С какво ви дразнят свекървите - тема 91

И все пак с дете е друго - не редно да го лишаваш от баба и дядо щото ти някога нещо си или те някога нещо си.

Естествено, не съм си и помислила да я лишавам. Друг е въпроса, че бабата не я отразява и нея, ама тя свикна май.
Като цяло не ми пречи да ходим, както казах - наспивам се.

Нашата баба слуша много силно музика и така силно говори! Все пак живее сама и е на 80 г. Но като цяло с нищо не ме дразни - винаги ми е помагала!

Не намирам нищо лошо в това син да се обажда на майка си всеки ден.Особено ако майка му е възрастна и сама.
Обаче е много лошо,ако майка му всеки ден разпитва и се бърка в живота на младото семейство.

Добре е също децата да познават и виждат редовно баба си и дядо си.Ако се държат нормално.
Обаче аз лично не бих позволила детето да общува с хора,които ме оплюват.Например-,,Майка ти е мързелива,, или,,Майка ти каква е мърла ...,,Това съм го чувала на детската площадка...баба да обяснява на внуците си каква е майка им.

Ама пък какви сте ми първосигнални, само да подушите, че някой се оплаква и ей ва на защитничките свекървите.
Трещерица аз само заради теб пиша, знам че те забавлявам  .
Това с ходенето у родителите е супер разпространено и ако отиде само единия обикновено се жалват защо не ги уважават. Точно що си с шапка, що си без шапка.
И какво ще ви се отчитат тия възрастни хора дето са си хванали живота в ръце, не са на 10, че да има нужда всеки ден да се обаждат и да говорите.

Слава Богу, поне един умее да чете и ме е разбрал чудесно.  

И май метла е имало, явно подигравките (нищо ново под слънцето, между впрочем, класика за форума) са минали определената от възпитанието граница.
Жалко, бих се посмяла с кеф....

Вие наистина ли не си давате сметка, че като всеки ден си говорите с майките си също се въртите в ежедневието, а не решавате интегрални уравнения, нито създавате ново учение?

Дали със сина или с дъщерята- приказките са едни и същи, само дето с дъщерите се говори по- напоително и дълго, отколкото със синовете.
Все пак, две жени имат много повече теми за разговор и споделяне, отколкото мъж и жена.

За мен, съпротивата към ежедневния контакт между свекървата и " милото" идва от страха да не бъде насъскван подмолно против снахата.
Ако момичето има достатъчно самочувствие и увереност за мястото си в сърцето на момчето, няма да се интересува какво става в съседния коридор и няма да се терзае за глупости.

Ако момичето имаше достатъчно място в сърцето на мъжа си и увереност, че живее с мъжа си, а не с майка му, то тогава самия мъж би трябвало да е насочил вниманието си първо към жена си, а след това към майка си. Така, че дразненето от ежедневния отчет не е ревност, а просто момичето вижда, че живее още с детето на свъкрва си, а не с мъжа си. А това са много различни неща

Ти пък откъде знаеш, че и научен труд ще напишеш по темата!?
Или говориш по " принцип и традиция" от името на всички момичета?

А, когато момичето говори всеки ден с майка си, как е- с нея ли живее, с момчето ли живее, момчето с детето на тъщата ли живее?

Оф, като вземат момичетата да се борят с майките за място в сърцето на момчето, става страшно. Добре, че на ММ не му хрумва да се съревновава с баща ми.

Сама каза, че м/у жени разговорите имат друго естество. И, че едно е разговор м/у майка и дъщеря и разговор м/у майка и син. Ако изхождаш от този аргумент, то ти е ясно, че и целта на разговорите е различна, според това м/у кои участници са.
Майка и син не могат да водят разговор, като майка и дъщеря и той, ако е ежедневно, се превръща в задължение. И понеже няма какво да си кажат толкова всеки ден, се превръща в отчет.
Претенциите за научни трудове, може да си ги запазиш за теб Абсурт. Никой не ти ги иска и не се състезава в теб в тази насока, така, че считай, че си ги написала

Аз не говоря всеки ден с майка си, чуваме се 2- 3 пъти седмично. Един да се чуен кой как е, нещо ново и останалоте пъти ако имаме въпроси и тн. Не обичам да давам обяснения какво правя всеки ден. Някой да пита какво се случва в нашето семейство(ако е загрижен) е едно, а друго е да ти пишат всеки ден и да те питат какво правиш и тн. Затова реших да попитам как е при вас. Защото имам чувството , че той някак си още не може да свикне с мисълта че е самостоятелен човек. Точно това искам да му обясня и покажа .

Ако ти тръгнеш да му обясняваш и показваш такива неща, затвърждаваш несамостоятелността му. Ако наистина е такъв.

Аз обратното забелязвам - майките /свекървите/ не пускат снахата да навеле в сърцето на сина им, или ако вече им е влязла доста, се опитват всячески да я разкарат, защото тя нали е оная наглата и нахална лигла, която й краде дитенциту. Целия проблем идва от факта, че някои жени са свикнали да са 'жена номер едно' в главата на сина си и той да се съобразява първо и основно с нея и в един момент, този мъж си намира половинка и започва да се съобразява и с нея, ама не, мама как така ще е след плановете с жена му, ни мой тъй! И се започва една борба - свекървата иска първото място в живота на сина си, снахата пък си защитава позицията, сина се чуди на коя да угоди - ако е на мама е мунчо, ако е на жена си е нехранимайко и не обиа майка си и човека е между чука и наковалнята. И защо? Защото много жени не могат да проумеят, че синовете им в един момент порастват и си имат свой живот и свое семейство.
По казуса с пишещия син: Нормално е да си пишат майка и син, ама чак пък всеки ден и да се дава отчет от 9:00 какво, що, как, кога и т.н. ми е прекалено. Интересно за какво си говорят всяка събота/неделя вечер, ако всеки ден са постоянно на вайбър /или подобно/. То от такова ежечасно споделяне в един момент темите се изчерпват за вечерта. Това за мен е несамостоятелност и осъкатяване на личността на младежа. След като е излязъл и заживял с момиче е редно да се пусне от на мама полата и да спре да й дава обясненя, всеки ден какво ял, колко е спал, колко е ср@л, с колко ката тоалетна хартия си е избърсал з@дника и т.н.

За статистиката на темата питах вчера приятеля ми колко често говори с майка и той каза четири-пет пъти седмично или повече. Вниманието му не чувствам да го деля с никого, той живее с мен, не с майка си, още повече, че не живеем в България. Може да се дължи и на това, че си говорят техните работи, когато е сам.
Леля ми за добро утро ми пише цяло интервю как съм, що съм, спя ли, яла ли съм, на лекции ще ходя ли, а на работа. Тази жена би побъркала и най-търпеливата снаха, добре, че няма дъщери.
Тук ще се съглася с absurT, че жените сме много по-напоителни по телефона, аз говоря един-два пъти седмично с баба ми, ама за сметка на това по час, че и по два.