На две години не разбира много от каране, затова по-скоро, хващаш, отстраняваш и с твърд тон казваш "НЕ", докато маймунчето не стопли.
- Публикувана: 4 ян. 2018, 08:33 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2025, 13:22 ч.
Яли ли сте бой като деца
Тогава се запитай защо го прави като се обърнеш и отново същото. Може би вие трябва да промените нещо в отношението и поведението си към детето. Всички деца ревнуват от появата на ново дете в семейството, две-годишните може да ударят, но системното поведение е с първопричина в родителите, а не в детето. Вие сте хората, които трябва да променят поведението си, за да може и детето да промени поведението си.
rf22, според мен, двегодишното ревнува от бебето. На бебето сега се обръща цялото внимание. Да, бебето е беззащитно, има по-голяма нужда от майката, вероятно е на кърма, но двегодишното също има нужда от внимание. Може и да се страхува да не бъде изоставено. Трябва двегодишното да получава също толкова ласки, любов и прегръдки от родителите си, както и бебето.
Моето двегодишно бие котката 
не е същото като братче-бебе, но пак е много лошо като поведение. Горкото животинче вече го е страх от детето и само бяга и се крие като го види. Какво правим - казваме НЕ, обясняваме защо не се бие, че котето го боли и тн. Всичко сме обяснявали, но резултат няма, даже детето си казва "Бобо бие писи" и се хили 
честно казано много ме тормози точно тази агресия у сина ми, защото котката е много добричка и никога, ама никога не го е удрала. Решението - детето и котката нямат досег, докато детето не си промени поведенето. Имаме отделна стая, която не ползваме към момента и там са нещата на котето, има си всякакви удобства. Там детето не влиза, а тя си се оттегля на спокойствие. Ако са заедно винаги е под наш надзор, за да пазим котката и като я удари прекратяваме играта и котката си отива в стаята. Като става въпрос за бебе, значи не се оставя бебето с баткото без надзор. Ако има агресия, веднага се разделят да нямат досег един с друг. Най-вероятно става въпрос за ревност от по-голямото дете.
Пп. Ще се радвам ако някой има съвет за моята ситуация с котката.
не е същото като братче-бебе, но пак е много лошо като поведение. Горкото животинче вече го е страх от детето и само бяга и се крие като го види. Какво правим - казваме НЕ, обясняваме защо не се бие, че котето го боли и тн. Всичко сме обяснявали, но резултат няма, даже детето си казва "Бобо бие писи" и се хили честно казано много ме тормози точно тази агресия у сина ми, защото котката е много добричка и никога, ама никога не го е удрала. Решението - детето и котката нямат досег, докато детето не си промени поведенето. Имаме отделна стая, която не ползваме към момента и там са нещата на котето, има си всякакви удобства. Там детето не влиза, а тя си се оттегля на спокойствие. Ако са заедно винаги е под наш надзор, за да пазим котката и като я удари прекратяваме играта и котката си отива в стаята. Като става въпрос за бебе, значи не се оставя бебето с баткото без надзор. Ако има агресия, веднага се разделят да нямат досег един с друг. Най-вероятно става въпрос за ревност от по-голямото дете.Пп. Ще се радвам ако някой има съвет за моята ситуация с котката.
Този нещо не е на център. Предполагам, че зад думите му ще открием едно много тормозено дете.
Той е много известен православен проповедник и обществен деятел.
В наказанието има голям смисъл, но когато е извършено с разум и любов, премерено и адекватно.
Смисълът на православното учение за възпитанието е не да бием децата си, а да не ги обожествяваме, да не ги глезим.
Не съм провърженик на боя, нито на насилието.
Моето двегодишно бие котката не е същото като братче-бебе, но пак е много лошо като поведение. Горкото животинче вече го е страх от детето и само бяга и се крие като го види. Какво правим - казваме НЕ, обясняваме защо не се бие, че котето го боли и тн. Всичко сме обяснявали, но резултат няма, даже детето си казва "Бобо бие писи" и се хили честно казано много ме тормози точно тази агресия у сина ми, защото котката е много добричка и никога, ама никога не го е удрала. Решението - детето и котката нямат досег, докато детето не си промени поведенето. Имаме отделна стая, която не ползваме към момента и там са нещата на котето, има си всякакви удобства. Там детето не влиза, а тя си се оттегля на спокойствие. Ако са заедно винаги е под наш надзор, за да пазим котката и като я удари прекратяваме играта и котката си отива в стаята. Като става въпрос за бебе, значи не се оставя бебето с баткото без надзор. Ако има агресия, веднага се разделят да нямат досег един с друг. Най-вероятно става въпрос за ревност от по-голямото дете.
Пп. Ще се радвам ако някой има съвет за моята ситуация с котката.
не е същото като братче-бебе, но пак е много лошо като поведение. Горкото животинче вече го е страх от детето и само бяга и се крие като го види. Какво правим - казваме НЕ, обясняваме защо не се бие, че котето го боли и тн. Всичко сме обяснявали, но резултат няма, даже детето си казва "Бобо бие писи" и се хили честно казано много ме тормози точно тази агресия у сина ми, защото котката е много добричка и никога, ама никога не го е удрала. Решението - детето и котката нямат досег, докато детето не си промени поведенето. Имаме отделна стая, която не ползваме към момента и там са нещата на котето, има си всякакви удобства. Там детето не влиза, а тя си се оттегля на спокойствие. Ако са заедно винаги е под наш надзор, за да пазим котката и като я удари прекратяваме играта и котката си отива в стаята. Като става въпрос за бебе, значи не се оставя бебето с баткото без надзор. Ако има агресия, веднага се разделят да нямат досег един с друг. Най-вероятно става въпрос за ревност от по-голямото дете.Пп. Ще се радвам ако някой има съвет за моята ситуация с котката.
Точно същото поведение, едно към едно. Само че нямаше как да бъдат постоянно разделени, майка им се налагаше да ги гледа и двамата, както и цялото домакинство, не сме разполагали с пълен набор от баби и стринки. Големия не е агресивен, вече като по-голям е много отговорен, справя се добре в училище и не създава проблеми, но все още се бият доста често. Повечето пъти е на лиготия, малкия също го провокира, буйни деца са и не стоят на едно място.
Така че ще го израсте, не се притеснявай, няма да стане проблемно дете.
Не го зная какъв е, а чета какво е написал въпросният господин, а то е като на човек, който не е на център. Дори бих казала, че е вътрешно жесток и контролиращ човек, защото говори за системно неглижиране на децата емоционално, като хора. За него това, което е топло родителско отношение е разглезване. Такива се крият зад божието слово, за да придадат някаква законност на жестокостта си. Тоя само да ми падне, бих казала, да си поговорим малко!
Детето ревнува и най-човешки и животински бик зазала, се опитва да реагира на конкурента. Взаимно се провокират, защото малкото също започва да реагира самостоятелно. А вие трябва да регулирате отношенията им и да сведете провокациите до минимум, независимо от коя страна се проявяват. "Той е по-малък" не върши работа.
Детето ревнува и най-човешки и животински бик зазала, се опитва да реагира на конкурента. Взаимно се провокират, защото малкото също започва да реагира самостоятелно. А вие трябва да регулирате отношенията им и да сведете провокациите до минимум, независимо от коя страна се проявяват. "Той е по-малък" не върши работа.
Динчо, а как шамарите ще помогнат за поправяне на това?
Не одобрявам боя и шамарите. Никога не съм яла, както и детето ми.....Нямирам го за отвратително и проява на слабост.
Това обаче не променя мнението ми, че възпитахме лигльовци от прекомерно либерално възпитание.