Фентъзи и фантастика - Тема 13 - Номинации

Днес най-накрая успях да почета малко повече от Скандинавската митология, много приятно е поднесъл нещата Геймън.  Обаче, мога да кажа, че от историите до тук, всъщност това са ми може би най-неприятната сбирщина богове В смисъл тези, които уж са добрите богове са  всъщност супер подли к------а, Локи ми е единственият симпатичен, защото  си е той, не се прави на нещо повече, може да е хитрец и подлец, и гадняр, но е откровен...
Та ето ви книга, в която изобщо не симпатизирам на "добрите".

Тъй ли? Къде, че по спомен коментирах единствено чувствителната разлика в обема на двете книги.
И не би ми харесало да видя орязано учебно издание на Властелина. В крайна сметка бъдещите книги
за изучаване не ме касаят лично, синът ми завърши отдавна.
"Под игото" си е наша "класика", историческа ... "любовна"- това не знам от къде ти дойде.
Както и каквото и да е сравнение с исторетата на Катрин Каултър, които стават за убиване
на времето, забавни са, но дотам. Това че има и любов в книгата на Вазов с нищо не я прави
любовна.
Руснаците си имат много добри фантасти - Сергей Павлов с "Лунна дъга", "Аелита" на Толстой, братя Стругацки ...
От съвременните съм чела само Ник Перумов и Лукяненко. На кантар съм, макар че в началото Патрулите
много ми харесваха ... но 6-7 книги ми дойдоха в повече.

Не съм чела версията на Геймън; у нас имам една книжка със скандинавски митове и легенди - не особено обемна, но то май и няма много запазени.

Да, не са много запазените истории, Геймън ги е преразказал със своя си език (за щастие в стила на Од и ледените великани, а не на Американски богове).

всяко книга човек има право да я интерпретира според собственият си мироглед. ИМа хора които представят  "Под игото" за историческа и други които твърдят, че не е историческа, защото е "художествена литература", а е роман. Любен Дилов син призна, че е гледал на нея като на военен роман. Не виждам какво пречи аз да я разглеждам като любовна книга, когато основният момент изведен на преден план е любовта между Огнянов  и Рад, а въстанието се случва като фон на тяхната любов? То и "Клетниците" може да се разглежда  военен роман ако се концентрираме върху битките, или като трагедия/драма - ако се концентрираме върху живота на Жан Валжан. нали знаеш че в живота няма една истина.


Почвам последната книга за "Шамана" на Робин Хоб,
гаргамелче, после с теб ще коментираме.

Игрите на думи, както и интерпретациите,  понякога не са удачни.
Под игото е роман, исторически роман! Художествена литература - също вярно.
Основната тема е Априлското възстание.  А зрънцето любов в никакъв случай не е основен момент в
книгата, така че  "любовна" книга не е. Радвам се, че си романтик по душа, все пак.
Ако Игрите са ти любими и съм засегнала болна тема, просто ме насосай, но не съсипвай с интерпретации
такива хубави книги както и предишни мои постове.
Истината винаги е една, въпреки различните гледни точки.

Angel_Dust, радвам се, че "Скандинавска митология" на Нийл Геймън ти харесва. Аз съм си я приготвила, да видим кога ще ми дойде вдъхновението за нея.
Прочетох "Кухият човек" на Дан Симънс. Оказа се, че съм сбъркала за жанра. Да, има научна фантастика, но реално съчетава няколко жанра в едно. Има трилър, има малко романтика, има и крими елементи... Рейтингът ѝ е много нисък в Goodreads и тръгнах с предубеждение към нея, тя ме грабна от самото начало и се оказа доста силна книга. Класата на Симънс си личи отдалеч, изпипана е чудесно психологически и успя да ми разбие сърцето. Нарежда се на второ място в личната ми Симънс класация веднага след "Ужас". Следващата ми негова книга ще е "Песента на Кали", чакам да ми дойде вдъхновението за нея.
Прочетох и "Empire V" на Виктор Пелевин. Причината да я влача толкова дълго време е в това, че я четох докато пътувах, което ще рече два пъти седмично и то не всеки път. Това ми е първата среща с автора, но със сигурност няма да ми е последната. Стилът му ми пасна като ръкавичка, историята е типично за моя вкус изтрещяла и откачена, а чувството за хумор на Пелевин много ми допадна. Не мога да я препоръчам с лека ръка, защото е доста особена, а и някой може да реши, че на автора му хлопа дъската. Имам и "Батман Аполо" на хартия, ще се чете и тя, а "Животът на насекомите" и "Любовта към тримата зукърбрини" попадат в списъка за бъдещи покупки. Дано си заслужават и те.

Тук и аз ще се намеся. На мен Под игото НЕ ми харесва! Това е една от най скучните книги, които някога съм чела, а пасторалните картини, които Вазов рисува ни отвеждат в едно патриархално едилично общество. Има една воденица в началото и останалото е скука и пак скука. Кой как интерпретира ХУДОЖЕСТВЕНА литература си е лично усещане, така че ако някой вижда книгата като любовен роман си е негово право. За мен книгата е далеч от историческа. Ако беше такава идилия по време на Игото... няма да си довършвам мисълта.
И за да не е съвсем спам, довършвам Сакатия бог (доживях да го кажа) В цялата поредица и във всяка книга имаше някакви много силни и разтърсващи моменти, като цяло историята много ми хареса, но имах нужда постоянно да накъсвам с други четива. Някак си ми дойде прекалено дълга и тромава...

