"Сега и Завинаги" Asla Vazgecmem Тема 5

Какво ще видим тази вечер

Сезон 2
Епизод 70-1


- Остави ме и тръгвай към хеликоптера!
- Няма да те оставя! ... Не и без теб, а и не съм приключил с теб!
- Браво, сега ти дължа и живота си!
- Спокойно, ще ми се изплатиш за всичко!
- Мерт! Какво ли прави Мерт? Мерт! Какво прави Мерт без мен по дяволите! По дяволите!
- Щастливец съм, поне нямам семейство, за което да се тревожа!
- Не знаят дали съм жив или мъртъв! Иджлял сигурно е изпаднала в паника, няма да може да утеши Мерт! Той е съкрушен! ... Ами Нур! Нур! Тя какво ще прави? Нея кой ще я утеши! По дяволите! Проклятие!

- Боже, моля те, Боже, пази Го! Нека нищо да не му се случи, Боже! Моля те, Боже, пази Го! Нека да е добре

Сезон 2
Епизод 70-2


- Скандалите, скандалите с Нур бяха безсмислени! Толкова, толкова безсмислени, че ако не бяхме оцелели, ако не бяхме се измъкнали живи от хеликоптера щеше да последва тъмнина! Какъв смисъл щяха да имат разправиите ми с Нур? Изгубеното време, през което сме били скарани и разделени, щеше ли да има смисъл! Времето е толкова ценно! Животът е нещо, нещо, което постоянно виси на косъм! Какъв щеше да е смисълът, смисълът на всичко?
-  Няма да мръдна оттук, докато Ийт не се прибере!
- Елмаз, моля те, искам да си дойде жив и здрав, нищо друго не искам, нищо, само да си дойде! Само да си дойде и ще направя, каквото каже! Ще забравя всичко, само да си дойде! Повече дори няма да се карам с него! Искам да си дойде, Елмаз! Да си дойде при мен!

- Животът е кратък, много кратък, за да се караш с любимия човек! Толкова е кратък, че не си струва да разплакваш любимата жена! Ще приключа сметките си с Радван, а после и ти ще напуснеш живота ни!
- Нараняваш я, Ийт и то много!
- Знаел си, нали? Знаел си за писмото, също, че си бил първата й любов, нали! 
- Поне сърцето й е биело за правилния човек!
- Били сте деца, деца!
- Значи едно дете има по-добра преценка от един възрастен!
- А ти без да се издаваш, лицемерно продължаваш да се правиш на нейн приятел от детството, нали!
- Когато се върнах в Турция не съм имал намерение да я преследвам, но ти беше, който ме прати след нея!
- Заради мен, значи! Ама, разбира се, всичко е заради мен!
- Ако бях видял, че е щастлива с теб, ако вярвах, че можеш да я направиш щастлива! Не, Ийт, никога не бих си позволил да свалям жена, която обича друг мъж!
- Прави, каквото знаеш! Името ми е Ийт и аз ще се боря докрай за любимата си жена!
- А моето име е Фатих, превземам всичко, без война!
- Ще видим! Можеш ли да ходиш? Хайде! 

         
                 ЧЕСТИТ  ПРАЗНИК !
                Много здраве и любов !
 

             

                             

                                         
           

Тия къси серии не дават много материал за коментиране.

Иит както си градираше мислите, отново остави Нур последна. Хубаво поне, че осъзна безсмислеността на разправиите им.

Харесаха ми позициите на двамата мъже споделени в пустошта.
- Ако бях видял, че е щастлива с теб, ако вярвах, че можеш да я направиш щастлива! Не, Ийт, никога не бих си позволил да свалям жена, която обича друг мъж!
- Прави, каквото знаеш! Името ми е Ийт и аз ще се боря докрай за любимата си жена!
- А моето име е Фатих, превземам всичко, без война!

А колко гадно беше как Мерт нападна Нур! Даже на самата Иджлял в този момент й се стори прекалено. Сигурно не е приятно да видиш уродливостта на сътвореното от теб самата.
Но пък при нея проблясъците на човечност са толкова краткотрайни, че бързо биват потушавани с някоя нова гадост.

Сцената с двете бивши хванати за ръце беше много добра.Харесвам Иджлял,когато в нея се събуди човещина.Но Айтюл,е няма такъв човек.Освен злоба няма нищо в нея,няма значение каква е ситуацията,веднага започна да критикува дъщеря си за случилото се.Ужасна жена

И в двата съпернически лагера - на мъжете и на жените ми хареса проявата им на човечност под влиянието на ситуацията.
Мъжете бяха откровени до болка, но Ѝит не изостави Фатих. Фатих пък ми хареса как натри носа на Йит като му каза, че той е причината да "кръжи" около Нур. Освен това сподели колко е самотен и че няма семейство за което да се притеснява. Градацията в мислите на Йит за любимите хора няма как да не направи впечатление. Постави Нур на трето място след Иджлял.
Жените, обединени от болката и страха за любимия човек, сякаш заровиха томахавката на войната. Иджлял беше поомекнала, но като имаш зад гърба си такава майка няма как да се промениш. Тази жена и в мъката си е ужасно зла! Грозното поведение на Мерт спрямо Нур накара Иджлял сякаш да се засрами и да види резултата от действията си, за разлика от Айтюл, разбира се.

