Уморява ли ви майчинството?

  • 75 705
  • 908
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: X
Е като ти действат натоварващо оплакващите се защо четеш такива теми? Че в чужбина е лесно не съм казала, но другите реакции, които си описала са точно такива. В тема, която е пусната с цел авторката да се оплаче, че й е трудно с 2 деца и 5 годишно майчинство, да влезеш и да напишеш: "Ох, какво се оплакваш, виж ме мен в чужбина гледам сам - сама 3 породени деца!", какво точно е? Каква му е целта?
И какво значи справяте се? Ми то и аз се справям. Не съм прочела някой тук да не си гледа децата, да ги е дал за осиновяване или да е прехвърлил отглеждането им на някой друг? Значи всички се справяме това е ясно. Но да се твърди, че е лесно и няма умора и абсурдно...
Избягвам оплаквачески теми, да.
Ако отговоря на някой мрънкащ пост, то ще е защото съм решила, че оплакващият се търси съвет, идеи и мнения с цел да подобри положението, да реши проблем, да се измъкне от каша, да оптимизира ежедневието, да бъде по-ефективен. Обаче... професионалните мрънкащи на съветите отговарят обранително, приемат ги на нож или като навлизане в личното пространство. Та и непоискани съвети рядко давам, научих се.

"Справям се" за мен означава да се наслаждавам на майчинството като период от живота ми, като се опитвам да съм най-ефективна и пълноценна в него. Да извличам удовлетворение и да поддържам себеоценката си на ниво, занимавайки се и със странични неща, но като водещото в живота ми все още да е отговорното отглеждане и възпитаване на децата. Смятам, че се справям, да.

В моят свят мрънкащи няма. Има справящи се. С приятелите ми споделяме и си искаме и даваме съвети, изслушваме се и се подкрепяме, критикуваме се градивно и откровено, но мрънкащи хора сред приятелите ни няма.

# 166
  • Мнения: 3 480
Когато дойдат приятели с малки деца им се чудя как ги изтрайват ...почвам да правя забележки храна да не се разнася из стаите (извън хола) и да не се пипа мебелировката с неизмити ръце  hahaha И си мисля, Боже, добре че нашите пораснаха ... Да не говорим как съчувствам на младите майки, когато ги видя как сгъват и разгъват колички ... и че трябва да "извеждат" детето ... и си мисля колко съм щастлива, че ходя на работа и не ми се налага да се занимавам с всичко това ... baby_neutral

# 167
  • Мнения: 30 802
Проблемът е, че в една възраст децата са природна стихия и много пречат на всякакви опити за оптимизация и ред. А това изморява и изнервя още повече, защото виждаш как иначе внимателно подредените неща рухват и на никой не му пука за твоя ред и оптимизация.

Защото има моменти, в които не възпитаваш, а просто ги пазиш да не се убият, докато не дойде моментът да заспят. Това с възпитаването е малко като с благата идея как ще се разхождаш безметежно с количка или ще четеш книга. Мислиш си как ще го учиш благо да казва "благодаря" и "моля" и да се храни с нож и вилица, а в повечето случаи реалността е, че му крещиш да слиза от масата/дивана/сестра си/брат си.

# 168
  • Мнения: 2 269
Същото като Monza.

Пиша в някоя тема по някой повод факти: "Отглеждам 3 породени деца в чужбина, без помагащи роднини, редовно пътуващ баща, без бавачки и чистачки, не се оплаквам, справям се."
Редовните реакции:
 -ама що се хвалиш;
- изкарвате се майки-героини;
- какво се правиш на велика;
- щом не се оплакваш, значи лъжеш.
- то в чужбина е много по-лесно.
Туй то.

Чудно ми е защо като заявиш, че се справяш, заявлението се приема агресия или упрек към несправящите се и мрънкащите. А като знак на емпатия и разбиране се приема пост на потребител, който на свой ред се оплаква и мрънка.
На мен справящите се ми действат стимулиращо, оплакващите се - натоварващо.

Точно така. Аз също не се дразня от някой, който се справя, а ме стимулира. От мрънкащите пък разбирам, че има и други като мен. Аз също съм в чужбина, нямам гледачи и помагачи и дори с едно дете на моменти ми е трудно. Понякога мрънкам, оплаквам се, изнервена съм но съм и щастилива, защото мечтата ми е да имам деца и аз да си ги гледам. Именно майките, които се справят са ми стимул и не ме дразнят. По—скоро си мисля, че щом те могат значи и аз мога.

