Яли ли сте бой като деца

  • 57 486
  • 792
  •   1
Отговори
# 180
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 137
И ние ще имаме от понеделник.
Даже не знам за какво детско дтава въпрос, ама да гледа там с котките.

# 181
  • Мнения: 5 142
Дали ще дойде ден у нас да стане детето в 7 в събота и да се занимава с нещо, което не изисква да влети в спалнята и да се качи при нас, бъркайки ни в очите?

# 182
  • Мнения: 17 546
Има си хора за всичко... а да се оправяш с деца е изкуство! Аз не обичам малки деца. Дразнят ме, защото са шумни и мърляви, но... три ми даде Господ и то едно, и след три години още две накуп. Когато бяха малки (разбирай до 4 години), се е случвало да повиша тон, естествено, но вкъщи. Навън викане нямаше и глас не се чуваше, но някой, ей така наумил си да се отклони от правилата, биваше ощипан тайничко и моментално се отказваше от намеренията си. Twisted Evil Големият беше ревливо дете, но си ревеше за щяло и нещяло до към 7 години, после миряса. Въобще не му обръщах внимание на ревовете, защото бяха за всичко. Единия близнак не млъкваше, говореше непрестанно, направо да издивее човек от купищата въпроси! Сега е ... на другия полюс. Другият беше най-спокойното бебе и дете на света, не ревеше за нищо, постоянно беше ухилен и си играеше кротичко и сам.
Но, примерно, така бяха научени тримата, че аз се прибирах от нощна смяна, нахранвах ги и ги курдисвах на едно одеяло на пода да си играят, а аз лягах да спя и спях до 12. Играеха си кротко и пазеха тишина, защото знаеха, че трябва да поспя.
Мъжът ми е най-спокойния човек на света, примерно. Него дете не може да го подразни с ни-що! Неговите си синове пък съвсем. Всъщност, сега го дразнят, щото не щат да си скъсят брадите.  Току що се прибра и каза, че големият с това го е ядосал. Laughing И сега работи с деца, и пак е най-спокойният човек на света, а аз не бих издържала работата му и един час!

# 183
  • София
  • Мнения: 24 839
Все дотолкова се познавам, че да знам, че няма да истерясам. Даже напоследък ме обзема все повече дзен. Но както казах, ако стане така, ще си обърна сериозно внимание, защото е доста притеснително да крещиш системно на децата си. Далеч не обяснявам само с мек тон като по филмите. Има и дисциплиниране, и наказания. Но не са бой и викане.

Отчитам си като сериозно предимство подготовката по психология и педагогика, както и темперамента. Не съм истеричен тип и имам предостатъчно техники практикувани върху студенти, които дават идеален резултат с 3 годишните Simple Smile. Май нямат голяма разлика в поведението на моменти.

Въобще не оспорвам, че има разлика дали имаш едно малко дете или няколко по-големи и т.н. Но тези, на които животът им с едно дете е идентичен на животът им преди да имат дете са водили доста странен (да не кажа ужасяващ за моите представи) необвързан и бездетен живот Simple Smile
.........тя реши вече съвсем на края на одисеята да се изскубне от ръката ми и да тръгне да тича към колата ни, като видя мъжът ми да ни наближава. Хванах я 2 секунди по-късно, обърнах я и я нашляпах по дупето поне 3 пъти. Не знам кой беше най-шокиран: аз или тя.

Да видим...............детето просто си измъква ръката от твоята, след 2 секунди отново я хващаш, но не изтерясваш, а само я перваш по памперса " поне 3 пъти"...........

Питам се, ами ако истерясаш, какво ли би ѝ направила? newsm78 Mr. Green

# 184
  • Мнения: 5 142
Не беше с памперс Simple Smile. От година по-рано.
Детето не просто си измъкна ръката от моята, а се хвърли смело към трафика от 6 платна пред терминала на летище Кенеди. Не видях особена разлика с твоите действия на трамвайната линия. Даже, по описание, моето е направо галене.
Ако бях истеричка, това щеше да се разиграе доста по-рано по време на 24 часово пътуване по самолети и летища сама с нея. Например, на излизане от софийския апартамент, когато рева със сълзи в асансьора, че не е натиснала тя копчето.
Други въпроси?

Последна редакция: пт, 05 яну 2018, 22:49 от elenna

# 185
  • Мнения: 19 348
Дали ще дойде ден у нас да стане детето в 7 в събота и да се занимава с нещо, което не изисква да влети в спалнята и да се качи при нас, бъркайки ни в очите?

След някоя и друга година ще стане. Малката този месец ще стане на 5 и вече си знае - с батко й стават, обуват си чорапи, за да не са боси и се изнасят в хола. Пускат си тихо телевизора и чакат да станем. Не, че не се събуждам, като ги чуя, че стават де, но поне ме оставят да се излежавам поне до 9.00 ч. А пък баща им си спи до 10.00 ч.

Цитат
Все пак, дали биеш и псуваш детето ти не е съдбовен преврат, а комбинация от избор и психическо здраве

Псуването е пълен абсурд. Чувала съм майки да псуват дъщерите си - изглежда ужасно просташко и грозно. А относно боя - има огромна разлика между бой и шамар. Ти каза, че си ударила шамар на детето си, но това не значи, че си го пребила едва ли не

А относно телевизора със запис - и ние имаме, но това не му пречи на баткото да мрънка и дундосва, че иска да стои до посред нощ, за да си гледа любимото детско сега, защото не му се чакало до утре Simple Smile

# 186
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 137
Дали ще дойде ден у нас да стане детето в 7 в събота и да се занимава с нещо, което не изисква да влети в спалнята и да се качи при нас, бъркайки ни в очите?
Изчакай още една-две години. Моето се занимава само, обаче по някое време идва да пита дали сме се наспали вече. Последно ме събуди по празниците като застана пред вратата да си „чете” книжка.

