обиди от свеки, как трябва да се подходи и какво е подходящото време за сърдене

Мнението, различно от моето, аз лично мога да изтърпя, че даже и да приема. Но мнение.
"Мнение", придружено и украсено с нападки и квалификации за човека до мен, престава да бъде обаче мнение. Остава си чиста злоба. През мене да върви и да го приемам, тъ цъ, тъ цъ!  То не е до величие, а до очеизвадно неуважение на Моя избор, т.е.на мен, защото Аз съм избрала и си стоя до човека. Простичко наредени тухли на хубав живот, от мен.
Това беше коментар на цитираните два по-горе.
А що се отнася до авторката и поставения въпрос. Не знам да се смея ли, да рева ли на така описаната ситуация, отношения и въпрос.

Отношенията при различните хора са различни Аз примерно съм представял едно единствено момиче пред родителите си - съпругата ми. Като няма информация за гаджетата ми, няма и какво да коментира или да има мнение. Та ако синът представя всички/някои гаджета или споделя лична информация от живота си с родителите - нормално е да се казва мнение, особено, когато обстоятелствата оправдават това мнение. Затова и още в началото казах, че трябва да се види дали има някакво основание казаното от нея.

На практика с дадената информация не можем да кажем оправдано ли е даденото мнение или не и трябвало ли е да има защита от страна на сина или не. Иначе не разбирам това с "конфиденциалността" на чата - моят скайп чат се синхронизира с компютъра и ако съпругата ми желае да прочете какво съм си писал с мама (тя често желае, защото е любопитна), може да го направи по всяко време. Обикновено е толкова любопитна, че ме кара аз да ѝ го чета, а аз мрънкам да си го прочете сама, защото майка ми пише по-дълго и обстоятелствено и от мен по чат На майка ми явно ѝ е трудно да ги мисли така нещата, но ние с половинката ми сме точно това - едно цяло, няма как да е близка с мен, пък да не е с нея, ако не я харесва, ще трябва да си го пази за себе си, защото вървим в комплект, sorry. И за съпругата ми е същото даже повече.

Но аз не виждам защо трябва да се натрива носа на съпруга й, заради това, че майка му се е изказала неласкаво за нея.

Само не ми казвай, че сте от двойките дето имат и общ профил в социалните мрежи. Че става зловещо.

Защо?
Мисля, че с това преекспониране на "личното пространство" доста удобно се спекулира....
Само допреди няколко десетилетия нямаше "лично пространство", всяко семейство беше с ОБЩ домашен телефон, нямаше тайнствени "социални" адреси.
За мен, претенциите към собствено "лично пространство" са основно човек да си върши "мръсотиите" тайно.
Човек, живеещ "на светло", няма особена нужда от "лично пространство".
Лично мнение, моля, никой да не се разпознава, не мисля да водя спорове.

Апропо,

Просто претенциите за лично пространство в днешния "сниман отвсякъде живот" ми идват в повече.

Като казахте фейсбук профили:

А пък аз, като човек, живеещ на светло, както се изразяваш, имам нужда от доверие и не мога да си представя да споделям живота си с долнопробно и ревниво същество, което ще ме проверява, все едно съм някоя уличница на пробация, а не любимата му жена.
Колкото до телефона - едно време с домашния телефон се процедираше така - като те търсят, го откачаш от стойката, взимаш го в скут и сядаш на една табуретка с кръстосани крака в друга стая да си приказваш на спокойствие, не привикваш всички домашни да ти слушат разговорите. А днешните телефони не са само за разговори, например има едно приложение за месечния цикъл, в което можеш да отбелязваш и колко пъти си правил секс, имало ли е оргазъм и да си водиш бележки, и ако синът ми реши да го разглежда, защото нали сме на светло, няма да ми е особено приятно, нищо че не е тайна, все пак си е моя работа или иначе казано - лично пространство. Нямам парола на телефона, точно защото не допускам, че някой ще ми го чете, а и искам да науча децата си, че хората, които живеят заедно, си имат доверие, не си ровят по телефоните, не се дебнат и въобще живеят без нужда да се следят или да си защитават свободата, която принципно им се полага по рождение.

Амур, изключително не съм съгласна с тезата ти. Всяка личност се обезличава без лично пространство. А хората, които се уважават нямат нужда да крият, мажат и правят мръсотийки. Това се прави и с или без лично пространство.
Имах едни такива познати с общ профил – много се обичат, много са заедно и всичкото семейно щастие на света. Мъжът ми пишеше мейли отделно от нея с опити за заигравки и отявлено флиртуване. Обаче си обича жената много наистина, но е под тотален чехъл. Което мен лично не ме интересува, ако са ок и двамата. Но ми падна в очите определено, а след известно време открих, че ме е/са ме изтрил/и от листата си. За мен това е дори неосъзнат опит за свръх контрол върху другия и не е здраво.

