Поглед и от другата страна----Аз съм СВЕКЪРВА

На младите им е по-лесно с помощ. Ако я нямат, ще намерят начин и ще се справят. Казвам го от личен опит и наблюдавайки приятелите ни, които не разчитат на ничия помощ. И начини за релаксиране се намират. Само трябва да са съобразени с децата, така че последните да не се преуморяват и изнервят.

Лично аз съм ангажирана само с децата. Прибирам голямото от училище,  храна, учим, пишем. Малкото много често е вкъщи, било заради боледуване, било заради техни ангажименти и пътувания. През ваканциите са с мен по цял ден. Лятото ми минава в парка. Зимата у дома. И хич не се оплаквам. Напротив! Това е най-хубавото ми време.
Ако младите не са толкова горди, че да отказват помощ от баби и дядовци, животът им ще е много по-лесен.

Tи не си наред, за какво ти е да им даваш зор и да си тормозиш дечицата, като ще са до теб само някакви си 20 години и после все някоя друга ще се разправя с тях. Аз моите лебеди си ги глезя много и им угаждам винаги, нямат никакви задължения в домакинството, освен по тяхно желание. Хайде де, не съм ги родила, за да ги тормозя!
Отделно е голяма заблуда, че майките са виновни ако мъжът не се държи с жена си според нейните лични представи - другите момичета ги разглезват още от ученическите години, когато се правят на маймуни, само и само да им обръщат внимание, колкото повече момичета се борят за вниманието на едно момче, толкова по-скъпо струва това внимание и като стане мъж, вече е свикнал жените да са в краката му, не защото майка му така го е учила, а защото това е видяло като поведение у връстничките си. Една му пише домашните, друга му рисува картините по рисуване, брат му оправя леглото и му носи храна - просто има самородни таланти, които притежават нещо, каращо околните да им се въртят на петичка, докато те просто хубавеят и пръскат чар, особено околните от женски пол. 

Разбира се, то не е и точно гордост, ами глупашко заинтяване, ей така да си стиснеш оръфляка и да не го дадеш на баба му. Винаги съм имала помощ и от майка ми, и от свекърва ми, и от лели, даже и от баби - ами много е добре! Никога не съм ходила недоспала и с мазна коса, вързана на кок, но като ѝ е кеф на някоя да се изживява като героиня, само и само да не даде на свекърва си да пипне внучето - много ѝ здраве, сигурна рецепта за превръщане в кисела вещица, опротивяваща на мъжа си и на целия свят. Те мъжете с нетърпение чакат да им се тръсне ревящото бебе след работа, за да отменят изтормозената си женица. И защо, като има куп роднини от женски пол, желаещи да гледат бебета и деца?

Аз не ги давам много, не защото нещо си пазя златните чада, ами пазя бабите, щото е зор и не се оправят добре. Вече като станат по-приятни деца, над 5, тогава за всички е по-забавно. Но си има периоди, в които не бих причинила това на бабите. И без това са от онова поколение, дето и само не си е гледало децата, та сега в някои аспекти са доста безпомощни.

A и опитът показва, че т. нар. помощ в повечето случаи ми излиза през носа с двойна до четворна работа за мен след това, плюс мислене как дипломатично да кажеш на бабата, че някои неща не са приемливи. Да не говорим, че като давам деца за гледане, ги предавам в идеален вид и в удобно време, не когато аз искам (имало е моменти - искам, ама няма, братче!), а когато може.

Нито са безпомощни, нито се оправят зле, даже много си ги бива бабите, само че ако ги оставиш да се оправят, както си знаят - не е нужно да правят нещата по твоя начин, важното е да ти да имаш време без децата, а бабите пък своето време с внуците, така се изграждат хубавите връзки с разширеното семейство. То за дете над 5 какво има да те отменят, ми то е вече човек, сам може да си се гледа, освен ако родителите не са се постарали да възпитат съвършеното лайно, което все още спи с тях на спалнята, страх го е от какво ли не, пищи до захлас и се разтреперва, когато не стане, както е заповядало то. С такива и родителите не се оправят, нито пък учителите и треньорите.

Е все пак дете на 5 не може да се остави без надзор. Та в това могат да те отменят- да го наглеждат да не подпали къщата. А и да си дарят мъдростта и търпението за безкрайни разговори с петгодишни. Не говоря за помощ за неща, в които майката се чувства непохватна, неуверена или предпочита да не се научи и бабата да свърши работата. Тия случаи са ми непонятни, но си има и такива жени, които примерно се разтреперват, ако трябва да къпят бебе и викат бабата да къпе. Потрес...

Реално при толкова налични баби, досега не съм виждала адекватно справяне с дете под да кажем минимум 18 месеца. Преди това е оле-мале. И не, не съм свръхкритична, просто гледам и се кръстя тия жени как са си изгледали децата, без да ги убият (в моя случай е на късмет, защото имам доста наранявания).

