Мами,оставятели бебетата(децата)си да плачат в кошарата

  • 8 331
  • 113
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 664
Ами ... моят син просто не е ревлив , инцидентни са случаите в които се е разплаквал и веднага съм го вземала да го гушна или да си поиграем . Убедена съм , че детето не плаче без причина и си мисля , че подобно " възпитание " не е добра идея .

# 46
# 47
  • Мнения: 670
Децата не плачат без причина. Независимо каква е тя, породила тревога в детето, дали е болка, уплаха, от скука,  превъзбуда или плаче за сън, майката трябва да се отзове. Не оставям детето да плаче, нито вкъщи, нито навън.

# 48
  • София
  • Мнения: 40 958
В родилното ми казаха, че трябвало от време на време да плаче, че да се развивал белия дроб  hahaha

# 49
  • София
  • Мнения: 8 263
Hedra, браво! newsm10

# 50
  • Мнения: 147
Оставям го да си поплаче,разбира се. Чак да се дере и да заспи от умора не,но не мога да съм с него ежесекундно. Принципно е много спокойно бебе,но като всички останали си е и рекетьорче и обича да се глези понякога Hug Та процедурите са според случая Mr. Green

# 51
  • Мнения: 8 917
Оставяла съм я не повече от 7-8 пъти и то когато знам, че е оти нат. А как знам ли, ами първо се усеща по самият рев и държане, а след това като съм я оставила, ако спре да плаче в близките 3-4 минути - си е било от инат, ако продължи - определено има нужда от мамина ласка Mr. Green и така си се приспиваме Mr. Green

# 52
  • Мнения: 1 844
Не съм ги оставяла и двамата - мъчно ми беше и не желаех да се чувстват изоставени и безпомощни. Не мисля, че е полезно за децата в тази възраст, когато все още нямат капризи, а само нужди. Сега не са разглезени деца, напротив.

# 53
  • Magrathea
  • Мнения: 2 782
Не я оставям да плаче.
Като малка я гушках много, но и много си стоеше  в кошарката- не обичаше да е постоянно на ръце, рано започна да си заспива самичка, да се заиграва сама.
Знае обаче, че е достатъчно да каже "мамо" и аз да влезна в стаята при нея.
И аз съм на мнението на Никол- не е задължително винаги да се взима детето на ръце.Но и Нели не е била плачлива. Понякога е достатъчно само да влезна и тя да ме види, друг път да я погаля по главата или да й оправя одеалото. Щом е спокойна и усмихната, значи всичко е наред.

# 54
  • Мнения: 11 929
На този въпрос не може да се отговори еднозначно-да,оставям го или не,не го оставям.Разбира се,че никой не би си оставил детето да се дере часове наред и да заспи от умора.Всяка майка познава детето си и усеща от какво има нужда в момента.Аз пък не намирам за възпитателно вземането на ръце при най-малкото недоволство от страна на детето или разнасянето му навсякъде само и само да не поплаче малко.Имам позната която по цял ден разнася детето си което вече е на 1г3м със себе си,защото не може без нея.В тоалетната,в банята той в количката и с нея,когато трябва да спи-пак с нея.Е, с такова възпитание не съм съгласна.

# 55
  • Мнения: 4 806
дали съм оставяла моето момиче да плаче? Да, оставяла съм я. Но с предел - ако минат 10 - 15 минути плач, тогава се показвах да ме види. Нещо повече - никакво взимане на ръце не я успокояваше - започваше и по - силно да плаче. И до ден днешен (1г7м) тя не обича да е наръце, да бъде гушкана - просто така е устроена. Сигурно бих откликвала повече на плача й с взимане на ръце, ако усещах, че това с нещо й помага. Имало е и такива случаи - например, когато боледуваше от ваксините. Е, тогава я носих на ръце около 3 дни, почти непрекъснато, защото нито спа, нито яде и действително носенето и люлеенето я супокояваше.
Има логика в това, че детето чувства по - голяма опора в родителя, ако в трудни за него моменти той е наблизо и тази близост най-силно се проявява с физическата такава. Това важи в началния период. Считам, че майката не трябва да приема едното или другото мнение за крайна истина. А трябва да наблюдава детето си и да прави най-доброто за него.

# 56
  • София
  • Мнения: 4 966
Аз никога не съм го оставяла,дори и за 5 мин.

# 57
  • София
  • Мнения: 5 079
Браво Хедра! Точно такова нещо имах нужда да прочета!
Ние сме още много мънички, но НАПЪЛНО споделям мнението ти, че майчинството = внимание + саможертва. За да може да израстне уверен и пълноценен Човек. Не мисля, че за децата до годинка /а и повече/ има нещо такова като глезене, инат и т.н. Та нали затова са бебета??? Освен другите грижи имат нужда от гушкане и най - вече от ЛЮБОВ! Особено до момента, в който почнат да разбират и осъзнават някои неща. За какво възпитание може да говорим, когато става въпрос за едно вързопче от рефлекси, инстинкти и импулси?
Благодаря ти Хедра още веднъж, че ме убеди, че е повече от правилно това, че при всеки плач се изстрелвам към люлката без да си задавам и аз подобни въпроси! Комфорта на детенцето ми е на първо място. Не мога да си представя да го чувам, че се захласва от рев и аз спокойно да си правя нещо друго. Звучи ми меко казано нечовешко.
 Hug

# 58
  • Мнения: 2 609
Не, не съм я оставяла да реве в кошарата Naughty. Бяхме с мнооого дълги колики и само, като я гушнех се успокояваше, не мисля, че съм я разглезила с това. Thinking
Виж обаче сега, като вземе да реве от инат я оставям и тя като види, че не става на нейната-млъква и се заиграва. Hug

# 59
  • Мнения: 8 917
Браво Хедра! Точно такова нещо имах нужда да прочета!
Ние сме още много мънички, но НАПЪЛНО споделям мнението ти, че майчинството = внимание + саможертва. За да може да израстне уверен и пълноценен Човек. Не мисля, че за децата до годинка /а и повече/ има нещо такова като глезене, инат и т.н.

Това е абсолютно вярно! Аз говорех за Гери в момента - т.е. от 3-4 месеца и то както казах - оставя я за 3-4 минутки - ако се е заиграла си е било от инат, ако не е - подозирам, че отново е от инат /и по-скоро от желание за внимание - започват глезотийките Mr. Green/, но отивам да си я гушкам - не я оставям за повече от 3-4 минутки максимум Peace

Общи условия

Активация на акаунт