Нямаме общ профил, малоумно е това - наши приятели го правят, много е дразнещо.

Просто е немислимо да се сравнява близостта ни с близостта, която е възможна и здравословна между съзнателно вече дете и майка му. Детето (до някаква ранна възраст) може да няма лично пространство, но майка му има такова и то не е въпрос на някакво съзнателно решение - просто детето една част от нещата няма как да ги разбере, а от друга би следвало да бъде екранирано по някакъв начин (примерно негативни отношения с другия родител или партньора на майката, ако не е биологичен родител). Със съпруга(та) си човек има близост и интимност (и физическа, и битова, и интелектуална, и духовна) каквато не би могъл да има с родителите си.

Накратко - не си бърникаме в телефоните (ненужно е), но нямаме тайни, всеки има достъп до профили, мейли и телефони на другия и в някои ситуации ги ползваме (примерно нейният телефон прави по-хубави снимки от моя :Р). Последният път, когато майка ми е изразявала някакво неудовлетворение защо съм бил споделил нещо от чата ни със съпругата си (не е било нищо драматично), е било преди 3-4 години, мисля че след този случай се е научи, че като пише на мен, все едно пише и на нея, както и обратното. Няма вариант да седна да обсъждам съпругата си с когото и да било зад гърба ѝ, да се оплаквам от нея или нещо подобно. Ако имам някакъв проблем с нея, обсъждам с нея. Майката просто няма никакво място да се бута в тези взаимоотношения. Аналогично и съпругата ми е казвала, когато нейните родители са имали някаква критика към мен - сравнително рядко се случва и там, те много ме харесват от самото начало, не могат да приемат единствено, че съм много директен, та трябваше да им обяснявам, че с близките си хора съм такъв и че се държа с тях по същия начин като с моите родители - обичам ги и ги подкрепям безрезервно, но не робувам на сервилните любезности и сдържаността, които смятам за критични в отношенията ни с по-малко близки хора и особено с непознати. Оттогава (вече години) не съм имал проблеми в комуникацията с тях.

Смейте се на общите профили, но познавам много хора с такива, особено американци и други експат семейства. Направили са профил, с който общуват семейно с роднини и семейни приятели, родители на приятелите на децата. В крайна сметка, зависи кое за какво се ползва. Все пак, повечето хора 30+ сме отгледани в къщи с един-единствен и общ за всички телефон, както и една-единствена обща пощенска кутия

Не е коректно да се четат чужди кореспонденции-това едно на ръка. Обаче да ме обиди свека-гредай да видиш какво я чака.  А пък мъжо да не ме защити и да не каже нито дума... нещо много защитавате свекървите ми се струва. Аз да си кажа ще се фрънцна де, със сигурност и не само ще се сърдя,но и ще й дам да се разбере. Много толерантни чак да не повярвяш. А и внуче няма да види скоро-да се знае! 😁
Само че никога не бих се ровила в телефона на мъжа си. Но и свекърва и възрастна жена която обижда жената до сина си няма да оправдявям или толерирам в нисой случай😊 че не е длъжна да те харесва ми не е(то и ти не си) но да ме пише и обсъжда със сина си зяд гърба ми...бих се обидила,дори ще страня ат нея и няма да й гаворя месеци наред,докато не ми се извини. !

Аз ако хвана някой,че ми е пипал телефона и е чел какво съм си писала с майка ми,ще го подгоня направо с чугунения тиган....

И като ти се извини, какво ще стане? Тя пак ще си има същото, че и по-лошо мнение за теб.
А как така ще си наказвате свекървите, да не виждат внучетата? Това не са някакви разменни монети. Нито пък децата са само ваши, че да забранявате виждането им.
Виж, ако бабата вреди на внучето, ок нека не го вижда. Ама само заради това, че не те харесва.....
В крайна сметка какво ви пука дали ви харесват или не, особено ако това не създава семейни неприятности?

Ми, то си е за смях!
Когато имахме една обща пощенска кутия, най- просташкото беше да отвориш писмо, адресирано до друг.
Също така просташко беше да му ровиш в джобовете, в чантата
А, когато пращахме картички или писма, просто пишещият поздравяваше и от името на другия, без да му връчва за редакция написаното.
На светло да си е едно, а да ти дишат във врата, за да не би да кривнеш от правия път, е съвсем друго.

И да, когато имахме по един общ за къщата телефон, се изнасяхме я в коридора, я в другата стая- според дължината на кабела, но никоя половинка не е залепяла ухо до слушалката, " предано" притисната до нас, че да не отърве нещо от разговора.  

Ние пък имаме общ профил във фб и общ гугъл профил (общи контакти, календар). Той пощи не ползва, когато му се наложи - работи с моята. Така няма скандали, защо този или онази са ни писали, кой чия снимка е харесал и т.н. Вайбърите са ни различни, но не бих гледала с кого си е писал.