Пример - начинът на бабата включва опити за возене без детска седалка. Е какво да го правиш това чудо, освен да НЕ даваш внучето.

Не винаги е въпрос на инат. Понякога наистина няма възможност за помощ. Ама не съм ходила и аз никога с мазна коса. Е, недоспала съм ходила и ходя, ама не винаги заради детето.
И да, оставяла съм мъжа ми с ревящо бебе, за да изляза да отдъхна. Ама като няма на кого друг да го оставиш......
И като си гледате буквално сами децата, няма как да дойде бабата за два дни и да тръгне да ти обяснява, че не правиш нещата както трябва, просто защото тя въпростото дете не го познава, че да знае кое е правилно и кое не.

Как за какво, по този начин ги правя силни и независими!

Сирен, според мен, много по-лесно е да се гледа бебе, отколкото дете на 5. Бебето спи, яде и будува в кошарката или пък ти е в ръцете, докато по-голямото щъка, пипа навсякъде и трябва  непрекъснато да си  след него. Като поотрасне - иска забавления. Станала съм цар на измислянето на игри. И вярвай ми, имало е случаи като дойдат да взимат малкото, гони майка си и баща си и иска да стои още.
Много подценяваш бабите. Сегашните баби са много по-образовани, компетентни и добре изглеждащи . Аз съм на 64 и се справям повече от отлично с едно на почти  9  и друго на почти 4.

Абе то е лесно това да бъзгаш хлапетата с игри и да им ходиш по акъла, така и баба знае, дето се вика. После обаче бекъп екипът оправя:) с маймунджулуци и игри всеки знае, ама мерилото е доколко научаваш детето да се кротва само, без да му светиш нон стоп.

Оставяла съм малко бебе, което наистина се гледа с половин око. Еми- заварих го ненахранен (много трудно това да дадеш мляко с шише!), гол (много се гърчел и им било жал да го обличат, а и памперсът трудна работа). Бе- виртуозно изпълнение, при това с биене в гърдите каква велика майка е била. Ама като баба - с три леви ръце. И на 10 месеца се чудеше що не му дадем фъстъчки, били домашни, екологически чисти. Бе луда работа.

А това гледане, дето ще научат бебето да се друса на ръце, ми не, мерси.

По моя стандарт като баба си по-скоро в графата стихийно бедствие. Не от най-тежките случаи, но сама не осъзнаваш пропуските.

Не може да съдите по себе си за всички баби.
Има някои, които са неадекватни, има и такива, които се справят. Въпрос на късмет какво ще ви се падне...

Зависи и какво е внучето, някои са дуракоустойчиви, за някои трябва детайлно внимание и като се каже това не, да не го направи бабата на инат, щото после примерно родителят ходи по лекари.

Аз пък след 5 годишно не съм търчала. Правех го до към 2 и половина. След това нямаше нужда да я проверявам постоянно какво върши, защото тя много добре схвана правилата на играта. Обаче аз компромиси с правилата не правя. Игри отдавна не мисля. Ако има нужда от втори човек в игрите й, сама си казва.

Не че нещо, но децата над 5 вече трудно се забавляват с игри и веселия, имат нужда и от задачи и работа като за тях. Някакви по-концентрирани дейности...

Сирен, не ми се влиза в спор, но няма начин да не ти отговоря.
Вземането на ръце на бебе, не е да се друса, а да се нахрани, измие, преоблече . Научно доказано е, че взимането на ръце подпомага усещанията и ориентацията в пространството. Не може светът да се гледа само отдолу нагоре. Освен това, детето се социализира, когато усеща присъствието на хората около себе си. А за игрите как си предствяш цяла зима вътре и да го оставиш самО да се кротва и да се заиграва по цял ден. Особено дете на 2, 3 или 4 г. Моита внуци проговориха много рано и то защото  ги занимавах с картинки, изговаряне на думи, песнички  с движения. Малката  реди книжки-пъзели и други пъзели безпогрешно. Не искам да изброявам сюжетно-ролевите игри, които обогатяват речника, разширяват кръгозора. Няма да коментирам и подготовката на големия за училище, още преди да стане ученик.
 Леони, готвенето ли ги прави независими?  Аз съм предпочитала мъж, който работи и носи парите за семейството.  Не ми трябва готвач, а човекът със силното рамо, който осигурява стандарт на семейството. Така съм възпитавала и синовете ми. Не да се въртят на пета пред жените в кухнята, да перат и простират,  а да бъдат мъже на жените си и бащи на децата си като работят яко и им  осигуряват  нужното. Разбира се, трябва да се помага в битовизмите. Не може само жената да се нагърбва, но едно е помощ, друго е да ти тропнат 'като искаш да ядеш, сготви си, като искаш чиста риза, изпери си я".
Isa_posa, както и не може да се съди за всички свекърви само по собствената. По цяло лято съм в парка. Виждала съм не само неадекватни баби, но и много безотговорни майки.