Не искам да съм лоша обаче ... само на мен ли ми се струва, че авторката тук си търси точно някой да и каже, че мрънка за ненужни неща и т.н Не е вярно разбира се, но на няколко пъти от това, което чета такива изводи си правя. Ако е истина това ..жалко ако е свикнала така да се държат с нея , мазохизъм ли е не знам, но не е нормално и няма как да бъде. Семейството е важно, но ако сам човек не си пази здравето, времето и достойството няма кой - на никой не му пука - дори и на близките.
- Публикувана: 15 март 2018, 08:12 ч.
- Последно мнение: 28 март 2018, 12:51 ч.
Аз ли съм станала прекалено дребнава или имам основание?
Скрит текст:
- да са минати с кърпа + някакво дезинф. средство масите и плотовете на кухнята
- подът също да е минат с прахосмукачка (при дом.любимци + дезинфекц. моп)
- дезинфекциране на тоалетната чиния
- дезинфекциране на банята
- разни употребени боклуци, опаковки и обелки да хвърчат директно в кошовете.
- подът също да е минат с прахосмукачка (при дом.любимци + дезинфекц. моп)
- дезинфекциране на тоалетната чиния
- дезинфекциране на банята
- разни употребени боклуци, опаковки и обелки да хвърчат директно в кошовете.
Всеки ден изброеното? При мен няма начин, освен последното, което го правя без да се замислям
[/quote]
Да, Cuckoo , всеки ден. Сега имаме кученце и котенце, но и преди да си ги завъдим така си чистехме, апартаментът ни е малък, ако това има значение и е лесно да се минава с прахосмукачка и моп ежедневно .
Около 30 мин ни отнема като се разпределим.
Кочината влияе на емоционалното състояние на човека. Не, че няма дни, в които хвърчат косми, всичко е разхвърляно и т.н. петна, все едно е паднала бомба, но за щастие са рядкост. На човек му светва в душата като му е изчистено , та аз много добре разбирам авторката на тази тема.
Тука има 2 проблема, трябва да му се обяснят на този мъж:
1во - тя не иска да живее в кочина (използвани носни кърпички и клечки за уши върху маса за хранене - за мен е кочина и половина )
2ро - за децата това е ужасно лош пример.
Чистотата в дома е много важна и е показателна за душевното и физическото здраве на стопаните. Сега, не говоря за другата крайност - маниакалност за всяко появило се петънце или предмет, който не е на мястото си. Според мен, за да не е гнусен един дом, достатъчно е, ежедневно :
- да са минати с кърпа + някакво дезинф. средство масите и плотовете на кухнята
- подът също да е минат с прахосмукачка (при дом.любимци + дезинфекц. моп)
- дезинфекциране на тоалетната чиния
- дезинфекциране на банята
- разни употребени боклуци, опаковки и обелки да хвърчат директно в кошовете.
Това не са непосилни задачи. Ако толкова го мързи да стане да си изхвърли салфетката в коша за боклук, то може да си осигурите кошчета във всяка стая.
Не знам, аз лично повече бих се притеснявала от модела, който децата попиват - модел на мърлявост и запуснатост. Отделно, че е чисто оптически изглежда гнусно да видиш на масата използвана клечка за уши. Ще ти се отще да правиш кафенце и закуска. Навярно аз бих изтрещяла да ги хвърлям в коша, просто защото на този етап не се виждам да съм "над нещата"
1во - тя не иска да живее в кочина (използвани носни кърпички и клечки за уши върху маса за хранене - за мен е кочина и половина )
2ро - за децата това е ужасно лош пример.
Чистотата в дома е много важна и е показателна за душевното и физическото здраве на стопаните. Сега, не говоря за другата крайност - маниакалност за всяко появило се петънце или предмет, който не е на мястото си. Според мен, за да не е гнусен един дом, достатъчно е, ежедневно :
- да са минати с кърпа + някакво дезинф. средство масите и плотовете на кухнята
- подът също да е минат с прахосмукачка (при дом.любимци + дезинфекц. моп)
- дезинфекциране на тоалетната чиния
- дезинфекциране на банята
- разни употребени боклуци, опаковки и обелки да хвърчат директно в кошовете.
Това не са непосилни задачи. Ако толкова го мързи да стане да си изхвърли салфетката в коша за боклук, то може да си осигурите кошчета във всяка стая.
