Уморява ли ви майчинството?

  • 75 724
  • 908
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 290

И аз съм напоследък само със спортни дрехи за сноуборд. само с тях ходя, но пък не съм помирисвала сноуборд...няма да навлизам в детайли, но наистина преминавам социално приемливия минимум. Като бременна изглеждах доста по-добре.

# 571
  • Мнения: 22 661
Сложила съм в календара напомняния кога да си запиша час за фризьор, козметик и подобни. Сама няма да се сетя или, ако се сетя, ще си кажа, че точно в момента нямам време\имам нещо, по-важно и т.н. Така успявам да ходя в някакъв сравнително приемлив вид Stuck Out Tongue Winking Eye
При мен проблемът е с концентрацията и паметта, а те в момента са ми много необходими.

# 572
  • Мнения: 1 319
Аз също имам трудно дете - много емоционално, много плаче, все мрънка, не яде, буди се от най-малкия шум и пр. Да, трудно ми е и понякога са ми минавали мисли защо ми се падна това дете и т.н. Но в момента, в който се откъсна от нея за малко, осъзнавам колко я обичам. Мисля, че всяка майка минава през това. Дори и онези, които имат "лесни" деца. Макар че аз не съм чула досега някой да си мисли, че неговото дете е лесно. Всички се оплакват общо взето...
И моето дете го определям като трудно, но постоянно си повтарям "да е жив и здрав!" От раждането му докъм 2-годишна възраст нямах вечер, в която да имам 4-5-6 часа непрекъснат сън. Бях преуморена и като кажех на някой с по-кротко дете, ми се обясняваше как нищо ми няма и "то е така с малко дете". Беше ми писнало да обяснявам, че физически и психически съм смазана. Ситият на гладния не вярва. Един ден ми се обадиха от работа, че колежката се маха и спешно трябва да се върна. Детето нямаше годинка, но се съгласих още по телефона, после намерих частна ясла и на годинка го пуснах. Никога няма да съжалявам за това решение, въпреки че боледуваше всеки месец за по седмица минимум. На работа ми беше като на СПА курорт. Не бършех сополи, не дебнех колегата дали няма да се задави, ако лапне нещо... сега чакам второ. Наистина се забравят някои неща, но вече съм подготвена. Тогава може би живеех в романтичната заблуда, че ще обикалям с количката и ще си чета книжка, докато бебето спи... Пък и много приятелки така представяха майчинството, дори не знам защо лъжеха и себе си, и околните...

# 573
  • Мнения: 290
Сложила съм в календара напомняния кога да си запиша час за фризьор, козметик и подобни. Сама няма да се сетя или, ако се сетя, ще си кажа, че точно в момента нямам време\имам нещо, по-важно и т.н. Така успявам да ходя в някакъв сравнително приемлив вид Stuck Out Tongue Winking Eye
При мен проблемът е с концентрацията и паметта, а те в момента са ми много необходими.

и моята глава не работи ...

# 574
  • Мнения: 2 760
Аз също имам трудно дете - много емоционално, много плаче, все мрънка, не яде, буди се от най-малкия шум и пр. Да, трудно ми е и понякога са ми минавали мисли защо ми се падна това дете и т.н. Но в момента, в който се откъсна от нея за малко, осъзнавам колко я обичам. Мисля, че всяка майка минава през това. Дори и онези, които имат "лесни" деца. Макар че аз не съм чула досега някой да си мисли, че неговото дете е лесно. Всички се оплакват общо взето...
И моето дете го определям като трудно, но постоянно си повтарям "да е жив и здрав!" От раждането му докъм 2-годишна възраст нямах вечер, в която да имам 4-5-6 часа непрекъснат сън. Бях преуморена и като кажех на някой с по-кротко дете, ми се обясняваше как нищо ми няма и "то е така с малко дете". Беше ми писнало да обяснявам, че физически и психически съм смазана. Ситият на гладния не вярва. Един ден ми се обадиха от работа, че колежката се маха и спешно трябва да се върна. Детето нямаше годинка, но се съгласих още по телефона, после намерих частна ясла и на годинка го пуснах. Никога няма да съжалявам за това решение, въпреки че боледуваше всеки месец за по седмица минимум. На работа ми беше като на СПА курорт. Не бършех сополи, не дебнех колегата дали няма да се задави, ако лапне нещо... сега чакам второ. Наистина се забравят някои неща, но вече съм подготвена. Тогава може би живеех в романтичната заблуда, че ще обикалям с количката и ще си чета книжка, докато бебето спи... Пък и много приятелки така представяха майчинството, дори не знам защо лъжеха и себе си, и околните...

Първото ми дете изобщо не ме уморяваше, беше прекрасно бебе и наистина обикалях с количката, четях книга в парковете и си пех кафето с приятелки, докато бебето кротко спеше или гледаше листата. Не помня дори да е ревяло, освен от глад, нито се разболяваше, нито беше капризно на храна. Това са най-хубавите месеци в живота ми.
Второто...друга бира, спря ми тока още отначало. Побъркваше ме фактът, че не знам какво му има и защо реве, нали се очакваше с второто да съм подготвена и всчико да знам, ама не, нищо подобно. Така че второто майчинство си беше уморително, с боледуване и често влизане по болници заради болести и опрации. Но оцеляхме, къде ще идем.
Сега съм леля на близнаци, нямат два месеца още, едното беше с дихателни проблеми и ги мъчат яки колики. Е, там е купон...сестра ми едва диша. Като отида, ме гледа така, сякаш не е сигурна познава ли ме или съм някоя случайно влязла у тях.