# 169
  • Мнения: 30 802
Вижте сега, ако аз си напиша списъка от неща, с които се справям и правя всеки ден, може да се окаже, че се бия в гърдите като супермайка. Обаче това не е важно, важно е кои са нещата, които все още имат нужда от оправяне.

# 170
  • Мнения: X
Около мен всички се оплакват, все пак живея в България. Е и? Децата са умни, възпитани, бележат успехи. Та и с оплакване и без оплакване се случват нещата.

Майка ми има три деца и никога не се
е оплаквала. Дразни ме понякога, създаде ми нереална представа за майчинството. Друго си е да кажеш - и вие бяхте същите мрънкала, ама стиснах зъби и ви изтраях някак си.

# 171
# 172
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Здравейте, имам две деца на 5г. и почти на 2г., последните 5 години съм по майчинство, няма да се обяснявам какво са за мен, колко ги обичам...........това го знае всеки родител, но това дълго майчинство направо ме размаза.Чувствам се изморена психически, понякога ми се иска крещя колкото мога, да не говорим че няколко пъти ми минава мисълта че съжалявам че съм станала майка, направо ме е срам от себе си.При вас имаш ли такива моменти, или само аз съм луда?А и ги оставям поне един ден в седмицата при някоя баба, но...........пак откачам на моменти.И не искам да ме нападате с това че има жени с проблеми със забременяване, а това им е мечта, или деца с проблеми, това е друга тема, говоря за такива моментни побърквания.
И аз бях така, изкарах 5,5 г. майчинство и бях пред полудяване. Сега са на 17 и 14 г. и си спомням с умиление за времето, когато бяха малки.
И аз съм в чужбина с децата, съвсем сама съм, разведена. Дъщерите ми са тийнейджърки- трудна възраст. Уморена съм, но и удовлетворена. Да са ми живи и здрави, радвам се, че ги имам да ме ядосват.

# 173
  • Мнения: 9 052
Според мен няма две категории родители> мрънкащи и справящи се. Има различни хора в различни житейски ситуации живеещи различно.

# 174
  • Мнения: 30 802
Това дали ще мрънкаш зависи от едно нещо: с какво точно се опитваш да съчетаеш майчинството. Най-лесно е, ако с нищо не се опитваш да го съчетаеш. Тоест - само си гледаш децата. Не се опитваш да си нито слаба, нито хубава, нито да наваксаш с четене, учене, работа, цели и постижения. Даже може и да не готвиш и да не домакинстваш много. Тогава може да те поизнерви само скуката.

Вече ако трябва да навреш 3 часа работа в 2 часа следобеден сън на детето, тогава може и да се наложи да мрънкаш повече.

# 175
  • Мнения: 1 765
Сирената има право.
Аз пък мисля, че по-добре не мога да го кажа
https://www.youtube.com/watch?v=1UildSR-XYI JoyJoyJoy

# 176
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Готино Laughing

Съчетах си майчинството с държавен изпит- явих се когато бебето беше на 6 мес. Пак не съм мрънкала, защото сама си го избрах така.

# 177
  • Мнения: 30 802
Пробвай да съчетаеш учене с дете от 18 мес. нагоре:) знаеш ли как се пише реферат или дипломна работа, докато някой ти седи в скута и гледа Томас и Приятели?

# 178
  • Мнения: 4 742
Сирено пак ли си най-великата. Премести се от темата за кърменето тук.

# 179
  • Пловдив
  • Мнения: 2 760
Просто нямам друг избор. Тук законът постановява 4 месеца майчинство. На петия се тръгва на работа. Искам най вече да обърна внимание на авторката че е напълно способна да се справи щом майки в още по трудни ситуации се оправят. Сещам се за Elina по горе. А колкото до тези които обичат да си мрънкат със и без причина, те винаги и за всичко намират аргументи и извинения и много обичат да обвиняват другите които се справят. Толкова по темата от мен.
О, не, не обвинявам някого, че се справя (по-скоро че преувеличава), но не вярвам особено някой да успява да поддържа всички писти, все някъде ще издиша. И категорично не мога да повярвам на подобен израз например "нямам време да се питам дали съм уморена". Не обвинявам и онези, които не успяват да се справят, че са примерно слабохарактерни.

Последна редакция: ср, 21 фев 2018, 18:39 от svetlana manoleva

Общи условия

Активация на акаунт