Не знам, аз лично повече бих се притеснявала от модела, който децата попиват - модел на мърлявост и запуснатост. Отделно, че е чисто оптически изглежда гнусно да видиш на масата използвана клечка за уши. Ще ти се отще да правиш кафенце и закуска. Навярно аз бих изтрещяла да ги хвърлям в коша, просто защото на този етап не се виждам да съм "над нещата"
Повярвайте ми чистя. Всеки ден пускам прахосмукачка заради кучето и котката. Всеки ден пак заради тях минавам и пода с гъба и препарат. Прах и бани, чистя един път седмично. Децата не попиват почти нищо от това, тъй като в повечето случай аз просто му вървя след д-то и изчиствам. Случаите, в които съм оставяла клечки за уши на масата са единични, именно с цел да видя кога ще се сети дали изобщо ще се сети или не му пречат. Иначе когато остави някъде нещо, в повечето случаи го обирам след него. Тези разговори ги водим отново в повечето случаи не пред децата. Признавам си, че е имало случаи, в които съм избухвала и пред тях да се изхвърли нещо, но са редки.
Чета избирателно постовете на авторката и се опитвам да обясня за себе си ситуацията в която се намира. И стигам до извода - мъжът е натрупал комплекси. В началото, когато са били млада двойка той е бил важния за нея, тя му е галела егото, той е бил важен и разбира се, е полагал старание да поддържа този образ. Но годините минават. Ролята на жената става все по-важна и важна . Децата търсят нея, допитват се до нея, не до татко. Тя бачка, мъкне торбите, готви, върти домакинство. Ролята на нашия човек отслабва. Комплексите се трупат, и върху кой, ако не върху нея и нейните изисквания да не ги избие? Твърде вероятно е тя да е инициативния фактор в дома. Да не чака той да свърши работата, а да се ангажира - примерно, да звънне на майстор, да уреди покупка и доставка на нещо за дома. Вероятно и възпитанието на децата лежи основно на нвйнитве рамене. И всичко това пред погледа на таткото, който най-вероятно няма балансиран и устойчив поглед върху нещата. Имал е комплекси още докато е живеел с родителите си, а сега те избиват с пълна сила. И кой да бъде наказан , ако не жена му - най-близката и лесна жертва. Това за малко му дава самочувствие, че владее нещата.
За съжаление не зная как се постъпва в такава ситуация. Още повече, при наличире на деца. Едно ще ти кажа - ако случая е такъв, какъвто си мисля, радвай се, че не е посегнал към най-близкия другар на комплексара - чашката. Че тогава става страшно. Срането ще ти се стори песен пред възможността децата ти да стават свидетели на пиянски изцепки.
Може би, ако отстъпиш крачка назад, ако му покажеш, че е важен, че е ценен. Ако му прехвърлиш отговорности ( и права, разбира се).
За съжаление не зная как се постъпва в такава ситуация. Още повече, при наличире на деца. Едно ще ти кажа - ако случая е такъв, какъвто си мисля, радвай се, че не е посегнал към най-близкия другар на комплексара - чашката. Че тогава става страшно. Срането ще ти се стори песен пред възможността децата ти да стават свидетели на пиянски изцепки.
Може би, ако отстъпиш крачка назад, ако му покажеш, че е важен, че е ценен. Ако му прехвърлиш отговорности ( и права, разбира се).
Ето този пост се доближава най-много и до моето разбиране какво се случва. С разликата, че съм го товарила със задачки и ги правел преди. Да по неговият си начин, но за мен беше важен крайният резултат. Но за децата си абсолютно права. В началото търсеха и искаха само него, защото той беше готиният, а аз лошата. Колкото повече порастват обаче, все повече започват да търсят мен, защото виждат че живота не е само сладолед и забавления. И знаят, че при него за сериозните неща не могат да разчитат. Той няма подход как да седне и да помогне с домашно или да седне просто да поговори с детето ако има проблем. Видимо той изразява, недоволство от това, че вече търсят все по-често мен, но аз го предупреждавах още мноооого отдавна, че това ще му изиграе лоша шега. Сега му казвам както си си постлал... И той веднага, ок от днес ставам лош, започвам да забранявам и да наказвам. Късно е чадоооо. Сега вече не се забранява и наказва. Сега вече само се говори, защото едното ни дете влиза в пубертета и като първите 7 си му се лигавил насреща, в пубертета лошо отношение може да тласне детето в не много добра посока. Вика му се да имат респект към теб и да ти имат доверие. За да могат в пубертета да споделят с теб и да знаят, че могат да разчитат на теб. А той стои и гледа тъпооо. Що се отнася до чашката, при нас ефекта беше обратен. Почти не пие.
Иначе когато остави някъде нещо, в повечето случаи го обирам след него.
