Уморява ли ви майчинството?

Моето Септември е 1-ви клас. От сега изпитвам панически ужас от разните му там папки в различни цветове, подвързване на учебници и тетрадки пак в различни цветове, а после разните му там матеряли, които се купуват за часовете.  
Дано да не е толкова страшно, колкото си го представям.

Защото е бутана, а не е работено с нея. Едно е да буташ някого и да няма идея какво и защо прави, освен оценката в бележника... друго е да покажеш на детето смисъла на това което се прави, неговото приложение, как се прави , ефективно, на уважение към материята, към материала, към самата работа. Както и да я прави не за да я претупа .. а да обърне внимание на детайлите и пр.
 
@следва да@ ... абе пенсионирана даскалицо или нещо подобно. Живота не се води по таблици, диаграми и по препоръки, предположения и дървена философщина в някаква безлична форма. Аман . Ама въшки по-лесно се чистят от разни акълораздаващи налепи.

Да, особено ако са имагинерни въшки от несъществуващи деца, нали:)

Сори, ама ако човек сам не се "събуди" на една възраст и не каже Щрак!, почти никаква работа, особено с мама, не може да го събуди.

Към детайли се внимава, когато имаш мерак за работата. Тоест - някакъв твой личен проект. Да те натискат да изпипваш училищен проект е невероятен тормоз, особено ако надуши детето, че е булшит. Спомням си, че можех да прекарам часове в доизкусуряване на лично моя рисунка, но ако трябваше да правя контурни карти, гледах да мина с минимален брой докосвания на молива до хартията. Планина, долина, готово, айде стига толкова.

С нея е работено. В два отдела, системно, ежедневно, ежечасно. Една и съща задача е проигравана 7-8 пъти под надзор. В момента, в който я оставяме да я изпълни сама, изпада в паника и следва пълен блокаж, който компенсира с мили очички към някой от мъжки пол и той я свършва вместо нея. Отговорността я панира. Е, и таванът ѝ е нисък. Останах изумена колко са "лесни" младежите и колко лесно се поддават на манипулация.

Ами не е проблема  ,че е работено, а че не е работено както трябва.
Това работене за които ти разказваш ми е ясно. Учи се тема, задача, урок на изуст , изкарва се оценка и така . Ами аз не говоря за това.

Уф какво обяснявам на упорити тролове. Айде.

Много се извинявам, но примерно каква е файдата да седна с детето да го натискам да пише редове по английски? Това, което мога да направя е да му говоря на английски, да гледа филм и да попива. Но редовете са си негова работа. И да, приела съм, че ще има грешки и няма да  е перфектно. То пък английски да нямаш мерак да научиш...

И не знам примерно каква файда ще има от отдадена мама, която бди за редовете, но сама примерно не знае езика.

Още помня обяснението на баща ми за разликите м/у химична и физична реакция. Сигурно съм изглеждала много тъпо, че човека се зае да ми обяснява. Но го вденах, де. Добре, че беше той, че не бях разбрала много от урока.

абе, не знам, аз съм "бутано" дете, защото хич не ми беше интересно в училище в началните класове. Наблюдавали са ме какво уча и колко, занимавали са се с мен, не са ме пускали на самотек, защото просто си бях шемет, а не "перфекционист". В интерес на истината не само завърших ами супер добре завърших, лев не съм дала никога за образование, все на мен са ми плащали.
 Не само са ме бутали в училище. ами баща ми ми е чел магистърската работа и ми я е коригирал, а майка ми беше разкритикувала разни неща от докторската дисертация, даже беше разкритикувала разни неща, писани от моя професор. Като дете спомените ми са как бързаме за спорт, и ходом майка ми ми обяснява разни неща от уроците ми, бяха ме пуснали без почти никакъв английски в американско училище на 12 годишна възраст, като ме бяха сложили в 9ти клас, и майка ми седеше и учеше американска история с мен. В 6ти клас пък ми беше помогнала да оцветя някакви карти по география с природни изкопаеми, защото бяхме на витоша цял ден и аз чак вечерта се бях сетила за географията. Всичко това си го спомням с голямо умиление, признателност и любов.

