'Айде бе, наистина ли са "абсолютно против"?! 😂😂
- Публикувана: 3 ян. 2018, 23:22 ч.
- Последно мнение: 29 май 2019, 15:42 ч.
Води ли защитата на жените от насилие, до признаване на гей браковете?
Питай ги!
Бътлър си е отделно, никой не я сравнява с Кръстева.
Не споделям тезата на Бътлър, чрез наукоемките си писания не може да убеди никой в правотата на идеите си - отхвърля идеята за секса и пола като фиксирани категории и вместо това ги разглежда като форми на социална нагласа. Не мисля, че е смел и оригинален новар. "Науката" й е шарлатанска
И да помислим как на база на спорна идеология се искат промени в българското законодателство. Не бяхме ли свидетели на подобна идеология пред 1989 г., средното и по-старото поколение ще си спомни точно, всички бяха добре обучени, държаха приемни изпити, имаше цели катедри в университетите, преподаватели, хиляди книги, статии, дисертации и това направи ли фалшивата идеология по-истинска, като дойде 1990 г. всичката наука се изпари. Тя беше маскирана под фразите „научен …“, еди каква си философия.
В България сме били потърпевши от фалшиви идеологии и надявам се имаме имунитет за разлика от Запада и можем лесно да разпознаем тоталитарните признаци.
Бяхме прости и не разбирахме как няма да дойде комунизма, трябвало 1980 г. да дойде, ами не дойде. А уж беше за благото на рабоническата класа, но накрая разбрахме кой се облагодетелства. Така и сега помислете кой / кое лоби се облагодетелства от абсудната идеология на Бътлър и нейните поддръжници.
Не знам какво светло бъдеще предвижда тази идеология, да се пребори с насилието особено върху жените? Всички по цял свят ще си избират пола според социалната си нагласа, мъжете ще си изберат роля на жени и ще настане мир и любов по цялата земя? Ами няма да стане. Налагането насила на каквато и да било идеология само може да породи ново насилие.
Ето за Бътлър на български
http://www.librev.com/index.php/discussion-politics-publisher/17 … 12-09-12-19-27-06
Дискусии - Политика
Интелектуални шарлатани и академични ловци на вещици
Създадена на 12 Септември 2012
Автор(и): Кенан Малик
Посещения: 11253
Джудит Бътлър е кралица, може би кралицата, на пост-структуралистката философия. Първопроходница на т. нар. queer theory[1] и една от водещите феминистки философки, тя си създаде име с излязлата през 1990 г. книга Gender Trouble (преведена на български като „Безпокойствата около родовия пол“; букв. „Социополови безпокойства“), която отхвърля идеята за секса и пола като фиксирани категории и вместо това ги разглежда като форми на социална нагласа. В книгата си Бътлър въвежда концепцията за пола като „перформативност“, тоест вид изпълнителска роля: държейки се така, сякаш има мъжки и женски „природи“, ние създаваме социалната фикция, че тези природи наистина съществуват.
Тази година Бътлър беше избрана да получи престижната награда Адорно. Наградата се дава от град Франкфурт в чест на неговия най-известен философски син, Теодор Адорно, веднъж на три години, за „значителни постижения в областите на философията, музиката, театъра и киното“. Сред предишните лауреати се намират такива светила като Юрген Хабермас, Зигмунт Бауман, Норберт Елиас, Пиер Булез, Жан-Люк Годар и Дьорд Лигети.
Тазгодишната награда предизвика огромни полемики. Критиците описаха даването на наградата на Бътлър като „чудовищно“, „скандално“ и „морално корумпирано“.
Работите на Бътлър винаги са разделяли критиците. Докато някои виждат в нея смела и оригинална мислителка, други я разглеждат като интелектуален шарлатан. „Трудно е да се прецени значението на идеите на Бътлър“, пише американската философка Марта Нусбаум в една унищожителна критика, „защото е трудно да се разбере какви са те“.
Бътлър е не само княгиня на постмодерната проза; освен това тя е императрица на непроницаемата фраза. През 1998 тя спечели една друга, по-малко желана награда, когато списанието Философия и литература й даде наградата за „лошо писане“ – награда, която се опитва да „прослави стилистично най-жалките пасажи, открити в научни книги и статии“. Бътлър отговори с мнение в Ню Йорк Таймс, в което възхвали неразбираемото писане като единствения начин „да се постави под въпрос здравия разум, да се подложат на разпит неговите скрити презумпции и да се провокират нови начини за разглеждане на познатия свят“.
