Сами бяхме и реално в стаята бях единствено аз, която не се движех. Там има две врати, които са затворени и няма от къде да идва сянка. Смешно, но по експеримент след това сянката е малко по-висока от детето (почти на 2г. тогава). Разликата идва от там, че наистина, когато минава човек се вижда ясно човек, стъклото не е толкова плътно. Т.е., ако беше възрастен, дете или животно нямаше да изглежда по този начин. Тук си се вижда сянка.
- Публикувана: 10 март 2018, 07:24 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2018, 16:06 ч.
Случи ми се нещо странно XVII
Направи ми впечатление, че непосредствебо преди и след да мине сянката, става по- светло. Сякаш е обгърната от светлина или нещо такова. Не знам как по- точно да го обясня.
Да, виждам и черно и бяло. Сякаш едното е след другото, но то въпрос на въображение вече. Факт, обаче, че от тогава насам гледам само там и когато сме сами с детето не паля лампата в коридора
Направи ми впечатление, че непосредствебо преди и след да мине сянката, става по- светло. Сякаш е обгърната от светлина или нещо такова. Не знам как по- точно да го обясня.
Да, виждам и черно и бяло. Сякаш едното е след другото, но то въпрос на въображение вече. Факт, обаче, че от тогава насам гледам само там и когато сме сами с детето не паля лампата в коридора
Направи ми впечатление, че непосредствебо преди и след да мине сянката, става по- светло. Сякаш е обгърната от светлина или нещо такова. Не знам как по- точно да го обясня.
Все едно те гледа скришом, дръпва се назад и тогава минава цялото.
Направи ми впечатление, че непосредствебо преди и след да мине сянката, става по- светло. Сякаш е обгърната от светлина или нещо такова. Не знам как по- точно да го обясня.
Все едно те гледа скришом, дръпва се назад и тогава минава цялото.
Да, става и по-високо и се вдига във въздуха. Затова нямам логично обяснение. Ако беше игра на сенки щеше просто да мине сянката, а тук се връща и се вдига високо. За капак включеният сам стол, който вече не седи там по разбираеми причини
Направи ми впечатление, че непосредствебо преди и след да мине сянката, става по- светло. Сякаш е обгърната от светлина или нещо такова. Не знам как по- точно да го обясня.
Да, виждам и черно и бяло. Сякаш едното е след другото, но то въпрос на въображение вече. Факт, обаче, че от тогава насам гледам само там и когато сме сами с детето не паля лампата в коридора
Опитах се да изгледам видеото и като гледам с фокус встрани, т.е. с периферно зрение към стъклото, и добивам усещането, че присъствието пребивава и се движи както зад вратата така и в стаята с играчката, макар и "по-прозрачно"... Затова ми се струва, че материалните прегради не са му проблем.
И аз това споделих на авторката, понеже имаме дом.любимец, че ужасно прилича на животно, куче по-точно (или айде, котка). Никакви хора, още по-малко деца, тролове и пр. не са. Това си е продълговато, четириного.
Жалко, че тази врата, със стъклото, не се вижда цялата, а само някаква част.
Жалко, че тази врата, със стъклото, не се вижда цялата, а само някаква част.
И за мен определено прилича на куче. Не е дете. Формата е продълговата и ниска. Може да е игра на сенки, но създават илюзията, че домашен любимец минава покрай вратата.
Може отстрани и така да изглежда, но на мен това не ми е минало през главата като опция. Писах, че не е и дете, защото бях писала по-горе, че е малко по-високо от тогава почти двугодишното ми дете. Аз все още си поглеждам натам със страх, и просто сянка да е.
Препоръчани теми