# 575
  • Мнения: 9 052
Момичета много е кофти това занемаряване, защото в един момент, децата порастват се отваря свободен слот ... но ако има много натрупвания то и мотивацията е трудна и започването от някъде ...

# 576
  • Мнения: 30 802
Третото ми дете е с темперамента на ванилов сладолед - въобще не ме уморява. Всичко я забавлява, трудно се фрустрира, яде всичко, обича да спи, да се къпе, абе - цивилизована работа.

Второто обаче беше драматично, още е. Всичко й е мъка и драма.

# 577
  • Мнения: 1 985
Сирен,
Ти сега гледаш да ни убедиш да стигнем до номер 3, за да стане лесно и приятно ли? Wink

# 578
  • Мнения: 30 802
Ми да, третото вече е "детенце за душата". Първите обикновено са най-чепати. А най-готиното е, че първото дете търси мама за всякакви простотии и закачки. След това вече всяко следващо не търси сам мама, ами част от вниманието му отива при братя и сестри, та аз имам възможност да се скрия в мъглата.

Но да, третото ми дете е супер приятно и пълен непукист, дебелокожо, добре разположено, щастливо от живота просто. Ако ми беше първо дете, щях да съм мега самодоволна майка.

# 579
  • Мнения: 4 160
На мен първото ми е такова, благо, че и до ден днешен.

# 580
  • Мнения: 290
И аз си мисля, че първото дете е свикнало най-много на внимание. Малките са по-емоционално независими и по мои наблюдения.  Аз съм мегадраматична, винаги съм била,  а сестра ми винаги е разсмивала майка ми от дете. Сирен, твоята най-малка дъщеричка е и стрелче, доколкото си спомням, а това е много  жизнерадостна зодия (не ми се подигравайте).
Но пък моето момченце е много хубаво и спокойно бебенце. То заспива в 8 и се буди в 3-4 и го храним после го слагаме да лежи между нас двамата и то си играе с ръцете ни и си се забавлява, гука, а ние нямаме много енергия да си играем с него по това време и сме полузаспали.

Бандиера, знам, аз ако се опитам ще си намеря и време, просто нямам енергия и мотивация. Майка ми ми записва на няколко пъти час при козметик и все си намирах оправдания и не отивах. Днес в огледалото на силна светлина открих, че имам две-три черни косъмчета по брадичката , реших, че ще ги махна, а се оказа, че нямам пинсета Simple Smile)) дотам сме стигнали. и така си ходя...

Последна редакция: пн, 26 фев 2018, 15:50 от andstillirise

# 581
  • София
  • Мнения: 5 921
...
Тогава може би живеех в романтичната заблуда, че ще обикалям с количката и ще си чета книжка, докато бебето спи... Пък и много приятелки така представяха майчинството, дори не знам защо лъжеха и себе си, и околните...
Ама наистина има такива деца, не е майтап. При мен първото беше малко чудовище, така му викахме, едвам оцеляхме с баща му. Второто ме остави в шок още от родилното, гледах го и се чудех какво е това бебе, гласът му не се чува.
Чак ми ставаше скучно, ходех да го проверявам през десет минути наред ли е, диша ли... Такива мога 5 да изгледам, Папка, спинка, усмихва се...
Пожелавам ти второто да ти е такова.


Виж, обратният вариант е по-кофти. Да си мислиш каква песен е майчинството и второто да ти спре часовника без предварителна подготовка. А като се случи на разни акълии, дето много обичат да раздават съвети, ау, много ми е забавно Stuck Out Tongue Winking EyeSmiling Imp


# 582
  • Мнения: X
И от моите скромни наблюдения третото дете е най-благо и безпроблемно. Аз съм второто обаче Triumph!

Е аз под занемаряване нямам предвид, че приличам на леля и че ходя с брада и мустаци. Просто нямам време (пък и желание) да ходя по фризьори и козметици толкова често. Няма как да си нося новите дрехи и обуща, защото съм все с деца и то в бебешка възраст. Ей на сега си купих нова хубава чанта, ми то като туря един памперс и кърпички вътре, тя пълна. Друго си е раничката, да има място и за ръкавици, шапки, играчки и сие. Ще ми дойде времето като тръгна на работа, че да си почина и да си обърна внимание (в обедната почивка, да не си помислите нещо Wink)

# 583
  • Мнения: 30 802
Махни дрехите за бременни, аз имам цял "мамин гардероб" от клинчета и заменяеми дрехи. Не се влача по анцузи, мразя ги, но цари функционалност и минимализъм.

# 584
  • Мнения: 5 142
Аз затова се ожених за трето дете, при това 3-то за пет години. Много разбран човек, нулеви драми.

Минах фаза 3 месеца в началото, в която не знам дали се поглеждах и в огледалото. Действаше ми супер потискащо. Сега вярно, че ходим на семейно подстригване аз и детето, но поне е редовно. Имам два гардероба: един утилитарен и удобен, и един професионален. Не си давам нито единия Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт