Яли ли сте бой като деца

8 г.
Правилно се изрази: "да спасява". Защото той ще хукне, когато / ако/ види че се дави. Но може и да е късно. Затова....преди да се счупи гърнето.
В нашия дом правилата ги определяме ние. Не крием нищо. Щом всяка ваканция  ни поверяват децата си, значи приемат условията. Накрая на гостуването , когато издадем приемо-предавателния протокол и " стоката"е цяла, почерняла, с решавани задачи, прочетени книги и незабравени думи по английски, всички сме доволни. /Ясно е, че сме перфектните баба и дядо./

Ох, до това лято проблемът ми на море беше да ги вкарам за малко във водата, а не как да ги дебна да не влязат сами. В това отношение съм от късметлиите, явно - сама жена с две деца на плажа. Едното изобщо не влиза във водата, а другото само за ръчичка. Но за останалото спирачки няма, нито обяснения вършат работа. Импулсивна е, прищрака ли й забравя всичко. Те, децата в норма са лесни - разбират, слушат, изпълняват. Но другите - здрави нерви и голяма доза късмет си трябват, за да ги овардиш да пораснат. Ама се разбира като ти е на главата, иначе и аз бях от лагера на тези дето си викаха:"леле, леле, ако беше мойто...". Е, сега моето с лихвите ми го връща. Ама за съжаление и боят не помага, нищо, че е крайно средство.

Много бой съм яла като малка, мно-го.
Не толкова заради някакви бели, колкото заради характера на баща ми.
Дъщеря ми не съм била, не съм посягала. Един-два нещастни опита за
наказание - видя ми се безмерно тъпо да го правя, няма смисъл. Обаче!
Като дойде ред за лекции защо не бива да се прави, тя сама е предлага-
ла проблемът да се реши с един-два шамара, да е облекчение за всички.

Не мисля, че боят и порастналият човек и неговото поведение имат кой
знае каква връзка. Не говоря за побоища, а за здравословна доза физи-
чески контакт, най-вече, както каза Мамасита, с обяснителна цел, а не
за изкарване на гняв на някоя невротизирана родителска душа.

Баща ми беше луд, биеше ме, луд си е и сега.

Що се отнася до децата съседи - нищо не може да се определи по някакви звуци.

Моята тийнка редовно ме провокира до край, но просто не ми е в стила боя.

Бой като бой не съм яла, но са ме пошляпвали. Имах една съученичка, която редовно я биеха, даже и вече като попорасна.

Да биеш тийн е пълно признание, че някъде жестоко си сбъркал през първите 7 години.
Но, да не пляснеш като крайна мярка във възрастта до 7, е предпоставка за безсилието и боя в късната възраст.

Абсурд се изказа. Познавам поне 10 тийна, които бяха кротки агънца до 7, а сега много им знае устата. Моята никога не е била кротка де. Спиращи шамари е имало, да.

Изказах се на база две деца, минали през пубертета- едното в най- отровните години на прехода- 1990 беше на 5 и не искам да ти кажа какво влияние имаше извън дома.
И колко деца си отидоха от дрога и педофили преди да стигнат 13 - 14 години.

На всички тийни им знае много устата, без значение дали са били кротки или буйни като малки.
Не това е проблема, но всеки разбира нещата по различен начин.

 Разбрах те. Моята има ясни граници, които не смее да прекрачи и то не съм ги създала чрез насилие. Точно за цигари, дрога, хора в нета и пр. опасни неща.

Аз съм удряла един-единствен шамар на Говендър Мой и то точно като навлезе в пубертета. Беше на 12 години. Един ден излезе да играе с приятели и закъсня с 3-4 часа, а телефонът му през цялото време беше изключен. Откачих от ужас, най-вече защото беше много точен- винаги спазваше уговорки и обещания и винаги се обаждаше, ако се е налагало да закъснее. Ако беше някой келеш да изчезне така по нямаше да се изплаша отколкото като изчезна точно и дисциплинирано дете. Както и да е, връща се Говендър Мой и аз го питам "Какво стана? Защо те нямаше толкова дълго?", а той ми изцепва:"Е, какво толкова?" Както бях откачила от ужас, такъв шамар му треснах, че с тогавашните ми 48 кила преметнах 60 килограмовия младеж от единия до другия ъгъл на хола, а баща му само успя да промълви:"Аз ще слушам."

Иначе, аз като малка редовно си просех шляпане по дупето от милото ми бабенце. Тя носеше розови кюлоти с дантели. Един ден имахме гости и аз издебнах бабенцето като ѝ бяха заети и двете ръце с почерпки и пред всички гости ѝ вдигнах полата, гордо врещейки:"Вижте какви дантелени гащи има баба!" Нищо чудно, че милата ми отпори ушите после. Малко по-голяма бях, на 6-7 години, когато отмъкнах заветните кюлоти от простора, обух ги върху дънките си и хукнах на улицата с победоносен вик:"НОва мода! Гащите на бабаааа!" Бабенцето, след известен спринт, пак ме докопа за ушите и пак ми наложи гъзеца. Милата, какви щуротии търпеше от мен!

