Яли ли сте бой като деца

Аз работя с деца всеки ден, при това от отличници до деца със СОП. Няма нищо общо с моите деца. Като няма какво да кажеш това ли се сети? Мен ме интересува какво се случва с децата, как възприемат отношението на околните, на родителите, своето собствено отношение към ученето и постиженията.  И дотук откривам основно проблеми, които възрастните стоварват върху децата, при това върху чуждите деца  с глупости как "ние сме се родили умни и не зубрим". Това са остатъци у самите възрастни от тяхното собствено отношение към ученето в далечните им ученически години. Някои все още искат да докажат, че са умни, а не зубрачи.

Като цяло интелигентните хора не зубрят, а учат. Със зубрене може и да стигнеш до някъде но само донякъде. Когато се изправиш пред истинските предизвикателства - зубрачите не успяват. И то е логично.

Съгласна съм с Нори. Нещо повече, интелигентният човек има вътрешна потребност да учи още и още.

Колкото и да го отричаме си е вярно - някои са по-умни от други.
Не е честно, но е така.

Това, което наричате зубрене е всъщност заучаване на някои основни знания, които просто трябва да се научат - за тях към конкретния момент няма обяснение, нито детето може да си ги обясни или да разбере обяснението защо са така. Някои от нещата могат да се разберат, други просто се заучават, тренират, зубрят - както щеш го наречи. Като спортистите, които не знаят непременно биомеханиката, но скачат така, както треньорът им каже и покаже, че трябва да скочат. Като цяло има доста заблуди относно ученето, но не е нужно всеки да ги знае. Лошото е, че заблудите се приемат за норма и само се вменяват на децата.

Но въпросът не е в ученето, а в това, че хората приказват едно, а всъщност правят точно обратното. Затова гледам какво реално правят за и с децата си, а не какво декрарират, че не биха или не са правили, както тук стана въпрос за дундуркането. Всеки си дундурка детето, стига да иска и да има с какво. А и да няма, пак гледа да намери, защото е неговото дете. Иначе може да си приказва как не дундурка - купуването на апартамент не е ли дундуркане? Или пускането на връзки за добро училище или добра работа? Или измъкването от неприятности?

Ми то точно процесът между " не разбира обяснението" и " разбра го" е ученето.

Нори, има неща, които към момента нито има нужда, нито може да разбере, но трябва да прави. За да караш кола не е нужно да разбираш от двигатели с вътрешно горене или от металургия - просто усвояваш, автоматизираш алгоритъма за  шофиране и това е.

Не е нужно да разбираш от двигатели но е нужно да познаваш кормилната уредба, знаците, поведението на колата и логиката по която работи. Карането на кола си е тренинг. Но за знанията си трябва учене с разбиране. И не винаги има нужда от наученето но някои от нещата, които се учат са точно за да тренират мозъка. Нещо, което при зубренето също не може да стане. Защото при зубренето паметта е краткосрочна.

Не съм съгласна, Андариел. Ученето е процес, при който знанията се усвояват не само със запаметяване (граматични правила, формули, дати и факти), а и с разбиране. Знанията от наученото са трайно усвоени и остават за цял живот. Зубренето е наизустяване на нещо без разбиране. То не е трайно знание и скоро след изпитването или контролното се забравя.
Ще дам пример със себе си, ако щеш вярвай. До 7 клас моето учене представляваше прочитане на урока два пъти и изпълнение на домашното. Самостоятелно. Не съм ходила и ден на занималня, нито пък у дома са се занимавали с мен след първи клас. Просто не се е налагало. И бях отличничка като на шега, но не пълна. И родителите ми все въздишаха, че ако залягам повече над учебниците ще съм отличничка по всички предмети. Мен това не ме вълнуваше. Учех, това което ми е интересно, по другите предмети се задоволявах с петица. Щото не ми у било интересно и важно. Ама моя съученичка зубреше уроците. Стигна до там до повтори урок дума по дума. В гимназията само с разбраното в час изкарвах около 4,50-5. Езикова гимназия. Закъсах по предмети, при които не може да се зубри - физика и химия, а математиката стигна ниво Добър. Защото това са предмети, при които се иска разбиране на материала, за да може да се приложат след това знанията при решаване на задачи или лабораторни упражнения. Излязла съм от училище преди 30г и все още имам основните знания по всичко без химия и физика. И не, не съм чак толкова умна, просто учех, но понеже бързо схващах и запомнях и не полагах особени усилия над учебниците у дома.

Виж сега, Нори, нека точно да не обсъждаме кое как тренира и не тренира мозъка, защото навлизаме в една специфична материя, а и не е тема на темата. Аз съм ок да я обсъдим, в свои води съм, но няма нужда точно сега да го правим.  Да се придържаме към темата.

Купуването на апартамент какво общо има със заглавието на темата?
Купуването на апартамент може да е всичко. Може да е дундуркане, може да е помощ и подкрепа, може да е дадено обещание и изпълнение на дълг и т.н.
Много, ама много се отклонихме с безкрайни философствания кое е учене, кое е зубрене, кой се е справял с училището леко и кой е зубрил за оценки.

Темата мина в дундуркането и до коя възраст и как не било редно да бъдат дундуркани децата. В някаква степен е предвидим този обрат на темата, защото често на боя се гледа като на възпитателна мярка, показваща колко родителят е загрижен детето му да не бъде дундуркано, а силно и издържливо, да не би да израсне разглезено.

Да! Чудесно! Темата е " Яли ли сте бой като деца?" Ти вкара тема в темата

И аз се зачудих в коя тема съм.
Да комбинираме нещата - колко шамара са нужни, за да назубри едно дете урока?

Ох, изобщо не съм искала темата да тръгне в друга посока. Единствено казах, че не вярвам на хора, които твърдят, че не трябва да се дундуркат децата и какво било там. Направих сравнение с това как винаги някой твърди, че не учи, а всъщност учи, а не че е само умен. Но някои хора много държаха да кажат, че не били зубрачи, а само по.-умни и прочие. И така се започна.

Шамарената фабрика е много често срещан обучителен подход. Явно има някаква магична връзка между шамарите и ученето, която само някои родители знаят.