[Въпросът е че детето по един или друг начин когато разбере че майка му излиза с приятеля си се оплаква, мисли че ще я открадне от нея, мисли че майка й повече няма да и обръща внимание.....
Значи детето е травмирано отдавна.
Дете,което се страхува да не откраднат майка му е сигурен сигнал,че има проблем.
Много зависи колко време му се отделя и колко му се говори по въпроса.
И точно какво му се говори.
Колко е голямо детето ?
Детето вярва на родителите си, ако не и на двамата, то на единия със сигурност - така,че ако му се поднесе категорично и по подходящ начин информацията - ще повярва в нея.
И,да,нормално е да има всякакви реакции от страна на детето в подобна ситуация ( зависи от детето ) , но е много важен подходът на родителите в случая.
Детето е на 11 години момиче. Отделя много време майка му. В много сфери: училище, уроци, спорт, забавления. Вярвам че е една прекрасна майка за детето си.
И сега какъв е въпросът ?
Как да подходите към детето ?
Дали е редно бащата да го вижда често ?
Или ?
До 11г е нормално детето да е изградило една здрава връзка с майка си.
Ако му отделя достатъчно време и внимание и правилно/трезво подхожда към психиката му - не би следвало да имам голям проблем .
Дете без травмирана психика преди това и получаващо време,внимание и обич от двамата си родители, не би се сетило да сравнява баща си с новия приятел на майка си.
Всяка подобна проява за мен е сигнал,че нещо е куцало във връзките им с детето още от ранна детска възраст.
И най-често това е липса на любов и внимание.
В един такъв триъгълник е много важно и тримата участващи в него да действат спрямо интересите на детето.
Винаги ме сравнява. Има любов и внимание и от майка и от бащата
