Това с нереалните деца се изтърка вече, измисли нещо по-оригинално или намери доказателства, че наистина нямам деца и не съм това, за което се представям.
- Публикувана: 16 фев. 2018, 14:32 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 17:26 ч.
Уморява ли ви майчинството?
Е стига де, много се връзвате, нормално е малкото лъвче да иска да покаже зъби:)
Сега се сетих за още едно изморително нещо. В момента учениците нямат оценки. Но още от втори (!) клас има някаква мания по състезанията. Още преди да са доучили като хората, се състезават за всичко. Само точки и турнири се въртят, някакви безкрайни кръгове от състезания. За мен е прекалено рано да се вкарва състезателен елемент в училище, плюс да се изисква от родителя да натиска детето да се състезава, дори да не му идва отвътре.
Има ли го тоя момент или аз пак съм в някаква марсианска среда...
Има ли го тоя момент или аз пак съм в някаква марсианска среда...
Siren, точно пък от теб не очаквах, че чак толкова ти се накривява капата заради другите майки, честно!
Какво като има състезания? Моят син не ходи, въпреки че още от първи клас почти всички други ходят. Аз обаче имам едно пораснало дете и знам, че тези мероприятия в малките класове са абсолютно безполезни за повечето деца, та не си даваме зор да ставаме в събота и да доскачаме за кенгуруто.
И за рождените дни нямам драма - не правя рождени дни за малки деца с други деца и техните ближни, които да гощавам и поя и това е положението, като станат пети клас, парите в джоба и да си водят приятели на кино и джънк, или каквото там искат. И изобщо не ми пука кой какво ще каже.
Какво като има състезания? Моят син не ходи, въпреки че още от първи клас почти всички други ходят. Аз обаче имам едно пораснало дете и знам, че тези мероприятия в малките класове са абсолютно безполезни за повечето деца, та не си даваме зор да ставаме в събота и да доскачаме за кенгуруто.
И за рождените дни нямам драма - не правя рождени дни за малки деца с други деца и техните ближни, които да гощавам и поя и това е положението, като станат пети клас, парите в джоба и да си водят приятели на кино и джънк, или каквото там искат. И изобщо не ми пука кой какво ще каже.
А, на мен точно не ми се накривява шапката, обаче детето гледа, попива и има очаквания. Та се чудя аз ли съм кривата, такъв късмет ли имам или има някакви мании в гледането на деца, които ако не изпълняваш, те гледат накриво. Иначе аз си намирам пътя, но ми е любопитно просто.
Уморява ме, признавам. Особено в моменти като днешния - преди цикъл, когато всичко ми е черно и мисля, че съм пълен провал като родител. Понякога ми идва да седна и да се разплача като бебе. След това се вземам в ръце и си гледам задълженията, защото няма кой да ме отмени.
После просветва слънцето и успявам да видя и радостите и да оценя факта, че са повече от тежките мигове.
Най-много винаги ми е тежала липсата на "бащинство", дори когато имах съпруг. Вероятно е хубаво да имаш споделено родителство с друг човек.
После просветва слънцето и успявам да видя и радостите и да оценя факта, че са повече от тежките мигове.
Най-много винаги ми е тежала липсата на "бащинство", дори когато имах съпруг. Вероятно е хубаво да имаш споделено родителство с друг човек.
Без да съм чела темата, само първата страница.
Майчинството ми разказа играта. Не успя да ме умори, но ме направи по-силна
В онзи период мъжа ми казваше, че не приличам на себе си и съм била станала друг човек.....така бях изтрещяла.
Най-много ми тежеше безсънието....и двамата се будеха нощем до към третата си година. Причини най-различни.
Иначе разликата им баш 3 години, като ги гледах и двамата, докато не тръгнаха на училище и ДГ.
Оф, Сирен, не си ли изчисти концепцията за РД? От няколко години се мъчиш с тия РД-та.
