Уморява ли ви майчинството?

Бебетата реват щото им се спи и са превъзбудени. Нищо, че са здрави, нахранени и сухи. Отделно колики, зъби. Изобщо причини да искаш.

Отдавна си записвам важните неща. Глупавият помни, умният си записва !

Аз все още не си записвам: ако са много важни, няма да ги забравя. А ако са важни на някой друг, ще се обади сам, за да ми напомни.

Коликите и зъбите не се появяват постоянно, обаче другото е заслуга на майката. Много добре знам какво значи на бебе да му се спи и някой да не го слага, щото вечеря или гледа телевизия или нещо друго е решил, особено пък ако има и други хора, които му се радват и на майката ѝ е драго, че харесват бебето ѝ.

Ти също така не менажираш екип хора, нито в някакво учебно заведение ти искат вълна от лама в третия четвъртък от месеца, но не всеки месец, защото понякога искат копринени буби. Пише го с малък шрифт в седмичния бюлетин от преди 18 седмици, как можа да забравиш? Майката на Фреди не само че носи бубите, ами и черничеви листа им е насякла докато блееш във форума

Що, вие на колко спряхте да сте майки
Верно ли само аз правя разлика между майчинство и отпуск по майчинство? То отпуска отлита като секунда, неусетно, само дето след това някак не спираш да си майка само защото държавата спира да ти плаща за това

Момичета в чужбина, винаги съм ви ожалвала с тези ангажименти в училище. На мен веднъж годишно ми искат бяла и червена прежда и оревавам света

Elenna, моят го взех от Костко и беше на много добра цена.

Това ми е 2рата година, в която го използвам, защото преди имах само училищният календар, който получавам на мейла си всеки месец и добавях нашите си неща за месеца, но от 3ти клас нагоре нещата, в които участва се увеличиха доста и този формат ми е удобен.

Аз не ползвам нищо електронно и нямам Киндъл, Блекберри или електронен дневник и този тип подредба ми помага да не забравя стотиците неща всеки месец.

 За работата си имам месечен календар, който е отделен и общо взето съм с 5-6 принтирани листи в различен цвят хартия за всеки месец        
 ( един за работата, един за седмичното меню за работата, един от у-щето на детето, един календар за пъблик у-щата, друг за католическите у-ща в града и един за частните у-ща в града, защото имам деца и в 3те дивижъна и те са с различни почивни дни).

Отделно имам тетрадка дневник с вписвания за посещаемост за работата, разходи, дарения, дневник за децата и за заместник учителите, други формалности по лицензите и храната всеки ден и всичко ми е в този шкаф и е супер удобно в края на деня да прибера всичко и да виждам само нашия си календар.

Всичко това го принтирам и залепям с тиксо за вътрешната част на кухненският ми шкаф за хляба и отваряйки го виждам всичко за месеца и деня, а този показаният ни е за нашите неща, курсове, кръжоци, фъндрейзинги, спец. партита, семейни пътувания, концерти, театри, спортни дни, обучения, изтичания на  лицензи/застраховки/подновявания на документи, крайни срокове за планове и проекти и прочие и е отстрани на хладилника.

За щастие на някои места в света все още има капки здрав разум. Но и тук има наченки на опити училището да пропълзи и да завземе целия ден на родителя, като организира специални занимавки.

Сетих се за китайчето, дето майка му записала да носи риба. Всички деца носят златна рибка в аквариумче, той - добре почистен и осолен шаран.

И остава въпросът как изобщо човек може да свърши нещо полезно, ако денят и календарът са толкова запълнени...

Има малки бебета, които не спят много през деня и вечер са претрепани. Не спят, защото не заспиват, а не защото майка им яде нон стоп или ги влачи по гости. Второто ми дете заспиваше 6:30-7:00 вечерта поради тази причина.

Учителите не са на това мнение. На всяка родителска среща казват > работете с децата. На всички родители. Но нали сте педагожки ... пък и опит имате ... пък и деца имат някои ... едни истински, други виртуални ...

Тя не пита по принцип за ролята им като майка, а конкретно за отпуска по майчинство:

всичко си записвам на обикновен книжен календар. Иначе забравям. Забравила съм и моите деца дали плачеха много като бебета. Малкият син го гледах изключително самотно-без никакви социални контакти извън семейството и почти до три години ревеше, ако страничен човек го заговори. Но като бебе да ме убиеш не помня дали е ревал. А са минали три години и половина от раждането му

Ами те го казват по някакви си техни причини. Учителят вижда нещата доста различно. Да, казват го на всички родители, но по-вероятно го казват заради няколко деца. А реално една от причините е това, което вече сме коментирали: българският родител НЕ говори с децата си. Няма практика да вижда и решава проблеми, да разговаря извън юркането яж-спи-обличай се.

А реално има нужда родителят да говори и чете съвсем странични неща, за да събуди любознателност. Аз с детето си за учебен материал не говоря - говоря за интересни теми. Училищният материал си е проблем на училището, аз показвам и обяснявам други неща. Да, ще си работя с детето, но за това, за което АЗ реша, не някой даскал да ми предпише за какво ще си говорим у дома и какво да предам на децата си.

Може пък да трябва да му вися на главата за извънкласни неща, като свиренето например. Това даскалът не го знае.

Аз от 12 г. съм в някакво такова състояние.

Ехо, латерната, кой ти навива на теб пружинката?
От къде такава чалнатост на всяка майчинска манджа мерудията? Брех то опит, брех то направо ... да не повярваш , че толкоз акъл в една тиква се побира ... без през ушите да излезне.

Ся пък даскалите преведе. Егати майтапа.

Бърди, свиква се. За мен ще е странно ако нямам никакъв досега с у-щето и в нищо да не учавстваме/носим/инициираме като родители.

За мен майчинството и занимавката с деца е докато учат и имат нужда от нас. Не за да им вършим всичко ние, а за да сме насреща при трудност и в нужда.

Аз съм по-скоро за пълно разделение между училищна система и семейството. Не мога да разбера защо училището си мисли, че има право да ми казва как да правя нещата. В същото време аз почти нямам глас как да се правят.