Т.е. имаш няколко деца, с някои от тях се "кефиш", с други не чак толкова и допускаш, че всички са така?
- Публикувана: 16 фев. 2018, 14:32 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 17:26 ч.
Уморява ли ви майчинството?
То е малко като Дилемата на Затворника - ако повече жени се съгласят, че децата ще се гледат лежерно, накрая за всички ще е по-лесно.
Много ми е интересно къде ще ги намереш тези различни майки с еднаква нагласа за възпитанието на различни деца. Аз дори и с най-близките ми приятелки се различавам. Но явно съм достатъчно сигурна в това, което правя, за да не ми пречи, ако е различно. Не бих изисквала от другите да се съобразяват с мен. Това е малко като "не давайте на децата си сладолед, защото на моето не му купувам"
То е малко като Дилемата на Затворника - ако повече жени се съгласят, че децата ще се гледат лежерно, накрая за всички ще е по-лесно.
Много ми е интересно къде ще ги намереш тези различни майки с еднаква нагласа за възпитанието на различни деца. Аз дори и с най-близките ми приятелки се различавам. Но явно съм достатъчно сигурна в това, което правя, за да не ми пречи, ако е различно. Не бих изисквала от другите да се съобразяват с мен. Това е малко като "не давайте на децата си сладолед, защото на моето не му купувам"
Ами за съжаление по-скоро има еднотипен модел за възпитание, в който примерно е по-важно детето да е облечено добре и да има всичко, отколкото да има богат речник. Примерно. Говоря за тенденцията към показност и забавления, за сметка на истинско възпитание. Съответно се получава една порода нахалитетни дечица, които са доста неприятни, но пък със самочувствие.
Иначе съм почти сигурна, че всяка майка с повече от 1 дете ги харесва по различен начин.
Това с нереалните деца се изтърка вече, измисли нещо по-оригинално или намери доказателства, че наистина нямам деца и не съм това, за което се представям.
Виж си хисторито и статистиката на мненията .
Виж си самите мнения. Всяко едно е проста теория и всяко трето противоречи на предните.
И дай доказателства, че имаш .
рожден ден в център с игри и лазери. И май дори самите родители още не са готови да си оставят децата по този начин. И децата са научени и се страхуват да остават сами. Абе луда работа...
Иначе и аз не мога да си го обясня. Горното въобще не е отговаря на моите наблюдения за децата на 9.
Оставяли сме си децата на парти сами от 6-7 годишни. На 9 да си с придружител е меко казано странно.
Аз също много мразя да социализирам и винаги питам дали е дроп офф партито.
Обикновено ходи баща й на места където трябва да се стои, а ходим и двамата на метоприятия от училище.
Но да седна някъде на рд с полупознати майки не може да ми се случи.
А, не знам, ама понякога майките не се броят за хора, има си едно изискване да са малко свръх-хора:)
То и към жените има изискване да са красиви и да мълчат, мъжете да се бият и да не плачат, децата да не досаждат и да са тихи и без емоции, и т.н. Ако си търсиш клиширани очаквания, на които да отговаряш, материал: бол.
Това, че една майка е нон стоп с детето си и се кефи не значи, че всяка трябва да е така, или с всяко дете.
Не живееш в България, нали? има някои неписани правила. Не може да има такава покана.
Това е въпрос на характер. Такива хора има и без деца. Работя с достатъчно невротици, които проектират подобно поведение върху колеги, домашни любимци или съпрузи. А като студентка имах една колежка, дето се разкарваше с някакви 500 страници записки за всеки Божи ден и имаше да кажем, 80 задачи повече средно на ден от нас. И пак все беше най-назад и зле във всичко.
Ако все още не са навлезли, по пример на слайма, скоро може да дойде и тази мода: хипстърски дневници по час и ден, играчка за леко вманиачени планьори: https://www.pinterest.com/modrentmessykid/bullet-journal-mom/
Някои хора стават тотални маниаци, имат блогове и подкасти по въпроса. Далеч не само майки.