Всъщност, както отбелязва Марта Нусбаум, непроницаемостта на прозата на Бътлър служи не да подложи на съмнение здравия разум, а да защити празнотата на подлежащите идеи. Изпъстрената от професионален жаргон неяснота на проза на Бътлър, пише Нусбаум, помага „да се създаде аура на важност“, така че да се „принуди читателя да се съгласи, че, тъй като не може да се разбере за какво става дума, то трябва да има нещо важно, някаква сложност на мисълта, докато всъщност често това са познати или дори износени идеи, разгледани прекалено опростенчески и прекалено повърхностно, за да могат да добавят някакво ново измерение към разбирането“.
И още на английски
Наблюденията на Сокал се потвърждават 2 десетилетия по-късно
https://www.socialsciencespace.com/2016/07/two-decades-after-sok … iting-any-better/
А това е много интересно и забавно, бях попадала на него и преди, но сега обърнах внимание, че е по мотиви на Бърлър
Концептуалният пенис като социална конструкция
The Conceptual Penis as a Social Construct: A Sokal-Style Hoax on Gender Studies
https://www.skeptic.com/reading_room/conceptual-penis-social-con … n-gender-studies/
Развива се определението й за пенис
The penis, in the words of Judith Butler, “can only be understood through reference to what is barred from the signifier within the domain of corporeal legibility” (Butler, 1993).
За Наградата за Лошо писане The Bad Writing Contest
Бътлър е лауреат за 1998
http://www.denisdutton.com/bad_writing.htm
Professor Butler’s first-prize sentence appears in “Further Reflections on the Conversations of Our Time,” an article in the scholarly journal Diacritics (1997):
Изречението, спечелило награда, е следното:
The move from a structuralist account in which capital is understood to structure social relations in relatively homologous ways to a view of hegemony in which power relations are subject to repetition, convergence, and rearticulation brought the question of temporality into the thinking of structure, and marked a shift from a form of Althusserian theory that takes structural totalities as theoretical objects to one in which the insights into the contingent possibility of structure inaugurate a renewed conception of hegemony as bound up with the contingent sites and strategies of the rearticulation of power.
Не споделям тезата на Бътлър, чрез наукоемките си писания не може да убеди никой в правотата на идеите си - отхвърля идеята за секса и пола като фиксирани категории и вместо това ги разглежда като форми на социална нагласа. Не мисля, че е смел и оригинален новар. "Науката" й е шарлатанска
И да помислим как на база на спорна идеология се искат промени в българското законодателство. Не бяхме ли свидетели на подобна идеология пред 1989 г., средното и по-старото поколение ще си спомни точно, всички бяха добре обучени, държаха приемни изпити, имаше цели катедри в университетите, преподаватели, хиляди книги, статии, дисертации и това направи ли фалшивата идеология по-истинска, като дойде 1990 г. всичката наука се изпари. Тя беше маскирана под фразите „научен …“, еди каква си философия.
В България сме били потърпевши от фалшиви идеологии и надявам се имаме имунитет за разлика от Запада и можем лесно да разпознаем тоталитарните признаци.
Бяхме прости и не разбирахме как няма да дойде комунизма, трябвало 1980 г. да дойде, ами не дойде. А уж беше за благото на рабоническата класа, но накрая разбрахме кой се облагодетелства. Така и сега помислете кой / кое лоби се облагодетелства от абсудната идеология на Бътлър и нейните поддръжници.
Не знам какво светло бъдеще предвижда тази идеология, да се пребори с насилието особено върху жените? Всички по цял свят ще си избират пола според социалната си нагласа, мъжете ще си изберат роля на жени и ще настане мир и любов по цялата земя? Ами няма да стане. Налагането насила на каквато и да било идеология само може да породи ново насилие.
