ме разплакахте...
В родилното плаках за всичко, вкл и за това ,че имаме със Софи най-грижовния тати . Та сега ми е мъчно, но ви разбирам...  Не знам какво да ви посъветвам, не е добре нито заедно, но без любов и напрежение, нито обратното.  Обаче мисля, че в навечерието на новата година можете да опитате да поговорите с половинките си, поне в името на децата, но много искрено и честно едни към други. Сложете картите на масата, кажете си какво ви тежи, помислете с какво можете да направите компромис.
Накрая си припомнете заедно какво ви е накарало да се влюбите, спомнете си и как пожелахте да си имате дете, защо! И ако тръпката се върне, ако усетите , че сега е момента да вложите всичко от вас за да поемете на ново по пътя, то действайте, дайте си този последен опит. Ако не ви заболи от разговора ,а само ви олекне, то всичко си е отишло и няма смисъл.... Гушвайте си бебчовците и дано през 2018-та да намерите онази любов, Вашата !

Мами, не знам доколко съм права в това, което ще ви кажа, мога само да кажа, че при нас е така.

Мъжът ми има дълга почивка сега, от 23 до 2.01. Има огромна разлика в отношенията ни, когато почива и когато работи. ОГРОМНА. След работа е зомби, не може да се говори с него, той гледа нещо да седне да разцъка или да гледа някой филм, за да се успокои. Нощно време става и я храни и т.н., но вечер все едно съм с обвивка. Откакто почива, нищо, че и двамата сме болни, е много различно - гушкане, романтика, шеги, ходим с маски да не заразим бебка и си се смеем един на друг. Редуваме се във всичко, занимаваме се с нея,, той ме подкрепя в ядовете покрай работа, помага ми да уча за сесията.

Но умората от ежедневието е фактор, огромен фактор. Явно му идва повече и не се справя с работа и нас едновременно. Помислете си дали наистина вие не сте един за друг или просто има фактори от ежедневието, които ви влияят. Коментирахме смяна на работата му евентуално, но тези дни самата аз се успокоих, че нещата са наред.

Жани... не е ли вероятно да е такъв, заради разстоянието помежду ви? Може би като си дойде и поостане, щ влязат в релси нещата? Лошото е, че с говорене чувства и отношение не се оправят. Кажи му, че се чувстваш пренебрегната, въпреки че и аз на твое място сиг щях да си замълча. Не от инат, ама как може да не се сеща...

Чувала съм че много двойки се разделят след появата на дете - просто не всички се справят. В това няма нищо фатално. Моите родители останаха заедно, имах кошмарно детство и се е стигало до побои и опити за самоубийство на майка ми, аз бягах от училище и две години бях на пред изключване, бях антисоциална и се криех от приятелите си, затварях се в нас и не излизах. Баща ми се пропи. За нито един от нас това че се жертваха в името на семейството не помогна, напротив. След като се разделиха нещата година след година се нареждаха. Не става понякога и човек трябва да има сили да продължи напред.

Не знам какво друго да кажа. Вие най-добре се познавате, себе си и човека до вас... Стискам ви палци и ви прегръщам!

Твърдо не е от разстоянието, просто той си е такъв, студен и непоказващ чувства.
Абе...времето ще покаже как ще продължат нещата, но не съм обнадеждена за чудесно и светло бъдеще, честно казано.
Каквото стане.
Сега ще думна две чаши вино и ще се кача на черешата, ще се гушкаме с шушончето и ще си изкарам най-хубавата и пълноценна новогодишна вечер в живота ми.

И ние вкъщи ММ е на работа та го чакаме с децата . Малкия  полудява , Екени спи.Незнам дали няма да легнем рано рано. Ден като ден щом си с обичните.

Joony, много си права за ежедневието. И на татковците не им е лесно, въпреки че тяхната не може и на пръстчето на нашата да стъпи. ММ си скъса 4-буквието последните месеци, финансово си заслужаваше, но на мен ми се разказа играта. И двамата бяхме преуморени, но той поне може да се наспи. От каката и двамата знаем, че това е период и да стискаме зъби. Тогава доста брашно измелихме, защото и двамата сме остри камъни.

Бебси след всяка по-голяма нощна пауза започва да се храни често. Тъкмо се зарадвам и скъсява и това, което е издържала до момента.

Нашите са щастливо разведени. Разделиха се преди кавгите да почнат да ни влияят, ама все имам чувството, че някоя и друга година са се мъчили да стоят заедно заради нас. Наистина, ако ви се струва че си тровите живота един на друг, раздялата е по-добра за детето.

Имайте предвид все пак, че мъжете за някой неща бавно загряват. След толкова време заедно жестовете към половинката остават на заден план. За мен честно казано не са важни подаръците и вечерите на свещи, а че си довършваме един на друг изреченията (въпреки че работим в напълно различни сфери).