Как е най-правилно?

Сама жена с малко дете, да си даде спестяванията за чуждо жилище - моля ви се, малко здрав разум не е излишен. Утре, ако не дай Боже нещо стане и тя какво - остава без пари на улицата. Е, вярно,  че с чиста съвест, ама тя тенджера не пълни.

Нали жилището тепърва ще се изплаща? Защо не се включиш по кредита и така хем ще е общо, хем ще усещаш, че имаш принос?

Иначе влагане на пари в чуждо жилище си е идеален път към финансово прецакване, когато утре (не дай си, Боже) спрете да се обичате. Да, факт е, че съвсем безплатно не е добре да се живее. Пренасянето у този мъж най-малкото ще ти спестява един наем. А един наем не е никак малко.

Нека заживеят заедно, нека плановете за брак станат по-конкретни, пък може да се включи и тя с разумна (!!!) инвестиция по дома.

Авторке, ти в момента под наем ли си?

Много точен коментар. Аз съм пример за това. Вложих всичко в жилището му, а не бяха малко пари. Без да ставам собственик. Предложих само веднъж заедно да сме собственици, той отказа. Не съм планирала раздяла нито изневери от негова страна. Глупава постъпка от моя страна, но много го обичах и бях заслепена.
Впоследствие научих, че майка му го е подучила да не сме съсобственици. За да може един ден ако се разделим, за мен нищо да не остане. И свекървата е мислела това още докато сме били гаджета. Аз затова смятам, че свекървата е изключително зло и проклето същество, което винаги е манипулирало мъжа ми.
По темата, гледай да станеш собственик по някакъв начин. Защото един ден ако стане нещо и не можеш да се справиш финансово сама, поне жилище да ти остане.

Е, как ще стане съсобственик като той отказва, насила ли? Всичко има някакви граници - мъжът може да я обича, да желае да живеят заедно, да сключат брак някога, но да не иска съсобственост на жилището. Какво толкова странно има.

Много усложнихте казуса всички.

Едно семейство или партньори, които са стигнали на етапа да мислят за семейство, имат избор: или всичко ново е общо (завареното положение не се брои) или всеки си управлява средствата както прецени за най-добре.

С нотариалния акт, с който се купува един апартамент, се влиза недвусмислено в един от двата сценария - или в нот. акт пише двама собственици, или пише един. От там насетне ако пише един, не виждам какви притеснения би трябвало да има другия да изплаща каквото и да е. Следват някакви договорки за разделяне на тежестта по общите разходи: има сметки, има вноски за кредит, които не са драматично по-различни от наем и т.н. Не знам как се прави, защото никога не съм живял с подобна организация, но може да се обсъди. Спестяванията са към завареното положение в този сценарий. 

Ако пише двама в нотариалния акт, тогава се влиза в сценарий, в който имуществото, доходите и т.н. са общи. В този сценарий може да се използват спестяванията за нещо (ако е нужно), но би следвало да се създаде сметка на детето (дали под формата на застраховка живот, дали друга), където да се натрупват пари. Също  пак би било добре да има резерв някакъв семейството. Принципно няма значение на чие име ще е, затова ми се струва по-логично да е на името на по-уязвимия в случай, че настъпи някакво събитие (това обикновено е жената с детето). В този сценарий жената не е коректно да има свои авоари според мен, но би следвало да има дълбок резерв за критични ситуации, който да бъде на името на жената. Ефективно е същото като сегашното положение, просто би трябвало да се възприема по малко по-различен начин

fire.truck, за момента не се чувствайте задължена, оженете се, както планирате, продължете заедно напред, вижте как ще върви и ще правите ли още деца, според мен ако всичко върви нормално, ще стане от само себе си обединяването на финансите и преминаването във втория сценарий на общи средства и имущество. На този етап сте категорично в първия сценарий, при който всеки си разполага със своите средства, спестявания, инвестиции.

Всъщност неговото решение да купува по-висок клас от това, което Вие искате, не е много добро - би било редно да обсъди с Вас и да се съобрази и с  Вашите предпочитания. Човек прави така, когато се обвързва. Другото е ергенско перчене - "гледай ме какво мога", а не е насочено към рационално планиране за съвместното бъдеще. Особено когато се теглят кредити, които в даден момент може да не изглеждат кой знае какво, но всичко се случва и човек е редно да предвижда и за възможно лошо стечение на обстоятелствата, не само да гледа в момента как е...

пс. Между другото много хора се правят сякаш са над тези неща и финансовите въпроси са грозни и гнусни за обсъждане, но за мен наистина дори с действия като подписването на нот. акт се взима някакво решение, което показва, че тече някакъв мисловен процес. Има три варианта - да е само на нейно име апартаментът, да е на името на двамата и да е само на негово име. Който е над нещата, да го запише на нейно име. Ако си го запише на себе си, това за мен е показателно. Едно семейно жилище е най-нормално да е записано на двамата и двамата да участват по равно в избирането, планирането, обзавеждането и т.н. Всичко друго за мен е странно