Привет,

Според мен не постави Иджлял на първо място - каза тя ще изпадне в шок и няма да може да успокои Мерт, т.е той се притесни че няма кой да утеши Мерт и след това няма кой да утеши Нур. Първо Мерт, после  Нур - така си помисли за любимите си хора - от това което аз видях 😊

Може би си права. Иджлял беше вмъкната след Мерт точно в тази връзка, че не би могла да го утеши. В първият момент изглежда като че ли Нур е на трета позиция, но сега като се върнах назад май че беше така.

И аз така разбрах и възприех този епизод.

     След две силни, ароматни,  галещи сетивата кафета и чудесните ви коментари е време и аз да се включа и да споделя с вас личното си мнение.

     В тези два епизода отново се наслаждавах на Ийт Козан! Неговата честност, желание да помогне, самоотверженост, отговорност за живота на хората, силната любов просто не остават незабелязани!
     В тази екстремна ситуация Ийт запази самообладание. С присъщата му ирония и тънко чувство на хумор, помагайки на Фатих, без да се изтъква, Ийт саркастично каза: „Няма да те оставя! ... Не и без теб, а и не съм приключил с теб!“ и помогна на съперника си! Думите на Фатих: „Браво, сега ти дължа и живота си!“ изказани с такова съжаление, разкриха още една черта от характера му – нежелание да се обвързва емоционално с човека, чиято любима иска да спечели.
     Ийт не е егоист, не може да остави пострадалия Фатих, не може да обърне гръб на ранения. Ще бъдат заедно, ще споделят всички несгоди, но трябва да се измъкнат живи – заради Мерт и Нур. За други няма място в сърцето му. Много болка, искреност и дълбока тревога и момент на безнадеждност: „Какво прави Мерт без мен по дяволите! Не знаят дали съм жив или мъртъв! Иджлял сигурно е изпаднала в паника, няма да може да утеши Мерт! Той е съкрушен! ... Ами Нур! Нур! Тя какво ще прави? Нея кой ще я утеши! По дяволите! Проклятие!“ Ийт знае, че единствен той е опора и подкрепа за Мерт. Съсипан е и заради Нур, защото и тя няма на кого да се облегне. А Иджлял беше спомената между другото, за да подкрепи думите си, че Мерт ще бъде сам в страданието си. Както и стана – видяхме сцените в дома на Козан, Иджлял припадна, Айтюл се тръшкаше за дъщеря си и вероятно си мислеше какво ще правят ако нещо се случи с Ийт и никой не обърна внимание на Мерт. Назан се опита да го успокои, но бързо го прехвърли на прислугата, за да може да слезе в салона и да „помага“ на майката и дъщерята.
     Ийт отново беше прав в страха си за детето. Болката беше разкъсваща, защото мисълта му беше ангажирана единствено и само с Мерт и Нур. Две души, които са животът му.

    Силни и запомнящи се сцени - Ийт сподели храната си (бонбоните от Мерт) и отново разтвори сърцето си пред Фатих, за да изкаже на глас прозренията, които само изправеният пред смъртна опасност може да осмисли.
     „Какъв смисъл щяха да имат разправиите ми с Нур? Изгубеното време, през което сме били скарани и разделени, щеше ли да има смисъл! Времето е толкова ценно! Животът е нещо, нещо, което постоянно виси на косъм! Какъв щеше да е смисълът, смисълът на всичко?“. Няма какво да се коментира! Мога само да го аплодирам!

     И колко жалък беше Фатих в „искреността“ си. „Ако бях видял, че е щастлива с теб, ако вярвах, че можеш да я направиш щастлива! Не, Ийт, никога не бих си позволил да свалям жена, която обича друг мъж!“ Че кой е този „гений“ толкова убеден, че Ийт не може да направи Нур щастлива! Какво лицемерие! Та Фатих беше свидетел на откровенията на Нур, вижда и колко е силна любовта на Ийт и въпреки това продължава да търси пролука, за да се настани между двамата, за да им попречи да бъдат щастливи.

     Ийт Козан е класа над Фатих. „Името ми е Ийт и аз ще се боря докрай за любимата си жена!“ Увереност, мъжкарско, твърдо и  непоколебимо, но искрено и категорично! Повярвах му за пореден път! 

     „А моето име е Фатих, превземам всичко, без война!“ – жалък Фатих, превзема всичко без война, но  с лицемерие, лъжа, подмолни игрички и .... подслушване!

Ама изобщо не съм съгласна с теб Еми!
Откъде накъде Фатих да е жалък, защото честно е казал нещо?! 
И е абсолютна истина, че Нур не е истински щастлива защото е непрекъснато наранявана от Иит. Аз не знам човек, който страда, да е щастлив.
Разбирам пристрастието ти към Козан бей, но на моменти огледалото ти ми се струва криво.

Колкото до думите, че името му е Фатих и превзема всичко без война, нямат нищо общо с твоето виждане за "лицемерие, лъжа, подмолни игрички и .... подслушване", а са намекване към турската история и език. Фатих означава Завоевател, давано е като титла на някои от турските султани и се е изписвало към името им.

Съгласна съм за Фатих. Също смятам, че Фатих в началото просто наблюдаваше отношенията между двамата, но видя колко много удари понесе Нур от Йит и заради Йит. И ако на това му се казва щастлива любов, здраве му кажи. Като препъни камъкът между двамата не е Фатих. Той е до нея когато й е тежко, изслушва я. Но не залага капани и не плете интриги както всички останали от конкуренцита им. А що се отнася до подслушването ми се струва, че в този сериал няма човек който да не е подслушвал поне веднъж, даже и Йит.