Яли ли сте бой като деца

за сметка на това човек има цял живот да отхвърля възпитателните методи на родителите си и на свой ред дабъде подложен на безпощадна критика от своите деца, когато  те започнат да отхвърлят методите на вече порасналите сеца в ролята на родители.

Маниерите са едно, мисловните модели - друго. Маниери се менят, макар че е хубаво човек да е свикнал да внимава. Мисловни модели - по-трудно. Това с подаръците и храненето общо взето не са някакви чак толкова огромни пречки в екзистенциален план.

Маниерите обуславят мисловните процеси в бъдещото развитие на личността.
Лоши маниери - посредствени мисловни процеси.
 Екзестенциалният план не може да се съпоставя и противопоставя на маниерите и обноските.

Стил "Макаренко" не е шамари, а гласуване на доверие и отговорност. Например - дава пари и праща осъдено за кражби момче да напазарува храната за колонията. Ако момчето избяга с парите или ги похарчи за себе си, всички остават гладни. Макаренко е революция за времето си. До тогава престъпниците са се наказвали, той се заема да ги превъзпита, прави ги хора и излезлите от колонията успяват да се реализират после като пълноценни хора в обществото, а него си го спомнят с благодарност и добро, като първият човек, който се е отнесъл с тях като с хора, а не като с плестъпници.

  дЕ го чукаш , де се пука  
темата съвсем се измести .
и все пак искам кажа че всичко си е до дете
на зълва ми децата са едни кротошанки никакви проблеми не и създават НО тя им дава телефоните и таблетите  и "всичко е точно " 

Точно щях да се включа и аз по темата Макаренко и видях, че Мама Ру е написала това, което аз щях да напиша. Един път е ударил свой възпитаник  и се е измъчвал от вина след това. Не е залагал на боя. Прави ми неприятно впечатление, че масово хората използват изтърканото клише "Макаренковска педагогика", за да онагледяват физическото наказание на децата без да са се запознали поне от части с истината за Макаренко.

Сега модата е, възпитание с личен пример ! Май това са последните течения. И има смисъл де.

А това с телефоните и таблетите, мерси, не е за мен. Имаме си един такъв "синковец", сред приятелските семейства, много симпатичен, много умен, гений на игрите , перфектен английски, 20 сет годишен. Но "Добър ден" не може да каже, гледа през теб, не знаеш ни какво мисли, ни къде витае. Асоциален , апатичен, изгониха го от работа, изгониха го от университета.

И разговорите не са извън темата, Темата си е пак тая. Възпитание и как ?????- шамари, или друго . Ако друго - какво друго????

Ами аз не мога да съм добър личен пример, защото аз съм възрастен, а те са деца. Съответно критериите за добро поведение на възрастен и дете в някои случаи са напълно различни. Например за детето може да е правилно да се подчинява на авторитети, но за мен да не е. Еми няма как като възрастен да се превърна пак в ученичка и да демонстрирам безпрекословно подчинение на авторитети.

Има и други детски изисквания, които не са за възрастни. И обратно - неща, които аз правя, които ако се изкопират от децата ми, ще е доста погрешно.

Оня 20-годишния не го гледай, има такива, цялото им семейство ги смята за лузъри, а те примерно са полубогове на програмирането и супер известни в социалните мрежи.

Така ли според теб се възпитава това? 

Ами нали говорим за възпитание чрез личен пример? Аз няма как да дам личен пример в момента за някои поведения, защото самата аз нямам такова поведение. Мога да дам личен пример за обноски, за други неща, но точно за това не мога. А за децата е понякога нужно.

И няма да стане с истории "аз като бях на твоята възраст".

Можеш да му дадеш пример за авторитетите, ама сега ме мързи да ти обяснявам. Ти сигурно го правиш, ама не го осъзнаваш.

Аз разбирам под личен пример само едно - моето собствено поведение. Другото не е личен пример, а е анекдот или илюстрация.

Друго имам предвид, личен пример може да има. Обяснявам един ден на мъжа ми, че няма как да се кара на детето че не си е оправило стаята, като само като надникнеш в нашата спалня, неговата част на леглото винаги е "неоправена", Така съм я нагласила, че само една кувертюра има да метне отгоре, най - лесно да е. И пак не го прави.    Нощното му шкафче от неговата страна - разбутана, зарядни, телефони, чаши, капачки от бира, трохи... ужас. Оправях до едно време, сега му "оставям" кочинката да си разтреби.
Друго- таткото е скаран със ски, спорт , излет сред природата и т.н. Та, няма как да очакваш децата да станат спортисти, ако таткото да речем е геймър , програмист , АйТи, увлечен по технологии и джаджи и т.н.
Особено докато са малки.
Моите от малки растат меломани. Слушат музика с баща си на най - силно възможното. Аз напускам стаята винаги. Там са само 3мата, в това. Забавляват се истински.
Израснала съм в кино, баща ми беше художник в киното. Майка ми и тя художник, Имам афинитет и към изкуство и се увличам много, имам афинитет и към кино, театър, Мъжа ми не ги разбира тея неща и се чуди.

Това е личен пример. Поне общо няма как да не се повлияе от родителя си едно дете, от неговите интереси и неговия пример.
Та може би, дъщеря на работеща жена с кариера и отношение към работата си ( не продавачка на билети от 8 до 5ч.) има шанс също да има кариера и да има личен пример. Това имам предвид ! Ще се изненадате колко това влияе на децата, дори дребни ваши навици !

Макаренко, като го спомена някой по-назад, се е занимавал с безпризорни деца и младежи, малолетни престъпници в едни смутни времена. Един от основните му подходи не е грижата за колектива, а нитискът на колективе. Имал си е 4отговорници" - момчета, които са уж от колектива, обаче са били овластени да гледат какво правят другите, да вземат и някакви решения от дисциплинарно естество. Това си е жива йерархия, в която някои са по-равни от другите. Макаренко може да не е бил никого, но е използвал с пълна сила манипулацията от страна на групата, заащото уж за общото благо, обаче това не е защото на младежа отвътре да му дойде общото благо, а защото ще последва санкция, най-често нещо като другарски съд. Навремето ние като бяхме чавдарчета и пионерчета, че и комсомолчета, на пионерско събрание под вещото ръководство на дружинния ръководител на училището имаше подобни психологически разправи, просто го играеха по-тънко.

Личният пример е с действия и бездействия, но детето като съвсем отделен индивид се ръководи от свои някакви мисли и интереси и отбира само това, което му върши работа, а не защото е по-морално или не.

Да, Андариел обясни доста добре някои механизми по повод Макаренко, сигурно  не й липсва житейски опит.
 Детето трябва да се подчинява на авторитети, докато се научи с кои авторитети да се съобразява и с кои - не.
  Не знам на публично място как ще изглежда дете, което не се подчинява на авторитети..
Имаше инцидент с починало дете в магазин за строителни материали, защото се накатерило върху нещо непдохдящо, а е било забранено, самите родители не са се съобразявали с авторитети.
Гледам по заведенията, майки изоставили децата си да крещят и да се забавляват, не дават забележка да им се направи, а нито му е мястото,  нито му е начинът на това шумно забавление.