Ето за Бътлър на български
http://www.librev.com/index.php/discussion-politics-publisher/17 … 12-09-12-19-27-06
Дискусии - Политика
Интелектуални шарлатани и академични ловци на вещици
Създадена на 12 Септември 2012
Автор(и): Кенан Малик
Посещения: 11253
Джудит Бътлър е кралица, може би кралицата, на пост-структуралистката философия. Първопроходница на т. нар. queer theory[1] и една от водещите феминистки философки, тя си създаде име с излязлата през 1990 г. книга Gender Trouble (преведена на български като „Безпокойствата около родовия пол“; букв. „Социополови безпокойства“), която отхвърля идеята за секса и пола като фиксирани категории и вместо това ги разглежда като форми на социална нагласа. В книгата си Бътлър въвежда концепцията за пола като „перформативност“, тоест вид изпълнителска роля: държейки се така, сякаш има мъжки и женски „природи“, ние създаваме социалната фикция, че тези природи наистина съществуват.
Тази година Бътлър беше избрана да получи престижната награда Адорно. Наградата се дава от град Франкфурт в чест на неговия най-известен философски син, Теодор Адорно, веднъж на три години, за „значителни постижения в областите на философията, музиката, театъра и киното“. Сред предишните лауреати се намират такива светила като Юрген Хабермас, Зигмунт Бауман, Норберт Елиас, Пиер Булез, Жан-Люк Годар и Дьорд Лигети.
Тазгодишната награда предизвика огромни полемики. Критиците описаха даването на наградата на Бътлър като „чудовищно“, „скандално“ и „морално корумпирано“.
Работите на Бътлър винаги са разделяли критиците. Докато някои виждат в нея смела и оригинална мислителка, други я разглеждат като интелектуален шарлатан. „Трудно е да се прецени значението на идеите на Бътлър“, пише американската философка Марта Нусбаум в една унищожителна критика, „защото е трудно да се разбере какви са те“.
Бътлър е не само княгиня на постмодерната проза; освен това тя е императрица на непроницаемата фраза. През 1998 тя спечели една друга, по-малко желана награда, когато списанието Философия и литература й даде наградата за „лошо писане“ – награда, която се опитва да „прослави стилистично най-жалките пасажи, открити в научни книги и статии“. Бътлър отговори с мнение в Ню Йорк Таймс, в което възхвали неразбираемото писане като единствения начин „да се постави под въпрос здравия разум, да се подложат на разпит неговите скрити презумпции и да се провокират нови начини за разглеждане на познатия свят“.
Всъщност, както отбелязва Марта Нусбаум, непроницаемостта на прозата на Бътлър служи не да подложи на съмнение здравия разум, а да защити празнотата на подлежащите идеи. Изпъстрената от професионален жаргон неяснота на проза на Бътлър, пише Нусбаум, помага „да се създаде аура на важност“, така че да се „принуди читателя да се съгласи, че, тъй като не може да се разбере за какво става дума, то трябва да има нещо важно, някаква сложност на мисълта, докато всъщност често това са познати или дори износени идеи, разгледани прекалено опростенчески и прекалено повърхностно, за да могат да добавят някакво ново измерение към разбирането“.
Скрит текст:
Не само формата, но и съдържанието на писанията на Бътлър е проблематично. За нея всички ние сме конституирани в дискурс, във властови отношения, и от този дискурс, от тези отношения, ние не можем да избягаме. Властта за Бътлър, както и за Мишел Фуко, от когото тя черпи голяма част от аргументите си, е вездесъща. Нейните нишки са навсякъде и реалността се конституира само чрез властта. „Властта винаги ‚е вече тук‘“, както казва Фуко, тоест „човек никога не може да бъде ‚извън‘ нея, няма ‚граници‘ за онези, които скъсват със системата, за да танцуват сами“ [Power/Knowledge, p85]. Или, с думите на Бътлър, „Наречена с оскърбително име, аз получавам социално битие, и понеже притежавам известна неизбежна обвързаност със съществуването си, понеже известна доза нарцисизъм е присъща на всяко понятие, което удостоверява съществуване, аз започвам да приемам понятията, които ме нараняват, защото те ме конституират социално“ [The Psychic Life of Power, p104]. С други думи: тъй като съм създадена от социални властови отношения, то никога не мога да избегна тези властови отношения, без да престана да съществувам. Никога не мога да поставя под съмнение системата по какъвто и да е разбираем начин, тъй като „властта винаги ‚е вече тук‘“. Мога само да работя вътре в нея, да си издълбая някакво пространство, да обърна срещу самия него езика на подчинение, който ме държи в плен, за да се надсмивам над моя затвор, да нарушавам правилата като се държа по малко по-различен, пародиен начин. Въпреки целия си заявяван радикализъм, политиката на Бътлър, също като онази на множество други пост-структуралисти, е политика на жеста, а не на промяната.