Ами предлагам ти за разнообразие да се почувстваш дама.
Не еманципирана жена с комплекси за малоценност.
Да ти е жив и здрав мъжът (бъдещия), желая ти да е искрен и да е трайно.
Не иска нищо от теб - не очаква да участваш финансово, той плаща, на негово име е - ти къде се буташ?
Желае от теб да участваш с вкуса си, с чувството за естетика, очевидно цени и уважава именно дамата, жената в теб, не чифтът вол в пряга. Що се дърпаш? Достави му удоволствието. Избери пердетата. Или кухненските шкафове. Или детското креватче. Избери ги такива, които да ти харесат - не които са ти по джоба, а които са по неговия - и с които би се радвала да живееш в следващите, примерно, 20 години. Избери ги такива, че да издържат толкова - евтиното понякога излиза доста скъпо! Внеси уют в бъдещия дом. Очевидно това иска от теб, не да влачиш наравно с него, не да му бъдеш равна, а да му бъдеш допълваща. Един вид, за това, което той и сам може, помощ не му трябва - а онова, което сам не може да прежени, не умее, не разбира, не влиза в интересите му, би искал изцяло да прехвърли на другия (който, евентуално, би намерил тези дейности за силната си страна).
Какво по-хубаво от това?
Ако двама души имат едни и същи силни страни и едни и същи недостатъци вероятно биха си били много добри приятели - но едва ли непременно партньори.
Партньорите е нужно да се допълват, не толкова да са взаимозаменяеми.
Това е само при нужда, само за кратко... инцидентно.


ОП
bgtatko, като цяло съм съгласна с теб... с една малка разлика.
Ако младежът предвижда дълъг живот с това семейство (дай Боже да е така), вероятно е да планира и повече деца - и да предпочита да обезпечи семейството с достатъчно пространство за бъдещите нови членове. За което авторката... просто не се чувства... как да кажа, финансово адекватна лично. Един вид, тя, поради криво разбрана "скромност" си мисли за това как покупката да се съобрази с нейните - лично - финансови възможности в момента, а той се съобразява по-скоро с предвидените бъдещи нужди на растящото семейство.

Обаче тук и аз нямам личен опит с изплащането на кредити, най-големите неща, копито сме закупували така, са примерно фризер, диван, телевизор... Т.е. неща, които бихме могли, при нужда, да изплатим изцяло на момента.

fire.truck, тази попара явно вече си я сърбала, толкова ли ти хареса, че пак си я дробиш?

Говори с приятеля си, обясни му какво мислиш, без драми и без притеснения. Решението как да си разпределите финансите е съвсем нормално да се взима и от двамата и накрая и двамата да се чувстват комфортно в ситуацията.

Не знам дали е младеж, някакси останах с впечатление за по-зрял човек. От друга страна щом са му отпуснали кредит, значи със сигурност има достатъчно години до пенсия. Във всеки случай като пиша, си мисля за мъж на 30-35г., може и да греша.

Точно ако предвижда дълъг живот със семейството, планира още деца и т.н., това би трябвало да се обсъди с потенциалната майка на тези деца, а не да се взимат самостоятелни решения и да се сервира като свършен факт. Ако човек разсъждава за средставата си като за семеен ресурс е редно подобни въпроси да се обсъждат семейно. Каква полза ще има човек от лукса и високия клас предмети, ако после няма пари да плати за сватба, раждането и всички разходи, които се трупат едно върху друго при наличие на детенце? Каква полза, че апартаментът бил в центъра, ако после ще трябва жената да се прегърбва над почистването му и няма да има средства за домашна помощница, частна ясла и т.н. (каквото от тези неща е необходимо и предпочитано от конкретната майка)? Каква полза от всички по-горни неща, ако не дай си Боже възникне някакъв здравословен проблем и липсват средствата да се посрещне той? Или ако човек загуби работата си по една или друга причина и изведнъж вноската за кредита почва да тежи като воденичен камък?

Всичко това се обсъжда в една равнопоставена връзка, не се "съобразява" еднолично. Дава се да се разбере, че средствата са общи (обикновено от човека, който има повече) и след това се решава общо. Решението дали ще има още деца също е общо. За мен това е в центъра на притеснението на авторката - ако тя имаше усещането, че неговите средства са общи, нямаше да го има това притеснение за той колко плаща, тя колко плаща.

Мисля, че с времето ще се наредят тези въпроси, повечето хора робуват на някакви социални норми и схеми, често насаждани от родителите, но със сближаването на двамата ще се преодолеят подобни задръжки в общуването.

Щом са направени планове са брак, би следвало и кредитът да бъде обсъден предварително с дамата. Защото решението за апартамента е на господина, но реално ще бъде изплащан от общия им бюджет в бъдеще. При това положение, според мен, няма място за неудобство.

Мъжът казал ли е: Хайде да се оженим и жилището да ни е общо?

Аз в цялата ситуация намирам за проблемно това, че се взема жилище на кредит, който дължи само единият и което ще бъде собственост само на единия, но де факто парите ще се изплащат от общия бъдещ бюджет на двойката, след като тя се събере заедно.

Не, не ми казвайте, че тя ще си крие парите някъде, пък той ще си изплаща кредита от своите си. Имат ли двама души общ покрив, хладилник и електромер... понятието "отделни бюджети" силно се размива.

Но кредита ще си го плаща той.

Аз се учудвам, как хората вместо да си живеят живота, все се опитват да направят оценка на риска, какво ще стане някога си. Ами те възможностите не са много. Каквото стане, стане. Той може и да не я изостави, може да почине например. Защо трябва да се гадае, кое е правилно, какво мисли другия, защо го прави, как ще я приема - ако е толкова важно, може просто да го попита?
Да му каже съвсем нормално - виж какво, мой кредитен милионере, аз не разполагам с хиляди левове за скъпи мебели и почивки, имам малко спестявания и не мисля да оставам на нула, заради един апартамент, защото утре може да се разболея и ще ми потрябват, мога да помагам с малки неща но редовно, това ок ли е за тебе?

Само да не стане така, че докато той си изплаща кредита, тя да го издържа. Веднъж вече е влагала в чужд апартамент, няма нужда сега пак да се набутва.