Пошляпвана съм била в детството и аз, и сестра ми.  
Когато дъщеря ми беше малка съм я пошляпвала по дупето също, само аз, никога баща и. Когато беше на 4 годинки заяви, че ще се обади на 911 и ще дойде полиция. Казах и, че с полицията ще дойде и социален работник, който ще я отведе с него. Е, не се гордея, но пък свърши работа.
После при нужда, минахме към ограничения на електронни устройства и Амин, това върши чудеса.
 Сега е на 17 и от поне 7-8 години не сме прибягвали към ограничения, то няма и за кога

Има едно съседско дете, което всеки път, когато майка й започне да й се кара /тъй като е много проклета наистина/ излиза на терасата, започва да крещи за помощ и да вика, че я пребиват. В началото "грижовни" съседи викаха полиция и социални, но вече изобщо не й обръщат внимание, защото си призна, че го прави нарочно, за да ядосва родителите си. Родителите, които са много приятни хора са се видели буквално в чудо с нея. Прави си каквото поиска, тръшка се и само да не стане на нейното ела да видиш какво става. На 11 години е в момента, но това започна преди няколко години.
Та накратко - не е задължително това, което чуваш да е свързано с бой или пребиване на децата. А пък това, че си се карала с родителите е пълен абсурд. Могло е да поговориш с тях, но да се караш изобщо не разбирам на какво основание. В крайна сметка, ако толкова те притеснява извикай полиция или социални веднъж - те сами ще си направят проверките и ще констатират дали има или няма насилие. Понякога хората могат да навредят много в стремежа си да помогнат.

А иначе да - като малка майка ми си ме биеше редовно. Баща ми ми отвъртя няколко сериозни шамара малко преди да навърша 18 години и от сегашната ми гледна точка си бяха напълно заслужени. Относно децата ми - баткото е хапвал шамари няколко пъти, но аз наблягам основно на обясняването, дългите разговори, заплахите и наказанията. От време на време ме изкарва извън нерви и започвам да викам, но го правя основно, за да не го наказвам, което може и да е грешка. Добре, че съседите ми са от старата генерация, че иначе кой знае какво щяха да си помислят, като започна да се карам. Малката за сега е отнасяла един шамар по дупето

О, Боже, ти ми припомни каква гадина бях и аз на 10-11 години. Баща ми беше най-кроткият и миролюбив човек, когото съм познавала някога, но веднъж така го бях вбесила, че ме заплаши, че ще ме опердаши. Не успя да приведе заканата в действие, защото изтърсих насреща му:"Само да си ме ударил, веднага ще отида в прокуратурата и ще им кажа, че адвокат Уишмастъров си бие детето. Да те видя тогава!" Горкият ми баща само се облещи, а после се спука от смях.

И аз съм яла много бой. Не го одобрявам, като мярка за възпитание, не заради самият бой, а заради страхът от него. То е ясно, че никой родител, дори с бой, няма за цел да си пребие детето, но възпитава страх в него, а това обезсмисля самото действие.
Относно писъците, виковете и ревът - синът ми е на три и това в момента му е държането. Не е глезен никога, опитвам се да бъда сравнително строга, без да го травмирам, но го отдавам и на възрастта му. Сигурно съседите си мислят, че го спуквам от бой, а той дали е изял едно, две потупвания по дупето през живота си.

Не можах да изчета всички отговори, но съм изяла само един шамар в живота си, в десети клас, заради една тройка по геометрия от баща ми, и то не заради самата тройка, а защото излъгах. Мъжът ми казва, че много бой е ял като дете, ама като слушам какви щуротии е вършил... направо всеки ден благодарях на Бога, че децата ни са кротки и не са се метнали на него в това отношение. Децата ни и те са изяли по един единствен шамар в живота си, дълго им държа влага, ама бяха много виновни. Щерката някъде в пети клас отишла на плаж с една приятелка, въпреки, че и бях забранила и баща и през това време чул по радиото, че се е удавило момиченце на нашия плаж. Пристига да ме вземе от работа жълт зелен като лимон. А синът, защото беше изчезнал от къщи за часове, в ерата на интернет залите беше, тръгваме да го търсим и гледаме, разни пияни и дрогирани се търкалят пред входа още на първата зала. След този случай купихме първия компютър. Иначе аз понякога, като по-малки, като ме изнервяха много, ги заплашвах, че ще ги набия, а те си умираха от смях, защото "ти не можеш да биеш", така ми казваха. Ужасно е да се бият деца, но все пак, трябва да сте сигурни, че случаят е точно такъв.