Искам да напиша и за скандалите. Авторката се афишира, че вдига доста скандали. Не знам дали това е най-добрата политика.
Преди да стигна до скандали съм казвала и говорила, като с нормален човек. До караници се е стигало след н-тото на брой предупреждение. Иначе понякога да. Избухвам и без да съм говорила, защото вече е говорено. Просто не винаги успявам да броя до 10.
Преди развода настъпва мълчанието (и безразличието). Докато някой крещи, все още има някакви чувства/ангажираност, поне от единия, този, който крещи.
Ето от това ме е страх. Имам ги от време на време тези моменти, в които си казвам че няма смисъл и си замълчавам. Имам и моменти, в които толкова вече ми е писнало, че като стане нещо такова, пак си замълчавам и си казвам да прави каквото иска. Съфорумките ще го нарекат, че е примирение, а аз по скоро го усещам като безразличие. Но не искам да е така.
Имам въпрос - за какво всъщност ти "служи" този мъж? Да не се разбира като намек да го "изхвърлиш". Просто въпрос. Какви са "ползите" от присъствието му в този дом, изключвайки частта от заплатата му, която влиза в бюджета (макар че май съм пропуснала някои постове ама май и пари се губят някъде по трасето)?
И все пак бих искала да направя вметка за децата. Всяка седмица те си чистят основно сами стаите. Аз също помагам, но съм по-скоро подкрепящ персонал. Те си вършат основното. Разбирайте бършат прах, подреждат и чистят с прахосмукачка. Уча ги и ми помагат много и с готвенето. Помагат ми да слагаме масата. Имат желание дори да поемат тоалетната на котето, но за сега съм аз там. Баните са моя грижа. На мен ми стига, че си чистят стаите. От време на време намирам техни хвърлени неща, но там аз не прибирам. Извиквам детето идва и си взима нещото където го е хвърлил. Както вече споменах, те разполагат със собствен етаж, на който животните не се качват. Не че са си моите гарджета, но ми помагат много и имат желание.
Имам въпрос - за какво всъщност ти "служи" този мъж? Да не се разбира като намек да го "изхвърлиш". Просто въпрос. Какви са "ползите" от присъствието му в този дом, изключвайки частта от заплатата му, която влиза в бюджета (макар че май съм пропуснала някои постове ама май и пари се губят някъде по трасето)?
Хубав въпрос
Той постоянно ме натиска да търся по-хубава и добре платена работа. Както вече казах, той изкарва повече. Аз работя на по-малко работно време, тъй като воденето и взимате на децата са моя грижа. Пазаруването, спорт и т.н. За да успея да организирам всичко, ми се налага да работя на 6-часов работен ден. Той иска от мен да взимам повече и съм го питала. Ок. Аз правя всичко и ако и заплатата ми е по-голяма от твойта, тогава за какво си ми. Мълчание....Не знам, за какво ми е. Обичам го все още, въпреки всичко. И искам да знам, че съм опитала всичко, преди да съм се отказала.
Леле, че и да си търсиш по-хубава работа, тоя човек иска да прехвърли всичките отговорности на теб, за да може да си свирка с уста и да си гледа живота. Не стига, че всичко правиш ти, сега остава и парите да взимаш и тогава наистина той ще бъде освободен от всякакви задължения към семейството си. Явно точно това си иска човека. Най е лесно друг всичко да върши, докато ти само пърдиш и ядеш и живееш все едно си на хотел. Ужас.
Всъщност пък, може и да е прав. Ако тя си намери по-добре платена работа на пълен работен ден, ще имат по-високи доходи двамата, ще могат да си позволят прислужница и ще имат повече време за забавления.
Елфи, защо наистина не се замислиш по въпроса да спреш да бъдеш чистачка и да си намериш свястна работа? Подозирам даже, че за пред прислужницата може да започне да внимава къде какво оставя, кога пърди и се секне, за да не се изложи и това да има позитивен ефект. Дори и да не се разберете със съпруга ти и недай си боже да се стигне до развод, поне ще имаш сигурност с финансите.
Елфи, защо наистина не се замислиш по въпроса да спреш да бъдеш чистачка и да си намериш свястна работа? Подозирам даже, че за пред прислужницата може да започне да внимава къде какво оставя, кога пърди и се секне, за да не се изложи и това да има позитивен ефект. Дори и да не се разберете със съпруга ти и недай си боже да се стигне до развод, поне ще имаш сигурност с финансите.
Подозирам даже, че за пред прислужницата може да започне да внимава къде какво оставя, кога пърди и се секне, за да не се изложи и това да има позитивен ефект.