# 187
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 137
Аз гледам да се въздържам и от квалификации на други деца пред детето. Акцентирам върху постъпките им и питам моето как се е почувствало в дадена ситуация.
Моите родители никога не са псували пред мен и аз не го правя пред детето.

# 188
  • Мнения: 5
Такъв бой съм яла от майка ми , че звездички виждах. всичко зависи от човека според мен как ще го приеме. Аз можех да стана клошар или нещо лошо.. да натрупам негативност в себе си , гняв и какво ли още не. Просто чист късмет ,че съм истински човек.

# 189
  • Мнения: 5 142
Ти каза, че си ударила шамар на детето си, но това не значи, че си го пребила едва ли не

Колкото и да съм субективна, намирам разлика между шамар ударен в резултат от паника, че за малко щеше да влети под гумите на летищен автобус на 6-лентово платно с трафик (буквално беше на по-малко от метър до ръба на тротоара докато я дръпнах) за 2 секунди и между профилактичните шамари, на които ставаме свидетели всеки ден на обществени места. Дори в САЩ, страна с драконови закони за насилието срещу деца, полицаят който стана свидетел на това, дотърча веднага загрижен за мен и адски щастлив, че се предотврати инцидент от много по-сериозно естество и ме похвали за реакциите и действията, вкл. и за сплашването на детето с шамар, защото тя бая рева от първото си пляскане. На мен ми идеше да потъна в земята от срам.
В интерес на истината, оттогава не си е позволявала своеволия по тротоари и се държи плътно за ръка, даже по собствена инициатива.

# 190
  • Мнения: X
Аз на моите деца им крещя, а когато много ме нервират ги и псувам. Големия син като беше малък съм му удряла шамар, но той беше ужасен. Сега е със син колан по таекон-до и а го ударя, а ме е смачкал - така че на този етап мен ме е страх от него, а него от мен.
Гледам и не вярвам на ушите си. Кажи, че преувеличаваш и си включила по-цветист речник.

# 191
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Била съм шамаросвана, но не и бита. Не е било стандартен метод на комуникация с отглеждащите ме. Не ми се е отразило по негативен или позитивен начин. Не е повлияло на връзката ми с тях.
Майка ми никога не ме е пипала с пръст даже. Тя смята че единствено разговори и любов са достатъчни. Не мога да коментирам подхода й - компенсираше доволно с насаждане на вина.

Като цяло смятам, че всяко дете и всеки родител са различни, и връзката между тях си е уникална мини-вселена при всяко семейство. При всеки различни методи ще работят, и ще се справят с пролемите по различен начин.

# 192
  • Мнения: 11 207
Да Уиш - случвало се - не постоянно, но веднъж големия син ме записа на таблета и ме пуснал на свекървата. Тоест толкова се е разстроил от моите действия, че ме заплаши да ме покаже и на съседните и на госпожата в училище, да ме чуят колко съм проста. Това го казвам, защото теорията колко лоши родители сме и как си травмираме децата при моите поне издиша. Мен с тоя запис моето собствено дете ме шантажира. Не аз него да манипулирам .
За боя -за щастие вече не ме докарва до състояния в които да искам да го ударя, но съм убедена, че е по-силен от мен. Така че поддържаме добри и дипломатични отношения. Нали знаете вица за жената с черен колан по карате, че било равно на идеално семейство.

# 193
  • Мнения: 9 152
От скоро имам нови съседи имат момичета на 7 и 9 не знам какво правят тези хора но в месеца по няколко пъти се чува рев и писъци. Няколко пъти съм се карала с тях но без успех.
  Въпросът ми е дали тук присъстващите са яли пердах като деца и какво мислят за боя, като възпитателно средство. И дали начина на възпитание на родители те ви е повлиял на това как възпитавате вашите деца.
Да. Била съм удряна, бита, крещяло ми се е за щяло и нещяло, наказвана съм била. И от майка ми, и от баща ми.
 ( Насилвана съм била и от външни хора -съученици и  познати) . Отделно, баща ми пребиваше майка ми.

Не мисля, че това е възпитателно средство, а напротив. Това показва слабостта на родителя като възпитател.
Моето дете не е бито. Никога. Нито от мен, нито от баща му. Моля се Бог да го пощади и то да не преживява никога кошмара, който съм имала аз.

# 194
  • София
  • Мнения: 8 345
А сигурни ли сте, че е бой? Защото моята дъщеря предната седмица такъв цирк ми спретна, защото имах уговорка за кафе, тя трябваше да дойде с мен ама не искаше. Ако я беше чул някой, току решил че я спуквам от бой.

Според мен си е бой на 7 и 9 според мен не са толкова малки да се лигавят иначе ако е така то те вече за мен са изпустнати.

аз познавам лично и пряко 10 годишно, което го прави почти ежедневно
не е бита, със сигурност, просто е лигава до безобразие и прави невероятни истерии, когато не се случи на нейното

Общи условия

Активация на акаунт