Хм, Бабри, доста неща от твоя пост мога да кажа за себе си. Но понеже написа за начина, по който възпитаваш сина си и за най-големия комплимент, който си получила като родител, се припознах най-вече тук. Може би защото снощи 15-годишната ми дъщеря ми разказа за момиче от нейната компания, което е избягало от вкъщи, за да избегне бой от майка си заради това, че без нейно разрешение си е направило септум. Не вземам страна в този казус, защото не познавам майката и момичето, не зная каква точно е ситуацията между тях. Само отбелязах, че съм благодарна за доверието, което има в мен дъщеря ми, да ми разкаже какво се случва в компанията ѝ и най-вече за това да говори с мен за нещата, които счита за важни. И тя ми каза: "Е, ама ти не си такъв родител като майка ѝ. Защо да ти нямам доверие?" Та, така за доверието и комплиментите. Остава да стискам палци да се запази, защото тя е само на 15 и има още хляб да изядем и двете докато стане самостоятелен човек.
- Публикувана: 4 ян. 2018, 08:33 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2025, 13:22 ч.
Яли ли сте бой като деца
Това с прехвърлянето на родителските отговорности на големите деца в семейството го има и сега, особено извън големия град. Цяло лято наблюдавам едно такова дете - то е отговорно за двете по-малки, онези естествено го саботират понеже "няма да си оправя леглото, ти го оправи, няма да подреждам стаята, ти не си ми майка", а родителите я държат отговорна за всичко. Другите големи деца на тази възраст си имат собствен живот, компании, забавления, това стои като аутсайдер, защото са го натоварили с родителските задачи, без да е родител.
Няма извънучилищни занимания. Предполагам, че за по-малките ще има де. В момента майката се опитва да ѝ осигури занимание, но е трудно - предимно логистично, а и кой ще гледа малките в това време - надявам се да стане, защото детето е талантливо и е добре да бъде подкрепено поне в това. Ама не знам... следващото лято ще ви докладвам развитието.
Нормално, дори родителите го смятат за задължително, защото иначе не успявали, не можели, а и голямото дете така "се научава на отговорност". Да, научава се, но на това да носи чужди отговорности. А родителите нямат никакви притеснения за товаренето, дори се сърдят, ако някой им каже, че не е редно или ако детето се разбунтува. Как така не било редно, как може толкова безотговорно дете, да не иска да поема отговорност, виж аз колко съм зает, трябва да го храня, а то не иска да ми влезе в положението! Ехо, детето не ти е работна ръка срещу храна и подслон!
О пер без почивен ден.
Дъщеря ми си е много отговорна за нейните си неща.
Сетих се за друг ужасен бой. Баша ми ме преби, защото се прибрах късно с такси и им поисках с пари. Май това беше последния бой и повратен момент в живота ми. Престанах да се прибирам въобще и след това направих поредица от грешки. Толкова за "полезния" бой.
Дъщеря ми си е много отговорна за нейните си неща.
Сетих се за друг ужасен бой. Баша ми ме преби, защото се прибрах късно с такси и им поисках с пари. Май това беше последния бой и повратен момент в живота ми. Престанах да се прибирам въобще и след това направих поредица от грешки. Толкова за "полезния" бой.
Боят отдавна е отречен като средство за възпитание, но си струва човек да се замисли над тези думи, а аз съм атеист.
https://m.facebook.com/pravbg/photos/a.274085080101080/990027061 … _reaction_generic
https://m.facebook.com/pravbg/photos/a.274085080101080/990027061 … _reaction_generic
Всеки да си гледа децата както иска и след това да бере плодовете на решенията, които е взел. И да, посягат само на тези, които не могат да им върнат. Врещят как с днешното либерално възпитание децата са невъзпитани, но те самите никога няма да посмеят да ударят някой, който може да ги смели от бой. Но дете ще ударят.
Нямам проблем да се бия и с по-силни от мен, правил съм го, както и се случва да ми е изключително трудно да се контролирам да не смажа някой, който си го заслужава.
Относно нещата, за които съм ял бой като малък, сега лично аз бих се набил собственоръчно за тези същите неща. Да подчертая, бой не съм отнасял без да го заслужавам, със сигурност цитираните случаи по-нагоре имат тежки последствия за детската психика. Също има и голяма разлика между 2-3 шамара и смилане от бой. Интересно ми е обаче как ще процедирате като в нашия случай - две годишното отива да налага малкото си братче, още бебе. Това без никой да го удрял, шамарил или по някакъв начин да е предизвиквано такова поведение в него?
Вие какво направихте, когато 2-годишното налага малкото си братче?
Ми не сме му ръкопляскали, нито сме го налагали него. Говориш, караш се, отстраняваш и като се обърнеш, отново същото...