Две са и са доста буйни, игрите им все шумни, карат се, удрят се, скачат, падат... Опитвам се да обяснявам и ограничавам, но не винаги се получава. Каката от нищото може да изпадне в нервна криза. Малкият се учи от нея и той да крещи и пищи. От скоро почна нов номер - крещи "помощ, преби ме, уби ме, мъртва съм" без да е докосната с пръст. Ако я слуша някой от страни, като нищо може и полиция да извика. Преди Коледа, детегледачката ги завела у тях и като казала, че ще се прибират й направила такава истерия, че събрала комшиите ... И никакви разговори, нито наказания не помагат. Според психолозите още дълго ще ни провокира.
Деси, armeria е реагирала така, защото е била сериозно уплашена за живота на внучката си. Това е чужда отговорност. Ако майка ти се върне от морето без детето ти дали ще си о'кей? Не оправдавам насилието, но има моменти, когато страхът и гневът вземат връх. Преди два месеца дъщеря ми и неин съученик изчезнаха от погледа на мен и другата майка в парка. Хукнаха напред - той с тротинетка, тя след него и ги изгубихме от поглед. Викаме, лутаме се - няма ги. А ние с дребните за ръка. Изпаднах в паника. Признавам си. Щерката е палава и импулсивна, но поне знае да не се отделя така, а и е страхлива е навън. Намерихме ги на светофара на "Братя Миладинови", в последния момент се спряла да не пресече. На другото дете явно му разрешават. Не я набих, но се накарах и на двамата (повече на моята).