Но почти нищо от тези неща изглежда не занимава критиците, които се противопоставят на отдаването на наградата. Онова, което ги вбесява е не толкова интелектуалната плиткост на писанията на Бътлър, колкото недопустимостта на нейните политически възгледи, и по-точно от яростната й враждебност срещу Израел. Бътлър поддържа кампанията „Бойкот, разобличаване и санкции“ (Boycott, Divestment and Sanctions – BDS), която цели изолация на Израел, културно и икономически, настоявайки, че връзките с израелските университети и културни институции трябва да бъдат прекъснати. Тя е наричала Хамас и Хизбула „социални движения, които са прогресивни“ и „част от глобалната левица“. (В отговор на критиките Бътлър се е опитала да избегне обвиненията, че поддържа Хамас и Хизбула, настоявайки, че коментарът й бил „чисто описателен“. Откога думата „прогресивен“ се е превърнала в чисто „описателно“ понятие?)
Всичко това, разбира се, пробуди ярост. „Човек, който бойкотира Израел, не може да бъде лауреат на „Адорно“, настоява германската секция от организацията „Учени за мир в Близкия изток“, която поддържа Израел. Те добавят, че „това гротескно погрешно решение на град Франкфурт води до подозрението, че хората там са съгласни с радикалната враждебност на техния лауреат към Израел“. Професор Гералд Щайнберг, политолог от университета Бар-Илан твърди, че „Кампанията за бойкот е… модерно въплъщение на антисемитизма“. Според Щайнберг, „Бътлър е една от нищожно малкия брой известни евреи, чиито мнения се използват като оправдание за продължаващата война срещу Израел, и които следват мрачната практика, поддържана в диаспората в продължение на векове“. Щефан Крамер, генералният секретар на Германския еврейски съвет, осъди „моралната поквара“ на Бътлър, обруга като „шокиращо“ решението на Франкфурт да я почете и подметна, че еврейскостта на Бътлър я „прави достойна за изследване на психологията на себе-омразата, но не и за наградата ‚Адорно‘, чието име сега е опетнено“. Произраелските активисти се опитват да принудят град Франкфурт да отмени даването на наградата на Бътлър. Лансирана е и онлайн-петиция под заглавие „Никаква награда Адорно за антисемитката Джудит Бътлър“.
Разбира се, в кампанията BDS има нещо дълбоко потискащо. Такава е и самата идея, че може да има нещо прогресивно в опита да се принудят към мълчание израелските академични среди или да се попречи на театрални групи да играят зад граница; да се демонстрира солидарност с палестинския народ чрез опити за ограничаване на интелектуалната свобода. Има нещо отблъскващо и в образа на публичния интелектуалец, който не само вярва, че Хамас и Хизбола са „прогресивни“, но и се опитва да избегне отговорността за това гледище.
Но кампанията срещу Бътлър е също толкова потискаща и опасна. Няма нищо погрешно, разбира се, в критиката срещу писанията или политическите убеждения на Бътлър, нито дори срещу връчването на наградата. Всъщност би било удивително, ако не би се появила такава критика. Но сегашната кампания срещу Бътлър не се състои в просто противопоставяне срещу аргументите й. В нея става дума и за определяне на вида критики срещу Израел, които са легитимни, за маркиране на политическите и морални граници на приемливото в академичните среди. Да се етикетира Бътлър като „антисемитка“ означава просто да се прави опит за прекратяване на дебата. Както с право отбелязва самата Бътлър (с яснота, която често липсва в академическите й съчинения):
Подобни обвинения целят да демонизират личността, която изразява критично гледище и по такъв начин да го дисквалифицират предварително. Това е тактика на заглушаването: за този човек не може да се говори; каквото и да каже той, то трябва да се отхвърли предварително или да бъде изкривено по такъв начин, че да отрече валидността на самия акт на говорене. Обвинението отказва да разглежда самото гледище, да дебатира неговата валидност, да разглежда формите на неговите свидетелства, и да достигне до здравомислещи заключения въз основа на вслушване в разума. Обвинението е не само атака срещу личностите, които поддържат гледища, считани от някои хора за нежелателни, то е и атака срещу разумния обмен на аргументи, срещу възможността за изслушване и говорене в един контекст, в който човек действително може да се замисля над онова, което казва другия.