такова нещо като една истина не съществува. Както е казал Пилат Понтийски "Що е истина?"
ИСтината през очите на  ИСус несъмнено е била, че е Божи син и месия, а истината за фарисеите е била, че той е бил богохулник и опасен размирник.  А истината на Пилат е била, че Исус е
голям проблем, но е еврейски проблем. Всичко е въпрос на гледан точка.

Това беше полезно, така като чета отзиви за книга ще знам, кой най-вероятно е лична интерпретация и кой си заслужава вниманието.

на мен пък точно сцената с воденицата ми беше заредена с екшън.
Краличът се крие, убеден че турците идват за него, те искат да изнасилят воденичарката, и са готови да убият стареца,  на Краличът  му падат задръжките и развърта брадвата; , следва екшън - якия Топал, срещу немония старец, и жилавия но уморени от бягането Кралич... Тъмна доба, призрачна воденица, писъците на девойката и трима души които се бият на живот и смърт  - страхотен екшън, Евала!
А сцената където Рада тръгна да се самоубива - какъв драматизъм!
Първият път ми изтръпна сърцето!
Също и на частта с отец Йеротея - каква тържественост на този момент! Един незнаен ангел се появява и вижда обичният му Викентий да го краде. ДРАМА! (ето на това място - като хванаха Викентий да краде - откровено исках да умра. Такъв срам !)

впрочем това че книгата е любовна, не пречи да е историческа - добре известно е, че Райна Княгиня е била влюбена в Бенковски. А Бойчо Огнянов се явява сборен типаж на протопипите на Левски и Бенковски.

п.с. романтичен съм, сега ли стана ясно? Именно затова ми харесва толкова много Френската класика - там има Любов и драма. Английската класика ми идва студена, а  Руската - твърде философска.

Явно не съм се изразила правилно 😜 На мен само тази сцена ми харесава 😂😂😂 Затова казах, че има само една воденица вътре. А, мога да допълня и една Клеопатра .

дотук изчетох около една трета от "магията на отстъпника.". Затвърждава се мнението ми, че Робин Хоб е най-силан в завършващата трета част на трилогиите Тронът, Съдбовният Кораб, Съдбата на Шуга. Все пак да видим,  вероятно утре ще довършвам  последната част от трилогията за Горския шаман, на засега е интересна, макар и доста нетипична за Хоб. Напомня ми повече на  The Raindeer ....  отколкото на историята на Фицрицарин

Това ми е една от най-кошмарните четени книги, евър! И май единствената, към която никога не бих посегнала отново, независимо, че харесвам всичко друго, излязло на български или руски на Дан Симънс.
Уж се имам за литературен сноб, но таз ми е прекалено гадна, за да я завторя, а иначе съм потретвала "Врява и безумство" на Фокнър, с надежда да открия все пак нещо.

За "Под игото" - има исторически елемент, но в никакъв случай не е чист исторически роман. Просто е опит да бъде наджанров, всичко. Не забравяйте, че Вазов е имал амбицията да е всеобхватен и на практика, изобщо не е имал сериозна конкуренция, така че романът е уникален, защото не можем да го сравним с нищо в контекста на родната литература, а тя, на онзи етап, няма как да бъде сравнявана с източно или западно европейската. За съжаление, в наши дни сюжетът му е за третокласници, но не и езикът. Ако осъвременят речника, кой знае дали няма да предизвика повечко интерес, но Вазов все още е такава свещена крава, че едва ли някой би се осмелил.
Май бях споменала някъде, лятото един ангажиран татко и синът му, който трябваше да го чете, го правеха на комикс. Дано се навият да го пуснат, наистина качествено се получаваше.

"Тримата мускетари" е чист комерсиален роман, при това пристрастен (Дюма е бил републиканец, семейството му, баща му не биха имали никакъв шанс за издигане в условията на монархията), иначе нямаш така да криви историческите персонажи. Но пък е стратегически е изчеткал англичаните с любовника Бъкингам, който слага рога на френския крал, с което е вдигнал неимоверно рейтинга на книжката в Албиона.  
Направо може да е прототип на сегашните фентъзи саги, които се доят, дори след смъртта на автора.

Иначе да вземем негов съвременник, Пол Февал, също свръхпродуктивен, същия жанр, също много популярен за времето си, също дойна кравичка, ама на  - роялист, така че сега си го знаят основно във Франция и тук-там някои запалени фенове на романите "с плащ и сабя" извън нея.

Джон, казах ли ти, краят оправдава мъките!

То половината  романи от онова време, ако се осъвремени езика изобщо няма да са интересни.  Хубостта е именно да четеш за "чардак/потон", " одая/соба" и ред подобни думички.. Масово във  фентъзи-филмите използват шотландски именно защото е по -архаичен, някъде на ниво 12 век и на никой в АНглия това не му пречи.
Да, засега като че краят предполага развръзка. Все пак ще се въздържа от оценки, докато не завърша книгата, след два часа четене съм  на 9 глава, а книгата е 33 глави. Втора книга завърши твърде противоречиво за мен, магията тук е показана твърде егоистична.
Гаргамела, ако ти допада този жанр чети  двулогията на Меган Лидхолм(Робин Хоб) The Raindeer People -  и продължението Вълчето братство. Тази двулогия доста прилича на" шамана"


П.С. Още след като прочетох как Шекспир е описал Ричард III - алчен, злобен, скръндзав, жесток - и посел прочетох как го описва Р.Луи Стивънсън в "Черната стрела - велик пълководец, благороден, щедър и т.н. - разбрах че  е много важна личната гледан точка на този който пише историята.

П.П.С. Самият Вазов е признал, че е ползвал за основен сюжет романа "Клетниците" на Виктор Юго и само е "напаснал" историческите събития.