Тука има само една простакеса. Няма да я назовавам, тя ясно се откроява. Мога да се обзаложа, че гледа синковци. Дано не се оженят, че горките им жени...

Иначе това с папките не е чак толкова страшно. Всъщност се оказва, че системата с цветове идеално пасва на акъла на първолаците. Чантата на сина ми е перфектна, а не я пипам. Тоест - не си поставям за задача да помня още 50 предмета, защото той се справя идеално с папките. Не е ядрена физика все пак. Мисля, че на седем-осем вече различават синьо, зелено и червено. За чантата следях само в първите 2 седмици на 1 клас, като учебник дори не съм пипала- само следях дали може сам да се усети какво става. И сега си я реди сам, следи си за моливи и химикалки и така, не отглеждам дете-идиотче все пак...

И двамата ми родители бяха учители, и до края на седми клас ме изпитваха по всички учебни предмети, едно време беше позор детето на "даскалите" да получи различна от отлична оценка...
На моите деца не съм им виждала нито тетрадките, нито учебниците. Втриса ме като си помисля, че бих могла да им вися на главите.
За цялата учебна година досега помогнах един път на второкласника ми с една задача, а на седмокласничката с това да помоля моя приятел да ѝ обясни задачите по математика, че нещо се беше омотала.

Такова е било положението при съпруга ми и още в началото на ученичеството на малката ни дъщеря беше категорично против да уча с нея. До втори-трети клас тя си учеше в стаята и ако има въпрос идваше да ме попита.Аз не работя и съм вкъщи.  Никога не съм отказвала помощ, но и никога не съм и давала отговора на готово. Провокирах я чрез въпроси да достигне сама до него.

Да, подвързването и лепенето на етикети е досадно и тегаво. Но е въпрос на няколко часа и после нещата се канализират. А относно папките - те всъщност са много удобни са самото дете. По 1 предмет има например 5-6 неща - учебник, учебна тетрадка, помагало, тетрадки за работа в  клас, за самоподготовка и прочие. Всичко това компактно се намества в една папка и стои прегледно и подредено. А дали да са цветни, шарени, едноцветни си е ваш избор. Аз например купувах тематични - изглед от Париж за френския, нотната стълбица за Музика и прочие. Но едноцветни най-обикновени папки-джобове вършат същата работа.

О, аз обожавам хартии, учебници, самата миризма на книжарница - това не може да ме умори, даже ме радваше след всичкото мацане и гвацане на малките деца. С първолак вече стигнахме до спретнатото ниво. Материалите са страхотни, забавно е. Само че изрязването ми идва прекалено, все едно са в детската градина.

Синът ми беше изключително амбициозно дете до към десетата си година. Помагахме му от време на време, но като цяло се справяше добре и сам. След това всичко отиде по дяволите. Наложи се да уча с него, да го бутам, да воювам да не излезе от училище. Избутах го и смятам, че това е най-правилното което направих. Той не беше тъп, а изключително мързелив и незаинтересован. В момента е коренно различен от това което беше преди година. Сам си взе решение какво да прави, постигна го и го прави качествено. Дава му се добре, но и влага много. Аз продължавам да чета книгите му, но не за да го проверявам и контролирам, а защото ми харесва материата.
Дъщеря ми е в първи клас. Откакто е тръгнала на училище ( преди три години ) се занимавам с нея. Имам доста познати, които работят като учители и винаги са казвали, че има огромна разлика между децата с които се работи в къщи и тези на които не им се обръща внимание. Наблюденията ми показват същото. От 24 деца в класа 5 можеха да четат останалите не можеха да сричат. Първият срок ми донесе слаба оценка по математика. Оказа се, че не разбира. Като ми донесе учебника половината беше грешно другата половина ненаправено. Нямаше как да го знам, защото в къщи се носи само несесера с един молив и една гума в него. В момента смятам, че е добре. Имам идея какво правят в час и се занимаваме в къщи.
Смятам, че децата са различни. Има академични деца, които нямат нужда да отварят учебник в къщи, но има и такива които не са тъпи, но им трябва малко помощ. За мен времето, което съм отделила на децата си е най-добре вложеното време. Подчертавам - за мен.