Звучи като ирония, че критиците на кампанията срещу налагане на културен бойкот срещу Израел, сами се опитват да ограничат свободата на словото и да принудят Франкфурт да отмени наградата. Иронично е, че критиците, справедливо възмутени от лекомисленото сравняване на израелските действия с онези на нацистите, сами правят подобни сравнения по повод на културния бойкот. „Скандално е“, твърди организацията „Учени за мир в Близкия изток“, че „град Франкфурт… където все още се помни нацисткия бойкот срещу евреите от 1933, дава награда от 50.000 евро, наречена на името на учен, пропъден в изгнание от нацистите, на личност, която призовава към подобен бойкот срещу еврейски институции в държавата Израел“. Човек може да не е съгласен с тактиката на BDS, но да се сравняват те с нацистите е абсурдно. Иронично е също, че хората, които най-много укоряват Бътлър за „неморалността“ на враждебността й срещу Израел, нямат нищо против отхвърлянето на реалността на палестинския живот, описвайки израелската окупация като „спомен от миналото“ и осъждайки „фалшивата арабско-палестинска представа, че те били ‚окупирани‘ и че истинската им съдба е била ‚ограбена‘“. Такова гледище представлява гротескно изкривяване на реалността, но хората имат право да поддържат подобни гледища и дори да печелят награди, докато го правят. Това се отнася и за Джудит Бътлър.
Плиткостта на идеите на Бътлър е добър повод да се постави под съмнение отдаването на наградата. Но враждебността й към Израел не е. Дори интелектуалните шарлатани със съмнителни политически възгледи заслужават защита срещу преследванията на академичните ловци на вещици.
Източник
[1] Най-точният превод на български вероятно е „теория на еднополовите сексуални малцинства“. Бел. пр.
Но почти нищо от тези неща изглежда не занимава критиците, които се противопоставят на отдаването на наградата. Онова, което ги вбесява е не толкова интелектуалната плиткост на писанията на Бътлър, колкото недопустимостта на нейните политически възгледи, и по-точно от яростната й враждебност срещу Израел. Бътлър поддържа кампанията „Бойкот, разобличаване и санкции“ (Boycott, Divestment and Sanctions – BDS), която цели изолация на Израел, културно и икономически, настоявайки, че връзките с израелските университети и културни институции трябва да бъдат прекъснати. Тя е наричала Хамас и Хизбула „социални движения, които са прогресивни“ и „част от глобалната левица“. (В отговор на критиките Бътлър се е опитала да избегне обвиненията, че поддържа Хамас и Хизбула, настоявайки, че коментарът й бил „чисто описателен“. Откога думата „прогресивен“ се е превърнала в чисто „описателно“ понятие?)
Всичко това, разбира се, пробуди ярост. „Човек, който бойкотира Израел, не може да бъде лауреат на „Адорно“, настоява германската секция от организацията „Учени за мир в Близкия изток“, която поддържа Израел. Те добавят, че „това гротескно погрешно решение на град Франкфурт води до подозрението, че хората там са съгласни с радикалната враждебност на техния лауреат към Израел“. Професор Гералд Щайнберг, политолог от университета Бар-Илан твърди, че „Кампанията за бойкот е… модерно въплъщение на антисемитизма“. Според Щайнберг, „Бътлър е една от нищожно малкия брой известни евреи, чиито мнения се използват като оправдание за продължаващата война срещу Израел, и които следват мрачната практика, поддържана в диаспората в продължение на векове“. Щефан Крамер, генералният секретар на Германския еврейски съвет, осъди „моралната поквара“ на Бътлър, обруга като „шокиращо“ решението на Франкфурт да я почете и подметна, че еврейскостта на Бътлър я „прави достойна за изследване на психологията на себе-омразата, но не и за наградата ‚Адорно‘, чието име сега е опетнено“. Произраелските активисти се опитват да принудят град Франкфурт да отмени даването на наградата на Бътлър. Лансирана е и онлайн-петиция под заглавие „Никаква награда Адорно за антисемитката Джудит Бътлър“.
Разбира се, в кампанията BDS има нещо дълбоко потискащо. Такава е и самата идея, че може да има нещо прогресивно в опита да се принудят към мълчание израелските академични среди или да се попречи на театрални групи да играят зад граница; да се демонстрира солидарност с палестинския народ чрез опити за ограничаване на интелектуалната свобода. Има нещо отблъскващо и в образа на публичния интелектуалец, който не само вярва, че Хамас и Хизбола са „прогресивни“, но и се опитва да избегне отговорността за това гледище.