Аз откакто родих и изкуфях, най-накрая почнах да си записвам в аутлук срещите и ангажименти основни за деня, защото почнах да не помня както преди. Работните ясно, но почнах и с малоумности от рода на "ред на детето да носи в училище предмет намерен в гората, 2 март." За да не се излагаме за пореден път с единственото дете дето няма предмет от гората, десерт по международна рецепта, или ръчно плетен чорап от лама. Но ако стигна до bullet journal, значи е време да почна и да пия.
Ако все още не са навлезли, по пример на слайма, скоро може да дойде и тази мода: хипстърски дневници по час и ден, играчка за леко вманиачени планьори: https://www.pinterest.com/modrentmessykid/bullet-journal-mom/
Някои хора стават тотални маниаци, имат блогове и подкасти по въпроса. Далеч не само майки.
Аз откакто родих и изкуфях, най-накрая почнах да си записвам в аутлук срещите и ангажименти основни за деня, защото почнах да не помня както преди. Работните ясно, но почнах и с малоумности от рода на "ред на детето да носи в училище предмет намерен в гората, 2 март." За да не се излагаме за пореден път с единственото дете дето няма предмет от гората, десерт по международна рецепта, или ръчно плетен чорап от лама. Но ако стигна до bullet journal, значи е време да почна и да пия.
Докъм 5тата й годишнина нямах нужда от календари, но сега всеки месец е пълен с неща от училище и от извънкласните й занимания и ги ползвам за да не забравя нещо.
Точно пък тези състезания 1-3 клас са толкова елементарни, че даже е подигравка за децата. Моето дете ходи на 2-3 от тях и сама се отказа, като видя колко е елементарно и че всички са на първо място.
Олимпиадите нагоре са друга работа, там се иска доста повече от това, което знаят от училище.
Олимпиадите нагоре са друга работа, там се иска доста повече от това, което знаят от училище.
мен не ме уморява майчинството, защото има много маймуни на клона, искащи да се грижат за сина ми. Татко му се грижи повече от мен, сума ти баби, дядовци лели стринки.
Уморяват ме мойте собствени страхове и притеснения за бъдещето му. Умът ми трескаво се опитва да намери някаква сигурност как да бъде оптимално всичко, и това ме изморява. Опитвам се да гледам на нещата по-спокойно, защото тези страхове ме ограбват от насладата да имам дете.
Относно харесването на децата, разбира се, че е различно и по различен начин. Децата, освен деца, са и хора. Няма как двама различни души да ти харесват по един и същи начин. Все някой ще ти е по-близък духом, така да се каже, ще сте на една вълна. Но и тези неща се променят, между другото, с годините. Навремето бях аз най-близка с майка ми, сега покрай моето дете и тн, малко се отдалечихме, тя изкарва много хубаво с другото си дете на ваканции и екскурзии. Аз не мога да отделям много време за съвместни занимания с мама, поне не колкото ми се иска. А преди винаги бяхме като отвързани двечките, сума ти заведения, спортове, спа, концерти, кина, опери, балети , планини и каквото се сетиш. Сега с другото си чадо са по-близки.
Уморяват ме мойте собствени страхове и притеснения за бъдещето му. Умът ми трескаво се опитва да намери някаква сигурност как да бъде оптимално всичко, и това ме изморява. Опитвам се да гледам на нещата по-спокойно, защото тези страхове ме ограбват от насладата да имам дете.
Относно харесването на децата, разбира се, че е различно и по различен начин. Децата, освен деца, са и хора. Няма как двама различни души да ти харесват по един и същи начин. Все някой ще ти е по-близък духом, така да се каже, ще сте на една вълна. Но и тези неща се променят, между другото, с годините. Навремето бях аз най-близка с майка ми, сега покрай моето дете и тн, малко се отдалечихме, тя изкарва много хубаво с другото си дете на ваканции и екскурзии. Аз не мога да отделям много време за съвместни занимания с мама, поне не колкото ми се иска. А преди винаги бяхме като отвързани двечките, сума ти заведения, спортове, спа, концерти, кина, опери, балети , планини и каквото се сетиш. Сега с другото си чадо са по-близки.