И какво значи справяте се? Ми то и аз се справям. Не съм прочела някой тук да не си гледа децата, да ги е дал за осиновяване или да е прехвърлил отглеждането им на някой друг? Значи всички се справяме това е ясно. Но да се твърди, че е лесно и няма умора и абсурдно...
Ако отговоря на някой мрънкащ пост, то ще е защото съм решила, че оплакващият се търси съвет, идеи и мнения с цел да подобри положението, да реши проблем, да се измъкне от каша, да оптимизира ежедневието, да бъде по-ефективен. Обаче... професионалните мрънкащи на съветите отговарят обранително, приемат ги на нож или като навлизане в личното пространство. Та и непоискани съвети рядко давам, научих се.
"Справям се" за мен означава да се наслаждавам на майчинството като период от живота ми, като се опитвам да съм най-ефективна и пълноценна в него. Да извличам удовлетворение и да поддържам себеоценката си на ниво, занимавайки се и със странични неща, но като водещото в живота ми все още да е отговорното отглеждане и възпитаване на децата. Смятам, че се справям, да.
В моят свят мрънкащи няма. Има справящи се. С приятелите ми споделяме и си искаме и даваме съвети, изслушваме се и се подкрепяме, критикуваме се градивно и откровено, но мрънкащи хора сред приятелите ни няма.
И си мисля, Боже, добре че нашите пораснаха ... Да не говорим как съчувствам на младите майки, когато ги видя как сгъват и разгъват колички ... и че трябва да "извеждат" детето ... и си мисля колко съм щастлива, че ходя на работа и не ми се налага да се занимавам с всичко това ...