Но кампанията срещу Бътлър е също толкова потискаща и опасна. Няма нищо погрешно, разбира се, в критиката срещу писанията или политическите убеждения на Бътлър, нито дори срещу връчването на наградата. Всъщност би било удивително, ако не би се появила такава критика. Но сегашната кампания срещу Бътлър не се състои в просто противопоставяне срещу аргументите й. В нея става дума и за определяне на вида критики срещу Израел, които са легитимни, за маркиране на политическите и морални граници на приемливото в академичните среди. Да се етикетира Бътлър като „антисемитка“ означава просто да се прави опит за прекратяване на дебата. Както с право отбелязва самата Бътлър (с яснота, която често липсва в академическите й съчинения):
Подобни обвинения целят да демонизират личността, която изразява критично гледище и по такъв начин да го дисквалифицират предварително. Това е тактика на заглушаването: за този човек не може да се говори; каквото и да каже той, то трябва да се отхвърли предварително или да бъде изкривено по такъв начин, че да отрече валидността на самия акт на говорене. Обвинението отказва да разглежда самото гледище, да дебатира неговата валидност, да разглежда формите на неговите свидетелства, и да достигне до здравомислещи заключения въз основа на вслушване в разума. Обвинението е не само атака срещу личностите, които поддържат гледища, считани от някои хора за нежелателни, то е и атака срещу разумния обмен на аргументи, срещу възможността за изслушване и говорене в един контекст, в който човек действително може да се замисля над онова, което казва другия.
Звучи като ирония, че критиците на кампанията срещу налагане на културен бойкот срещу Израел, сами се опитват да ограничат свободата на словото и да принудят Франкфурт да отмени наградата. Иронично е, че критиците, справедливо възмутени от лекомисленото сравняване на израелските действия с онези на нацистите, сами правят подобни сравнения по повод на културния бойкот. „Скандално е“, твърди организацията „Учени за мир в Близкия изток“, че „град Франкфурт… където все още се помни нацисткия бойкот срещу евреите от 1933, дава награда от 50.000 евро, наречена на името на учен, пропъден в изгнание от нацистите, на личност, която призовава към подобен бойкот срещу еврейски институции в държавата Израел“. Човек може да не е съгласен с тактиката на BDS, но да се сравняват те с нацистите е абсурдно. Иронично е също, че хората, които най-много укоряват Бътлър за „неморалността“ на враждебността й срещу Израел, нямат нищо против отхвърлянето на реалността на палестинския живот, описвайки израелската окупация като „спомен от миналото“ и осъждайки „фалшивата арабско-палестинска представа, че те били ‚окупирани‘ и че истинската им съдба е била ‚ограбена‘“. Такова гледище представлява гротескно изкривяване на реалността, но хората имат право да поддържат подобни гледища и дори да печелят награди, докато го правят. Това се отнася и за Джудит Бътлър.
Плиткостта на идеите на Бътлър е добър повод да се постави под съмнение отдаването на наградата. Но враждебността й към Израел не е. Дори интелектуалните шарлатани със съмнителни политически възгледи заслужават защита срещу преследванията на академичните ловци на вещици.
Източник
[1] Най-точният превод на български вероятно е „теория на еднополовите сексуални малцинства“. Бел. пр.
И още на английски
Наблюденията на Сокал се потвърждават 2 десетилетия по-късно
https://www.socialsciencespace.com/2016/07/two-decades-after-sok … iting-any-better/
А това е много интересно и забавно, бях попадала на него и преди, но сега обърнах внимание, че е по мотиви на Бърлър
Концептуалният пенис като социална конструкция
The Conceptual Penis as a Social Construct: A Sokal-Style Hoax on Gender Studies
https://www.skeptic.com/reading_room/conceptual-penis-social-con … n-gender-studies/
Развива се определението й за пенис
The penis, in the words of Judith Butler, “can only be understood through reference to what is barred from the signifier within the domain of corporeal legibility” (Butler, 1993).