Направихме десетия РД на малкия на боулинг, имаше и разни други игри...."малка сватба", както го нарекохме. За единадесетия РД детето каза "никакви сватби повече", почерпи няколко деца и това беше. Големият се тръшна, че и той искал "тържествен" РД. Казах му, давам ти пари, организирай си го, достатъчно си голям.....мина му мерака
А че децата имали очаквания....то и аз имам очаквания, ама какво от това. Моите съм ги срещнала с разочарованието от малки (кога нарочно, кога по стечение на обстоятелствата). А пък другите как ме гледат ми е последна грижа. Имаше един кратък период в началото се връзвах, ама бързо ми мина.
Майчинството ми разказа играта. Не успя да ме умори, но ме направи по-силна
В онзи период мъжа ми казваше, че не приличам на себе си и съм била станала друг човек.....така бях изтрещяла.
Най-много ми тежеше безсънието....и двамата се будеха нощем до към третата си година. Причини най-различни.
Иначе разликата им баш 3 години, като ги гледах и двамата, докато не тръгнаха на училище и ДГ.
Оф, Сирен, не си ли изчисти концепцията за РД? От няколко години се мъчиш с тия РД-та.
Направихме десетия РД на малкия на боулинг, имаше и разни други игри...."малка сватба", както го нарекохме. За единадесетия РД детето каза "никакви сватби повече", почерпи няколко деца и това беше. Големият се тръшна, че и той искал "тържествен" РД. Казах му, давам ти пари, организирай си го, достатъчно си голям.....мина му мерака
А че децата имали очаквания....то и аз имам очаквания, ама какво от това. Моите съм ги срещнала с разочарованието от малки (кога нарочно, кога по стечение на обстоятелствата). А пък другите как ме гледат ми е последна грижа. Имаше един кратък период в началото се връзвах, ама бързо ми мина.
Когато бях бременна, главно четях едни единствено списание за майчинство и майки. Продължава да ми е любимо. Има една статия от лятото: https://www.brainchildmag.com/2017/06/motherhood-is-a-relationship/
Мисля, че това е ключовата разлика в нагласата. Майчинстовото не е нещо за правене. Да, има много неща за правене в него. Уморяват. Но то е връзка, отношения с друг човек/хора.
Even with all that work, motherhood is first and foremost a relationship, and how lucky for us, that we get to know these people we brought into our families. I have never met people more fascinating than the ones who call me mom.
В този смисъл, не че не мога да си представя с какво бих си запълвала свободното време. О, мога, мога, с какви велики неща бих го запълнила, и с почивки, пътувания, круизи. Но връзката създадена с децата, дадена ни отнякъде, точно на нас, точно с тези хора, не се измерва в тези мерни единици. Нито в умора.
Мисля, че това е ключовата разлика в нагласата. Майчинстовото не е нещо за правене. Да, има много неща за правене в него. Уморяват. Но то е връзка, отношения с друг човек/хора.
Even with all that work, motherhood is first and foremost a relationship, and how lucky for us, that we get to know these people we brought into our families. I have never met people more fascinating than the ones who call me mom.
В този смисъл, не че не мога да си представя с какво бих си запълвала свободното време. О, мога, мога, с какви велики неща бих го запълнила, и с почивки, пътувания, круизи. Но връзката създадена с децата, дадена ни отнякъде, точно на нас, точно с тези хора, не се измерва в тези мерни единици. Нито в умора.
Да де, но понякога трябва да си признаеш, че децата ти - или поне някои, не са винаги най-интересните хора, които си срещала:) и ако има връзка - добре, ако не си пасвате като характери, по-добре да не се мъчите взаимно чак толкова. Защото да, има връзка, но с всяко дете е различно, има си оптимални нива на близост и прекарване на време заедно. Това, че една майка е нон стоп с детето си и се кефи не значи, че всяка трябва да е така, или с всяко дете. И обратното важи - нито едно дете не трябва да е задължено да внимава за родителя повече от всичко.
Същото важи, за всички връзки на света. Има хора, които са залепени един за дръг за хълбока, има такива дето се бият. Майките са хора и като такива, биват всякакви. Доста труден за приемане факт от онези, които се смятат за еталон, главно породено от собствената си несигурност.