Яли ли сте бой като деца

Един шамар не е.
По един шамар през 3 часа, защото родителят дреме и смята детето за твърде тъпо да разбере, или той самият е тъп и не се сеща - вече е.
Упорито като ви се зададе въпрос колко пъти шамарите, заобикаляте и се обяснявате. Очевидно при вас не става дума за един шамар.

Тук и двамата е трябвало да се извинят един на друг – той, че я е наплюл, а тя, че го е ударила. Нейната реакция не е по-зряла от неговата.

Втрората случка не я коментирам, защото не знам дали преди това е имало насилие вкъщи спрямо другото дете.

И през ум не би ми минало - нито тогава, нито сега, да приема, че в този случай, учителката е виновна. Да не говорим, че тя е един прекрасен учител, от който всички родители бяхме много доволни. Вината си беше изцяло на синковеца и мен, като родител, ме беше срам от това, което е направил.

Нещо не ти разбрах въпроса, кви шамари през 3 часа? След голямо провинение се прилага мярката, ако повтори- пак. Ако не подейства се сменя подхода, ама до сега не сме имали такъв случай.

Този нейна реакция говори колко недобър професионалист е била. Виждала съм реакция на обучени хора (логопед и психолог) при много по-сериозни ситуации от тази в детската градина. Овладяваха децата (за различни случки става въпрос) без да ги докоснат и с пръст. За пореден път се убеждавам, че насилието е отговорът на неумеещия.
Сетих как в класа на сина ми, когато беше 1-4 клас имаха няколко, набедени за по-трудни деца от родителите. При класната им не смееха гък да кажат, при нея "трудните" деца се държаха съвсем нормално. Отново без да ги докосне с пръст.

Недопустимо е учител да посегне на ученик. Това говори за липса на професионализъм.

За втората случка не би ме изненадало детето да е свикнало точно у дома, че проблемите се разрешават с бой. Затова и то бие, а накрая пак яде бой от майка си и то унижавайки го пред други хора.

Който не успява да се справя по друг начин, търси най-лесният - този на силата.

За мен вината е била изцяло на сина ми. Вчерашен лигльо, който дори не е могъл да се облече сам и се е наложило да му се помага, е проявил крайно неуважение към по-възрастен човек, който се грижи за него всеки ден в продължение на 3 години. И то се грижи доста добре! Съжалявам, но никога не би ми минало през ум да обвиня учителката в тази ситуация. И не говорим за "трудно дете", а за еднократно, крайно грозно действие от страна на дете към по-възрастен човек - без значение дали е учителка или не. Това е наплюване в лицето! Няма никакъв шанс да оправдая подобно действие.

Да, действието му наистина е било грозно. Нейното - също.

Действието не е за оправдание и би трябвало да се коригира и от учителя, и от родителя. И детето да понесе определени последици (сериозен разговор, извинения и т.н.), но не да бъде бито. Още повече пък квалифицирано!
Учителката също е било редно да си понесе последиците от действията.

На мен ми е интересно това дете как е решило, че е нормално да плюеш, когато нещо не става, както искаш? Или как му идва на ум да души? Предполагам това е поведение, което се копира от някъде. И пак се наказват децата за грешките на възрастните.

Ние имахме ситуация преди години в училище. Един ученик от съседните класове псува учителя на майка. Учителят, иначе кротък човек, побеснява и му удря не шамар, ами няколко юмрука. Ходеше насинен ученикът. Не знам били ли са го като дете, но...изключиха го от училището. А учителят, мисля, изтърпя някакво наказание, но остана.
Не съм фен на биенето на деца, но в някои много критични ситуации, особено когато детето не разбира опасността от нещо, може да се наложи, айде ако не шамар, то някаква физическа намеса. Имах една случка с детето. На площадката сме, той беше още на годинка и половина някъде, и беше много трудно да му се обясни нещо. Каквото му кажеш да не прави, той  напук, точно това върши. Намери един фас на площадката и го лапна. Моля го да го изплюе - не, затваря си устата и тича. Аз се притесних да не се задави с него и започнах да се мъча да го догоня и да му отворя устата, като е възможно да съм го плеснала по бузката, за да зяпне и да мога да бръкна. Е, погледнато отстрани е изглеждало точно все едно съм му ударила шамар.
Едва сега, когато е вече на 2 и половина, вече малко от малко включва на някакви обяснения и се вслушва. Започва да разбира и кое може да е опасне, макар и далеч още да не е изградил особено чувство за самосъхранение. Но просто до един  момент нямах особен избор, освен или да го гоня по улиците с настръхнали от страх коси ( нали само и само да е на неговата) , или да го влача за ръка, докато той се е тръшнал като дроб и не иска да ходи хванат. А, да...трети вариант, да го нося на ръце в 40 градуса жега, натоварена с чанти и покупки. Мисълта ми е, че не винаги ситуацията предполага дълги пространствени обяснения, уговорки и кандърми.

Именно! Приех действието на сина ми, като мой пропуск във възпитанието, което ме накара да ме е срам от постъпката му. Категорично няма как да го е видял вкъщи, но това няма значение - явно аз някъде съм сбъркала, щом е решил, че всичко му е позволено и може да прави подобни неща.

Това с контакта беше просто пример.. Ти абсолютно всички опасности ли можеш да предвидиш и предотвратиш?

А, именно. Не е един шамар и шамарът няма ефект, затова грешката бива повтаряна и шамарът също бива повтарян. Няма нужда от допълнителни разяснения.

Кой ти каза че няма ефект? Шамарът бива повтарян след време при същото провинение, не за щяло и нещяло. И тва са единични случаи, и пак ти казвам хайде поне на мен да не ми казваш как се гледат деца?