За Наградата за Лошо писане The Bad Writing Contest
Бътлър е лауреат за 1998
http://www.denisdutton.com/bad_writing.htm
Professor Butler’s first-prize sentence appears in “Further Reflections on the Conversations of Our Time,” an article in the scholarly journal Diacritics (1997):
Изречението, спечелило награда, е следното:
The move from a structuralist account in which capital is understood to structure social relations in relatively homologous ways to a view of hegemony in which power relations are subject to repetition, convergence, and rearticulation brought the question of temporality into the thinking of structure, and marked a shift from a form of Althusserian theory that takes structural totalities as theoretical objects to one in which the insights into the contingent possibility of structure inaugurate a renewed conception of hegemony as bound up with the contingent sites and strategies of the rearticulation of power.
Интересно ми е да си разискваме Бътлър. Не е нужно също безусловно да я приемаме, може и никак да не я приемаме. Но да се разберем по важното, засягащо широката общественост - Истанбулската конвенция не е равна на философията на Бътлър. Понятието "gender" като социална страна на пола е от преди Бътлър и в него няма нищо застрашително. От 90-те години и у нас придобива - нека го кажа по възрожденски - гражданственост - служи като понятиен инструментариум при почти всички хуманитарни специалности - филологии, културология, психология, социология, философия... Приема се съвсем нормално. Не е нужно да си радикален феминист, за да проумееш, че да си мъж или жена има своите социални измерения. Учудвам се, че чак сега мнозина научиха за това понятие и то директно през всяващи паника интерпретации.
... Учудвам се, че чак сега мнозина научиха за това понятие и то директно през всяващи паника интерпретации.
Точно! И изобщо не му е липсвало това понятие.
Толерантни сме към всичко и към всички, да живеят живота си по своите разбирания.
Не сме длъжни ние да живеем живота си по техните разбирания.
Конвенцията е насилие!
Всеки сам избира как да разпредели времето и вниманието си между професия, деца, хобита, социални ангажименти.
Не желая привилегии от сорта на предлаганите в ИК! НЕеееееееееееееее!
Потърсих коя е Кристина Кръстева - авторката на статията. И първото нещо, което ми излезе, е, че е писала биография на Бойко Борисов.
Скрит текст: 
И...?!!! Явно с Бойко Борисов са на различно мнение относно ИК - докато нейното е информативно и обосновано, Баце само повтаря по колко пъти на ден, българинът си бие жената
Нейно интервю за биографията на Бойко Борисов
http://flashnews.bg/kristina-krasteva-zhurnalist-avtor-na-biogra … eresniya-politik/
През призмата на биографията за Бойко Борисов тази авторка ми изглежда абсолютно несериозна. Може ли да вдигаш паметник на жив човек?! Но щом на теб ти вдъхва доверие, какво мога да кажа...
Е, явно не се е продала за пет гроша като някои много "сериозни" в тази тема
Малко се притесних от
"Без да задълбавам в детайли, напомням, че ИК пpотиворечи още на чл. 13-и, ал. 3 от конституцията - източното пpавославие е основната pелигия в България"
За щастие, в конституцията се оказа, че пишело, че "Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание."
Не, че нещо, но цялата и статия и е такава. Смотана.
И, айде, спрете се с тия грантове.
"Без да задълбавам в детайли, напомням, че ИК пpотиворечи още на чл. 13-и, ал. 3 от конституцията - източното пpавославие е основната pелигия в България"
За щастие, в конституцията се оказа, че пишело, че "Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание."
Не, че нещо, но цялата и статия и е такава. Смотана.
И, айде, спрете се с тия грантове.
Не, че нещо, но цялата и статия и е такава. Смотана.
Има си хас да не е смотана - то всеки, който не "пее" в джендърския хор е или прост, или смотан, или и двете
Малко се притесних от
"Без да задълбавам в детайли, напомням, че ИК пpотиворечи още на чл. 13-и, ал. 3 от конституцията - източното пpавославие е основната pелигия в България"
За щастие, в конституцията се оказа, че пишело, че "Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание."
Не, че нещо, но цялата и статия и е такава. Смотана.
И, айде, спрете се с тия грантове.
"Без да задълбавам в детайли, напомням, че ИК пpотиворечи още на чл. 13-и, ал. 3 от конституцията - източното пpавославие е основната pелигия в България"
За щастие, в конституцията се оказа, че пишело, че "Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание."
Не, че нещо, но цялата и статия и е такава. Смотана.
И, айде, спрете се с тия грантове.
Любим похват на джендерастията, хващаме се за думата само и само да не се коментира по съществото на ИК. Все пак е статия, не трябва да е на достъпен език, а сигурно трябва да се цитира конституцията член по член. Но грешка няма, всъщност точно източното православие все още е основната религия в България
А другите засегнати въпроси в статията? Удобно ги пропускаме, нали? ГРЕВИО се изпариха, домогването до децата също, така ли? И не се притеснявайте за грантовете, точно финансовите аспекти на ИК авторката на статията е пропуснала. А те са много интересни...Не, че нещо, но цялата джендерастия е такава, смотана.
И, айде, спрете се вече с нея, дано днес да замине където й е мястото, в небитието.
Все едно и също се повтаря и доникъде не стигаме. Човек (какъвто и да е) има права индивидуално, но като двойка нямат никакви. И това не е ли дискриминация? Ето това искат да се промени.
. Или ако единия почине, другия нямал право на наследство или нещо подобно... Ами има договори, има завещания!!!! Направете си го приживе с нотариус, обявете кой има право на свиждане и готово! Живейте си щастливо и няма да има проблеми! Но все се повтаря : права, та права!!!! За децата не ми се коментира....Искат да са гей, ама хем и деца да си имат....Не че няма начини, толкова жени забременяват чрез донори... Оф, не знам как не се вижда абсурда на цялата ситуация? Според мен трябва да има "Конвенция против насилието" и да се забрани насилието в цял свят!!! Но това няма как да стане, защото хората са различни. Как ще спрете един надрусан наркоман, който за пари е способен н а всичко????Примерно. 
"Четенето на нормативни актове е различно от четенето на вестници".
ИК е :
Огромно финансово бреме за държавата ни да издържа НПО-та - безусловно и то НПО-та в тази област.
Понижаване на дееспособната възраст до 8 (ОСЕМ) години и то по доооста деликатни материи без реална възможност за връщане назад на здравето и нанесените поражения.
Практически отпадане на презумпцията за невиновност за мъжете.
Задължение на държавата да плаща обезщетения при, меко казано , съмнителни хипотези ....
Създаване на нови, непознати ни досега, основания за дебнене, институти и институции и върхушка от хора без реална професия, които да сноват насам натам и като гъсеници да прибират заплащане, командировъчни, командировки и пр. срещу създаването на и зависимост на реалноработещите хора, които все пак създават стоки или услуги за хората. Отчуждаване на хората в семейството и "дилийтване" ролята на родителя и семейството като основан градивна единица за нормално израстване и укрепване не детето.
А толкова международни документи сме подписали за защита на жените (не са тайни), всичките ни закони и конституцията установяват забрана за дискриминация.
Съвсем за друго е борбата.
Хич не ги е еня за чувствата на на хората, които харесват хора от своя пол.
Моите познати, които харесват хора от своя пол, са абсолютно против мизериите в детското образование и възпитание, както и против финансовото заробване на държавата ни.
Истинско уважение се придобива от наука, изкуства, възпитание, а не от текстове на коварен и заробващ финансово документ.
ИК е :
Огромно финансово бреме за държавата ни да издържа НПО-та - безусловно и то НПО-та в тази област.
Понижаване на дееспособната възраст до 8 (ОСЕМ) години и то по доооста деликатни материи без реална възможност за връщане назад на здравето и нанесените поражения.
Практически отпадане на презумпцията за невиновност за мъжете.
Задължение на държавата да плаща обезщетения при, меко казано , съмнителни хипотези ....
Създаване на нови, непознати ни досега, основания за дебнене, институти и институции и върхушка от хора без реална професия, които да сноват насам натам и като гъсеници да прибират заплащане, командировъчни, командировки и пр. срещу създаването на и зависимост на реалноработещите хора, които все пак създават стоки или услуги за хората. Отчуждаване на хората в семейството и "дилийтване" ролята на родителя и семейството като основан градивна единица за нормално израстване и укрепване не детето.
А толкова международни документи сме подписали за защита на жените (не са тайни), всичките ни закони и конституцията установяват забрана за дискриминация.
Съвсем за друго е борбата.
Хич не ги е еня за чувствата на на хората, които харесват хора от своя пол.
Моите познати, които харесват хора от своя пол, са абсолютно против мизериите в детското образование и възпитание, както и против финансовото заробване на държавата ни.
Истинско уважение се придобива от наука, изкуства, възпитание, а не от текстове на коварен и заробващ финансово документ.